Хорхе Букай
Осъзнаване

Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах — Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората.

Ставам сутринта.

Излизам от вкъщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея.

 

На следващия ден

излизам от вкъщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.

 

На третия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня,

че има яма на тротоара.

Въпреки това,

забравям

и падам в нея

 

На четвъртия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня

за ямата на тротоара.

Спомням си

и въпреки това,

не виждам трапа и падам в него

 

На петия ден

излизам от къщи.

Спомням си, че трябва да внимавам

за ямата на тротоара,

и вървя гледайки надолу.

Виждам я и

въпреки това

падам в нея.

 

На шестия ден

излизам от къщи.

Спомням си за ямата на тротоара.

Търся я с поглед,

опитвам се да я прескоча,

но падам в нея.

 

На седмия ден

излизам от къщи.

Виждам ямата.

Засилвам се,

скачам,

с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,

но не е достатъчно и падам в нея.

 

На осмия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

скачам,

стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,

че празнувам с радостни подскоци…

И докато подскачам,

отново падам в рова.

 

На деветия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

прескачам

и продължавам пътя си.

 

На десетия ден,

точно днес,

разбирам,

че е по — удобно

да вървя

по отсрещния тротоар.