Дейвид Едингс, Лий Едингс
Изкуплението на Алтал (33)

Глава 32

— Просто не ми е по силите да направя това! — разнесе се безмълвно гласът на Андина. — Просто не мога да се поклоня на тази сипаничава крава, каквото и да мисли да ми направи.

— Не се получава, Еми — промърмори Алтал тихо в един друг, скрит диапазон на общото им съзнание. — Защо не ме оставиш аз да се опитам?

— Тя защо не прави просто това, което й се обяснява? — попита го сърдито Двейя.

— Виж, котенце, нека аз се погрижа за това. Бива те да подслушваш и да дебнеш, обаче тук става дума за нещо много по-сложно и… Не надничай тук, Лейта!

Лейта, която седеше на мраморната маса и прелистваше Книгата, му отвърна с невинен удивен поглед.

— Говоря сериозно — поясни Алтал. — Не се пъхай тук, освен ако не си поканена.

После погледна Андина, която все още пъхтеше от възмущение, застанала до северния прозорец на кулата и й каза на глас:

— Хайде да си поговорим.

— От такъв разговор няма да има никаква полза, Алтал — сопна му се тя. — Няма да го направя и толкова!

— Защо да не го направиш?

— Защото съм владетелката на Остос, а Гелта е просто едно животно.

— Това не предполага ли, че си по-умна от нея?

— Разбира се, че съм по-умна.

— Точно сега обаче това не личи, Андина.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато подготвяш капан за едно животно, трябва вътре да сложиш стръв. Ако искаш да хванеш птичка, слагаш зрънца. Ако искаш да хванеш вълк или мечка, слагаш месо. Гелта е по-различно животно, така че и стръвта трябва да е различна. Нали си съгласна, че ще е добре да изядем Гелта на обяд?

— Това е отвратително, Алтал.

— Просто се изразих образно, Андина. За изяждането на жена като Гелта просто не биха стигнали подправките. Стръвта, която ще приготвим за нея, ще е толкова примамлива, че тя няма да може да удържи на изкушението. Това е твоя грижа, Андина. Покажи се като изкусителка. Бъди нежна, мила и вкусна. До момента, когато те докосне. Тогава аз ще затворя капана и после ще пъхна плячката в пещта.

Андина присви очи, замисли се и след малко каза:

— Само при едно условие, Алтал.

— Да?

— Аз ще изям сърцето й.

— Андина! — възкликна Лейта. — Та ти си по-лоша и от Гелта!

— Аз също се изразих образно, разбира се — засмя се Андина.

— Всичко се развива както трябва, Алтал — промърмори Двейя. — Не променяй нищо.

 

 

— Защо? — попита Салкан Бейд с такъв тон, че Алтал разбра, че сигурно спорят още от сутринта.

— Защото открай време е било така — отвърна Бейд на младия овчар.

— Това обаче не означава, че е правилно, братко Бейд — възрази Салкан. — Ако някой желае да разговаря с Бога, трябва да може да го направи когато си поиска и където и да се намира. Не е необходимо да влиза в храм и да плаща на някой алчен жрец, за да пренася посланията му. Не искам да те обидя, братко Бейд, но по мои наблюдения жреците се интересуват повече от парите, отколкото от Бога или от добруването на хората.

— Струва ми се, че те постави натясно, Бейд — каза Елиар. — Жреците винаги се интересуват от пари.

— Не и истинските жреци — възрази Бейд.

— Може и да си прав — съгласи се Салкан. — Как обаче ще отличиш истинските от фалшивите? Нали са облечени в еднакви дрехи? Предпочитам да си паса овцете. Не вярвам от мен да излезе добър жрец. Така и не се научих да лъжа.

— На твое място не бих проявявал такава настойчивост, Бейд — каза му безмълвно Алтал. — Салкан още няма готовност за това. Още по-малко пък я притежаваш ти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бейд.

— Доколкото си спомням, твоите теологически убеждения се промениха доста от миналото лято. Би било по-добре да проведеш един дълъг разговор с Еми преди да се заемеш с привличането на езичниците в лоното на правата вяра.

После погледна Елиар и каза на глас:

— Сержантът ти ни вика, Елиар.

— Добре — каза Елиар и стана.

— Какво е намислил Бейд? — попита го Алтал, когато излязоха в коридора.

— Не знам точно — отвърна Елиар. — Мислите му доста се объркаха. Еми проби голяма дупка в убежденията му, когато му обясни, че астрологията е чиста глупост. Положението му се влоши доста повече, когато Лейта го въведе в семейството.

— Тази работа със „семейството“ може би се оказа погрешна — въздъхна Алтал.

— Сама по себе си не е лоша обаче. Отначало не ми хареса, но след като с Лейта и Андина се върнахме в Дома, започнах да свиквам.

— След като беше погълнат, ти доста се промени, Алтал.

— Не се ли промени и ти, след като Еми те погълна?

— Предполагам, че да. Необходимо е обаче известно време, за да привикнеш, нали?

— Така е — каза убедено Елиар. — На теб обаче ти е било лесно, Алтал. Първоначално ти е трябвало да привикнеш единствено към Еми, докато в моята глава се появиха едновременно трима души. За какво точно ме търси сержант Халор?

— Иска да поговори с Кройтер и Дрегон, а не му е известно в коя точно част на Дома се намират. Не е необходимо да говориш за това, Елиар, обаче ми се струва, че твоят сержант все още се чувствува неудобно в Дома. Твоите врати му харесват — докато ти ги отваряш. Не вярвам обаче Халор да желае да предприема излишни рискове. Когато Гелта те нападна с брадвата, той успя да зърне за миг Нагараш и не вярвам да има желанието да направи грешката да отвори тъкмо вратата, която води към него.

 

 

— Те мислят, че са се разположили на лагер на западния бряг на екверското езеро Дасо — каза Алтал на сержант Халор, докато Елиар ги водеше по източния коридор към един доста голям лагер. — Вероятно не трябва да им казваме нищо, което да противоречи на това им убеждение. По-добре е да не ги объркваме.

— Самият аз съм доста объркан — призна Халор. — Защо трябва да очаквам те да се различават от мен? — После се усмихна. — Прощавай, Алтал, но трябваше да го призная.

Срещнаха се с Кройтер и с облечения във фустанела Дрегон в брезентова палатка в центъра на коридора. Халор им подаде грижливо изработената от него карта.

— Бива те да правиш хубави карти, Халор — отбеляза среброкосият Дрегон. — Разстоянията точно ли са дадени?

Халор кимна утвърдително.

— Постарах се да ги отразя с максимална точност. Картата, с която разполагах, не бе съвсем точна, така че се наложи да внеса някои корекции.

— Тези три града ще удържат ли? — попита Кройтер.

— Кадон ще удържи най-малко три месеца — отвърна Халор. — Там е Лейвон, който знае как да вгорчава живота на нападателите.

— Вярно е — съгласи се Дрегон.

— Колейка Желязната челюст ще заеме позиции в Мавор — продължи Халор. — Херцогът на Мавор очевидно е решил да превърне града си в най-добре укрепеното място на света. Градските къщи са доста невзрачни, обаче градските стени съвсем не събуждат желание да ги щурмуваш. Струва ми се, че съчетанието между тези стени и Колейка, най-големия инат на света, доста ще поизмъча нападателите.

— А третият град, Пома? — попита Кройтер.

— Точно тук имаме проблем — призна Халор. — Стените му биха се разпаднали и при най-лекия повей. Там ще изпратя Твенгор. Сигурен съм, че в Пома ще се водят улични боеве, а Твенгор много го бива в тях.

— Стига да е трезвен — добави Дрегон.

— Твенгор има ли проблеми с пиенето? — попита Кройтер.

— Не бих казал — отвърна Дрегон. — За една сутрин може да види сметката на цяла бъчва хубава бира. Разбира се, следобеда не може да се държи на краката си, но лично той не възприема това като проблем. Има склонността да опустошава всеки град, в който влезе. Самият той е голям като къща и се блъска в какво ли не, когато върви. Обикновено нещата, в които се блъска, се разпадат.

— Ненавиждам да работя с пияници — каза Кройтер.

— Аз ще имам грижата да е трезвен — обеща Алтал.

— Не съм сигурен дали ще успееш — усъмни се Кройтер. — Не познавам закоравял пияница, който да се е отказал от порока си.

— Уверявам ви, генерал Кройтер, в този случай разчитайте на мен — каза Алтал.

— Как е Астарела? — обърна се Кройтер към сержант Халор.

— Добре е, Кройтер. Князът си е загубил ума по нея.

— Наистина ли? Това е нещо, за което си заслужава да си поговорим. Предполагам, че бих могъл просто да убия този негодник, брат й, както и стария глупак, който се опита да я купи. Това обаче вероятно би причинило избухването на войни в цял Плаканд. Може би няма да е зле да си поговоря с нея и да питам тя какво мисли по въпроса. Твоят княз е красавец и нищо чудно и тя да изпитва същите чувства към него. Да не забравяме това, Халор. То би могло да реши доста наши проблеми.

— Напълно съм съгласен с теб, Кройтер. Ако успея да задомя княза, може би ще си стои у дома и няма да ми пречи да си гледам работата.

 

 

На следващата сутрин Алтал и Халор завариха княз Твенгор мъртвопиян в северния коридор на Дома. Огромният арумски вожд се бе излегнал върху огромен стол, а до дългата, скована от груби дъски маса до него имаше огромно буре. При това князът пееше.

— Ще му трябва цял ден, за да изтрезнее — каза Халор на Алтал.

— Може би и по-малко — отвърна Алтал и се опита да си припомни някои от научените неща.

— Здрасти, Халор! — изрева Твенгор и размаха големия рог, който държеше. — Сядай и почвай, че имаш много да наваксваш!

— Виждам, че доста си ме изпреварил, княже — съгласи се Халор.

— Така е — избуботи Твенгор. — Три дни как съм почнал.

Тази информация се оказа полезна. Ако на Твенгор му бяха трябвали три дни, за да се докара до сегашното си състояние, може би щеше да е по-лесно да бъде отведен напред във времето, вместо да се връща назад. Алтал погледна червеното като цвекло лице на Твенгор и тихо каза „егрио“.

Княз Твенгор затвори очи и бавно се свлече от стола. След малко изпод масата се разнесе хъркането му.

— Струва ми се, че нашият вожд вече те изпревари, Халор! — каза с пиянски смях един от заместниците на Твенгор.

Алтал отново произнесе думата, която току-що бе приспала брадатия Твенгор, и над целия лагер се възцари тишина, нарушавана единствено от похърквания.

— Какво направи? — попита Халор.

Алтал повдигна рамене.

— Струва ми се, че се казва „ускоряване“. Те така или иначе бяха тръгнали в тази посока, но може би щеше да им трябва още ден, за да достигнат сегашното си състояние.

— Ще им трябва обаче поне още един ден, за да изтрезнеят — каза Халор.

— Не съвсем — възрази Халор, погледна към дъното на коридора и каза: — Елиар, можеш да дойдеш.

Русокосият младеж се присъедини към тях и сбърчи нос.

— Не ухаят особено приятно.

— Дишай по-плитко и през устата — посъветва го Алтал. — Коя врата води към пътя за Пома?

— Ей тази — каза Елиар и посочи.

— Отвори я. Трябва да раздвижим тези хора.

— Те са заспали, Елиар.

— Ние с теб го знаем, но те не го знаят.

— Това ми се струва безсмислено, Алтал — протестира Халор.

— След минута ще стане смислено — отвърна Алтал и се обърна към Елиар. — Освен вратата за пътя към Пома ще ми трябва и вратата към миналата седмица.

— Към миналата седмица ли? — попита озадаченият Елиар.

— Времето е единственото средство за изтрезняване, така че ще ми трябва поне седмица. Ще накарам нашите наквасени приятели да се раздвижат, както си спят. От теб ще искам да ги отведеш към миналата седмица и да ги върнеш. После ще ги преведем през вратата, която води за Пома.

— Не е ли по-лесно да обединим двете врати в една?

— Можеш ли да направиш това? — попита с изумление Алтал.

— Мисля, че да — каза Елиар, стисна дръжката на Ножа и се съсредоточи. — Да — продължи уверено. — Сега се сетих как точно трябва да се направи. Непрестанно забравям. Пространството се крие в самата врата, а времето — в рамката й.

— Става ли ти ясно какво говори? — обърна се Халор към Алтал.

— В общи линии да — отвърна Алтал. — Като минат през вратата, Халор и неговите хора ще се озоват в миналата седмица, а после ще се върнат. Тук са пияни, но там ще бъдат трезви, защото минаването през вратата за тях означава две седмици за изтрезняване. А тъй като са заспали, така и няма да разберат какво се е случило.

— По-добре го направете, а не ми го обяснявайте. Понякога и двамата сте като Гер — каза Халор.

 

 

— Ама тези хора не са сериозни! — избухна княз Твенгор, когато видя стените на Пома.

— Херцог Бердор е безхарактерен, княже — поясни Халор. — Местните търговци не искат да плащат данъци, а Бердор е съвсем безгръбначен и не смее да настоява.

— Искам да ми предоставиш пълна свобода на действие, Алтал — каза сухо съвършено трезвият Твенгор. — Искам въобще да не ми се месиш.

— Какво точно си намислил?

— Ще накарам тези търговци да си платят данъците с лихвите. Именно те ще имат грижата за укрепването на градските стени.

— Не ми се вярва да се съгласят.

— Някъде в багажа имам камшик — отвърна мрачно Твенгор. — Ще се съгласят. Когато ти казвам, че ще се съгласят, можеш да ми повярваш. Хайде сега да си поговорим с тази медуза, херцога.

Влязоха в града и княз Твенгор се възмути още повече, когато се озоваха в търговската част — канторите приличаха на дворци. А когато стигнаха занемарения дворец на херцог Бердор, лицето на Твенгор се бе вкоравило като стомана.

— Това е княз Твенгор, ваше сиятелство — каза Халор на мекушавия владетел на Пома. — Той ще се заеме с отбраната на вашия град.

— О, чудесно! — възкликна младият Бердор с треперещия си глас.

— Ваше сиятелство, ще трябва да свършим някои неща — грубо каза Твенгор. — Нали ще си помагаме?

— Разбира се, княже Твенгор! Разбира се!

— Чудесно. Искам до половин час всички граждани на Пома да са се събрали на площада пред вашия дворец. Трябва да си поговоря с тях.

— Не знам дали търговците ще се съгласят, княже Твенгор. Те не обичат да ги прекъсват, когато се занимават със сделки.

— Ще се съгласят, ваше сиятелство, повярвайте ми — увери го Твенгор. — Кажете им, че моите хора ще обесят всеки, който откаже да се яви. При това ще ги обесят точно на табелите, които виждам над вратите на хубавите магазини.

— Няма да посмеете!

— Ще посмея, и още как.

— Съвсем различен е, когато е трезвен, нали? — обърна се тихо Елиар към сержант Халор.

— Вярно е — съгласи се Халор. — Някога по начало си беше такъв. Това стана преди да започне да плува към дъното на всяка срещната бъчва. Не си спомням през последните десет години умът му да е бил така бистър.

Твенгор изпрати няколко от хората си да придружат дворцовите стражи, на които бе възложено да съберат гражданите на площада, и скоро по-голямата част от населението на Пома се яви там. Разкошно облечените търговци бяха възмутени, че ги откъсват от работата им.

— Моля да ме извините… — започна плачливо херцог Бердор от дворцовия балкон, извисяващ се над площада. — Моля ви…

Тълпата въобще не му обърна внимание.

— Нека по-добре аз да си поговоря с тях, ваше сиятелство — каза Твенгор, излезе на балкона с брадва в ръка и изрева с могъщия си глас. — Тишина!

Площадът внезапно затихна.

— Кантонците нахлуха в земите на владетелката на Остос — съобщи делово Твенгор. — Някои от вас може би вече знаят това, но както и да е: аз съм Твенгор от Арум. Възложиха ми да защитавам вашия град. Това означава, че аз ще издавам заповедите, и че ще обеся всекиго, който не ми се подчини.

— Няма да се осмелите да го направите! — възкликна един от търговците.

— Сигурен ли си? Я се огледай. Мъжете с мечове и брадви, които виждаш, са моите хора, и ще направят всичко, което им наредя. След като вече отговарям за Пома, заповядвам ви да укрепите градските стени.

— Това е грижа на херцог Бердор, а не наша — каза друг търговец.

— Вие в чий град живеете? — попита Твенгор. — Ако кантонците разрушат стените, ще изгорят града до основи и ще избият всички ви. Това не означава ли, че състоянието на градските стени е именно ваша грижа? — Той направи кратка пауза, за да си поеме дъх. — Всичките вие от много акъл сте заявили на херцога си, че десетпроцентовите данъци са непосилни за вас. Кантонците ще ви наложат стопроцентов данък. След като плячкосат града, тук няма да остане нищо освен трупове, които не се нуждаят от нищо. Не съм ли прав? Хайде, заемайте се със стените.

— Откъде да намерим строителни материали? — чу се глас от тълпата.

Твенгор огледа града.

— Дори оттук виждам всякакви камъни, годни за градеж: къщи, магазини, кантори и какво ли не. Докато всичко приключи, можете да живеете на палатки, но поне ще сте живи. По-добро не мога да ви предложа. Хайде, почвайте да рушите.

— Чудесна реч — коментира Халор.

— Аз съм си красноречив — отвърна скромно Твенгор.

 

 

— Заслужава си да видите това, господин Алтал — каза Гер. — Арган се опитва да проникне в укреплението, където бяха Смегор и оня, другият. Ще ми се да видя изражението му, когато разбере, че не са там.

— Как се развиха нещата в Пома? — попита Андина.

— Твенгор прояви съвсем умерена грубост, девойче — отвърна Халор. — Успя обаче да убеди местните граждани в правотата си. В момента всички са се включили в нова дейност. Вярно е, че като зидари много-много не ги бива, но поне работят с въодушевление.

— Крепостните стени ще удържат ли?

— В никакъв случай — каза Халор. — Взех на заем от Дрегон и Гебел някои от овчарите на Салкан, така че Твенгор ще може да разчита не само на собствените си стрелци, но и на техните прашки. Това, което в момента прави в Пома, е да разчиства булевардите, за да има простор за техните камъни, след като врагът проникне в града. Когато приключи, от Пома няма да е останало много.

Алтал и Гер наблюдаваха разположеното на хълма укрепление, където се предполагаше, че се укриват Таури и Смегор.

— Къде е Арган? — попита Алтал. — Не го виждам.

— Скрил се е зад онези храсталаци на запад — отвърна Гер. — Трябва да призная, че го бива за разузнавач. Чака да се стъмни, за да влезе и да каже на Смегор и на другия да престанат да опожаряват нивите. Разбира се, няма да ги открие. Затова пък ще открие бележката, която оставихме с Елиар.

— Бележка ли?

— Елиар нищо ли не ти каза? Останах с чувството, че той ще има грижата да те уведоми.

— Навярно е забравил. Защо не ми обясниш това ти, Гер?

— Завчера разговаряхме с Елиар за Смегор и за другия. Попитах Елиар защо тези двама генерали просто не убият своите князе, след като не ги обичат. Елиар ми обясни, че подобно убийство би предизвикало ужасни битки. Арумците, изглежда, имат доста странни представи кое е ужасна битка, нали?

— Арумците по начало имат странни представи за много неща. Защо не ми кажеш за бележката?

— А, да. Та тогава се сетих как казахме на Смегор и на другия колко много им е сърдит Генд, задето са запалили нивите, и ни дойде наум нещо друго. Решихме, че ако Генд наистина повярва в някаква измишльотина за Смегор и за другия, наистина ще изпита желание да ги убие. И че ако ги убие той, вместо да ги убиват генералите, няма да има причини арумците да се карат. Вместо това гневът им ще се насочи към Генд. Нали е много хитро?

— Кажи ми какво пише в бележката, Гер — настоя Алтал. — Дума по дума.

— Само се опитах да ви обясня защо я написахме, господин Алтал — защити се Гер. — Както и да е, Арган е толкова способен разузнавач, че ще се промъкне в укреплението. Затова решихме да оставим там бележка, уж написана от сержант Халор. Написа я Елиар, тъй като моят почерк все още не е хубав. Преписахме я четири-пет пъти, за да стане хубава. В бележката се казва на Смегор и на другия да продължават да се преструват, че работят за Генд, и да хвърлят вината за изгарянето на храната върху своите генерали. Освен това им се казва да се опитат да научат плановете на Генд от някои от неговите хора и да ни ги съобщят, за да знаем предварително какво са си наумили да направят. Освен това с Елиар написахме и колко злато ще платим на онези двамата. Накрая написахме, че сме наистина разтревожени от хода на войната, както и няколко много лоши неща за брата на Еми. Как мислиш, господин Алтал, от това ще има ли полза?

— Ако Генд се обърка толкова, колкото се обърках и аз, вероятно ще има — каза Алтал.

— Забравих да ти кажа нещо. Малко се смутих, когато започна да ме разпитваш за бележката.

— Добре, какво пропусна? — попита Алтал.

— След като войната свърши, нали няма да има смисъл да задържаме Смегор и другия в Дома?

— Вероятно не.

— С Елиар решихме, че би било умно да ги преведем през някоя врата до място, където Генд би могъл лесно да ги намери. Той ще е наистина вбесен от поражението и вероятно дори ще ги измъчва преди да ги убие. Те си го заслужават, понеже се опитаха да ни измамят. След като Генд ще има грижата за убийството им, двамата генерали няма да си омърсят ръцете и в Арум няма да има кавги. Нали всичко е замислено добре?

— Поне аз не виждам слаби места в плана ти — призна Алтал.

— Та точно затова те извиках до прозореца — каза Гер. — Щеше ми се да видиш изражението на Арган, когато прочита бележката. А после, ако имаме време, би било хубаво да видим изражението и на самия Генд, когато Арган му предаде бележката. Правилно ли постъпих?

— Много правилно, Гер — отвърна Алтал и избухна в смях.

 

 

На другата сутрин веднага след закуска Елиар, Алтал и сержант Халор тръгнаха по коридорите към лагера на княз Колейка Желязната челюст и го отведоха на пътя, водещ към град Мавор.

— Мили Боже! — не се сдържа обикновено мълчаливият Колейка. — Що за стени!

— Внушителни са, нали? — попита Халор.

— Построяването на подобно нещо навярно е струвало цяло състояние!

— Доколкото успях да разбера, през по-голямата част от живота си херцог Нитрал е изучавал архитектура и инженерство — каза Алтал. — Ходил е в Дейка, в Авес и в много други градове специално за да пречертае стените им и обществените сгради. Мавор е разположен на река Остос и е много богат град. Когато херцог Нитрал взел властта, решил да се отдаде на своята страст. Възнамерява да превърне Мавор в най-великолепния град в Треборея.

— Убеден съм, че ще успее — каза Желязната челюст. — Радвам се, че сме на негова страна. Не бих искал да нападам този град.

— Няма и да ти се наложи — каза му Халор. — Колко време смяташ, че ще можеш да удържиш Мавор?

— Реката минава непосредствено пред стените, така че градът винаги ще разполага с много вода. Ако в складовете има достатъчно храна, бих могъл да го удържа и десет години.

— Да се надяваме, че няма да се наложи да го удържаш толкова дълго — каза Алтал. — По-важно обаче е да не допуснеш врага да се откаже от обсадата и да продължи към Остос.

— Стига да дойдат, ще ги задържа тук — увери ги Колейка, при което долната му челюст се издаде още повече. — Това място е съвършен капан. Ще им позволя да се доближат и да започнат обсадата. Ако се опитат да се оттеглят обаче, ще ги унищожа. Ще трябва да струпат цялата си армия тук, защото в мига, когато се опитат да се оттеглят, ще изляза от крепостта и ще ги направя на нищо. Няма да ми избягат, Алтал, гарантирам ти.

— Досега не бях чувал от теб такава дълга реч, княже Колейка — отбеляза Халор.

— Съжалявам — извини се Колейка. — Поувлякох се. Тези стени наистина ме впечатлиха.

— Да влезем в града — предложи Алтал. — Ще те представим на херцог Нитрал, а вие после ще се договорите какво да правите.

Херцог Нитрал обаче го нямаше в двореца.

— Негово сиятелство е на брега на реката — обясни им един от стражите. — Надзирава някакъв нов строеж. Струва ми се, че има отношение към доковете.

— Това е нещо необичайно — отбеляза Халор. — Повечето благородници не се занимават с такива неща.

— Не познавате нашия херцог — засмя се стражът. — Когато някое от неговите начинания го погълне, той просто сваля палтото си и започва да реди тухли заедно с обикновените зидари. Разбира от този занаят не по-малко от хората, които се препитават с него. Вярно е, че по този начин похабява много скъпи дрехи, но това очевидно не го смущава.

— Ще се радвам да се срещна с този човек — каза Колейка. — Щом е готов да си изцапа ръцете, значи е творец. Очевидно именно заради това тези стени са толкова красиви.

Отидоха до портата, водеща към реката, и излязоха на къс широк павиран път, минаващ под стената. На реката имаше кейове, над които множество работници делово строяха куполи.

— Нитрал ли ви трябва? — попита един надзирател, когато Халор му обясни, че търсят херцога. — На горния кей е. Има трудности при забиването на пилоните.

Когато Алтал и приятелите му стигнаха на северния кей, видяха, че работниците са се втренчили разтревожено в мътните води.

След малко един човек, в когото Алтал разпозна Нитрал, изплува от водата и си пое дъх.

— Попаднахме на скала — обясни на хората на кея. — Ще трябва да я пробиваме. Трябва да забием тези пилони на всяка цена.

— Ваше сиятелство, искат да ви видят едни странници — каза му един от хората на кея.

— Кажи им, че съм зает.

— Те са вече тук, ваше сиятелство.

Междувременно Колейка бе започнал да се съблича. После каза на херцога:

— Изчакайте ме. Идвам при вас.

И скочи от кея и изчезна под повърхността.

На Алтал се стори, че Колейка се задържа под водата цяла вечност. Усети, че също изпитва потребност да си поеме дъх.

След миг Желязната челюст се появи на около десет метра от кея.

— Можете да забиете пилона тук, ваше сиятелство — каза, след като си пое дъх. — Точно под мен в скалата има триметрова пукнатина.

— Отбележете това място! — каза херцогът на работниците.

— Да, ваше сиятелство — отговори надзирателят.

Желязната челюст доплува до кея и каза на плуващия до него херцог на Мавор:

— Целта на тези куполи е да защитават снабдителните кораби, нали?

— Точно така — отвърна Нитрал. — От другата страна на реката имам приятел, който ще закупува жито от перквейнците и ще ми го изпраща, когато Мавор се окаже под обсада. Не искам вражеските кораби да нарушат снабдяването ни. Изглежда, разбирате доста от изграждането на укрепления.

— Мога и да ги изграждам, когато ми се наложи — отвърна Колейка. — Задачата ми обаче е много по-лесна, тъй като те вече са си на мястото. Казвам се Колейка и ме наеха, за да накажа както трябва враговете ви.

— Приятно ми е да се запознаем, княз Колейка — каза херцог Нитрал и му протегна ръка.

— Може ли да отложим ръкостискането за по-късно, ваше сиятелство? — попита Колейка. — Не съм много добър плувец, а ръцете ми точно сега са заети. Имаме ли още работа тук?

— Струва ми се, че вече приключихме — отвърна Нитрал.

— Защо в такъв случай не излезем от водата? Реката е много студена и направо замръзвам.