Тери Гудкайнд
Призраци (5)

Пета глава

РИЧАРД ПРОДЪЛЖИ ДА ОБСЛЕДВА ЛИНИИТЕ, като килна глава на една страна, за да ги проследи по-добре по сложната плетеница, която продължаваше във всички посоки, за да се събере в средата на тялото на Ничи. Започваше да проумява смисъла им и по-висшия замисъл на символа.

— Струва ми се, че липсва една поддържаща структура. — Посочи с пръст вляво. — Имам чувството, че би трябвало да започва оттук, какво ще кажете? Оттук би трябвало да тръгва линия, която да се връща обратно към лакътя й.

Вниманието му се съсредоточи върху ритъма на линиите и той сякаш потъна в свой собствен свят.

— Невъзможно е да знаеш подобно нещо — отбеляза вяло Ан. Скептицизмът й не го обезкуражи.

— Когато видиш окръжност, която е сплескана от едната страна, разбираш, че нещо не е както трябва, нали? Знаеш, че не би трябвало да е сплескана.

— Но това тук не е просто окръжност, Ричард. Ти нямаш ни най-малка представа за какво става въпрос. — Успя да се овладее, преди да е повишила тон още повече, сключи ръце пред себе си и си пое дълбоко дъх. Накрая продължи: — Просто исках да кажа, че конкретно в този случай има доста усложнения, с които не си наясно. Ние тримата все още не успяваме да разкрием механизма, който задвижва заклинанието, макар всеки от нас да има зад гърба си огромен опит. Въпреки всичките си знания и школовка сме ужасно далеч от разгадаването на начина на действие. А ти нямаш и минимална представа от подобна сложна материя.

Без да се обръща към нея, Ричард махна с ръка, за да разсее тревогата й.

— Все едно. Формата е емблематична. Натан килна глава на една страна.

— Ембле-каква?

— Емблематична — повтори Ричард, като не откъсваше очи от плетеницата от линии, опитвайки се да отличи основната нишка в структурата.

— Е, и? — обади се Зед, след като Ричард отново потъна в дълбокомислено мълчание.

— Разбирам езика на символите — отвърна разсеяно той, като следваше внимателно основната нишка, която се виеше зигзагообразно през изображението. — Вече го споменах.

— Кога?

— Още докато бяхме при Калните. — Ричард потъна в очертанията на символа, като се опитваше да схване доминиращата структура сред по-низшите разклонения. — И Калан беше там. Както и Ан.

— Боя се, че не си спомняме — призна Зед, забелязал, че Ан поклаща смутено глава. После въздъхна тъжно: — Поредният спомен, свързан с Калан, който е изгубен заради стореното от онези Сестри.

Думите му минаха покрай ушите на Ричард. Като се увличаше все повече и повече в наблюдението, той размаха пръст напред-назад към едно място под лакътя на Ничи, където линиите се прекъсваха. — Казвам ти, тук липсва една линия. Убеден съм.

Ричард се обърна към дядо си. И видя, че всички са го зяпнали. — Ето тук — посочи отново той, — от края на тази извивка до тези пресичащи се триъгълници — тук трябва да има линия.

— Линия ли? — сбърчи чело Зед.

— Да. — Не можеше да повярва, че не я е забелязал досега. Струваше му се напълно очевидно, все едно да започнеш да пееш песен, а да оставиш част от мелодията неизпята. — Липсва една линия, при това много важна.

— Важна, казваш — отрони уморено Ан.

Ричард, който ставаше все по-неспокоен с всеки изминал момент, отри устните си с длан.

— Много важна.

— Какво имаш предвид, Ричард? — въздъхна Зед.

— Няма откъде да знаеш подобно нещо — присмя му се Ан, чието търпение започваше да се изчерпва.

— Вижте — възкликна Ричард, като се обърна с гръб към тях, — става въпрос за емблема, за символ.

Зед се почеса по тила, хвърли бърз поглед през прозореца точно в мига, в който блесна такава ослепителна светкавица, че последвалият гръм разтърси масивните каменни стени на Кулата.

После се обърна към Ричард.

— Тоест този символ… ти е познат по някакъв начин, така ли, Ричард?

— Да. Подобен символ е като превод от друг език. В известен смисъл той е именно онова, което се опитвате да разберете, като чертаете тази верификационна мрежа.

Тази форма характеризира една идея, горе-долу по същия начин, по който математическото уравнение изразява физически свойства, например уравнение, което изразява съотношението на обиколката на окръжността към диаметъра й. Символните форми също са един вид език, също както математиката е форма на език. И двете разкриват по нещо за природата на нещата.

Зед търпеливо приглади косата си назад.

— Гледаш на символите като на вид език, така ли?

— В една или друга степен. Ето например Милостта, начертана под Ничи. Това е символ. Външният кръг представлява началото на Отвъдния свят, а вътрешният — границите на света на живите. Квадратът, който ги разделя, представлява воалът между двата свята. В центъра е звездата с осем лъча, която представлява Светлината на Създателя. Осемте линии, които излизат от върховете на лъчите и пресичат външния кръг, представляват дарбата, носена от Сътворението през целия живот, през воала и отвъд него, в смъртта. Всичко това е един символ. Видиш ли символа, го възприемаш като цялостна идея. Един вид, разбираш неговия език.

Ако в процеса на правене на това заклинание човек с дарбата не начертае правилно Милостта — тоест ако не е използвал правилния език, — заклинанието няма да подейства по желания начин, а дори е възможно да създаде неприятности. Да речем, че видиш Милост, при която звездата е с девет лъча или пък един от кръговете липсва — нима няма да разбереш веднага, че нещо не е наред? Ако квадратът, който изобразява воала, е начертан не както трябва, то при правилните обстоятелства той би могъл, дори теоретично, да прокъса воала и да позволи на световете да се смесят.

Става въпрос за символ. И ти разбираш идеята, скрита зад него. Знаеш как би трябвало да изглежда. Ако не е начертан както трябва, ще разбереш, че има нещо нередно.

Щом светкавиците утихнаха, стаята сякаш бе оставена на мъждивата светлина на свещите. От долината под Кулата се надигна далечен тътен.

Онемял от почуда, Зед се втренчи в Ричард по-съсредоточено, отколкото докато изучаваше верификационната мрежа.

— Никога досега не бях гледал на нещата от тази гледна точка, Ричард, но не мога да не призная, че в думите ти има логика.

— Определено — изви вежда Натан.

— Да речем, че не е изключено — додаде и Ан с въздишка. Ричард загърби мрачните им физиономии и се съсредоточи обратно върху сияйните линии.

— Ето тук има нещо сбъркано — посочи той. Зед изпружи врат да разгледа посоченото място.

— Нека приемем, в името на диалога, че си прав. Е, какво според теб означава това?

Докато Ричард обикаляше масата, за да проследи отблизо линиите на заклинанието, сърцето му заби лудо. Проследи с пръст, като внимаваше да не стъпва върху светлинните лъчи, основните контури, структурата на формата.

Откри каквото търсеше.

— Тук. Погледнете насам, към тази нова структура, която се е оформила около по-старите, първоначални линии. Забележете колко хаотична изглежда; това е променлива, но в контекста на нашия символ всичко би следвало да е константа.

— Променлива ли…? — заекна Зед, който до един момент явно се бе заблуждавал, че следва мисълта на Ричард, докато сега внезапно установи, че няма никаква представа за какво говори внукът му.

— Да — отвърна Ричард. — Тази форма не е символна, а биологична. Двете са напълно различни.

Натан прокара пръсти през белите си коси, въздъхна, но запази мълчание.

Лицето на Ан бе станало аленочервено.

— Това е заклинателна форма! При това инертна! Тук няма нищо биологично!

— Точно в това е проблемът — обърна се към нея Ричард, без да се обижда от раздразнението в гласа й. — Не може подобни променливи да въздействат на нещо, което би трябвало да е константа. Все едно да имаш математическо уравнение, в което всяко от числата внезапно променя стойността си. Подобно нещо би опровергало валидността на математиката. Алгебричните символи са променливи, но дори променяйки се, те запазват съотношенията помежду си. Числата обаче са константи. Същото е и с тази структура; символите трябва да бъдат съставени от инертни константи — може да се каже, нещо като просто събиране или изваждане. Вътрешната променлива разрушава константата на символната форма.

— Изгубих нишката — призна Зед.

Ричард вдигна ръка към масата.

— Начертали сте Милостта с кръв. Милостта е константа. Кръвта е биологично вещество. Защо решихте така?

— За да се задейства — сопна му се Ан. — Наложи се да го направим така, за да инициираме вътрешна перспектива на верификационната мрежа. Просто така се прави. Това е начинът.

— Именно — вдигна пръст Ричард. — Съвсем съзнателно сте въвели контролирана биологична променлива — кръв — в константата — Милостта. Все пак не забравяйте, че тя остава извън формата на заклинанието; че тя е просто задействащ агент, катализатор. Според мен такава променлива в Милостта позволява на заклинанието да действа без влиянието на константата — Милостта. Сега разбрахте ли? Така верификационната мрежа получава не само дадената от Милостта сила, но и свободата, придобита чрез биологичната променлива, която й позволява да нараства както си пожелае, за да разкрие същинското си намерение и природа.

— Не ме гледай — обади се Кара в отговор на погледа на Зед. — Започне ли да говори така, аз само кимам и се усмихвам и чакам да започнат неприятностите.

Зед се усмихна кисело. Вдигнал ръка на хълбока си, направи няколко крачки, преди да продължи.

— За всичките си години живот за пръв път чувам подобно обяснение на верификационна мрежа. Доста необичайна гледна точка към проблема. най-притеснителното е, че по някакъв извратен начин звучи наистина логично. Не твърдя, че си прав, Ричард, но определено си струва да се замисли човек.

— Ако е така — намеси се и Натан, — излиза, че през всичките тези години сме се държали като деца, които си играят с огън.

— Само в случай че той е прав — додаде едва чуто Ан. — На мен ми се вижда доста смело твърдение.

Ричард огледа пак жената, застинала насред празното пространство, която за момента не можеше да се включи в разговора със свое становище.

— С чия кръв начертахте Милостта? — попита той.

— На Ничи — отвърна Натан. — По нейно предложение. Каза, че така се правело и че само така щяло да подейства.

Ричард застана с лице към тях.

— На Ничи — използвали сте кръвта на Ничи?

— Точно така — кимна Зед.

— Създали сте променлива… с нейната кръв… и сте я пъхнали вътре в нея?

— Освен че Ничи ни каза какво трябва да се направи — продължи Ан, — проучихме въпроса доста подробно и вярваме, че именно това е начинът да се инициира вътрешна перспектива.

— Сигурен съм, че сте прави — при нормални обстоятелства. След като на всички ви е известен правилният начин да се извърши подобно нещо, това би могло да означава само, че изопачаването е далеч по-различно от кой да е нормален проблем който би могло да се очаква да възникне в процеса на верификация. — Ричард прокара пръсти през косите си. — Би трябвало да е нещо… знам ли. Нещо невъобразимо.

Зед сви рамене.

— Значи наистина вярваш, че затварянето на Ничи вътре, при положение че символът е начертан с нейната кръв, би могло да създаде проблеми, така ли, Ричард?

Ричард закрачи напред-назад, прехапал долната си устна.

— Вероятно не би създало проблеми, ако заклинателната форма, която проверявате, беше чиста. Но тя не е. Тази форма е заразена от друга биологична променлива. Мисля, че използването на източника на контролната променлива, тоест Ничи, би могло да помогне на заразата да се развихри.

— Тоест? — не разбра Натан.

— Ами все едно да наливаш масло в огъня — продължи да крачи напред-назад Ричард.

— Според мен бурята развихря въображението ни — намеси се Ан.

— Каква е тази биологична променлива, която би могла да замърси верификационната мрежа? — попита Натан.

Ричард се обърна и се втренчи в линиите, като ги проследи по контурите на ужасяващата арка, която свършваше най-внезапно там, където би трябвало да бъде поддържана. Огледа празното пространство край извитата в очакване дъга.

— Нямам представа — призна накрая.

— Идеите ти са оригинални, Ричард — приближи се към него Зед, — и определено стимулират мисленето — в това няма спор. И е възможно да ни дарят с полезни прозрения, които да ни помогнат да разберем повече, отколкото бихме разбрали иначе. Но не всичко, което казваш, е така. В някои неща просто грешиш.

— Така ли? В кое например? — погледна го през рамо Ричард.

— Ами, първо, биологичните форми също биха могли да бъдат символни — сви рамене Зед. — Нима дъбовото листо не е биологично? Тази символна форма не ти ли е позната? Нима змията не може да бъде изразена чрез символ? Нима не бихме могли да изобразим чрез символ цялостна единица, като например дърво или човек?

— Прав си — примигна Ричард. — Не съм се замислял от такава гледна точка, но си прав.

Съсредоточи вниманието си обратно върху заклинанието, като огледа областта на биологична зараза с нови очи. Вторачи се в объркващата маса, като се напрегна да разгадае смисъла й, да определи някаква форма. Но колкото и да се опитваше, не успя да постигне резултат. Защото форма просто нямаше.

Но как така? След като изображението е биологично по своя произход, а то бе наистина такова, то тогава според Зед би трябвало да съществува някакъв вид базова структура, която да се изобразява в рамките на конкретната картина. Но такава нямаше. Имаше само плетеница от нищо не значещи линии.

И в следващия миг му се стори, че част от цялата плетеница му се изяснява. Изглеждаше някак… течна. Но не, това е абсурдно, понеже различи и друга частица, която изглеждаше почти пълната противоположност. Другият фрагмент приличаше повече на символно изображение на огън.

Освен ако не намереше и третия елемент. Дървото би могло да се свърже със символа на дъбовото листо, с жълъда или с форма, изобразяваща цялото дърво. Което ще рече, че не би могло да бъде три различни неща, които едновременно да влияят на заклинанието.

Три неща. Изведнъж той ги различи — всяка от трите стихии. Вода. Огън. Въздух. И трите бяха там, оплетени една в друга.

— Добри духове! — пророни Ричард с ококорени очи. Изправи се. По ръцете му пробягаха иглички. — Изведете я оттам!

— Ричард — намеси се Натан, — тя си е съвсем…

— Извадете я! Веднага!

— Ричард — подхвана Ан.

— Казах ви, че в заклинанието има грешка!

— Е, нали се опитваме да разберем точно това? — пресилено спокойно занарежда Ан.

— Но вие не разбирате. — Ричард посочи стената от обвити в меко сияние линии. — Това не е просто грешка. Тя е смъртоносна за Ничи. Заклинанието вече не е инертно — то мутира. Става жизнеспособно.

— Жизнеспособно ли? — На лицето на Зед се изписа недоверие. — Че откъде би могъл…?

— Трябва да я изкарате оттам. При това незабавно!