Виктория Лий
Пазачът на тайни (7)

Седма глава

— Вчера проведох няколко телефонни разговора, свързани с Джейк — рече Карлсън, макар да знаеше, че е съвсем невъзможно да привлече вниманието й, когато се е заела да се рови в купчини вехтории и разни „съкровища“. Тя беше направо пристрастена към неделните утрини, прекарани на битпазара, и докато правеше едва забележими усилия да се държи любезно, истинските й усилия бяха насочени в друга посока. Но все пак Карлсън смяташе, че си струва да опита.

— Какво каза? — рязко попита Малори, впери очи в него и побърза да се приближи. — Ти каза нещо за Джейк?

— Казах ти, че вчера проведох няколко телефонни разговора — повтори той, като нарочно се стараеше да говори тихо.

— И?

— И засега нищо. — Най-после успя да избегне вторачения й поглед и се загледа в изложбата от дивашки африкански маски. — Засега нашият човек е чист.

— Аз го знаех — бързо изрече тя и пламна, защото това прозвуча като дребна лъжа.

Малори въздъхна дълбоко и описа на Карлсън сцената в ресторанта.

— Чувствам се ужасно, защото все правя прибързани заключения — заяви тя накрая.

— Не би трябвало да се чувстваш като тъпачка — рече Карлсън, който преобърна думите й по такъв начин, че тя се запита на чия страна е всъщност. — От друга страна, можехте изобщо да избягвате деловите разговори.

— Такива са плановете ни отсега нататък — каза Малори и погледна часовника си, защото не искаше да закъснява с разписанието си. Беше само девет часът, но тя още не бе завършила първата си обиколка на битпазара, а никога не пропускаше да поогледа набързо и втори път. — Междувременно ще ти бъда много благодарна, ако получа някаква информация от теб, преди да съм се побъркала.

— Ще трябва да почакаме до вторник — рече Карлсън. — Онзи тип, с когото трябва да говоря, е в отпуск дотогава.

— Това сигурно означава, че няма какво друго да правиш? — попита тя и повдигна вежди, защото се опитваше да си пъха носа в личния живот на Карлсън.

— Означава, че днес нямам време да наблюдавам как се ровиш из тези очарователни боклуци — уклончиво отговори той, целуна я по бузата и бавно се отдалечи. Застанала по средата на пътеката между сергиите, докато обичайната тълпа едва-едва пъплеше около нея, Малори съжаляваше, че не е имала смелост да го попита направо дали има среща с Пеги. Накрая реши, че Карлсън ще й отговори на въпроса, ако поиска и когато поиска, и се загледа в една сергия, пълна с малахитови бижута и преспапиета.

 

 

— Карлсън ми каза, че ще те намеря тук, но не му повярвах.

Стресната и малко раздразнена, защото той като че ли все я дебнеше, Малори внимателно остави миниатюрното розово храстче на сергията и се обърна към Джейк.

— Защо толкова много обичаш да играеш на криеница? — попита тя, а очите й се наслаждаваха на мургавата красота на лицето му, сякаш не беше го виждала от дванайсет години, а не от дванайсет часа.

— Просто не ме забеляза — спокойно отговори Джейк и я хвана за ръката. — От десет минути вървя след теб.

Тя извинително сви рамене.

— Като дойда тук, просто се забравям.

— Карлсън разправя, че ако не си получиш седмичната порция пазаруване, става невъзможно да се живее с теб — преди Малори да успее да измисли нещо свястно, за да му възрази, той добави: — Май си струва това да се запомни.

— И преди съм казвала, че Карлсън много говори — заяви тя и го дръпна, за да го поведе в друга посока. Винаги следваше един и същ маршрут през пазара и нямаше намерение да си разваля навика само защото Джейк беше с нея.

Трябваха й само пет минути, за да разбере, че той не е любител на битпазарите.

Малори взе едно дълго до глезените плетено манто от купчината дрехи, струпани наблизо върху син брезент, и реши да го премери, като отиде да се огледа в едно огледало, което се продаваше на отсрещната сергия.

— Нямаш намерение да го купиш, нали? — попита Джейк, като оглеждаше с подозрение мантото.

— Разбира се, че ще го купя — отговори тя.

— Много е бохемско — заяви Джейк, когато разбра, че тя не се шегува.

— Мога да си го позволя — троснато отговори Малори и едва не се изсмя, защото Карлсън би казал същото.

Джейк повдигна едната си вежда, но се въздържа от повече коментари. Тя попита за цената и свали мантото, когато продавачът й каза, че струва двайсет долара.

— Щях да го купя моментално, ако струваше пет долара — каза тя на Джейк, — защото ще стои страхотно с бледоморавата ми миниполичка. Много малко ще го използвам, за да дам двайсет за него.

Продавачът намали цената на петнайсет долара. Малори метна мантото на ръката си и започна да го оглежда, да не би да има някакви дефекти. Откри малка дупчица на рамото и я показа на продавача, с което успя да намали цената на десет долара.

— Когато вали, лесно ще се намокриш с него — каза Джейк.

— Ще си нося чадър.

— Не ми харесва — обяви той, сякаш това можеше да й повлияе.

— Но на мен ми харесва — с усмивка рече тя и попита продавача дали ще свали на седем долара. Накрая се споразумяха за осем долара и той прибави подходяща шапка към мантото.

След това Малори купи мерителна чашка от тънко зелено стъкло.

— Двайсет и пет долара са много за една такава чашка — с известно подозрение каза Джейк. — За един долар можеш да си купиш съвсем нова.

— Не и като тази — каза тя, очарована от съкровището си.

— Та ти дори не готвиш.

— Е, тогава няма да се притеснявам, че може да я счупя, нали така? — находчиво отговори Малори и пъхна в чантата си увитата във вестник чашка.

Коприненият шал за десет долара беше истинска находка, както настояваше тя, и щеше да изглежда страхотно с бледоморавата пола и плетеното манто. Джейк се заинтересува защо не се е опитала да намали цената на пет долара и тя се засмя — всичко живо знаело, че точно този продавач нямал причини да намалява цените си. Да купиш от него било голям удар.

— Това любов от пръв поглед ли беше? — попита той, когато отиваха към паркинга.

Тя се спъна и щеше да падне, ако Джейк не беше я хванал за ръката. Поклати глава, защото беше сигурна, че не е чула добре и го помоли да повтори въпроса си.

— Този битпазар — обясни й той със закачлива усмивка. — От първия път ли ти хареса толкова много или постепенно се пристрасти към него?

Разтуптяното й сърце не можа да се успокои дори когато нещата се изясниха. Едва не бе казала „да“ и въобще не беше очаквала такова нещо! Сигурно беше любов от пръв поглед, както си мислеше тя сега, докато се взираше учудено в очите на Джейк. Това обясняваше толкова много неща.

Може да не беше точно от пръв поглед, ами от втория или третия, но в едно нещо Малори бе абсолютно сигурна.

Тя обичаше Джейк, а той просто я беше попитал за битпазара. Засмя се и реши да запази това списващо откритие за по-подходящо време.

— Да — най-после изрече тя, като с това отговаряше и на двата въпроса едновременно. — Винаги съм обичала да ходя на битпазар. А ти?

— Струва ми се, че мога да преживея и без него — отговори Джейк и я прегърна през раменете, защото тя пристъпваше малко несигурно и той си помисли, че това навярно се дължи на тежката чанта на рамото й.

— Ще прекараш ли целия ден с мен?

— Няма ли да ходиш на работа? — удивено попита той. В неделя имаше най-много посетители в галериите.

— Днес е ред на Джанет — сърцето й потръпваше от надежда. — Ами ти?

— Винсънт ми каза, че имам нужда от свеж въздух.

— Значи затова дойде на битпазара?

Тя се бе облегнала на колата и изучаваше лицето му. Какво ли щеше да направи той, ако посегнеше и погалеше устните му с пръсти?

— Дойдох тук, за да те потърся — поправи я Джейк и наведе глава, за да я целуне леко по устните.

— Харесва ми как ме целуваш — промълви тя и се изчерви като домат, когато двама минувачи се изсмяха. Разбра, че са чули думите й.

— Трябва да отидем някъде другаде — грубо каза Джейк и я побутна да влезе в колата. — Ще се срещнем на яхтата.

След като блъсна вратата в израз на пълно безразличие към скъпоценната цялост на ягуара, той тръгна да търси собствената си кола. Малори го наблюдаваше как се отдалечава и изчакваше да се успокои дишането й, преди да запали мотора.

Реши да му разкаже за Мередит и Норман и за това какво общо имаше Карлсън с цялата работа, а и защо снощи се бе държала като глупачка.

А по-късно, когато събереше кураж, щеше да му каже за любовта от пръв поглед и за това, че преди никога не беше вярвала в нея.

 

 

Карлсън разведе Джейк из задната част на яхтата, където имаше пералня и кабинет с библиотека.

— Тук държим картините на Малори — заяви той и отстъпи от вратата, за да даде на Джейк пълна възможност да се наслади на гледката.

Джейк си пое дълбоко дъх и се приготви да каже нещо безлично от рода на: „Не са чак толкова лоши, колкото очаквах“ или „Интересно е, ако харесваш такива картини.“ Но това беше, преди да ги види добре.

Бяха ужасни. Направо отвратителни. Погледът му скачаше от една картина на друга и преди да се усети, изказа искреното си мнение:

— Тя всъщност не може да рисува, нали?

— Направо са удивителни, нали? — рече Карлсън и го заведе в пералнята, където бяха окачени най-лошите.

Джейк въобще не беше очаквал такова нещо. Смяташе, че ще види нещо като модерно изкуство, което се харесва на малко хора. Вместо това откри пейзажи, които изглеждаха така, сякаш „художникът“ бе започнал да се учи да рисува най-много преди час.

— А тя харесва ли ги?

— Разбира се, че не — бързо отговори Карлсън. — Просто обича да й напомнят, че няма талант, но иначе успехите й са големи.

— Много големи — обади се женски глас от коридора.

Двамата мъже се обърнаха и Малори пристъпи към тях, облечена с лятна рокля, с голи ръце и рамене.

— Струва ми се, че е достатъчно да погледнеш галерията си, за да разбереш колко си добра — каза Джейк, възхищавайки се на прекрасната й външност: тежките коси падаха по раменете й, а чифт очила с лилави рамки придържаха отгоре тъмните вълни.

— Може би присъствието на тези картини е унизително — каза тя. — И аз ги пазя тук, защото от време на време ми се приисква да рисувам пак. И когато това се случи…

— Когато това се случи — прекъсна я Карлсън, — тя притичва при тези картини, за да си спомни, че рисуването не си струва усилията, нито разходите за бои.

Малори сбърчи нос при тези думи и хвана Джейк под ръка, за да го изведе оттук, преди нещата съвсем да загрубеят.

— Имаш ли нещо предвид за днес следобед? — попита тя и с усмивка избягна страстния му поглед.

Джейк промърмори нещо неясно, но вместо да го помоли да повтори думите си, тя сама предложи:

— Днес е прекрасен ден за залива на вкаменелостите.

— Залива на вкаменелостите ли?

— Аха, но ще трябва да се закълнеш, че ще пазиш тайна.

Тя взе една плажна шапка от закачалката, извика „довиждане“ на Карлсън и задърпа Джейк към входната врата.

— Защо? — разсеяно попита Джейк. Цялото му внимание бе съсредоточено върху ягуара, към който се беше насочила Малори, и той с нетърпение очакваше да му позволи да покара.

— Защото ако не се закълнеш да пазиш тайната, ще трябва да ти вържа очите.

Тя му се усмихна, отвори предната врата и се настани зад кормилото.

— Няма ли да ми позволиш да карам? — попита той и в гласа му се прокраднаха едва доловими раболепни нотки.

— Не можеш да караш с вързани очи — съвсем логично заключи Малори и затвори вратата.

— Ще внимавам — обеща той, притеснен малко, защото се сети какво бе казал Карлсън за нейното шофиране.

— Няма да имаш тази възможност — каза тя, усмихна се и го помоли да закопчае предпазния си колан и да вдигне дясната си ръка.

Когато приключи с клетвата, Джейк я попита защо е толкова стисната и не му позволява да кара колата.

— Защото това е първото нещо, което си купих със собствени пари — отговори тя, явно горда от покупката си, и смъкна очилата си на носа.

Когато ягуарът се включи в движението по платното, той жадно заслуша доволното мъркане на мотора му.

— Но аз никога не съм карал ягуар.

— Още една причина да не започваш с този.

— Ти си егоистка.

— А ти се цупиш — рече Малори и се разсмя. — Освен това аз съм виждала онова нещо, което наричаш твоя кола, и смятам, че не се отнасяш с необходимия респект към колите.

Джейк сви рамене, не му се искаше да признае, че такива работи като издраскан калник и очукана броня не бива да се допускат.

— Винаги съм мислил, че една кола може да се смята за здрава до първата катастрофа. Твоята как е в това отношение?

Като натисна до дупка газта, Малори реши, че хич няма да й пука, дори до края на пътуването им Джейк да се присмива на вбесеното й изражение.

Тя нямаше да му позволи да кара колата й!

 

 

— Значи оттук си събрала колекцията си от морски таралежи? — попита Джейк и се наведе да опипа една полузаровена раковина, която се оказа счупена. Хвърли я настрани и бавно се приближи до океана, вълните бяха доста високи. Макар че панталоните му бяха навити до коленете, рано или късно щеше да се намокри.

— Освен всичко друго — каза тя през рамо, — тук има най-различни вкаменелости, но човек трябва да знае какво търси.

— Ти прекарваш доста време на това място, нали?

Вперил поглед в нея, Джейк наблюдаваше как бризът къдри долния край на полата й, развява косите й, и си казваше, че никога не е виждал толкова жизнена, толкова красива жена.

— М-м-м.

Тя го изчака да се приближи до нея. Когато усети ръката му върху раменете си, осъзна, че това е най-прекрасният миг в живота й. Двамата заедно слушаха плискането на вълните в краката си и наблюдаваха как слънцето се спуска над океана.

Наближаваше време за прекрасната гледка на тихоокеанския залез и Малори знаеше най-подходящото място за наблюдение. Задърпа Джейк, за да го накара да побърза, двамата се затичаха по пясъка и се качиха в колата й. Измъкнаха се от паркинга и Малори подкара с голяма скорост по шосе номер едно почти без да продума. Но Джейк се разприказва, описваше й бреговете на други далечни морета, където бе ходил, там водата била тюркоазна, а рибките — с цветовете на дъгата.

Но макар че разказаното й се виждаше съвсем реално, едва ли не сякаш тя самата е била там, Малори искаше да отиде отново там с него, наистина да отиде.

Вечеряха на балкона на малък, но приличен ресторант, където тя много пъти бе ходила. Ястията там бяха забележителни като залеза, заради който бяха бързали да дойдат. Джейк говореше повече, разказа за дядо си по майчина линия, който бил португалски рибар, за баща си — ирландец, който довел семейството си в тази страна и така се разгърнал в дърводелския си занаят, че накрая цялото семейство се оказало въвлечено в процъфтяващия му строителен бизнес.

Разказа й за бившата си съпруга — съвсем малко, колкото да стане ясно на Малори, че е бил женен и че всичко отдавна е приключило. Пропусна онази част от историята, от която ставаше ясно, че жена му е искала само парите му и всичко, което може да се купи с тях. Това вече нямаше значение, както си каза той, когато си даде една пауза, за да обмисли тези неща, а може би имаше значение онази част за частния детектив, който наела бившата му жена след първата им среща. Беше му хвърлила в лицето този факт по време на ожесточените им битки преди развода, дразнела го, защото знаела, че според него тяхното е било любов от пръв поглед.

Джейк прогони жестоките спомени. Сега беше с Малори и тя нямаше нищо общо с онова посегателство върху личния му живот, което го беше вбесило. С всичко това бе свършено веднъж завинаги и макар че се беше оженил слепешката, условията, при които се разведе, много точно отразяваха отвращението му от сметкаджийските машинации на бившата му жена.

Той се усмихна на Малори и й разказа колко много майка му искала да го види с диплома от колежа и колко била щастлива, когато не само Джейк, а и двете му сестри се справили с предизвикателствата на висшето образование.

След като престана да говори за семейството си, той очакваше, че Малори ще разкаже нещо за своето. Тя с лекота му съобщи, че няма майка и че баща й направо я побърквал с прекалените си грижи. Спомена за Мередит и за настоящите й занимания. Всичко останало, което беше свързано с Норман, щеше да му каже по-късно. Пропусна да спомене и за семейното богатство, и за работата на Карлсън, защото настроението им беше прекалено безгрижно за такива неща, а желанието да разкрие душата си — прекалено съблазнително.

Освен това той сигурно щеше да иска да научи нещо повече по въпроса. А тази нощ не беше подходяща за голата истина.

Тази нощ тя искаше да разбере дали да се люби с Джейк е толкова невероятно хубаво, колкото бе очаквала.

След като се навечеряха, двамата се върнаха при океана, като се спуснаха по едни стръмни стъпала, издялани в скалите, и отново слязоха на пясъка, където босите им крака оставяха ясно различими следи на лунната светлина.

Те бяха съвсем сами на плажа. Ресторантът се намираше на скалата точно над главите им, но никой друг не слезе на брега. Може би причината бе в мрака или в нещо друго, също толкова незначително.

А Джейк и Малори просто не можеха иначе. Тихият плисък на водата, която се разбиваше в скалите, ги беше привлякъл надолу по пътеката.

Той забеляза, че Малори е неспокойна. По мълчанието, настъпило след интимната вечеря, разбра, че всички бариери са паднали. За нея той вече не беше чужд човек. И Джейк го знаеше, и Малори го знаеше.

Тя спря до водата и се наведе да вземе нещо от пясъка. Малка вълничка целуна краката й и преди да се изправи, тя изми във водата онова, което държеше.

— Морски таралеж — извика Малори и затича към Джейк с протегната ръка. — Направо е съвършен.

— Толкова е малък — каза той. — По-малък е от другите в колекцията ти.

— Изключителен е — прошепна тя, а очите й блестяха.

— Ти си изключителна — прошепна в отговор Джейк. Наведе се и целуна пръстите й. Малори потрепери. Миниатюрната раковинка щеше да падне, затова той я пъхна в джоба си, преди да привлече Малори към себе си.

Усети се премаляла от топлината му и с желание се отпусна надолу. Джейк помръдна малко, тялото й се плъзна между твърдите му бедра и защитено от острите скали, се отпусна на една страна върху неговото. Ръцете му я обгърнаха, пръстите му се сплетоха на кръста й — нежна прегръдка, която съвсем не отговаряше на бясното биене на сърцето й.

— Мислиш ли, че е подходящо сега? — промълви той в ухото й и устните му се заровиха в косите й, за да докоснат нежната кожа на шията.

Пръстите й се впиха в твърдите мускули над лакътя му, а устните й потърсиха неговите. Той отново ги избегна и Малори потрепери, когато езикът му потърси чувствителната вдлъбнатинка зад ухото й.

Стиснал я здраво с една ръка през кръста, Джейк бавно плъзна другата нагоре по тялото й, докато стигна косите. Пръстите му потънаха дълбоко в тежките къдрици и тя усети топлината им на тила си.

— Струва ми се, че тази идея не е добра — промълви той и устните му леко докоснаха нейните.

— Идеята да ме целуваш ли? — попита тя, жадно търсейки устните му в желанието си да го убеди по друг начин.

— Да те целувам тук — трябваше да използва малко сила, за да отдалечи лицето й от своето. — Никога не сме били така сами и не съм сигурен, че само ще се целуваме.

— Джейк, нека да останем тук, моля те!

— Тук ли?

Той се усмихна на жената, която лежеше в ръцете му, но се постара да не приближава много лицето си до нейното, защото устните й го изкушаваха прекалено силно. Знаеше, че всичките му добри намерения ще се изпарят, щом докосне устните й.

— Тук ли — повтори той, — на пясъка?

Погледът му лениво обходи пясъка наоколо и му се прииска двамата да бяха някъде на Таити или на Викини или където и да е в южните страни. Макар и красиви, северните брегове на Каролина не бяха идеални за лагеруване без предварителна подготовка. — Добре — съгласи се той, — тук.