Тери Гудкайнд
Призраци (7)

Седма глава

ОТПУСНАТА И БЕЗПОМОЩНА в обятията на Ричард, Ничи, въпреки всичките си усилия, просто не успя да събере достатъчно сила, за да го предупреди за летящия към него звяр. Бе готова да пожертва и последния си дъх, за да го стори, но дъх нямаше.

Не тя, а Кара се хвърли директно към атакуващото чудовище и осуети неистовия му набег, с което спаси Ричард от сигурна смърт. Звярът прелетя на сантиметри от Ричард и зъбите му захапаха само въздух, но острите нокти на лапите му се забиха в задната част на рамото на мишената. Изваден от равновесие от летежа на Кара, звярът се претърколи покрай Ричард и се стовари фронтално върху една от масивните етажерки, от която се посипаха кокали, книги и кутии.

Съществото се надигна с рев, оголило зъби, изопнало мускули. След миг вече се бе възправило в цял ръст — беше с цяла педя по-високо от Ричард, а в плещите бе почти двойно по-широко. От огънатия му гръб стърчаха костни образувания. Мощните му мускули бяха покрити с тъмна козина.

Това същество на практика не беше живо, но се движеше и действаше като живо. Ничи знаеше, че то няма душа, което го правеше още по-опасно. Бяха го създали живи хора, с помощта на своя Хан, на своята дарба. Водеше го единствената цел, заложена от създателите му: Сестрите на мрака на Джаганг.

Възстановило се почти мигновено, то се хвърли пак към Ричард. В същия момент Кара го нападна с Агиела си. Оръжието не нарани звяра ни най-малко, но той спря и се обърна към Морещицата с изненадваща скорост и сила, като я зашлеви така, че тя отхвръкна във въздуха. Кара се стовари върху една етажерка и я прекатури. Остана на пода сред купища книги и натрошени дъски.

Щом във високите прозорци блесна светкавица, Зед използва случая да протегне ръка, за да предизвика огнена мълния, която озари цялата стая. Тъмната козина на звяра бе обляна в ослепителна нагорещена лава, при което от гърбината му се надигна натежал от сажди дим като доказателство за осъществяването на контакт, който не бе причинил никакво сериозно нараняване.

След като Ричард остави Ничи на пода, тя постепенно започна да идва на себе си и да се опитва да изпълни дробовете си с толкова нужния й въздух. Все още задъхана, се надигна на лакът. Видя от рамото на Ричард да тече кръв, която бе обагрила цялата му ръка. Докато ставаше, той инстинктивно посегна към меча си, който вече не бе на мястото си на хълбока му.

Забавен само секунда, той издърпа ножа си от ножницата на колана. Посрещна летящата към него заплаха, като замахна мощно с острието и то проникна в тялото на съществото, за да го накара да изгуби почва под краката си. Замаяно от удара, чудовището се строполи на каменния под и се претърколи, докато се блъсна в масивните библиотеки. От нараненото му рамо бе провиснало парче космата плът. Без да забавя ход, без миг почивка, звярът направи салто и се приземи на крака, готов да поднови нападението си.

Ан и Натан едновременно му отвърнаха с огнени мълнии. Вместо да го подпалят, пламъците отскочиха от тялото на звяра. Непокътнат, той само изръмжа разярен. Острието, застинало неподвижно в ръката на Ричард, отрази поредната ослепителна светкавица. Озъбено и наострило нокти, съществото се хвърли напред към целта си.

Ричард отстъпи встрани и избегна елегантно устремната атака на звяра, след което се завъртя и с точно премерен удар заби ножа си до дръжката право в гърдите на противника. За жалост и този път резултатът не бе по-различен от предишните опити.

Съществото се завъртя с невъобразима скорост и докопа Ричард за китката. Преди то да е успяло да затегне хватката на мощните си ръце, Ричард се завъртя и изненада нападателя си в гръб. Стиснал зъби, успя да извие мускулестата ръка на звяра зад релефния му гръб. Ничи чу как се изопват сухожилия, пропука кост. Нараняването не забави звяра ни най-малко, напротив, той се завъртя в кръг, като размаха счупената си ръка като флаг. Ричард се приведе напред и се измъкна на милиметри от смъртоносните нокти, които профучаха покрай него.

Зед използва случая, за да запали кълбо от течен огън. Дори светкавицата като че се сепна в присъствието на толкова мащабна сила, извикана на живот. Стаята затрептя, захвърлена в смъртоносния огнен ад, запален от Зед. Възелът от кипнали пламъци засвистя из тъмната стая, озари масите и столовете, рафтовете и колоните, лицата на всички присъстващи, втренчили поглед в кълбото.

Звярът хвърли поглед през рамо към подскачащото и съскащо жълто кълбо, което се мяташе из стаята, и се опълчи на приближаващия огън, като го посрещна с оголени зъби.

На Ничи й се видя странно, че съществото реагира по такъв начин, сякаш изобщо не се страхуваше от създадения от магьосника огън. Тя трудно можеше да си представи жива твар, която би устояла на подобна атака или не би се стреснала. В крайна сметка това не беше просто огън, а заплаха, разгоряла се с невероятна жестокост.

Миг преди развихрилата се топка магьоснически огън да достигне целта си, съществото внезапно изчезна.

Лишено от мишена, кълбото се разля по каменния под, изригна върху килимите и по масите като пакостлива вълна, блъснала се в каменист бряг. Макар кълбото да бе създадено за конкретен враг, Ничи знаеше, че магьосническият огън с лекота би могъл да унищожи всички присъстващи.

Преди да е затрил стаята и хората в нея, Зед, Натан и Ан побързаха да хвърлят и други мрежи. Зед правеше всичко възможно да регенерира силата си, докато другите двама укротяваха пламъците, за да не им позволят да излязат извън контрол. Докато всички се опитваха да потушат непослушните искрици упорит огън, към тавана се стрелнаха облаци дим. Минаха още няколко напрегнати минути, преди магьосниците да се уверят, че са се справили успешно.

Зад пелената от дим Ничи видя как звярът се материализира от тъмнината.

Появи се зад Зед, откъм сенките, където тя го бе забелязала за пръв път. Ничи бе единствената, която съзнаваше, че това същество намира убежище другаде. Никога досега не го бе виждала да се промъква и да напуска света на мъртвите по собствено желание, но знаеше, че именно по този начин е успявало да проследи Ричард на огромни разстояния. Знаеше още и че независимо от приеманата форма, то няма да се примири, докато не сполучи да се докопа до Ричард.

Ричард забеляза атакуващия звяр преди другите и извика на Зед, който стоеше точно на пътя на неистовото нападение. Зед пресече пътя му, като сгъсти въздуха до непробиваем щит и по този начин отклони траекторията на звяра. Ричард използва паузата, за да контраатакува. Но преди ножът му да е намерил плътта на врага, звярът за пореден път се изпари, за да се завърне секунда по-късно, но вече от другата страна на острието на Ричард.

На пръв поглед изглеждаше, че зловещата твар си играе с Ричард, но Ничи знаеше, че не става въпрос за игра. Съществото просто изпробваше различни тактики, за да се добере до преследвания обект. Дори привидно яростното му ръмжене бе просто тактически ход на лишеното му от душа тяло, който имаше за цел да всее страх у противника и да осигури възможност за атака. Вкарването на чувства в това тяло би довело до ограничения. Ето защо Сестрите на мрака бяха предпочели да го лишат от тях. На практика звярът не беше способен да изпитва гняв. Той просто преследваше упорито жертвата си.

Ан и Натан изпратиха в пространството поток от сила, съсредоточена в хиляди миниатюрни, твърди като камък смъртоносни иглички, които спокойно биха могли да пробият козината и на бизон, но преди да се врежат в съществото, то пак така неусетно избегна атаката, като потъна в сенките, за да се появи миг по-късно на друго място.

Ничи осъзна, че никой от тях няма да може да се справи с това създание.

Докато се мъчеше да възстанови силите си, тя се надигна от пода и се огледа за Кара. Залепена до стената, Морещицата изглеждаше замаяна и явно не можеше да дойде на себе си. Ничи притисна пръсти до слепоочията й и пусна магическа нишка, за да й помогне да се окопити и да възстанови силите й. Щом Кара внезапно се опита да стане, Ничи я сграбчи за кожените дрехи.

— Чуй ме — подхвана Ничи, — ако искаш да спасиш Ричард, ще трябва да ме чуеш. Няма начин да спреш това същество.

Кара не беше от хората, склонни да се вслушват в чуждо мнение, особено ако то касаеше сигурността на Ричард, така че съзряла непосредствената опасност, тя незабавно скочи на крака. Докато звярът се завърташе, за да вземе Ричард на мушката, Кара се хвърли към него, пъхна се между краката му и го повали на земята. Преди то да се окопити, тя се метна на гърба му, сякаш яхваше див жребец, и заби Агиела си в тила му. Ударът й би бил смъртоносен за човешко същество. Щом звярът се вдигна на задните си крака, тя премести оръжието си при гръкляна му.

Със здравата си ръка съществото докопа Агиела й и го изтръгна от хватката й без никакво усилие. Кара успя да реагира навреме и да си го върне почти веднага, но това й костваше удар, който я запрати директно на пода.

Докато всички в помещението отстъпваха от съществото, като се стараеха да стоят максимално далеч от смъртоносните му лапи, то отметна глава назад и изръмжа. Оглушителният звук принуди всички да запушат уши. Отвън блесна светкавица, през тъмната стая пробягаха ослепителни искри и смутени сенки, които затрудниха видимостта.

Зед, Натан и Ан издигнаха щитове от сгъстен въздух и ги използваха, за да изтикат противника назад, но звярът успя да преодолее всички прегради, след което погна тримата, за да не му се пречкат на пътя.

Ничи разбираше, че тримата магьосници са безсилни пред такъв противник, че силата им е недостатъчна, за да го сломи. Подозираше, че Ричард също не би се справил.

Докато другите продължаваха да се борят с всички сили и средства, Ничи пак сграбчи Кара за кожените дрехи и я придърпа към себе си.

— Готова ли си да правиш каквото ти кажа? Или искаш Ричард да умре?

Задъхана от усилието, Кара бе готова да бълва огън и жупел, но се съобрази с думите на Ничи.

— Какво искаш от мен?

— Да си готова да ми помогнеш. Да направиш точно онова, което те помоля.

След като получи съгласието на Морещицата, Ничи се изкатери обратно на масата. С единия си крак стъпи точно в центъра на Милостта, начертана със собствената й кръв, а другия остави извън външния кръг.

Зед, Натан и Ан започнаха да замерят разярения звяр с всички видове магия, за които се сетиха: мрежи от дъгообразна сила, които можеха да прережат и камък, силно концентрирана енергия, готова да огъне и желязо, градушка от сбит на топчета въздух, достатъчно твърди, че да пробият кокал. Нищо не помагаше. Или силата им не оказваше никакво влияние на съществото, или то успяваше да отблъсне или избегне набезите, като изчезваше от полезрението за малко, за да се появи веднага, щом опасността отмине.

Чудовището фиксира целта си и се хвърли към Ричард, който се метна встрани да избегне атаката и пак посегна с ножа си да разпори козината на звяра, като този път засегна ръката му. Ничи знаеше, че и това няма да донесе резултат.

Докато останалите крещяха напътствия, опитвайки се да намерят начин да унищожат заплахата, Кара, разкъсвана между порива да помогне на Ричард и това да следва съветите, които й даваха, се обърна и погледна Ничи.

— Какво правиш?

— Би ли вдигнала този свещник? — помоли я вместо отговор Ничи, тъй като нямаше време за обяснения.

Кара хвърли поглед през рамо. Въпросният свещник беше от тежко ковано желязо, в него бяха поставени двайсет и четири свещи, нито една от които запалена.

— Добре.

— Използвай го като копие и избутай чудовището към прозореца.

— И какво ще постигнем?

Звярът скочи към Ричард и се опита да го обгърне с ръце.

Ричард се извъртя и успя да стовари тежък ритник върху главата му, но единственият резултат бе, че съществото залитна на една страна.

— Просто го направи. Избутай го. И гледай другите да стоят на разстояние.

— Мислиш, че ако го пробода със свещника, ще му попреча да нападне ли?

— Не. То се учи. Това ще бъде ново за него. Просто го изтикай. Така ще се обърка, най-малкото ще се сепне. Щом го избуташ, хвърли свещника върху него и изчезвай оттам.

Стиснала устни и обезумяла от ярост, Кара се поколеба само секунда. Знаеше, че нерешителността може само да вреди. Сграбчи тежкия свещник с две ръце и го вдигна с неистово усилие. Свещите изпопадаха от гнездата си и се изтърколиха по каменния под. Ничи прецени, че желязната стойка е достатъчно тежка. Надяваше се Кара да е достатъчно силна, че да я издържи. Относно силата на характера й нямаше никакво съмнение.

Но Ничи не разполагаше с повече време, за да мисли за Кара. Изтласка я от съзнанието си и като изпружи ръце, посегна към кървавото изображение на Милостта под краката си. Разсея съмненията и страховете си, както бе правила безброй пъти преди това, и потопи мисълта си в сърцевината на своя Хан, дълбоко в съществото й. Този път, над Милостта, имаше чувството, че е попаднала в ледено езеро от сила.

Без да обръща внимание на съдбата, на която се обричаше, тя извърна длани нагоре и използва това ледено езеро от сила вътре в нея, за да започне да връща верификационната мрежа обратно към индукционната й точка. Попаднала под въздействието на Милостта, Ничи се съсредоточи върху мисловния образ на премахването на балансиращите парчета вътре в заклинанието, които запазваха формата и инертността му. Съвсем съзнателно, след като веднъж бе изложила на показ вътрешното поле, видимо само за нейните очи, тя използва двете страни на дарбата си, за да свърже противоположните елементи.

Миг по-късно зелените линии пак започнаха да се извиват нагоре като лакома лоза от светлина. За броени секунди плетеницата от нишки се издигна на височината на хълбоците.

Кара се хвърли към чудовището и го блъсна. Нанесе няколко мощни удара с желязното си оръжие и съществото отстъпи назад. При всяка следваща крачка, която то правеше, Кара незабавно го мушваше пак и пак, за да го принуди да се оттегли още по-назад. Ничи се оказа права — съществото реагира предпазливо на неочаквания характер на нападението.

Надяваше се Кара да успее да го изтика не само достатъчно надалеч, но и навреме.

Нощното небе бе прорязано от светкавици, които озариха стената, заета от прозорци с дебело стъкло. В сравнение с природните стихии, газените лампи бяха толкова слабички, че изглеждаха едва ли не безполезни. Ослепителната светлина, последвана от тъмнина затрудняваше видимостта.

Докато сияйните зеленикави нишки, отразяващи вътрешната структура на заклинание, създадено преди хиляди години, се увиваха около нея, вътрешната форма на заклинанието се задейства наново, като този път премина през нея далеч по-бързо. Ничи се оказа не напълно подготвена. Изведнъж най-неочаквано й причерня пред очите и тя не виждаше нищо. С усилие си пое дъх, докато все още можеше.

Вътрешното й око, свързано с дарбата, заподскача между двата свята, между светлината на живота и вечната тъмнина. Тъмната бездна отвъд затрептя на пресекулки, почти като светкавицата в бурята навън, само че в случая ослепителна бе тъмнината, а не светлината. Яхнала едновременно два свята, Ничи имаше чувството, че душата й ще бъде разкъсана на парчета.

Не обърна внимание на болката и се съсредоточи върху конкретната си дейност. Знаеше, че сама няма да се справи с този звяр. В крайна сметка Сестрите на мрака го бяха сътворили с помощта на древни сили, каквито тя не би могла и да си представи. Сътвореното посредством магия същество не можеше да се сравнява с нищо, което Ничи би могла да създаде. В случая се изискваше повече от обикновена магия.

Стигнал до прозорците, звярът нямаше накъде повече да отстъпва. Кара го мушна за пореден път, но той не можа да се отдръпне по-назад. Морещицата с мъка удържаше тежестта на железния свещник. Ричард се втурна да й се притече на помощ, но тя му извика да стои настрана. След като той не се подчини, тя се завъртя и насочи свещника към него, при което той, разбрал, че Кара не се шегува, бе принуден да отскочи.

Съсредоточила в усилието всичките си сили, Ничи обърна длани нагоре, подготвяйки се да извърши невъзможното.

Трябваше да намери пресечната точка между небитието и възпламеняването на силата.

Трябваше й не силата, а енергията, която я предшества.

Зелените нишки продължаваха да пълзят нагоре и да я обвиват все по-настойчиво в пашкула на заклинанието. Ничи понечи да си поеме дъх, но мускулите й не се отзоваха. Имаше нужда от този дъх — от един-единствен дъх.

Щом светът на живите изплува пред вътрешния й поглед, отворен от дарбата, тя направи последен напън и най-сетне успя да вдиша.

— Кара — сега!

Без секунда колебание Морещицата замахна с тежкия свещник. Звярът с лекота сграбчи масивната желязна поставка на свещника в гигантската си лапа с остри нокти, после я вдигна във въздуха. Навън блесна поредната светкавица, последвана от гръм.

Ничи застина неподвижна, докато изчака стихията да утихне.

Щом стаята потъна в тъмнина, Ничи освободи не сила, а енергията, предшестваща силата.

Вълната хвърли звяра в състояние на агония и недоумение: всмукващото изригване на силата… липсата на последствия.

Ничи усети как чудовището изпита странното чувство, че му е обещано нещо дълбоко и абсолютно… но все още несътворено, все още липсващо. Звярът примигна смаян, без да е сигурен дали наистина е почувствал нещо. Беше изпълнен с желание да действа, но не знаеше какво точно е изпитал, нито срещу кого да насочи действията си.

Тъй като Ничи не го атакува директно със силата си, звярът явно реши, че опитът й се е провалил, и пак вдигна свещника над главата си, един вид като трофей, спечелен в битка.

— Сега! — извика Зед към Ан и Натан и се спусна напред: — Докато вниманието му е отклонено.

Щяха да провалят, всичко. Ничи нямаше как да им попречи да се намесят. Кара, която никога не си бе поплювала в изпълнението на задълженията, предприе крути мерки — изтика тримата като овчарско куче, което връща отклонили се овце обратно в стадото. Те започнаха да протестират и да й викат да се махне от пътя им.

Ничи наблюдаваше случващото се от онази далечна просека между двата свята. Вече не можеше да помогне на Кара. Морещицата трябваше да се оправя сама. Някъде далеч в света на живите, Зед фучеше и се опитваше да преодолее препятствието, но Кара го избута странично и той не само изгуби равновесие, но и за миг забрави за намеренията си.

В онзи друг свят, мрачния свят отвъд живота, Ничи съзнателно бе създала една пустота на очакването, причина без следствие, предвестие на материалния поток на мрачните й способности, които също толкова съзнателно не освободи.

Сякаш времето се закова на място, в очакване на онова, което би трябвало да се случи, но така и не дойде.

Напрежението във въздуха около Ничи беше осезаемо. Зелените нишки около нея се стрелкаха все по-бързо във въздуха, устремени да изтъкат наново верификационната мрежа, да превземат живота й.

Потокът, подобно на паяк в паяжина, я дебнеше в очакване. Тя бе наясно, че й остава само кратък миг, преди да й бъде напълно отнета възможността за по-нататъшно действие. Този път поне кончината й щеше да спечели нещо ценно. Ничи насити полето около звяра с още от отворения портал към дълбинния взрив на сила, който тя съзнателно сдържаше. Напрежението между съществуващото и онова, което още не бе родено и нямаше да се роди, бе непоносимо.

В един миг тази ужасна, извънмерна празнота, вакуумът от сила, създаден от Ничи и в двата свята, се изпълни с оглушителния взрив на мълнията, която се блъсна в прозореца, докато нейната сестра, родена в света отвъд живота, продра воала, привлечена към неизпълнената необходимост около звяра — призована да осъществи онова, което Ничи започна, но нямаше да довърши. Този път не съществуваше сигурен път за бягство към друг свят. И двата свята едновременно бяха освободили яростта си.

В стаята се посипа натрошено стъкло. Мощният тътен разлюля стените на Кулата. Сякаш самото слънце изригна през прозореца.

Нишките около Ничи я обгърнаха като воал.

Благодарение на вътрешното си око тя видя как създадената от нея връзка се изпълва докрай, видя как светкавицата намира пролуката около звяра и запълва потресаващото празно очакване, което тя бе създала.

Изригването на светкавицата не можеше да се сравни с нищо, с което се бе сблъсквала в живота си досега. Създаването на енергията, предшестваща силата, насити светкавицата със силата на двата свята, Адитивна и Субстрактивна, съзидателна и разрушителна, които се обединиха в един общ гибелен поток.

Заклинанието вкамени Ничи, която не успя дори да затвори очи пред ослепителната мълния от светлина и тъмнина, оплетени в едно, които се стовариха върху свещника и пробягаха през цялото тяло на звяра.

Впримчен под арката от свистяща бяла светлина, звярът се разпадна на парчета, които станаха на пепел и дим, смазани от горещината и силата, съсредоточени в създадената от Ничи пролука.

През счупения прозорец нахлу дъжд и вятър. По бушуващите зеленикави облаци навън пробягваха все нови и нави светкавици. Щом светкавицата навън озари стаята, всички видяха, че звярът е изчезнал.

Поне засега го нямаше.

През мрежата от зелени нишки Ничи видя как Ричард се спуска към нея.

Стаята й се видя толкова далеч. Светът на мрака я обгърна.