Артър Конан Дойл
Скандал в Бохемия (3)

III

Тази нощ останах да преспя на улица „Бейкър“ и сутринта, тъкмо когато бяхме започнали да пием кафето си с препечен хляб, кралят на Бохемия нахлу в стаята.

— Наистина ли я взехте! — извика той, сграбчвайки Шерлок Холмс за двете рамена, като жадно го гледаше в лицето.

— Още не.

— Но се надявате?

— Надявам се.

— Да вървим тогава. Изгарям от нетърпение.

— Нужен ни е файтон.

— Защо, моята карета чака долу.

— Е, това ще опрости нещата — и ние слязохме долу и за сетен път се отправихме към Брайъни лодж.

— Айрини Адлър се омъжи — подхвърли Холмс.

— Омъжи ли се! Кога?

— Вчера.

— За кого?

За един английски адвокат на име Нортън.

— Но не е възможно тя да го обича?

— Надявам се, че го обича.

— И защо се надявате?

— Защото това ще ви спести, ваше величество, страхове от понататъшни неприятности. Ако дамата обича съпруга си, тя не може да обича ваше величество. А ако не обича ваше величество, няма причина да се опитва да попречи на плановете ви.

— Това е така. Но пък… Ех! Да беше от род като моя! Каква кралица би станало от нея! — той замълча умърлушено и не проговори повече, докато не спряхме на „Сърпънтайн авеню“.

Вратата на Брайъни лодж беше отворена и на стъпалата стоеше възрастна жена, която ни изгледа с язвителен поглед, когато слязохме от каретата.

— Господин Шерлок Холмс, предполагам? — попита тя.

— Аз съм господин Холмс — отговори приятелят ми, като я изгледа с въпросителен и доста обезпокоен поглед.

— Така ли! Господарката ми каза, че има вероятност да ни посетите. Тя отпътува за Европа днес сутринта в 5 и 15 от Чаринг крос.

— Какво! — Шерлок Холмс отстъпи, олюлявайки се, пребледнял от огорчение и изненада. — Искате да кажете, че е напуснала Англия?

— Повече няма да се връща.

— А документите? — попита кралят с дрезгав глас. — Всичко е изгубено.

— Сега ще видим — Холмс изблъска настрани прислужницата и се втурна към всекидневната, последван от краля и мен. Мебелите бяха разместени във всички посоки, рафтовете — разглобени, чекмеджетата зееха, сякаш дамата набързо ги бе претършувала преди бягството си. Холмс се втурна към шнура на звънеца, плъзна малкия плот и като бръкна, извади снимка и писмо. Снимката беше на самата Айрини Адлър във вечерен тоалет, а на плика бе написано: „За г-н Шерлок Холмс. Да остане тук, докато бъде потърсено.“ Приятелят ми разкъса плика. Тримата нетърпеливо зачетохме. Писмото бе написано в полунощ предната вечер и гласеше следното:

Драги господин Шерлок Холмс, Вие наистина се справихте чудесно. Успяхте напълно да ме заблудите. Допреди тревогата за пожара не бях заподозряла нищо. Но след като се улових, че съм се издала, се замислих. Още преди месеци ме бяха предупредили за вас. Бяха ми казали, че ако кралят реши да наеме детектив, със сигурност това ще сте Вие. Дадоха ми и Вашия адрес. Да, с действията си ме накарахте да разкрия онова, което искахте да научите. Но дори когато ме обзе подозрение, ми беше трудно да помисля нещо лошо за онзи мил и любезен стар свещеник. Ала, знаете ли, аз самата съм обучавана за актриса. За мен мъжките костюми не са нещо непознато. Често се възползвам от свободата, която те предлагат. Изпратих Джон, кочияша, да ви наблюдава, изтичах на горния етаж, облякох дрехите си за разходка, както ги наричам, и слязох долу тъкмо когато Вие си тръгвахте.

Е, последвах Ви до вратата на Вашия дом и се уверих, че действително от мен се е заинтересувал прочутият господин Шерлок Холмс. След което доста неблагоразумно Ви поздравих с „Добър вечер“ и се отправих към Темпъл, за да се срещна със съпруга си.

Двамата с него решихме, че най-добрият ход е бягството, след като ни преследва такъв страховит противник, така че, когато дойдете утре, ще намерите гнездото празно. Що се отнася до снимката, нека Вашият клиент бъде спокоен. Аз обичам и ме обича един по-добър от него човек. Кралят може да прави каквото желае. Човекът, с когото той постъпи така жестоко и несправедливо, няма да му създава неприятности. Ще задържа снимката само като предпазна мярка и ще я запазя като оръжие, което винаги ще ме закриля от всякакви стъпки, които той би могъл да предприеме занапред. Оставям друга снимка, която той може да пожелае да притежава, и оставам, драги господин Шерлок Холмс, искрено Ваша.

Айрини Нортън,

по баща Адлър

— Каква жена, ах, каква жена! — извика кралят на Бохемия, след като тримата прочетохме посланието. — Нали ви казах колко е интелигентна и решителна! Нима не би станало от нея чудесна кралица? Не е ли жалко, че не е от моя ранг?

— От това, което видях и научих за дамата, тя наистина изглежда от съвсем друг ранг, сравнена с ваше величество — хладно заяви Холмс. — Съжалявам, че не успях да доведа задачата, възложена ми от ваше величество, до по-успешен завършек.

— Напротив, драги ми господине — извика кралят. — Не би могло да има по-успешен завършек. Зная, че тя няма да наруши думата си. Снимката сега е на точно толкова сигурно място, колкото би била и в огъня.

— Радвам се да чуя, че ваше величество смята така.

— Безкрайно съм ви задължен. Моля ви, кажете ми по какъв начин да ви се отплатя. Този пръстен… — той свали пръстена със смарагд във форма на змия от ръката си и го подаде върху дланта си.

— Ваше величество притежава нещо, което за мен ще е много по-ценно — рече Холмс.

— Само кажете кое е то!

— Тази снимка!

Кралят го погледна удивено.

— Портретът на Айрини! — извика той. — Но, разбира се, щом го желаете.

— Благодаря ви, ваше величество. Тогава не остава друго, което може да се направи по вашия въпрос. Имам честта да ви пожелая приятен ден — той се поклони и като се обърна, без да забелязва ръката, която кралят му бе протегнал, се отправи придружен от мен към квартирата си.

 

 

Така бе предотвратен един голям скандал, който бе надвиснал над кралство Бохемия, а най-добрите планове на господин Шерлок Холмс бяха провалени от съобразителността на една жена. Преди Холмс имаше навика да се присмива на женската интелигентност, но напоследък не съм чувал такива изявления от него. А когато говори за Айрини Адлър или когато стане дума за портрета й, винаги я нарича с почетната титла Жената.