Дейвид Едингс, Лий Едингс
Изкуплението на Алтал (24)

Глава 23

На другата сутрин всички бяха потиснати.

— Нима пак сънувахме един и същи сън? — обърна се Гер към Двейя с треперещ глас.

Тя кимна утвърдително.

— И аз така си помислих — каза момчето. — Направи ми впечатление воят, раздаващ се в далечината. Това в действителност не се е случило, нали? Имам предвид разговора между тези двамата. Те просто се опитват да променят действителността, нали?

— Така е — каза Двейя. — Това, което наистина се случи, не им хареса, и те се завърнаха и се опитаха да го променят. Гелта така и не успя да завладее цяло Ансу. Колкото до Пехал, тя се запозна с него много по-късно.

На лицето на русокосата Лейта бе изписан ужас.

— Какво ти е, мила? — попита разтревожено Андина. — Този малък разговор между ония не бе приятен, но все пак… — Андина се поколеба.

— Онова, което чу, докосна само повърхността, Андина. Онова, което ставаше в разума им, бе много по-лошо.

— И това ли ти е по силите? — възкликна Бейд. — Та те бяха само илюзия. Нима си в състояние да чуваш мислите на илюзиите?

— Нямаше как да не ги чуя, Бейд — отвърна тя измъчено. — Пехал и Гелта са по-отвратителни от животни. Ужасяващото клане изпълни и двамата с неописуемо сладострастие.

— Не вярвам в това, Лейта — каза Двейя. — Не обръщай внимание на това, което си чула. В крайна сметка то бе само сън. При това сън, по всяка вероятност насочен повече към теб, отколкото към нас.

— Към мен ли?

— Генд знае коя си и какво можеш да правиш. Това малко представление вероятно бе предназначено за теб. Генд пожела да ти покаже нещо толкова отблъскващо, че да те дострашее да използуваш дарбата си. Това едва ли ще е последният му опит. Той се бои от теб, така че ще направи всичко, за да ти попречи да правиш това, което трябва да правиш.

— Има още нещо, за което си заслужава да се замислим — каза Алтал.

— Да? Какво? — попита Двейя.

— Генд по всяка вероятност подготвя нашествието си от доста отдавна, нали?

— Да, така е.

— В такъв случай той почти сигурно е внедрил свои хора при натуса на Векти и в храма на Хердос, нали така?

— Сигурна съм, че го е направил.

— В такъв случай Андина е права. Двете с Лейта ще трябва да ни придружат във Векти.

— За това въобще не може да става и дума — каза Бейд. — Много е опасно.

— Ние ще ги защитим, Бейд — отвърна Алтал. — Важното е Лейта да дойде с мен в Кейвон. Непременно трябва да разбера кои са хората на Генд в този град.

— Щом толкова се тревожите за момичетата, не е ли достатъчно да ги облечете в момчешки дрехи? — попита Гер.

— Гер, момичетата се различават от момчетата — каза му нежно Андина. — Външността ни е различна.

Тя си пое дъх и посочи с ръка гърдите си.

— Виждаш ли какво имам предвид?

Лицето на Гер стана яркочервено.

— Ами ако си облечете по-широчки дрехи… — смутолеви и се изчерви още повече.

Андина палаво се изкиска.

— Не биваше да правиш това, мила — смъмри я Лейта и се обърна към Елиар. — Княз Алброн има прислуга, нали?

— Не бих я нарекъл прислуга — отвърна Елиар. — Има коняри, които се грижат за конете му. Разполага и с готвачи, които му приготвят храна. Иначе сам върши повечето неща.

— Жителите на Векти обаче няма как да знаят това, нали?

— По всяка вероятност не го знаят.

— В такъв случай няма как да им е известно, че Алброн не разполага със слуги в същинския смисъл на думата, нали?

— Така е.

Лейта огледа Андина и каза:

— Би ли се изправила за миг, мила?

Андина се изправи.

— Какво си намислила, Лейта?

— Нисичка си, както виждам — отбеляза Лейта и присви устни.

— Това не е по моя вина.

— Гер, би ли застанал до нея? — каза Лейта.

Гер заобиколи масата и застана до Андина.

— Така и предполагах, почти са еднакви на ръст — каза Лейта. — Ако ги облечем в еднакви дрехи и скрием косата на Андина под шапка…

— Искаш да се облечем като пажове? — попита Андина. — Алтал, според теб тази хитрина осъществима ли е?

— Би могло да се получи — отвърна Алтал. — Особено ако Алброн бъде придружен във Векти от още няколко униформени слуги. Ще поискам от Едон да осигури подходящи помещения за тях, като му обясня, че това не са войници и няма да придружават началника си в окопите. Ще включим и Лейта в тази група, за да успее да открие злосторниците.

— И теб ли ще облекат като паж, Лейта? — обърна се Андина към приятелката си.

— Доста съм по-висока от теб и от Гер, мила — отвърна Лейта. — Трудно бих могла да мина за десетгодишна. — После замислено се погали по бузата. — Ако си сложа изкуствена брада, ще успеем ли да ги измамим?

Бейд се засмя и Лейта го изгледа сърдито.

— Престани!

— Преди да заминете за Кейвон, ще трябва да се погрижим за още нещо — замислено каза Двейя.

— Еми, ти няма ли да дойдеш с нас? — попита Алтал.

— По-добре ще е да остана тук. Така ще мога да наблюдавам враговете от прозореца и да ви предупреждавам, ако кроят изненади.

— Този прозорец е доста далеч от Векти, Еми.

— Приятелю, този прозорец бе доста далеч от Дейка през нощта, когато те подгониха кучетата на Квесо, и въпреки това успях да наблюдавам превъзходно всичко, което ставаше. Прозорецът ще се намира там, където аз пожелая да го поставя, Алтал. Ела и се убеди сам — каза Двейя и го поведе към прозореца.

Планините на Кагвер вече ги нямаше. Пред взора на Алтал се появиха хълмисти равнини.

— Нима това е Векти? — попита той.

— Да, северно Векти. В близост до границата с Ансу. Това място по всяка вероятност е в непосредствена близост до мястото, където ще се води битката. По време на тази битка нашите сили ще бъдат командувани от сержант Халор. Според мен ще е по-добре той да е тук, а не на самото полесражение. Преди всичко оттук ще има много по-добър обзор. За присъствието му тук обаче има още една, много по-важна причина.

— Коя?

— Коман, слугата на Генд, има дарба като на Лейта. Ако Халор се намира на полесражението, Коман ще чуе всичките му заповеди още преди да ги е изрекъл. Коман обаче не може да чуе нищичко от нещата, които стават тук.

— На Халор няма ли да му бъде малко трудно да издава заповеди оттук, от Дома? Вярно е, че е доста гласовит, но и разстоянието не е малко, Еми.

— Тъкмо затова ще ни е потребна още една врата — каза Двейя и докосна с ръка каменната стена до прозореца. — Струва ми се, че е най-удобно да бъде именно тук. Тя няма да е напълно еднаква с останалите врати в Дома, така че ще е добре да се различава и по вида си. Елиар трябва да знае, че тя е по-особена.

— Накъде ще води тази врата, Еми?

— Накъдето пожелаем. Най-често към мястото, което Халор може да наблюдава от прозореца. Елиар ще има грижата да съобщава на войските заповедите на командира.

— Не мога да разбера смисъла на всичко това, Еми. Коман може да чуе Елиар така, както може да чуе Халор, нали?

— Може да го чуе само ако знае къде се намира. Ако Елиар използува новата врата, ще влиза и излиза през нея толкова бързо, че Коман няма да е в състояние да определи местоположението му. Ще направим няколко експеримента преди това, Алтал, но е добре да създадеш вратата. Нека горната й част има формата на арка. Направи й също така месингови панти и красива дръжка, за да знае Елиар, че тази врата не е обикновена. Използувай думата „пери“. Тази врата ще назовем не просто „врата“, а „портал“. Важно е Елиар да я възприема по различен начин. Направи вратата, Алтал.

— Добре, Еми — отвърна Алтал, сети се за една красива врата, която бе видял в храма на Двейя в Магу, съсредоточи се върху този спомен и произнесе думата „пери“.

— Чудесно, Алтал — похвали то Двейя, след като вратата се появи. — Точно такова нещо ни трябваше.

После се обърна към Елиар и Гер. Гер възбудено обясняваше нещо, а Елиар изглеждаше смутен.

— Елиар, ела — каза му Двейя. — Искам да ти покажа нещо.

— Веднага Еми — каза Елиар и се изправи.

— Искам да дойдете и останалите — каза Двейя.

Всички се струпаха до прозореца.

— Това нова врата ли е? — попита Андина. — Накъде води?

— Води натам — отвърна Лейта и посочи с ръка пространството отвъд прозореца.

— Това не е Кагвер, нали? — попита Бейд, след като надникна навън.

— Не е — потвърди Двейя. — Това е северно Векти. Вероятно наблизо се намира мястото, където ще водим битка срещу ансуйците. Този портал се отличава от останалите врати в Дома. Те са обвързани към определено място, но порталът ще се разтвори към всяко място, което пожелаем. Когато битката започне, сержант Халор ще застане пред този прозорец, а Елиар ще съобщава неговите заповеди на войските. — Двейя се обърна към Лейта и попита: — Колко време ти е необходимо, за да се концентрираш върху мислите на една конкретна личност, мила?

— Зависи къде се намира и колко хора има около нея, Двейя. Също и от околния шум. Струва ми се, че в разгара на една битка това не може да се постигне лесно.

— И аз така си помислих. Ако Елиар използува тази врата, за да предава заповедите на сержант Халор на войниците, ще се връща тук толкова често, че Коман няма да успее да определи дори местоположението му.

— Извинявайте — намеси се Гер. — Еми, добре ли те разбрах? Вратата до прозореца наистина ли води навсякъде?

— Всъщност да.

— Не води ли в такъв случай и към винагито? Елиар не би ли могъл, като премине през нея, да се озове тридесет години назад във времето и да влезе в голямата църква в Кейвон?

— Да, може. Защо питаш?

— Това е чудесна врата! — възкликна Гер. — Елиар, защо не се опиташ да направиш това, което казах?

— Бих могъл да се опитам, разбира се — каза Елиар колебливо и се намръщи. — Нямам представа обаче как би изглеждало мястото.

— Не вярвам въобще да има някакъв определен облик, Елиар. Направи опит, за да видим какво ще се случи.

— Добре, Гер — отвърна Елиар разсеяно и посегна към красивата месингова дръжка на вратата.

Вратата внезапно се промени. Месинговите панти и масивните дъски изчезнаха и на мястото им се появи безформен отвор, изпълнен с абсолютен мрак.

— НЕ! — Гласът на Двейя премина почти във вик.

— Аз само… — започна да обяснява Елиар.

— Престани! Изхвърли тази мисъл от главата си! И никога повече не прави това — каза Двейя. Стените потрепериха от силния й глас.

Елиар направи крачка назад и порталът се върна в предишното си състояние.

— Елиар, какво направи? — попита Андина.

— Това не бе моя идея — опита се да се оправдае Елиар. — Гер поиска да види как изглежда вратата към никъдето и никогата.

— Елиар, не позволявай на тази мисъл въобще повече да ти идва наум! — нареди му Двейя.

— Ама наистина ли е толкова опасно? — попита Гер уплашено.

— Разсъди сам, Гер. Помисли си за това, което поиска от Елиар. Какво има зад вратата, която той почти успя да отвори?

— Не би трябвало да има нищо опасно. Не би ли трябвало да има само пустота? Искаше ми се да видя как изглежда пустотата. Много обичам да размишлявам за навсякъдето и винагито, така че ми хрумна и мисълта за обратната им страна. Оттам именно се сетих за никъдето и никогата. Нима тази врата не води към пустотата?

— Така е, Гер. Само че пустотата винаги е гладна. Тя поглъща всичко, оказало се в близост до нея: хора, къщи, луни, слънца и звезди. Не прави повече такива експерименти, Гер. Отсега нататък, дойде ли ти наум някаква нова подобна лудешка идея, въобще не я споменавай на Елиар преди да си я споделил с мен. Вратата, която му назова, е именно вратата, която няма да отворим никога.

 

 

— Жалко, че нямаме магаре — каза Елиар и за пореден път изпъшка под тежестта на бурето, което мъкнеше на рамо по улиците на Хердон.

— Имаме си магаре и се казва Елиар — ухили се Халор.

— Откъде познаваш човека, с когото ще се срещнем? — обърна се Алтал към Халор.

— Воювахме заедно преди няколко години — отвърна Халор. — В Екверо действувахме съвместно срещу армията на каприте. Пехотата ми ги задържаше, а конницата на Кройтер ги нападаше откъм тила.

— Кройтер ли се казва?

— Да. Той е племенен вожд от източен Плаканд. Занимава се главно с животновъдство, обаче печели пари и като дава конницата си под наем за водене на войни в цивилизованите страни. След като плаканите разбраха колко много са се замогнали родовете на Арум като наемници, решиха и те да си опитат късмета. С Кройтер се разбираме много добре. Имам му доверие, така че се сетих първо за него, когато стана дума ансуйците да бъдат нападнати откъм тила с конница. Ако Кройтер ми обещае, че ще направи нещо, мога да съм сигурен, че ще го направи.

— Сержанте, ти май имаш много познати и приятели.

— Участвувал съм в много войни на много места, Алтал, така че имам приятели в повечето от равнинните страни.

— Сигурен ли си, че Кройтер ще е тук?

— Той всяко лято е тук, за да продава крави на търговците от цивилизованите страни. Ако го няма, значи още не е дошъл или пък току-що си е заминал. Ще пообиколя града и ще проверя. Ако още не е пристигнал или пък си е тръгнал, пак ще го открием. Нали разполагаме с врати?

След малко Халор спря пред една сграда от грубо одялани дървени трупи. Пред входа й висеше табела, върху която бе изобразен грозд.

— Това е любимата му кръчма — каза Халор. — Първо ще проверим тук.

Кръчмата бе мрачна и миризлива. Независимо от ранния час вече имаше доста шумни посетители.

— Извадихме късмет — каза Халор. — Кройтер е ей там, в ъгъла. Нещо повече, все още изглежда доста трезвен. Ей сега ще си поговорим с него.

Пробиха си път през навалицата и спряха до вожда. Кройтер имаше мръсна руса коса и брада, волски рамене и огромни ръце.

— Та това е моят стар приятел Халор! — възкликна великанът. — Какво правиш в Плаканд, приятелю?

— Търсех теб. Как си?

— Не мога да се оплача.

— Успя ли да продадеш говедата?

— Още вчера. Реших да се поразтоваря няколко дни преди да си прибера хората и да се отправим към къщи.

— Добре че успях да те открия. Имаш ли някакви сериозни планове за следващия месец?

— Не. Да не би да се отваря някаква работа?

— Заел съм се с една малка война. Ще ми трябва конница, та се сетих за теб. Това интересува ли те?

— Нямам нищо против да си поговорим. Къде ще се води тази война, Халор? Хората ми са уморени от дългия преход с говедата, така че ако ще се воюва в Перквейн, ще трябва да се заплатят добри пари.

— Парите са добри, Кройтер, а войната ще се води почти пред вратата ти.

— Така ли? Нищо не съм чувал за това. Къде точно ще се води?

— В северно Векти.

— В северно Векти няма за какво да се воюва.

— Има. Месторазположението му. На южните ансуйци, изглежда, им е омръзнал животът, така че са решили да преминат през Векти и оттам да ударят по Медио и Екверо, за да си понапълнят джобовете и да се повеселят. Хората, за които работя, биха предпочели ансуйците да не правят това и определено не искат войната да стигне до техните градове. Изградих в северно Векти отбранителна линия, която да отблъсне нашествието. Ако се огранича само с това, ще ме очаква едно дълго и скучно лято.

— И заради това си решил аз да ги ударя откъм тила, така ли?

— Когато се бихме срещу каприте, тази тактика сполучи — отвърна Халор. — Ансуйците ще се струпат пред моите укрепления, така че няма да могат да се измъкнат от тебе, когато ги нападнеш в гръб. На мен ми се плаща за свършен труд, а не на надница, така че няма смисъл работата да се протака.

Кройтер погледна към тавана.

— Ансуйците не са чак толкова добри, за каквито се мислят, а и кончетата им са доста мършави. И казваш, заплащането е добро?

— Не се оплаквам.

— Значи става дума за кратка война срещу добро заплащане и ще се приберем у дома към есента. Нали така?

— Стига да се договорим.

— Струва ми се, че можеш да разчиташ на мен, приятелю.

— До пет дни ще трябва да си заел позиции — каза Халор. — Бих се радвал, ако минеш откъм източната страна, за да не се досетят ансуйците за появяването ти.

— Това се разбира от само себе си, Халор. Хайде сега да си поговорим за парите. Колко време ще мине, докато видя някакви пари?

— Толкова, колкото е необходимо на този младеж да разтвори дървената си кесия! — ухили се Халор.

— Досега не бях чувал за дървени кесии — отбеляза Кройтер.

— Напоследък именно те са на мода, Кройтер — каза му Алтал. — Елиар, отвори кесията и да се залавяме за работа.

 

 

— Това не трябва да ви учудва, екзарх Едон — извини се княз Алброн на екзарха, когато се яви със свитата си в покоите, приготвени от жреците на Хердос за арумския военачалник. — След като започнахме войни в цивилизованите земи, ние до известна степен се заразихме от техния начин на мислене. Ако трябва да бъда искрен с вас, бих предпочел да оставя тези слуги у дома. Не се нуждая нито от пажове, нито от гадател, когато водя война, но напоследък условностите станаха по-важни от реалните потребности.

— Такива са проклятията на цивилизацията, княже — отвърна Едон и се усмихна. — Ако смятате, че един арумски военачалник е прекалено претоварен от прислуга, трябва само да видите каква е свитата на един високопоставен духовник. — След това огледа с любопитство дългото наметало и огромната качулка на Лейта и попита: — Нима арумците наистина разчитате толкова много на гадателите?

— Има такова нещо. Някои от по-изостаналите князе дори не се преобличат, преди да са се допитали до гадателите си. Бих казал, че самият аз съм надрасъл това. Ако всичко върви както трябва, оставям пажовете, гадателя и слугата тук, докато аз съм в окопите. Впрочем, като стана дума за това, може би ще е по-добре да се преоблека и да се заема с работа. Екзархът на чернодрешковците не ме нае точно заради изящните ми обноски.

— В такъв случай, може би ще е по-добре да ви оставя сам, княже Алброн — рече Едон, направи лек поклон и излезе.

— Справихте се чудесно, княз Алброн — рече Андина с одобрение и огледа разкошно обзаведеното помещение. Владетелката на Остос бе облечена с лилава ливрея, еднаква с тази на Гер; дългата й коса бе скрита под малка стегната шапка.

— И на мен ми се е случвало да посещавам цивилизования свят, принцесо — каза Алброн и повдигна рамене. — Имам представа за играта, която е прието да се води на подобни места.

— Откриваш ли някакви следи от шпионите на Генд, Лейта? — обърна се Алтал към русокосото момиче с качулката.

— Съвсем малко — отвърна тя и отметна качулката. — Генд има няколко свои хора в двореца на натуса, но повечето са тук, в храма. Генд, изглежда, знае, че натус Дакрел не се радва на кой знае колко голям авторитет тук, във Векти.

— Откри ли нещо важно в храма? — попита Алтал.

— Нищо особено. Хората на Генд тук са шпиони, а не заговорници. Не бих те съветвала обаче да споделяш твърде много неща с Едон. Някои от хората на Генд са в непосредственото му обкръжение и чрез тях би могла да изтече информация.

— Ние така или иначе бяхме решили да го държим на разстояние от събитията — каза княз Алброн. — По-добре си нахлузи отново качулката, Лейта.

— Тук е доста горещо — оплака се тя.

— Съжалявам, но арумските гадатели непрестанно крият лицата си — каза Алброн и се засмя. — Предполагам, че така изглеждат още по-тайнствени. Точно това ме наведе на идеята да те преоблека като гадател. Бащата на княз Твенгор имаше гадател, който го напътствува цели тридесет години. Едва след смъртта на гадателя разбраха, че не е мъж.

— Това все пак е за предпочитане пред изкуствената брада, Лейта — коментира Андина.

— А пък аз вече се бях настроила да си засуквам мустаците — каза Лейта малко разочаровано.

— Видът ти беше напълно убедителен — каза Андина. — Поне до момента, когато започна да се движиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Прекалено са ти кръшни движенията, мила.

— Какво?

— Кръшни са. Всичко по теб се движи, когато вървиш. Братко Бейд, нима не си забелязал това?

Лицето на Бейд поруменя.

— Бях останала с чувството, че го забелязваш — продължи Андина.

— Да знаеш, Лейта, ти съвсем определено привличаш вниманието му, когато минаваш покрай него.

— Наистина ли? — попита Лейта с престорено удивление. — Трябваше да ми го кажеш, Бейд. Щом движенията ми ти доставят такова удоволствие, бих се радвала да…

— Не можем ли да сменим темата? — прекъсна я Бейд.

— Да оставим децата да се забавляват, Алтал — предложи княз Алброн. — Халор ни очаква в окопите.

— Правилно — съгласи се Алтал.

Елиар постави ръка върху дръжката на вратата и се съсредоточи. След това отвори и ги въведе в миришещата на пръст траншея, която хората на княз Гвети прокопаваха през пасбищата на северно Векти.

— Добре дошли — приветствува ги Халор. — В Кейвон има ли някакви проблеми, княже?

— Всичко се развива гладко — отвърна Алброн, огледа се и отбеляза: — Напредват по-бързо, отколкото очаквах.

— Гебел си разбира от работата, княже — отвърна Халор.

— Гебел?

— Гебел е сержантът на хората на Гвети. Когато се измъкне от опекунството на началника си, си върши работата както трябва. Гвети винаги нарежда на хората си да се туткат колкото се може повече. Те се съгласяват с усмивка, за да не му развалят настроението, и после правят това, което си знаят. Поговорих с Гебел веднага след пристигането им и той и неговите землемери набелязаха мястото на траншеята още преди да се усетя. Гебел е организиран човек, пък и много пъти е вършил тази работа.

Халор се извърна и посочи на изток.

— Хребетът следва плътно това изсъхнало русло и това е направо чудесно за нас. Подстъпите към траншеята са разположени върху стръмен скат и това винаги е предимство. Всички неща се търкалят отгоре надолу и Гебел има доста интересни идеи за някои неща, които ще бъдат търкулнати върху ансуйците, когато се опитат да щурмуват укреплението ни. Ще ви представя на Гебел, княже, и той ще ви обясни всичко. На ваше място бих го изслушал много внимателно. Гебел е същински гений, когато става дума за позиционна война.

— Така добър като теб ли е?

— По-добър, княже. Не разбира много от нападение, но е майстор на отбраната. Принуждава врага си да дойде при него. Това не е най-добрият начин да се спечели една война, но така определено е много трудно да я изгубиш. Военните действия се удължават, но това радва княз Гвети. В повечето случаи враговете на Гебел се отказват от намеренията си и се оттеглят след неколкомесечни безплодни и скъпо струващи атаки срещу неговите укрепления.

— Това е равнозначно на победа, сержанте.

— Понякога, да, но не и в нашия случай. Обаче вече взех мерки. От Гебел искам само да удържи позицията си и нищо друго. Разполагам с други сили за провеждане на атаките, които ще унищожат ансуйците. Елате с мен, княже. Ще ви представя Гебел, а после с Елиар и Алтал ще се върнем в Дома. Искам да отведа хората на стария княз Делур в Елкан в северно Екверо, за да заемат позиция на западния ни фланг, когато стане необходимо.

Сержант Гебел бе набит плешив мъж с рошава брада. Под фустанелата му се криеха яки крака, дебели като дървесни стволове. Говореше със сух плътен глас.

— Радвам се да ви видя, княз Алброн — каза не особено убедително. — Халор обясни ли ви обстановката?

— Тук сме, за да копаем окопи — каза Алброн.

— Не това имах предвид. Известно ви е, че аз командувам тук, нали?

— Разбира се, сержанте. Дошъл съм тук да се уча, не да командвам. Сега изучавам военното дело. Халор ми каза, че вие сте най-добрият, когато става дума за отбрана. Ще се радвам да науча нещо от вас.

— Тук не сме точно в училище, княже — изръмжа Гебел. — Няма да имам време да изнасям уроци.

— Няма да преча на работата ви, сержант — каза княз Алброн. — Ще науча основното, което ми е нужно, просто като наблюдавам.

— Имам други занимания — каза Халор. — Ще ви оставя да продължите работата си. Ще се върна след малко.

 

 

Алтал, Елиар и Халор бяха застанали пред вратата, водеща към един от коридорите в северното крило на Дома.

— Сигурен ли си, че тази е вратата, Елиар? — попита Халор. — Не виждам никой да се задава.

— Точно тази е, сержант — настоя Елиар. — Хората на княз Делур би трябвало да се появят във всеки момент.

В отговор Халор изръмжа, после погледна Алтал и попита:

— Хората на Делур какво си въобразяват, че виждат, когато минават по тези коридори?

— Планините на Кагвер — отвърна Алтал.

— Не забелязват ли стените или тавана? — попита Халор.

— Не. Привиждат им се дървета, планини и небе. Това е своеобразно внушение, сержанте. Ако започна да ви обяснявам колко е горещо, не след дълго ще започнете да се потите.

— Ти ли ще им внушиш това нещо?

Алтал се засмя.

— За тази работа ме бива, сержанте, обаче не съм чак толкова добър. За това нещо ще има грижата Двейя. Домът е неин и повече или по-малко изпълнява това, което тя му нареди. Кого точно очакваме?

— Капитан Дрегон. Той командува хората на княз Делур. С него сме работили заедно по време на две войни. В окопното дело не го бива толкова, колкото Гебел, но затова пък е майстор на внезапните атаки.

— Ето, идат — тихо каза Елиар.

По коридора към тях се доближаваше голяма група мъже с фустанели, водена от навъсен мъж с прошарена коса.

— Защо се забави, Дрегон? — попита го Халор.

— Защото брах ягоди, Халор — отвърна подигравателно Дрегон. — Ти пък какво правиш тук?

— Реших да се уверя лично, че няма да закъснееш. Ако разполагаш с няколко минути, бихме могли да поговорим.

— Добре — съгласи се Дрегон и се обърна към хората си. — Вие продължавайте, ще ви настигна. — След това свали шлема си и се огледа. — Ненавиждам планините. Приятни са за гледане, но не и да ги прекосяваш.

— Вярно е — съгласи се Халор.

— Гебел оправя ли се с окопите?

— Дори по-бързо от очакваното. Всъщност и ти го познаваш добре — отвърна Халор и се усмихна лукаво.

— Така е — съгласи се Дрегон. — Понякога ми се струва, че е същински кърт. Преди няколко години се бихме един срещу друг по време на една война в Перквейн и ми се наложи да нападна неговите укрепления. Това се оказа доста неприятно занимание. Каква войска ще има насреща ни този път, Халор?

— Конница, поне на първо време. Имам предчувствието, че ще ни нападне и пехота, обаче разузнавачите ми още не са я открили.

— Имаш ли представа кога може да започне битката?

— В това отношение извадихме късмет — каза Халор. — Един от разузнавачите успял да ги подслуша, докато споделяли плановете си. До битката остават четири дни.

— А къде? Добре е да знаем кога, но и мястото на битката е не по-малко важно.

— Все още се опитвам да разбера това.

— Опитай се да го разбереш по-бързо, Халор. Траншеите на Гебел ще ни опазят поне две седмици, каквито и сили да ги щурмуват. Ще трябва обаче бързо да разбера къде да разположа хората си. Ако им се наложи да изминат сто километра до бойното поле, ще бъдат доста уморени, когато стигнат там.

— Ти вече си доста близо до град Елкан в северно Екверо, Дрегон — каза Халор. — Там вероятно за почивка и прегрупиране ще ти е достатъчен ден. Веднага щом науча нещо достоверно за мястото на основната атака срещу укрепленията на Гебел, ще те уведомя.

— Имай грижата за това, Халор. Не обичам да закъснявам за война.

— Без теб тя няма да е същата, приятелю.

 

 

— Добре дошли — приветствува ги княз Алброн. Изглеждаше доволен. — Успяхте ли да отведете капитан Дрегон и хората му в Елкан?

— Тази вечер ще бъдат там, княже — отвърна Халор. — Овчарите започнаха ли да пристигат?

— Разузнавачите на Гебел вече забелязаха челните им отряди. Но я по-добре хвърли един поглед на ската. Успях да убедя Гебел да добави нещо към гората заострени колове.

Халор излезе от окопа, погледна склона и попита:

— Храсталаци? Какъв е смисълът от поставянето на тези храсти между коловете?

— Те не са обикновени храсти, сержант — отвърна Алброн. — Местните хора ги наричат „адски храсталаци“. Имат десетсантиметрови шипове, здрави и остри като стомана. Растат покрай реката. Реших, че може да са ценна добавка към нашата барикада.

— Не сте се опитвали да заповядвате на Гебел да ги използува, нали?

— Знам как да се държа, сержанте — отвърна Алброн. — Просто му подадох клонка от проклетото растение и му казах: „Това не е ли интересно?“ Набоде се на шест или осем тръна и веднага ме разбра.

— Значи просто сте му направили предложение?

— Именно. От политика разбирам повече, отколкото от военни действия. Не съм се опитвал да натрия носа на Гебел, ако това те безпокои. Заповедите продължава да ги издава той, но вече се вслушва в моите предложения.

— Справяте се по-добре, отколкото предполагах, княже — каза Халор и отново погледна склона. — Защо обаче Гебел е разредил коловете в местата, където няма храсталаци? По този начин не предлагате ли на ансуйците леки пътища нагоре?

— Това не са пътища, а фунии, сержанте. След като ансуйските кавалеристи се заврат в храсталаците, ще яздят много нещастни коне. Колкото и да ги пришпорват или шибат, няма да успеят да ги накарат да се втурнат към барикадите и ще бъдат принудени да потърсят по-удобни пътища към върха. Гебел и аз им ги осигурихме. Веднага щом овчарите пристигнат, ще ги разположим в горния край на тези фунии. Ще им кажем да изчакат, докато първите редици на ансуйците изкачат половината хълм. След това ще развъртят прашките и ще поразят десетки от тях. Върху следващите редици ансуйци ще се затъркалят мъртви коне. Гебел е почти сигурен, че съчетанието от храсталаци, колове и прашки напълно ще деморализира ансуйците и ще ги държи на разстояние от окопите ни. Смяташ ли, че сме пропуснали нещо?

Халор се намръщи и промърмори:

— Не ме карайте да проявявам припряност. Трябва да си помисля.

— Мисли колкото си искаш, сержант — каза Алброн. — Погрижили сме се за всичко. Когато хората ти пристигнат, ще сме тук.

— Това всъщност е важното, княже. Ако вие с Гебел удържите позицията, ще докарам Кройтер и Дрегон. Ще изчакаме ансуйците напълно да се потопят в разгара на битката и тогава ще наредя на пехотата на Дрегон и конницата на Кройтер да ги нападнат в тил. Ще ги смелим на кайма направо тук, на склона на хълма.

— Нашият княз наистина си го бива! Нали така, сержанте? — възкликна въодушевено Елиар.

— Престани, Елиар! — скастри го Халор.

— Слушам! — отвърна Елиар и отдаде чест. Ръката му успя да прикрие усмивката, която заигра на устните му.

 

 

При огледа на окопите на Гебел Алтал започна да се ядосва. Траншеите засега бяха само плитки изкопи и Алтал остана с чувството, че през малкото време, което оставаше, няма как да станат по-дълбоки.

— Остават ни само три дни, Елиар — каза той на младия си приятел, след като вечеряха в покоите на княз Алброн в замъка в Кейвон. — Ако траншеите на Гебел дотогава не бъдат готови, Гелта просто ще ги прескочи.

— Сержант Халор каза, че Гебел е много по-напреднал в работата си, отколкото изглежда, Алтал — отвърна Елиар. — Истински трудната част при прокопаването на окопи е отстраняването на горния слой на почвата. Изхвърлянето на останалата пръст е лесно и става по-бързо. Сержант Халор е сигурен, че всичко ще е готово навреме.

През вратата нахлу Андина и възкликна:

— Елиар, трябва незабавно да се върна в Остос!

— Успокой се, Андина. Какво има?

— Лейта разбра, че Генд е решил отново да разпали войната в Треборея. Онзи идиот на трона на Кантон вече трупа войски. Длъжна съм да се завърна в Остос и да предупредя управителя си. Надничането през врати е наистина много забавно, но имам задължения в Остос. Моля те, Алтал, отведи ме у дома!

— Добре е да я послушаш, Алтал — разнесе се гласът на Двейя в главата му. — Нещата едва ли са чак толкова страшни, колкото си мисли тя, но все пак трябва да я успокоиш.

— Какво всъщност е намислил Генд?

— Според мен иска да ни накара да разпилеем силите си. Все още те изпреварва, макар и не с много. Предполагам, че се опитва да те обърка. Нападението срещу Остос би могло да е хитрина, която да ни накара да оголим позициите си. Генд знае за дарбата на Лейта и може би е наредил на хората си в Кейвон да й подават лъжлива информация.

— За Лейта знае — съгласи се Алтал. — Не вярвам обаче да знае нещо за Гер. Благодарение на идеята на това малко момче да се съберат всички родове на Арум в Дома мога само за миг да струпам огромна армия във всяка част на света.

— Не бъди прекалено самоуверен, Алтал. Поредната война в Треборея може и да е измислица, обаче сме длъжни да проверим. Заведете Андина да се срещне с княз Дакан, но после я върни в Кейвон. Не искам да се разхожда насам-натам без надзор.