Ан Мейджър
Дръзко момиче (9)

Осма глава

— Какво е направила?

Кръвта на Гарет закипя. Той се отпусна на стола, разхлаби възела на вратовръзката си и откопча най-горното копче на ризата си.

Джонсън мълчеше. На бюрото на Гарет лежеше полицейският доклад по случая Фонтено. Гарет тъкмо го преглеждаше, когато Джонсън тихо се вмъкна в кабинета му.

— Казах, че госпожица Мартин, онази с червената коса…

— По дяволите! Знам за коя става въпрос. Защо не я спря, преди да се е добрала до него?

— Познах я едва когато си тръгваше. Махна кърпата от главата си и ми намигна. Казала на охраната, че е сестра на Фонтено и са я пуснали да го види. Стояла е при него около десет минути. И сега той няма изобщо да си отвори устата. А почти бяхме успели.

— Без съмнение тя си мисли, че му помага — Гарет се двоумеше. Взе един молив и доклада и продължи: — Джонсън, оттук нататък аз се заемам със случая.

Джонсън не си тръгваше.

Гарет му отправи въпросителен, изпълнен с гняв, поглед.

— Е?

— Има и още нещо.

— Какво?

— Платила е гаранцията на Фонтено. И сега той е свободен като птичка.

— И е толкова отчаян, че може да направи още някоя глупост, ако не го намеря и то бързо. Какво, по дяволите, се опитва да ми докаже тази жена?

— Вероятно иска да ти покаже, кой всъщност е шефът.

Джонсън ужасно се забавляваше за сметка на Гарет.

— Мисля, че ти казах да се махнеш — изкрещя Гарет и счупи молива на две.

— Така ли се разговаря с колега, представител на закона?

— Виж какво, не съм в настроение.

— Виждам — отговори Джонсън и се наведе да вдигне едната половина на молива. Връхчетата на устните му затрепериха и той едва сдържа усмивката си.

Гарет стана, отиде до вратата, отвори я и застана до нея, докато Джонсън не излезе.

Най-накрая остана сам. Беше напрегнат. Отново взе доклада, прегледа го мрачно и го захвърли на бюрото. Със същия успех можеше и да го скъса. Ноел Мартин ръководеше този случай — не той.

Беше се върнала в Ню Орлиънс преди седмица и какво правеше? Предизвикваше го непрекъснато. А сега и това. Ако не се справеше с нея и то скоро, всичките му подчинени щяха да започнат да му се смеят. Не само Джонсън.

Преди седмица Гарет я бе извикал в участъка, за да разпознае Фонтено. Тя огледа редицата от няколко човека, хвърли бегъл поглед на момчето и каза, че никой не й изглежда познат.

Гарет дори й се беше развикал, но нищо не помогна. Освен това Ноел му беше сърдита, защото я бе принудил да се върне в Ню Орлиънс. А след тази случка той беше толкова бесен, че когато я закара до новия апартамент, който беше наела на Сейнт Чарлз Авеню, не се осмели да се качи горе, защото се страхуваше, че може да я удуши.

— Ало — гласът й беше копринено гальовен.

След секунда Гарет осъзна, че тя може би очакваше някой друг. Вероятно Винсент. При тази мисъл стомахът му се сви на топка.

— Аз съм, Гарет — изръмжа той гърлено.

Отсреща никой не отговаряше. Можеше и да му затворят телефона.

— Разбрах, че си идвала в участъка тази сутрин — тихо прошепна той.

— И какво от това? Да не би да е забранено със закон?

Тонът й беше саркастичен, но Гарет усети страха й.

— Това, което си направила, е забранено. Идвам при теб.

— За да ме арестуваш ли?

Подигравателният й тон го подразни. Беше време да я постресне малко.

— Имам по-добра идея, скъпа — промърмори той предизвикателно.

— Не, Гарет.

— Имаме да си поговорим за доста неща.

— Не тази вечер, Гарет. Утре. Или някой друг път.

— Тази вечер, скъпа!

— Имам среща с Бо. Важно е.

— И това, за което ще говорим, е важно.

— Гарет, моля те…

— Отложи си срещата.

— Няма да я отложа.

За известно време никой нищо не каза и накрая тя затвори.

Май беше време да си оправят сметките. Той си взе палтото и напусна кабинета.

Гарет паркира джипа до пожарния кран на ъгъла на сградата, в която живееше Ноел. Тъкмо щеше да излезе от кабината, когато си спомни колко критична беше Ноел по отношение на външния му вид. Той се наведе и се огледа в огледалото за обратно виждане.

По дяволите! Изглеждаше ужасно. Винсент вероятно е бил роден в костюм от три части и с идеално пригладена назад коса.

Гарет нетърпеливо закопча яката си и стегна възела на вратовръзката. Среса косата си, но тя непокорно се върна върху челото му. Излезе от джипа с голям кафяв пакет в ръце.

Застланият в плюш девети етаж беше пуст. Гарет позвъни. Чу босите й стъпки зад вратата.

— Не съм готова още, Бо.

Тя открехна вратата. Гарет внимателно я отмести настрани и затвори зад себе си.

— Ти! — заекна тя. — Нямаш право да нахълтваш така, без да си поканен.

Той почти не обърна внимание на просторните идеално чисти и изпълнени със светлина стаи, на екстравагантните пана по стените и на прелестните антикварни предмети върху високите изящни колони.

— Казах ти, че идвам, скъпа — меко отговори той.

— Не искам да идваш тук.

Той забеляза гневните нотки в гласа й. Собствените му нерви бяха на път да излязат извън контрол. Виждаше само жената — неговата жена.

По дяволите! Беше почти гола! И то, защото очакваше Бо!

Косата й все още беше влажна. Копринените кичури прелестно изпъкваха на фона на бледата й шия. Беше облечена в тънък розов халат, който подчертаваше още мокрото й тяло. Можеше да различи зърната на гърдите й, настръхнали под влажната коприна. Усети уханието на диви рози и всяка негова клетка потръпна.

— Гарет Кейгън, казах ти, че имам среща — започна несигурно тя.

Продължаваше да отстъпва, а той безмълвно я следваше.

Остави плика с храната на масата.

— Знам — с мен.

— С Бо — поправи го Ноел.

— Така ли се обличаш за него? Или може би се събличаш за него?

Тя пребледня. Бледото разстроено лице го привличаше повече, отколкото искаше. Мили Боже, тя беше толкова прекрасна и толкова лесно ранима. Изглеждаше по-съблазнително от всякога с този, изпълнен с мъка, поглед.

Чувствата му бяха в двубой. Искаше му се и нежно да я успокои, и да я сграбчи, да се притисне към нежните форми на топлото й тяло, да я отнесе в спалнята и да заличи всички мисли за Винсент от главата и от сърцето й.

— Бо е джентълмен. Той никога не би…

— Действал като мен.

— Точно така — продължи тя. — И ако мислиш, че можеш да управляваш живота ми, като че ли съм твоя собственост, Гарет Кейгън…

— Съм прав — довърши той. — Когато се върна в Ню Орлиънс, ти се върна при мен.

— Не.

— Може би все още не можеш да го осъзнаеш, но направи точно това, скъпа — изговори той мързеливо.

Тя се изчерви. Очите й лудо се завъртяха, докато отместваше погледа си от него към отворената врата на спалнята. Неочаквано Ноел се отскубна и отчаяно се хвърли натам. Гарет само се протегна, хвана я, издърпа я и силно я притисна към себе си. Дългите й крака се долепиха до неговите и цялото му тяло пламна от допира на нежните й форми.

По време на боричкането коланът й се бе развързал и бе паднал на земята. Сега халатът й беше разтворен и той я видя само по дантелен сутиен и бикини.

Очите му жадно се плъзнаха по нея. Сърцето му започна лудо да бие при вида на розовата дантела, покриваща гърдите й, и бикините, които по-скоро показваха, отколкото прикриваха нещо. Желанието се разля по цялото му тяло, но той успя да се овладее. Усилието го накара да се разтрепери.

Хвана ръцете й зад гърба само с едната си ръка, така че другата да остане свободна. Усети я как потреперва. Не знаеше дали от отвращение, или от желание. Знаеше само, че тялото й изгаря в същия огън като неговото. Трябваше да й покаже, че я боготвори повече от всеки джентълмен, макар и по свой собствен начин. Във всеки случай повече от малокръвния Бо.

Със свободната си ръка Гарет отметна от лицето й немирните червени къдрици. Погали страната й. Ръката му се спусна, нежно изучавайки тялото й, докато тя не наклони глава назад и не въздъхна, признавайки поражението си. Пръстите му се плъзнаха по корема й и продължиха надолу.

Ноел се бе изчервила, а очите й бяха премрежени от възбуда. Сърцето й биеше в един ритъм с неговото. Никой от двамата не бе забелязал момента, в който тя бе престанала да се съпротивлява. Той се погали в косата й и нежно я целуна по челото.

— Ноел, скъпа…

Бе освободил китките й и тя силно се притисна о него. Пръстите й нежно погалиха гърба му.

Той пръв се отдръпна. Тя го гледаше учудено и в очакване.

Гарет повдигна главата й и нахално я погледна.

— Повече никога не казвай, че не си се върнала при мен, скъпа, защото няма да ти повярвам. Аз съм в кръвта ти. Аз съм част от тебе. Може би не ти харесва, но истината е, че ми принадлежиш. Винаги си ми принадлежала. И винаги ще ми принадлежиш.

Ноел го погледна и поклати глава, като че искаше да отрече, но той разбра, че беше шокирана от това, че бе осъзнала истината. Розовите й устни потрепериха.

— Аз… Аз не знам какво да правя — отрони тя уморено накрая. — Знам само, че в миналото всичко между нас непрекъснато се объркваше.

— Защо не започнем с това да се пооблечеш?

— Но?

— Не помниш ли, скъпа, че Бо може да дойде всеки момент. Освен това трябва да поговорим, а съм донесъл и вечеря.

— Какво?

— Стриди — нещастните те — приготвени от самата Мани.

— Любимите ми.

— Защо мислиш, че съм ги донесъл? Най-много от всичко ми харесва да те измъчвам.

 

 

Широката кафява река се виеше през Ню Орлиънс, потъващ в розовите отблясъци на залязващото слънце. Потънал в приятно очакване, Гарет пиеше леденостудената си бира и наблюдаваше как един голям кораб бавно пълзи по реката. Чувстваше се доволен, като си спомняше колко бързо Ноел се бе стопила в ръцете му и бе обзета от желание, не по-малко от неговото.

Не беше приятно, че трябваше да спре, защото очакваха Винсент, но Гарет бе настроен философски. Той наистина бързаше да дойде тук и да уреди нещата. Но първо трябваше да се справи с Винсент. После идваше ред на полицейските въпроси. А след това Гарет щеше да разполага с цялото време на света, за да я ухажва и този път той беше решил да не прибързва. Това бе една от грешките, които бе правил по-рано. Бяха се впускали веднага да правят любов, преди наистина да са сигурни един в друг. Ако не беше забременяла… Ако не я бе проследил до Раул онази нощ… Ако се бе вслушал в думите й и й бе повярвал, вместо да се поддава на ревността си… Ако не бе толкова склонен да повярва на баба й… Преди две години той бе направил твърде много грешки. И последното нещо, което щеше да направи, е да ги повтори отново.

Чу вратата на спалнята да се отваря. Лекото шумолене на дрехата й и уханието на диви рози му подсказаха, че Ноел се е появила.

Обърна се. Беше облечена в изумруденозелена коприна. Злато и диаманти блестяха по шията, ушите и ръцете й. Беше сложила колието, което й беше подарил за Коледа. За секунда той се вгледа в големите й очи, в червените й сочни устни, в елегантното й прелъстителю тяло. Видя златната светлина в очите й и огъня в разтопената лава на косите й. Тя цялата беше огън — топлина и желание.

Бяха изминали два месеца, откакто се бе любил с нея. Но не бе изминала и една нощ, без да лежи в леглото си и да не копнее за нея, за уханието и вкуса й, за топлината на кожата й, за насладата да лежи до нея, след като са се любили и тя вече се унася в сън. Всяка нощ, която бе прекарал сам, тялото му се бе изпълвало със същото желание и напрежение, което го изпълваше и сега.

Ноел се приближи.

— На гледката ли се радваш?

Той огледа гладката линия на бедрата й, тънката талия и сочните й гърди. Искаше да я докосне и отново да я възбуди.

— Да — промълви той. — Гледката е прекрасна. Направила си чудеса с… — той с усилие откъсна погледа си от прелестните й форми и го насочи към мебелировката на апартамента — с това място. Очевидно знаеш, как да съчетаваш нещата. А аз дори не мога да си подбера подходяща вратовръзка.

— Знам — каза тя. Приближи се и докосна връзката му.

— Толкова ли е зле? — усмихна се той глупаво.

Тя кимна и също му се усмихна.

— Тогава ще я сваля.

Той разкопча горното копче на ризата си, разхлаби вратовръзката и продължи да се разкопчава.

— Това е предостатъчно — прошепна дрезгаво тя.

— Да не би загорелите тела да притесняват дамата? — подразни я той.

— Гарет!

Той й връчи вратовръзката си. Ръцете им се докоснаха.

— Просто се надявам — продължи да я дразни Гарет.

Ноел сведе поглед и се съсредоточи върху милионите черни точици по жълтата вратовръзка.

— Това е ужасно. Наистина ужасно.

— Хвана ми окото в магазина.

— Сигурна съм, че е било точно така.

— Все още не си ме водила по магазините.

— Ти си непоправим.

Той се протегна и взе ръката й.

— Това ни прави идеалната двойка, скъпа.

— Гарет, аз…

Звънецът иззвъня. Ноел отвори вратата. Беше Бо. Косата му бе плътно пригладена назад, а костюмът му — безупречно елегантен.

Цялото внимание на Винсент се насочи към Гарет.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Каня те на вечеря — широко се усмихна Гарет, като постави чаша мляко пред чинията със стриди, която вече беше сервирал.

— По дяволите! Притрябвали са ми вкисналите ти стриди. И мляко! Махай се оттук!

— Бо!

— Приемам това като отказ — намеси се Гарет, прибирайки третата чиния.

— Съвършено си прав!

Ноел се опита да застане между тях.

— Бо, разбирам гнева ти, но не можеш ли да се държиш по-цивилизовано?

Гарет я прегърна през кръста така силно, че тя не можеше да се измъкне.

— Всичко е наред, скъпа. Не е нужно да се застъпваш за мен. Едва ли се нуждая от подкрепление срещу някой като Винсент.

Бомонт така се изчерви, че стана чак морав. Човек можеше да си помисли, че си е глътнал езика и се задушава.

Ноел се отскубна от Гарет и го удостои със смразяващ поглед.

— Не защитавах теб, дръвник такъв.

— Така ме наричаше още, когато беше на три години — отвърна Гарет с носталгична нотка в гласа.

— Все още ти подхожда — прошепна тя вбесена.

Бо се приближи към Ноел и докосна с един пръст жълтата вратовръзка, която все още беше в ръцете й.

— Какво е това? — попита той и с отвращение отдръпна пръста си.

Гарет със задоволство наблюдаваше съперника си.

— О-о — въздъхна Ноел.

Тя хвърли връзката към масата, но Гарет бързо се протегна, хвана я и я преметна през врата си.

— Благодаря ти, скъпа. Очевидно това е вратовръзка, моята вратовръзка — обърна се той към Бо. — Ноел предположи, че без нея ще се чувствам по-удобно.

Бо отново започна да става морав.

— Ноел? — възкликна въпросително той.

— Нищо не се е случило — каза тя вдървено и погледна към Гарет.

— Не и тази вечер. Не, скъпа. Поне все още, не. Но може би на Винсент ще му бъде интересно да научи за онази нощ, преди около два месеца, когато ти дойде при мен и прекара цялата нощ в леглото ми?

Нещо в гърлото на Бо заклокочи. Ноел се изчерви от неудобство.

— Гарет, какво си мислиш, че правиш?

— Скъпа, човекът попита нещо. Той иска да знае, как стоят нещата между нас. Аз просто му обяснявам. Това правя. Ти си моя. Предупредих те, че този път няма да се крием.

След това обобщение в стаята настъпи напрегната тишина. Винсент стърчеше до вратата бесен и несигурен какво да предприеме.

Ноел беше пребледняла и цялата трепереше.

Гарет се усмихна, издърпа един стол и седна начело на масата, като че ли той беше мъжът в тази къща.

— Е, след като всичко е изяснено, заповядайте на вечеря.

— Това вече е твърде много — изсъска Бо. — Ноел, може би на теб ти харесва да прекарваш вечерите си в компанията на това блатно ченге, но на мен — не. Ще бъда долу в колата и ще те чакам. Бих искал да чуя и твоята версия по въпроса, но ако не слезеш до десет минути, недей да идваш изобщо. И не ми се обаждай повече. Ще смятам всичките ни срещи и уговорки за карнавала за отменени.

Гарет завърши драматичния ултиматум, като заби вилицата си в една от стридите. Задъвка с апетит, докато вратата зад Бо не се затвори.

— Надявам се, че най-накрая си щастлив! — изкрещя Ноел.

— Щастлив съм, наистина — отвърна той и се усмихна доволно.

— Е, аз тръгвам с него.

— Чудесно — промърмори той. — Предполагам, че не възразяваш да остана и да довърша вечерята си. Винсент не беше прав за стридите. Много са си хубави даже. Преди да си тръгна, ще почистя и ще заключа.

— Няма начин, Гарет. Не можеш да останеш.

— Добре — той скочи от масата в момента, когато тя вземаше чантичката си. Забрави за вечерята. Цялото му внимание бе насочено към Ноел.

Тя отстъпи назад, опитвайки се да го избегне.

— Гарет… Недей… Вечерята ти…

— Да върви по дяволите! Всичко да върви по дяволите! Всичко, освен ти, скъпа — ти и аз.

Той хвана ръцете й и я придърпа към себе си.

— Мислех си, че онзи глупак никога няма да си тръгне — промърмори Гарет и я притисна към силното си мускулесто тяло. Протегна се, загреба с шепи косата й и я заувива около загорелите си пръсти.

Отначало тя се съпротивляваше, но той беше толкова погълнат от собствената си страст, че не забеляза. Усети я как потрепна под ръцете му, когато се наведе да я целуне.

Тя се извиваше и риташе, но той само задълбочаваше целувката, разранявайки устните й със зъби. Устата му се спусна надолу по опънатата й шия и продължи да я целува, докато не усети как тя неволно потръпваше при всяко негово докосване. Чу дълбоката, изпълнена с удовлетворение, въздишка. Плъзна език по шията й и тя отново потрепери под опустошителната му уста.

— Недей — умоляваше го тя, независимо че страстта бе завладяла и нея и зърната на гърдите й изпъкваха под зелената дреха.

Той отново плъзна език по шията й и усети, че ръцете й се вдигнаха и се увиха около врата му. Тя също го желаеше.

С едно-единствено движение пръстите му отвориха ципа на роклята й. Оголи раменете й, ръцете й, китките й. Тя не се съпротивляваше. Дрехата се свлече в краката й, Ноел като в сън слезе от обувките си, а Гарет я вдигна и я понесе към леглото.

Отново избързваше. Както винаги, когато беше с нея. Не можеше да се спре. Тя бе заровила глава в шията му, целуваше го навсякъде, където можеха да достигнат устните й, и леко стенеше. Усети радостните й сълзи по кожата си.

Той я отнесе в спалнята, до античното й легло, покрито с балдахин. Тя легна върху неоправените копринени чаршафи и брокатената кувертюра и не спираше да го гледа, докато сваляше бижутата си едно по едно. Най-накрая махна и аметистовото колие, което й беше подарил, погледът й беше премрежен от желание. Гарет бързо се освободи от дрехите и часовника си.

Изглеждаше като кралица сред дантелените възглавници и копринените чаршафи, под балдахина на огромното махагоново легло. За секунда в главата му просветна предупредителна светлинка. Тя все още беше момиче от висшето общество — нещо забранено за човек от улицата, за човек като него.

Отблъсна неприятната мисъл.

След това я покри с тялото си. Бе забравил за всичко, което бяха преживели в миналото, а също и за неприятностите, които ги очакваха. От значение беше единствено дивото пулсиращо усещане и знанието, че тя отново бе негова.

Изгаряха в море от червени пламъци.

Той влезе в нея. Беше меко и топло. Наклони главата й назад, долепи устни до нейните и потърси езика й. В тях се надигаше някакво диво чувство, взрив, който изпълваше цялата вселена.

След това той знаеше, че годините, през които бяха разделени, само бяха подготвили този прекрасен и за двама им миг.

— Моя ли си? — прошепна той във вече тъмната спалня.

— Твоя съм — отговори тя просто.

Гарет се размърда и брокатената завивка го подразни. Трудно му беше да разсъждава. Можеше ли изобщо някога да бъде негова?

— Но дали ти си мой? — попита тогава тя.

Гарет се напрегна, но не отговори. Отново видя огромното легло, копринените чаршафи, тоалетната й масичка, върху която лежаха бижутата й, елегантната стая, кадифето и позлатата по останалите антикварни предмети. Голото й тяло бе бледо и меко. През целия си живот не бе вършила никаква физическа работа. Неговото тяло бе твърдо и тъмно и цялото покрито с мускули — защото му се налагаше да разчита не само на ума си, но и на всеки свой мускул още от деня, в който беше роден.

Тази елегантна жена и тази елегантна стая принадлежаха към един свят, в който той бе надникнал през ключалката в миналото. Неговият свят бе изпълнен с ченгета и престъпници, с мошеници и сервитьорки, с обикновени хора, като клиентите му в ресторанта. Той бе работил през целия си живот и то упорито.

Гарет стана и отиде до прозореца. Дръпна тежката брокатена завеса със загрубялата си ръка и се загледа в диамантените светлини на разстилащия се под него град. Истинският свят, неговият свят изглеждаше безкрайно далеч.

Беше толкова лесно да излъже и да й каже това, което очакваше.

Но нещо, някакъв остатък от все още будното му чувство за чест не му позволяваше.

Усети я как се върти в чаршафите, как се свива на топка, разочарована от безмълвния му отговор.

Гарет сви ръцете си в юмруци и зачака, докато тя не се унесе в плача си и не заспа. Чак тогава се върна отново в леглото.