Дейвид Едингс, Лий Едингс
Изкуплението на Алтал (39)

Глава 38

— Негово високопреосвещенство е, как да ви кажа, неразположен, ваше сиятелство — каза на Алтал на следващата сутрин жрецът, който го бе посетил в дома на граф Баской.

— Така ли?

— Предполагам, че е от храната — побърза да добави жрецът.

— Разбирам ви, такива неща се случват — каза Алтал. — Колко време според вас ще му бъде необходимо, за да се възстанови? Дали днес по някое време бих могъл да го посетя?

— Не ми се вярва, ваше сиятелство. Може би по-скоро утре.

— Той е много разтревожен, татко — докладва мълчаливо Лейта. — Екзарх Алейкон се е събудил тази сутрин, като е надавал ужасени викове. И сега продължава да крещи. Жреците смятат, че е обезумял.

— Какво си направила, Еми? — свърза се Алтал с Двейя.

— Откраднах ти идеята, любов моя — измърка тя. — Бе твърде хубава, за да я пренебрегна. Как така се сети да привлечеш вниманието му чрез кошмари?

— Трябваше да привлека вниманието му на всяка цена, Еми. Нашият въображаем кентейнски херцог е твърде голям разбойник, за да може да бъде убедителен с хленчове за минали грехове. Нуждаех се наистина от нещо ужасно, за да мога да бъда убедителен, когато обяснявам причините за идването си в Перквейн. След като поразмислих, реших да обясня всичко с кошмари за Нагараш.

— Значи си изсмукал всичко от пръстите си?

— Права си само донякъде, Еми. Доколкото ми е известно, значителна част от подготовката на семинаристите от трите ордена е свързана с живописни описания на Нагараш. Реших, че по този начин ще успея да привлека вниманието на екзарх Алейкон. Нищо чудно пък и да е било резултат от божествено вдъхновение.

— Нека предположим, че просто те е осенила гениална мисъл, приятелю.

— Това би било малко пресилено, Еми.

— Според мен не. Тази мисъл просто ти хрумна, но аз я заимствувах и я доразвих. Ти само си зървал Нагараш за кратки мигове, когато Хном е отварял вратите си, но аз уредих на Алейкон да сънува гледки от самия град, а Нагараш е място, изпълнено с покруса и отчаяние. Заради това именно Яхаг изпита благодарност към Бейд, когато той го уби. В Нагараш смъртта се приема като избавление.

— Алейкон нали ще се възстанови от тези ужасни сънища? Струва ми се, че скоро ще ми потрябва.

— Нека го оставим малко да втаса, приятелю, преди да го пъхнем в пещта. След седмица подобни сънища ще бъде готов на всичко. Я по-добре се върни с децата у дома, че трябва да си поговорим.

 

 

Когато Алтал и приятелите му се отправиха към дома на граф Баской, видяха, че улиците на града са буквално препълнени с тежко въоръжени войници. Движеха се на малки групички и бяха сякаш настръхнали. На една калдъръмена уличка Алтал спря един продавач с количка, натоварена с репи и го попита:

— Какво става тук, приятелю?

Продавачът вдигна рамене.

— Предполагам, че княз Марвейн показва силата си. Не сте ли разбрали, че има селски вълнения.

— Пристигнах в Магу снощи — отвърна Алтал.

— Така ли? Откъде сте?

— От Екверо. Дошъл съм по работа. Та какво според вас вълнува селяните?

— Обичайните неща. От време на време се сърдят от отношението на света към тях. Винаги, когато се случи такова нещо, княз Марвейн извежда войниците си на улицата. Държи всички жители на града да не забравят у кого е силата.

— Нима гражданите ще последват селяците?

— Не, разбира се — отвърна възмутено продавачът на репи. — В по-сиромашките квартали на града обаче винаги могат да се открият малцина недоволни. Нашият благороден княз държи и те да са наясно с обстановката в града. Докато човек си гледа работата, войниците няма да му направят нищо лошо. Интересуват ли ви репи?

— Съжалявам, но от тях винаги изпитвам ужасни болки в стомаха.

— Разбирам ви — каза продавачът. — На мен по същия начин ми действува лукът.

— Приятно ми е да науча, че не само аз имам нежен стомах. Пожелавам ти приятен ден.

— Алтал, чувала съм разни неща за този княз Марвейн — каза Андина, когато се озоваха пред дома на граф Баской. — Изглежда, е жесток тиранин с прекалено високо мнение за себе си.

— Може би ще се наложи да го излекуваме от тази илюзия — каза навъсено сержант Халор.

 

 

— Разполагаме с известно време — каза им Двейя, когато се събраха в кулата. — Арган действува много внимателно и не забравя да укрепи контрола си над един град, преди да се заеме със следващия. Революциите се различават от нашествията. Бейд, как се процедира, когато един екзарх не е в състояние да изпълнява задълженията си?

Бейд се отпусна в креслото и впери поглед в тавана.

— При нормални обстоятелства църковната йерархия предпочита да поддържа погрешната представа, че екзархът е просто „неразположен“. И без това в наше време повечето текущи решения се взимат от църковната бюрокрация, а екзархът се превръща все повече в представителна фигура. Сегашната обстановка обаче не е нормална. Селското въстание в южен Перквейн е извънредно произшествие от първостепенна величина. Веднага щом стане ясно, че екзарх Алейкон не е в състояние да изпълнява своите функции, някой високопоставен скопас ще установи връзка с екзарсите Емдал и Едон и ще ги призове да свикат върховен религиозен събор.

— Това да не би да е нещо като съвета на арумските вождове? — попита сержант Халор.

— Точно така — потвърди Халор. — Ако се реши, че е настъпила опасност за вярата, върховният съвет може да пренебрегне обичайните процедури. Емдал или Едон биха могли да сменят Алейкон или дори да приемат жреците му в собствените си ордени. Не смятам обаче, че биха могли да стигнат дотам. Това би крило опасността от религиозна война, която буквално да обърне наопаки цивилизования свят.

— А Арган би могъл да се възползува от това, за да се сдобие направо с императорски престол — добави Алтал.

— Възможно е и да крои подобно нещо — каза Двейя. — С помощта на планината на сержант Халор и на реката, течаща в две посоки, успяхме да обезвредим Пехал. Благодарение на преструвките на Андина примамихме Гелта в Остос. От хитруването нерядко наистина има полза.

— Бях сигурен, че с времето ще одобриш моя начин на мислене, Еми — каза дяволито Алтал.

— Не ви разбирам — каза Андина.

— Става дума за един наш отдавнашен спор, малката — обясни Алтал. — Еми реши да ме учи на истина, добродетел и нравственост. Аз пък й предложих в замяна да я науча как да лъже, мами и краде. Очевидно засега аз се оказвам по-добър учител.

— Важното е да се свърши работа — каза Двейя. — Струва ми се, че засега ще позволя на Алейкон да продължава да сънува Нагараш. Братко Бейд, искам да знам кой взима решенията в ордена, след като екзархът не е в състояние да си гледа работата. Искам да знам всичко, което можеш да научиш за този човек, за да го подтикна да се свърже с Емдал и Едон. Искам тези двамата да се озоват в Магу колкото се може по-скоро.

 

 

— Казва се Есра, Алтал — докладва Бейд още същата вечер, когато се върна в дома на граф Баской. — Скопас е и се е специализирал в подробностите, особено свързаните с числа. Другите църковни йерарси го ненавиждат, вероятно защото непрестанно открива нередности в счетоводните им книги. Той е висок, много слаб и блед като призрак.

— Тази новина не ме радва — отвърна Алтал. — Дребнавите хора обикновено не разполагат с много власт.

— Скопас Есра контролира хазната на ордена, Алтал — отвърна Бейд и се усмихна. — В религиозен орден, движен от сребролюбието, контролът се осъществява от човека, който държи кесията.

— Добре казано. Какво според теб трябва да направим, за да го накараме да поиска помощ?

— Трябва да го подтикнем към разточителство. Ако Двейя успее да убеди Алейкон да похарчи много пари, Есра по всяка вероятност ще избухне от негодувание.

— Ще поговоря с нея — обеща Алтал. — Сигурен съм, че ще открие подходящо решение.

 

 

— Той, изглежда, започна да идва на себе си, Еми — докладва Алтал, когато заедно с Елиар се прибра в Дома. — Може би трябва непрестанно да се товари с работа, за да успее да реши проблема си.

— Това е за предпочитане, отколкото да го блъскаш в стените — съгласи се тя.

— Ти наистина ли направи такова нещо, Алтал? — попита Елиар.

— Не го блъснах кой знае колко силно — отвърна Алтал. — Опитах се просто да привлека вниманието му. Както и да е, брат Бейд ми съобщи, че трябва да накараме един скопас да се поразмърда. Той държи съкровищницата на ордена и е скъперник. Бейд смята, че ако екзарх Алейкон бъде подтикнат към разточителство, скопас Есра веднага ще поиска от останалите двама екзарси да свикат събор.

— Какво би казал, ако Алейкон започне да подновява храма ми? — каза Двейя.

— Може и да си права — каза Алтал с известно съмнение. — Зависи какво точно имаш предвид, Еми.

— Просто ми дойде наум, че моят олтар би могъл да се възстанови. Едно време бе целият покрит със злато. Когато обсебиха храма ми, свещениците с кафяви дрехи прибраха златото. Ако се опитам да внуша на Алейкон да позлати отново моя олтар… — Еми не довърши мисълта си.

— Този олтар е доста голям — каза Алтал. — Ще сгреша ли, ако кажа, че за възстановяването му ще потрябва доста злато?

— Поне няколко тона.

— Не знам какво мисли по въпроса Бейд, но тази твоя идея би могла да реши проблема, Еми. Измъкването на толкова много злато от съкровищницата на ордена няма как да не накара скопас Есра да подскочи до тавана.

 

 

— Арган е успял повече или по-малко успешно да се закрепи в няколко крайбрежни градове: Егни, Атал, Пела и Баго — докладва сержант Халор след седмица, когато всички отново се събраха в помещението в кулата. — Изпратил е свои агитатори в Лейда и Дайл, за да разбунтуват тамошното селячество.

— Според теб след колко време ще е в състояние да предприеме поход към Магу? — попита Бейд.

— Поне два месеца — отвърна Халор. — Той не е припрян човек. Напълно се различава от Пехал и Гелта. Много е предпазлив. Според мен обаче ще е добре да ускорим идването на другите двама екзарси. Жреците обичат много да говорят, преди да вземат решения. Не се обиждай от думите ми, братко Бейд.

— Не се безпокой, сержанте — отвърна Бейд. — Това е вярно, понякога сме прекалено бъбриви. Може би по този начин подсъзнателно се опитваме да се откажем от взимането на решения — продължи Бейд, после се обърна към Двейя. — Сержантът вероятно е прав. Според мен ще е добре екзарсите Емдал и Едон да се озоват тук възможно по-скоро. Предстои им да вземат важни решения, а Арган вече е на ход.

Двейя присви устни и каза:

— Ще си поиграя малко с паметта на някои хора. После Елиар би могъл да вкара екзарсите в Дома и да ги откара направо в Магу. Не сме в състояние да вземем истински решения преди Едон и Емдар да са в Магу.

 

 

— Пълчищата на Арган вече напуснаха Егни и се отправиха към Лейда — докладва на следващата сутрин сержант Халор. — Не напредват бързо, обаче все пак напредват.

— Кое ги забавя? — попита Елиар.

— Най-вече грабежите — каза мрачно Халор. — Най-сигурният начин да не пристигнеш на местоназначението си е да отпуснеш юздите на една недисциплинирана войска в район, където има села и градове.

— Ти не каза ли веднъж, че глупавият противник може да се приеме като дар божи? — попита дяволито Елиар.

— Може и да съм казал такова нещо, Елиар, но това продължава да ме дразни. Просто не е професионално.

— Вече отправиха ли се от Баго към Дейл? — попита Алтал.

— Все още не са приключили с плячкосването на Баго — отвърна Халор. — Може би ще трябва някой да подпали града, ако иска селяните въобще да се замислят, че трябва да продължат.

Бейд погледна с удивление сержанта и попита:

— Заради това ли се опожаряват градовете?

— Разбира се, братко Бейд. Мислех, че това е общоизвестна истина. Един грабител ще се замисли дали не е време да напусне града чак в момента, когато огънят започне да му пърли опашката. Пожарът е единственото средство, способно да накара една армия, оказала се в град, да излезе от него.

 

 

— Не се тревожи за това, Алтал — каза Двейя.

— Дните не съвпадат, Еми — възрази той. — На пратениците на Есра ще им трябват няколко седмици, за да стигнат до храма на жреците с черни дрехи в Дейка, и още повече, за да стигнат до Кейвон. Ако Емдал и Едон пристигнат в Магу още утре, това няма как да не събуди подозренията на Есра.

Тя въздъхна дълбоко и погледна към тавана.

— Престани да реагираш така, Еми.

— А ти престани да ми говориш глупости, приятелю. Чудесно съм запозната с всички проблеми, свързани с хода на времето, и вече ги реших. От доста време започнахме да променяме времето и пространството по свое желание, така че би следвало досега да си разбрал, че километрите и секундите означават това, което аз искам да означават. Никой няма да забележи нищо, Алтал, така че престани да се вълнуваш.

— Добре, Еми, добре. Алейкон все още ли страда от кошмари?

— Вече не са непрестанни. Искам да е мил и сговорчив, когато заедно с Емдал и Едон започнат да взимат решения.

— За какви решения говориш?

— Бъди търпелив, Алтал, и ще разбереш.

 

 

Екзарх Емдал бе плещест мъж с набръчкано лице и груб глас. Пристигна в Магу едновременно с Едон в един хладен следобед, след което двамата веднага се срещнаха със скопас Есра и други високопоставени жреци от местния орден.

— Прилича на бик, татко — докладва Лейта. — Прегазва всекиго, който му се окаже на пътя в храма, и изглежда, знае много повече неща, отколкото му се полага.

— Нашият орден се е специализирал в събирането на информация — поясни Бейд. — Малко са нещата, които се случват по света, без да бъдат доведени до знанието на моя екзарх. Чувал съм, че при извънредни обстоятелства се държи доста грубо. Ще трябва да внимаваме с него.

— Може би да, а може би не — отвърна Алтал. — Ако много е зажаднял за истини, мога да му съобщя повече истини, отколкото е в състояние да усвои. Екзарх Емдал може и да е бик, но моите рога са още по-големи.

 

 

На следващата сутрин в дома на граф Баской се яви пратеник. Носеше документ, в който се „изискваше“ присъствието на херцога на Кентейн в двореца.

— Имай добрината да се върнеш в храма и да уведомиш екзарсите, че ще дойда при тях в удобно за мен време — каза Алтал, като си придаде важност.

— Не трябваше да се изразяваш така, Алтал — намръщи се Бейд.

— Не си прав — отвърна Алтал. — Исках да пораздрънкам малко синджира, с който е вързан Емдал. Ще изчакаме да мине половин час. След това ще се отбием в храма. Струва ми се, че няма да е зле известно време да не биеш много-много на очи, братко Бейд. Ще поядосам малко Емдал и не бих искал да си изкара яда на теб.

Задържаха се известно време в удобната приемна на Баской. Най-сетне Алтал каза:

— Е, време е да тръгваме. Ще отидем в храма, за да се заемем с възпитанието на някои хора.

— Не действуваш ли малко припряно? — попита Андина.

— Права си — отвърна Алтал. — Важното е обаче да привлека цялото внимание на Емдал върху себе си.

Излязоха от дома и се запътиха към храма. Там ги посрещнаха с доста недружелюбни погледи. Алтал не обърна внимание на демонстративно показаната враждебност и се запъти право към личния параклис на Алейкон.

— Тук ли са? — обърна се към жреца, който пръв го бе посетил в дома на граф Баской.

— Не, ваше сиятелство — отвърна нервно жрецът. — Екзарх Алейкон все още не се чувствува добре, а екзарсите Емдал и Едон в момента заседават в библиотеката.

— Добре ще е да ме отведеш веднага при тях — каза Алтал.

Жрецът ги поведе към библиотеката. Начело вървеше Алтал, приятелите му го следваха. Всички бяха запазили ледено спокойствие.

— Вероятно ще се наложи да почакате няколко минути, ваше сиятелство — каза жрецът, когато стигнаха до една врата с арка.

— През последните няколко седмици бяхте много любезен, млади човече — отвърна Алтал. — Не бих искал да ви създавам неприятности. В момента нямате ли някаква друга наистина неотложна работа в друга част на храма?

— Ще измисля нещо, ваше сиятелство — отвърна с благодарност жрецът и побърза да се измъкне.

— Какво си намислил? — попита гласът на Двейя.

— Решил съм да привлека вниманието им, Еми. Ще пренебрегна някой банални любезности и ще си проправя грубо път към Емдал и Едон. Не мисля да играя по тяхната свирка, както те вероятно очакват. — После рязко отвори вратата на библиотеката и тръгна с широки крачки към двамата екзарси.

— Няма защо да ставате, господа. Казаха ми, че желаете да ме видите. Ето ме при вас. Какви са ви проблемите?

— Защо се забави? — сърдито попита Емдон.

— Заради разбиранията си за вежливост, ваше високопреосвещенство — отвърна Алтал и направи изящен поклон. — Знам, че е прието да се принуждават посетителите да зъзнат известно време в чакалнята, и заради това реших да прекарам това време в по-приятна обстановка. Предстои ни да разискваме много неща, господа, така че нека започнем да говорим по същество. Какво искате да знаете?

— Искаме да знаем всичко — отвърна Емдал с гробовен глас. — Кой си ти в действителност, Алтал? В последно време светът стана много бурен и навсякъде в центъра на събитията се оказвахте ти и твоите хора. Навсякъде, където отиваш, нагрубяваш хора, много по-високопоставени от теб, а това нарушава естествените порядки. Църквата иска да узнае какви са твоите намерения.

Алтал кимна на придружаващите го да седнат и след това сам се намести в едно кресло. После попита:

— Какво количество истина сте готов да усвоите, екзарх Емдал?

— По-голямо от това, което си готов да ми поднесеш. Да започнем с твоята личност.

— Това ли е всичко? — попита Алтал. — Казвам се Алтал, но това вече ви е известно. Аз съм крадец и измамник, а когато обстоятелствата са изисквали това, и убиец. Родих се много, много отдавна и над мен бе надвиснала зла прокоба, когато всичко това започна. Потърси ме човек на име Генд, ученик на демона Дейва, и ме нае да открадна нещо, което той окачестви като книга. Отидох в Дома на края на света, където се намираше книгата, и там заварих една котка. Само дето не бе истинска котка. Бе богинята Двейя, сестра на Дейвос и Дейва. Емдал, ти нали знаеш, че Девос и Дейва са братя? Както и да е, котката, която нарекох Еми, ме научи как да чета Книгата на Дейвос. Около две хиляди и петстотин години по-късно напуснахме Дома заедно и започнахме да търсим някои хора: млад арумец на име Елиар, Андина, ариа на Остос, жрец на черния орден на име Бейд, малък крадец на име Гер, както и Лейта, способна да чете чуждите мисли. След това всички заедно се върнахме в Дома и там видяхме богинята Двейя в истинския й облик. Тя ни обясни някои неща, след което повторно излязохме от Дома, за да се справим с Генд и неговите слуги в неизбежната битка между доброто и злото. Това правим и в момента. Вече извадихме от строя двама от слугите на Генд: Пехал и Гелта. Сега сме в Перквейн, за да се справим с прокудения жрец Арган и с Коман, който също умее да чете мисли. Вие, господа, можете или да ми помогнете, или да ме оставите да се справя сам. Решението ще вземете вие. Длъжен съм обаче да ви предупредя, че ако се опитате по какъвто и да било начин да ми попречите, ще унищожа и вас, и всички сили, които евентуално съберете срещу мен. По силите ми е да направя неща, които вие дори не можете да си представите, така че не ми пречете да си гледам работата. Тази информация устройва ли те, Емдал?

Екзарх Емдал се бе опулил.

— Да не забравя — продължи Алтал. — Двейя се намеси в живота на екзарх Алейкон само за да привлече вашето внимание. Клетият човечец не се е побъркал. Просто Двейя започна да насища сънищата му с видения на Нагараш, това е всичко. Достатъчно са само малко такива видения, за да се привлече неотклонното внимание на всички.

— Нагараш е само метафора, Алтал — възрази Едон. — Само начин да се обясни определено душевно състояние.

— Боя се, че не си прав, Едон — възрази Алтал. — Нагараш е нещо много по-реално от твоите често неясни формулировки на същността на злото. Нагараш не е просто душевно състояние. Успях да го зърна няколко пъти. Обикновено в моментите, когато Генд се опитваше да ме изненада.

— И къде точно се намира?

— Твърди се, че се намира в огромна изпълнена с огън пещера, разположена непосредствено под планините на Некверос. Истината е, че може да се намира навсякъде, където Генд реши. Нагараш прилича на Дома на края на света, който може да се намира във всеки отрязък на пространството и времето. — Алтал леко се усмихна и продължи. — Навсякъдето и винагито имат алтернатива, но не ни се позволява дори да мислим за нея. Гер веднъж започна да се забавлява с понятия като никъдето и никогато и направо уплаши Двейя. Предполагам, че отвъд доброто и злото съществува хаос, който е толкова гладен, че може да погълне вселената. Нека се завърнем обаче към действителността. Замислим ли се, Домът и Нагараш са същинските реалности, а това, което смятаме за реален свят, е просто тяхно отражение. Това ме навежда на мисълта, че самите ние сме метафори, или концепции, ако това ви звучи по-добре, които трябва да отразяват борбата между реалностите на Двейя и Дейва. — Алтал се засмя. — Бихме могли да обсъждаме всичко това в течение на векове, нали? Точно сега обаче ще е по-добре да се занимаем с една малка война. Скопас Есра ви изпрати съобщения, в които ви призова да дойдете в Магу, защото според него екзарх Алейкон е започнал да откача. В този свят съобщенията пътуват до вас месец и половина и на вас щеше да ви трябва още месец и половина, за да пристигнете в Магу. Ако обаче решите да проверите, ще установите, че Есра ви е изпратил съобщенията в началото на миналата седмица. Еми можеше да ви предаде посланието още по-бързо, обаче не обича да вдига голям шум… Господа, струва ми се, че моите мисли не достигат до вас.

— Струва ми се, че ти си още по-смахнат и от Алейкон — грубо каза Емдал.

— Алейкон въобще не е смахнат, екзарх Емдал — каза Лейта. — Той просто сънуваше кошмари, свързани с Нагараш, и при това те не бяха сътворени от собствения му разум. Тези кошмари му ги внуши Двейя. Замисълът бе да се създаде впечатление, че е обезумял, та вие двамата да дойдете тук. Замисълът успя, така че предполагам, че Алейкон съвсем скоро ще се възстанови.

— Ти си вещицата, нали? — попита Емдал.

— Тази дума започна вече да ми омръзва — отвърна хладно и враждебно Лейта.

— На ваше място щях да съм много внимателен, господин жрец — обади се Гер. — Лейта не се бои от нищо и от никого и ако я разсърдите, може да направи мозъка ви на каша.

— Всичко това са глупости! — избухна Емдал. — Като ви гледам, мястото на всички ви е в някоя лудница. Ние сме ръководители на вярата и ние сме тези, които определяме в какво може да се вярва или да не се вярва!

— Лейта, няма да е зле да му покажеш колко много греши — каза гласно Алтал.

— Добре, татко — съгласи се тя. — Май трябва да направя точно това. — После погледна екзарха със суровото лице и въздъхна. — Много е тъжно, ваше високопреосвещенство, но Нагараш наистина съществува. Той не е измислица на духовенството с цел да се измамят наивните хора. Не трябва да изпитвате повече съмнения и угризения във връзка с това. Не трябва да корите самия себе си за тези съмнения.

На лицето на Емдал внезапно се изписа смущение и той започна да трепери.

— Как… — започна, но не довърши мисълта си.

— Лейта има такава дарба, ваше високопреосвещенство — обясни любезно Алтал. — В състояние е да прочете и най-съкровените ви мисли.

— Престанете да окачествявате това като дарба — възрази Лейта. — По-скоро е проклятие. Не изпитвам никакво желание да чувам нещата, които сами нахлуват в главата ми.

— Това започва едновременно да ми омръзва и да ме дразни, Алтал — чу той гласа на Двейя в главата си. — Отдръпни се за малко, а аз ще се погрижа за положението.

Една от стените на библиотеката на Алейкон внезапно престана да съществува. Там, където допреди малко бе имало стена, се появи съвършеното лице на Двейя. Спокойно, красиво и толкова голямо, че Алтал се стресна и насмалко не подскочи. Съвършените й ръце бяха кръстосани на равнището на пода, а върху тях бе подпряла брадичката си. Гледаше замислено.

— Понякога забравям колко сте дребни вие, хората — промърмори Двейя. — Дребни и несъвършени.

Посегна с една от огромните си ръце, внимателно улови вцепенения екзарх Емдал и го постави върху дланта на другата си ръка. След това постъпи по същия начин с Едон и попита:

— Обстановката започна ли да ви се прояснява, господа?

Двамата се бяха вкопчили един в друг и цвърчаха като мишоци.

— Престанете, моля ви! — смъмри ги тя с глас, в който прозираше необяснима любезност. — Няма да ви направя нищо лошо. Алтал не е най-надеждният човек на света, обаче този път говори самата истина. Аз съм тази, която той ви каза, че съм, и не сте в плен на някаква илюзия. Искам от двама ви да се държите добре и да правите точно това, което ви предаде Алтал. Нали няма да спорим по този въпрос, господа?

Емдал и Едон, все още вкопчени един в друг и треперещи от страх, побързаха с енергични кимания да потвърдят, че са разбрали.

— Знаех си, че сте послушни момчета — промърмори Двейя, посегна с огромния си показалец и ги докосна нежно и гальовно.

— Колко сте малки — каза отново. — Малки, съвсем мънички… — После внимателно ги улови, сложи ги в креслата им и нареди:

— Алтал, доведи ги при мен. И не забравяй и Алейкон. Предстои им да вземат някои важни решения, а това може да им отнеме много време. Когато се окажат в Дома, ще им осигуря толкова време, колкото им е необходимо.

 

 

Екзарх Алейкон целият трепереше.

— Еми, с него може би допусна грешка — изказа безмълвно предположение Алтал. — Той и без това е почти обезумял от кошмарите, така че влизането в Дома може да му дойде множко.

— Доведи го при мен, приятелю — отвърна Двейя. — Веднага ще го излекувам.

Алтал внимателно подхвана екзарх Алейкон под мишница и го поведе към мраморната маса, където Двейя бе седнала в компанията на Емдал и Едон. Забеляза, че Книгата е покрита с дебел плат.

— Не изглеждаш много добре, Алейкон — каза Емдал.

— Къде се намираме? — попита обърканият Алейкон.

— Нямаме точна представа, Алейкон — отвърна среброкосият Едон. — Точно в този момент ми се струва, че съм доста отдалечен от реалността.

— Зависи от това как точно възприемаш реалността — каза Емдал.

— Божество, можеш ли да оправиш главата на Алейкон? — обърна се той към Двейя. — Предстои ни да вземем някои важни решения, а точно сега главата му не функционира.

— Може би наистина малко се поувлякохме — съгласи се Двейя, като погледна измъченото лице на екзарха. — Твоите кошмари приключиха, Алейкон — каза му. — Те постигнаха целта си, така че е време да ги прекратим. — После махна парчето плат, което покриваше Книгата и каза: — Дай ми ръката си, Алейкон.

Екзархът подаде треперещата си ръка. Двейя нежно я хвана и я сложи с дланта надолу върху обвитата с кожа Книга.

— Просто се отпусни — каза му. — Книгата на моя брат ще заличи всякакви спомени от кошмарите ти.

— Нима това наистина е… — започна развълнувано Едон.

— Да, това е Книгата на Дейвос — каза му Алтал. — Доста е интересна, стига веднъж да навлезеш в нея. В самото начало е малко скучна. Братът на Двейя очевидно не си пада много по встъпленията.

— Дръж се възпитано — смъмри го Двейя.

— Извинявай — отвърна Алтал.

Екзарх Алейкон гледаше удивено.

— Засега това би трябвало да е достатъчно — каза делово Двейя. — Господа, предстои ви да обсъждате конкретни неща, а религиозният екстаз едва ли би ви помогнал в това.

— Може ли и аз… — попита Едон, като протегна ръка към Книгата. Очите му бяха изпълнени с копнеж.

— Позволи им да я докоснат, Еми — предложи Алтал. — Иначе ще си мислят само за нея, а ни предстои сериозна работа.

Двейя погледна строго двамата екзарси и каза:

— Ако искате да докоснете Книгата, нямам възражения. Няма обаче да надничате в нея.

При тези думи Алтал избухна в смях.

— Кое ти е толкова смешно? — попита Двейя.

— Нищо, Еми, нищо — отвърна той с престорена невинност. — Просто ми стана забавно.

 

 

Суровото лице на екзарх Емдал бе замислено.

— Виждам, че църквата наистина се е отклонила от първоначалната си цел, господа — обърна се той към Алейкон и Едон. — Решихме да впечатлим богатите и силните, като им подражаваме, и в крайна сметка станахме по-нагли и горделиви от тях. Изгубихме всякакъв допир с обикновените хора и така разтворихме портите пред врага.

— Погледни реалността такава, каквато е, Емдал — отвърна пълният Алейкон. — Църквата е принудена да живее в реалния свят, колкото и несъвършен да е той. Без помощта на аристокрацията никога нямаше да успеем да изпълним задачата си.

— Дали наистина сме успели, Алейкон? — попита Емдал. — На мен лично ми се струва, че светът започна да се разпада на парчета.

— Струва ми се, че малко се отклоняваме от задачата си — вметна Алтал. — Когато къщата ти гори, не си губиш времето в размисли с коя точно кофа да гасиш пожара. Защо не видим лицата на хората, които са го подпалили? Може би няма да е излишно да ги опознаем.

— Не знам дали разполагаме с достатъчно време за това, Алтал — възрази Едон.

— В Дома на Еми времето не означава нищо — обади се Гер. — Разстоянието също. Всъщност времето и разстоянието са едно и също нещо. Всичко в света непрестанно се движи, тъй като светът е част от небето, а то непрестанно се движи. Когато говорим за километри, ние всъщност говорим за часове. Говорим за това колко часа са ни необходими, за да изминем едно или друго разстояние. Може би именно поради тази причина никой не може да види Дома на Еми. Макар той да е винаги тук, Еми може да го накара да бъде в някое друго време.

— На това дете главата му наред ли е? — попита Емдал.

— Той просто разсъждава по-бързо от нас, екзарх Емдал — отвърна Алтал. — Освен това доразвива мислите си повече. Ако поговорите малко с него, ще останете наистина удивен.

— Или съвсем объркан — добави сержант Халор. — Струва ми се, че Гер не живее в един и същ свят с нас. Мисълта му се движи толкова бързо, че единствено Двейя успява да я следи.

Тримата екзарси погледнаха въпросително малкото момче.

— Не се замисляйте за съдбата му, господа — каза категорично Двейя. — Момчето е мое и ще си остане мое. Гер, обясни им как действуват прозорците.

— Веднага, Еми — отвърна Гер и погледна тримата мъже. — Тъй като Домът се намира навсякъде, прозорците гледат също навсякъде, където поиска Еми. В случая трябва да разберем какво правят лошите и коя ще е следващата им стъпка. Най-хубавото нещо на тези прозорци е, че ние можем едновременно да видим и да чуем лошите, без те въобще да си дадат сметка, че сме застанали зад гърба им. Всъщност ние не сме застанали точно зад гърба им. — Гер се намръщи. — Всичко това е ужасно трудно за обяснение. Знам какво се получава, но не са ми известни думите, с които мога да ви го обясня. Ако Домът се намира навсякъде, това не означава ли, че същевременно не се намира никъде? Е, не съвсем никъде, но мъничко никъде. Достатъчно никъде, за да не могат да разберат лошите, че ги наблюдаваме.

— Струва ми се, че думичката, която ти е нужна, е „вездесъщ“, момче — каза Емдал. — Тя е една от постоянните черти на Бог. Ако Бог се намира едновременно навсякъде, човек не може да се укрие от него.

— Приятно ми е да чуя това, господин жрецо — отвърна с благодарност Гер. — По едно време бях започнал да мисля, че единствено на мен ми идват наум такива неща, а това те кара да се чувствуваш ужасно самотен.

— Добре ще е да започнеш да привикваш към последната мисъл, момче — каза му Емдал. — Ти, изглежда, притежаваш дарбата да осмисляш инстинктивно понятия, до които други едва-едва успяват да се докоснат, и то след като са учили цял живот. Какъв богослов можеше да направим от това момче, ако го бяхме открили по-рано! — въздъхна със съжаление Емдал.

— Той и сам ще се оправи, Емдал. Остави го на мира — каза Двейя.

— Понякога мислите могат да бъдат много опасни, ако никой не ги направлява — каза Емдал.

— И двамата ми братя са на същото мнение — каза Двейя. — За щастие на Гер, открих го аз.

— Те наистина ли са ти братя, Двейя? — попита Емдал със странно унил глас.

— Нещата са малко по-сложни, Емдал, но думата „брат“ характеризира доста точно взаимоотношенията ни. Не е ли време всички да надникнем през прозореца и да проверим какво кроят „лошите“?

 

 

Светлината отвъд прозореца изчезна и на нейно място се появи здрач.

— Какво става? — попита разтревожено Едон.

— Прозорецът се движи, ваше високопреосвещенство — обясни Бейд. — Движи се в пространството, а бих казал, и във времето, след като започна да става по-тъмно. — После се обърна към Двейя и попита:

— Какво точно наблюдаваме?

— Наблюдаваме град Лейда, разположен в централната част на южен Перквейн — отвърна тя. — Наблюдаваме вчерашната вечер.

— Онзи там, дето се промъква по улицата, не е ли Коман? — попита Алтал, втренчил се в тъмната вечер.

— Изглежда, е той — отвърна Двейя. — Самата аз търсех Арган, но Домът разполага със собствен разум. Понякога Дейвос е малко мързелив и Домът се престарава в желанието си да го улесни.

— Ето ти интересна тема за размисъл, братко Бейд — каза дяволито Лейта. — Опитай се да си представиш мързеливо божество.

— Моля те, Лейта, престани — каза умолително Бейд. — И без това си имам доста неприятности. Не прониквай в разума ми точно сега. Едва ли би пожелала да видиш това, което се крие там.

Екзарх Емдал погледна въпросително Бейд и Лейта, но не каза нищо.

Вървящият по мръсната тъмна улица Коман отвори вратата на една сграда и влезе.

Светлината отново се разсея. Прозорецът последва шпионина на Генд в разхвърляна стая, където го чакаше Арган.

— Успя ли да научиш нещо полезно? — попита Арган.

Белобрадият Коман седна и каза:

— Местният владетел се смята за херцог. Казва се Арекад и е крайно глупав човек.

— Не очаквах нещо различно, приятелю — отвърна русокосият бивш жрец. — Какво ще ми кажеш за местния скопас?

— Типичен духовник от ордена на кафявите. Раболепничи пред херцога и изземва от простолюдието всяка стотинка, която успее да докопа. Тук врящото гърне е почти готово да закипи, Арган. Достатъчна е само една проповед.

— Не е необходимо да споделяш с Генд това, което ще ти кажа, приятелю. Никога не съм изпитвал особено доверие към тези открити военни кампании. Винаги е по-лесно да действуваш отвътре. Пехал и Гелта трябваше да бъдат оставени в ранното средновековие, където им е мястото. Ако Генд ме беше послушал, вече щяхме да държим под контрол Векти и Треборея, а останалите страни щяха да отворят границите си за нас.

— Възможно е, но това няма защо да ни вълнува, Арган. Генд е този, който ще трябва да дава обяснения на Господаря. Струва ми се, че Господарят започва да става нетърпелив. Не разполагаме с цяла вечност, за да си свършим работата. Военните кампании във Векти и Треборея бяха чиста загуба на време, и това стана по вина на Генд, а не по наша вина.

— Напълно съм съгласен с теб, стари приятелю — отвърна Арган. — Ние искаме да завладеем сърцата и разума на хората, а не телата им. Ключът към това е храмът на Двейя в Магу. Ако заедно с теб го предложим в дар на Господаря, той може и да прокуди нашия „славен водач“.

— Не сме ли прекалено амбициозни? — попита Коман.

— Аз съм по-подходящ за тази длъжност от Генд, стари приятелю. Знаеш това не по-зле от мен. Когато всичко приключи, аз ще седна от дясната страна на Дейва в Нагараш, ти ще седнеш от лявата, и целият свят ще ни се кланя.

— Красиво говориш, Арган, но преди това трябва да елиминираш Генд, а това съвсем не е лесна работа.

— Алтал вече се справи с него без особени трудности.

— И теб те бива, Арган, но не чак толкова, колкото Алтал.

— Това ще разберем след време, стари приятелю. Сега искам да знам — с мен ли си?

— Само до определен момент. Ако Генд разбере какво правиш, ще трябва да се оправяш сам.

— Не очаквах и да чуя друго от теб, стари приятелю. А сега нека да докладваме резултатите от нашата работа на Генд. Не искам задачата ни да му се стори лесна, не знам дали ме разбираш.

 

 

Алтал се обърна в леглото си и удари възглавницата с юмрук. После, като си мърмореше нещо, постепенно се успокои и потъна в сън.

 

 

В огромния празен храм в Магу влязоха две чистачки с метли и парцали. Носеха престилки, а на главите им бяха вързани кърпи. Когато влязоха, ги приветствува Песента на Ножа.

Едната от чистачките бе бледата русокоса Лейта. Другата бе съвършената Двейя. Бледата Лейта се разплака и седна на каменните плочи на пода. После вдигна одежда от изящна тъкан и без да престава да хлипа, откъсна единия ръкав от одеждата и го хвърли в неподвижния въздух. Ножът също изплака и ръкавът изчезна във въздуха.

А на лицето на Двейя бе изписана скръб.

Без да спира да плаче, Лейта откъсна другия ръкав от скъпата одежда и хвърли и него във въздуха. Ножът още веднъж изплака и и този ръкав изчезна.

Сетне Лейта, с лице, мокро от сълзи, разкъса изящната тъкан на малки парченца и хвърли всичките във въздуха, както бе направила с ръкавите. Когато приключи, от скъпата одежда не бе останало нищо. Лейта се просна по очи върху каменните плочи пред олтара и започна да ридае като дете.

Съвършената Двейя обаче не я утеши, а отиде до олтара и грижливо започна да го почиства със съвършената си ръка.

Това, което напада от олтара, бе ситно като прах.

Тогава тя нареди да бъде отворен прозорецът, който човеците наричат Бейд. През прозореца Бейд нахлу силен вятър. Ножът започна да пее и прахът изчезна.

„Моят храм отново е чист и неосквернен!“ — каза спокойно и доволно Богинята.