Тери Гудкайнд
Призраци (28)

Двадесет и осма глава

РИЧАРД СЕ НАВЕДЕ, хвана Бердин за ръката и я повлече със себе си.

— Ще ти обясня по-късно, сега нямам време. Какво пише Коло за Баракус в дневника си?

— Ами, написаното от Коло е само малка част от онова, което открих. Той всъщност само намеква за това, което се случва. За да запълня празнините в познанията си, започнах да ровя из книгите в личните ти библиотеки с ограничен достъп.

Ричард още не бе свикнал с мисълта, че бидейки Господарят Рал, вече имаше достъп до тези библиотеки. Все още не бе успял да се запознае със съкровищницата от знания, които се съдържаха в тях.

— Какви книги?

— Една от тях намерих на място, където малцина са влизали — вдигна ръка Бердин. — Ще ти я покажа. В нея се говори за някакви централни обекти.

Ничи, която вървеше от другата страна на Ричард, се наведе към него.

— Натан също ми спомена, че е попаднал на сведения за такива централни обекти.

— Какво по-точно е прочел? — попита Ричард.

Ничи отметна русата коса от лицето си.

— Централните обекти представляват свръхсекретни библиотеки. По някое време около или след Голямата война централните обекти били създадени като сигурно, надеждно и тайно място, където да се съхраняват книги, считани за твърде опасни, за да не бъдат известни на никого, освен на неколцина избрани. Според Натан съществуват шест-седем такива обекти.

— Точно така — каза Бердин. Огледа се, за да се увери, че никой от войниците, които ги съпровождаха, не е наблизо, за да я чуе. — Господарю Рал, на едно място се споменаваше, че няколко от тези обекти са белязани с имената на Господаря Рал от пророчеството.

Ричард се закова на място.

— Искаш да кажеш, че са изписали името на Господаря Рал върху надгробна плоча?

— Точно така — изви вежда Бердин. — Споменаваше се, че тези места, тези библиотеки, се пазят заедно с костите. Според споменатото в пророчеството са предполагали, че някой бъдещ Господар Рал ще трябва да намери книгите, съхранявани там, затова са поставили името му върху надгробна плоча.

— В Каска.

Бердин щракна с пръсти и го погледна.

— Точно това име се споменаваше. Ти откъде знаеш?

— Бях там. Името ми е изписано върху голям надгробен паметник.

— Бил си там? Защо? Какво търсеше? Какво намери?

— Намерих една книга — „Лавинен огън“, благодарение на която успях да докажа на останалите какво се е случило с жена ми.

Бердин плъзна очи към Кара и Ничи, после пак премести погледа си към Ричард.

— И аз чух слухове, че си се бил оженил. Първата ми мисъл беше, че това са врели-некипели. Значи е вярно, така ли?

Ричард пое дълбоко въздух, докато продължаваше да върви по коридора, заобиколен от стражите и наблюдаван от минаващите тълпи. Не му се щеше да обяснява на Бердин, че всъщност тя познава Калан и беше прекарала доста време с нея.

— Вярно е — отвърна без заобикалки.

— Господарю Рал, какво означава всичко това? Ричард не пожела да й отговори.

— Това е дълга история, а нямам време да ти я разказвам точно сега. Ти какво толкова се впечатли от тези централни обекти?

— Нали. помниш, че след като се върнал от Храма на ветровете, Баракус се самоубил? — попита тя, докато вървяха с бърза крачка по широкия коридор.

— Да — погледна я Ричард.

— Нещо в тая работа ми се видя странно.

— Моля? Какво по-точно?

Стигнаха до страничен коридор, пазен от двама мъже с копия. Щом забелязаха Ричард и антуража му, удариха юмруци в гърдите си и отстъпиха встрани.

Бердин отвори едното крило на двойната врата с метален обков. Върху гладката й повърхност блестеше релефното изображение на вътрешна градина. Зад вратата се виждаше по-малък коридор с пищна махагонова ламперия. Беше празен. Това беше входът към покоите на Господаря Рал.

— Не разбрах какво точно ме притесни, но съм убедена, че в Храма на ветровете Баракус е направил нещо. — Бердин го погледна, за да се увери, че я слуша. — Нещо голямо. Нещо важно.

Ричард кимна и я последва по празния коридор.

— Докато е бил в Храма, Баракус е направил нещо, за да подготви почвата за моето раждане, за да се родя и със Субстрактивната страна на дарбата.

Сега Ничи беше тази, която сграбчи Ричард за ръката, за да го накара да спре и да се обърне към нея.

— Какво? Откъде ти хрумна?

Ричард примигна, виждайки колко е шокирана.

— Шота ми каза.

— И откъде Шота би могла да знае такова нещо?

— Знаеш ги вещиците — сви рамене Ричард. — Те виждат неща в потока на времето. Пък и сам се досетих за някои неща от откъслечните истории, които знам.

Ничи не беше никак убедена.

— Защо изобщо Баракус би направил такова нещо? Значи Шота ти е казала, че както е обикалял из отвъдния свят, древният магьосник просто си е казал… ами така и така е там, защо да не се погрижи онзи Ричард Рал, дето ще се роди след три хиляди години, да се роди и със Субстрактивната страна на магията?

Ричард я изгледа.

— Нещата са малко по-сложни, отколкото ги представяш, Ничи. Баракус го е направил, за да противодейства на стореното от друг магьосник, който е бил там преди него. Имам предвид Лотаин. Сещаш се за него, нали, Бердин?

— Разбира се.

— Лотаин е бил шпионин. Бердин въздъхна тежко.

— И Коло така смята — че той през цялото време е бил шпионин, чиято мисия била да изчака подходяща възможност да нанесе удар. Коло, за разлика от всички останали, не е вярвал, че Лотаин просто се е побъркал. Навремето всички смятали, че Лотаин е откачил от напрежението и опасностите на работата си. Коло така и не споделил с други хора подозренията си, защото предполагал, че няма да му повярват и защото всеобщото мнение било, че тъкмо Баракус е шпионинът.

— Баракус! Това е лудост — смръщи чело Ричард.

— И Коло е бил на твоето мнение.

— И какво според тях е сторил този магьосник Лотаин? — попита Ничи, повишавайки глас, за да го накара да се върне отново към обсъжданата тема, а също и за да подчертае сериозността на въпроса си.

Ричард се вгледа за момент в сините й очи и видя в тях не просто Ничи, но и могъщата магьосница, каквато всъщност беше тя. Заради ослепителния й външен вид, проницателните сини очи и уважението й към него, да не говорим за безрезервното й приятелство, беше лесно да забрави, че това е вещица, видяла и вършила такива неща, които той дори не би могъл да си представи. Тя вероятно беше една от най-могъщите магьосници, раждали се някога, и беше сила, с която трябваше да се съобразява.

Нещо повече, Ничи повече от всеки друг имаше право да знае истината. Той не се опитваше да я скрие от нея, а просто не беше имал време да говорят за това. Всъщност дори му се искаше вече да й беше казал, за да знае какво мисли тя за цялата работа, особено пък за онази част, свързана с тайната библиотека, държана от Баракус, и книгата, предназначена за Ричард, която жената на Баракус беше скрила там по молба на мъжа си… за да остане там до деня, в който на света отново се роди магьосник воин, който да вземе присърце тяхната кауза.

Ричард въздъхна. Просто още не му беше останало време. Въпреки че много му се искаше да й разкаже всичко, предпочиташе това да стане в момент, когато ще могат да обсъдят нещата заедно с въпросите, които го глождеха, затова беше решил засега да не се впуска в повече подробности.

— Лотаин е бил шпионин от силите на Стария свят. Може би е предвидил, че те няма да спечелят войната. Може би просто е взел допълнителни предпазни мерки. Така или иначе, когато отишъл в Храма на ветровете, той посял семената на тяхната кауза, които да покълнат в бъдещето. Или най-малкото, подготвил почвата за раждането на още един пътешественик по сънищата.

Баракус е нямало как да предотврати саботажа, затова направил най-доброто, което могъл. Погрижил се да се роди човекът, способен да противодейства — тоест аз.

Ничи не каза нищо, само продължи да го гледа.

Ричард се обърна към Бердин.

— Е, какво общо има проблемът с Баракус с централните обекти?

Бердин отново се огледа, проверявайки колко близо са войниците.

— Коло е написал в дневника си, че сред група влиятелни хора се говорело, че Баракус може би е предател. И че ако наистина е така, то докато е пребивавал в Храма на ветровете, е сторил нещо пагубно.

— И в какво са го подозирали? — попита нетърпеливо Ричард.

— Още не съм успяла да разбера — сви рамене Бердин. — Всичко е забулено в тайнственост. Всички действали много предпазливо. Никой не искал да излезе открито и да обвини Баракус в предателство. Не искали да ядосат някои хора. Той все още бил уважаван от повечето от тях, включително от Коло.

Дори има вероятност да не са имали никакви конкретни обвинения, а само да са подозирали, че може би е направил нещо. Не забравяй, че преди него никой не е успял да се върне от Храма на ветровете. А очевидно са се страхували и от онази жена, Магда Сеарус. Нали се сещаш — първия Изповедник.

— Да, знам я — каза Ричард. — Но ми се вижда странно, че нещо, за което се е предполагало, че крие потенциална опасност, не е било заявено по-открито.

— Не е — рече шепнешком Бердин, като че ли призраците от миналото можеха да я чуят, — там е работата. Страхували се да не би ако се разчуе за техните подозрения, да настъпи паника или нещо подобно — нещо, което ще сломи духа на мнозина. Не забравяй, че по онова време все още са били във война и оцеляването им е било под въпрос, камо ли извоюването на победа. Всички са се тревожели за бойния дух на войниците. Точно тогава на въпросните сановници им хрумнало, че Баракус може да е сторил нещо ужасно в Храма на ветровете — нещо, което било недопустимо да се прави.

— Като например? — Ричард разпери ръце.

— Не знам. — Лицето на Бердин се изкриви в отчаяние. — Коло пише с недомлъвки. Той е вярвал в Баракус. И го е било яд на онези хора, задето постъпват така, но същевременно не е бил в състояние да спори с тях. Не е бил нито от командването, нито е бил магьосник с висок ранг.

Но в дневника му имаше един пасаж, от който ме побиха тръпки. Не мога да определя дали е свързан със спора около Баракус или не… искам да кажа, че по нищо не личи, че …

— За какво се отнасяше въпросният пасаж?

Заедно с Ричард Ничи и Кара също се наведоха напред. Бердин въздъхна.

— В дневника си той обяснява колко лошо било времето, как на всички им писнало да вали и тъй нататък. И изведнъж ни в клин, ни в ръкав споменава колко се бил разстроил, когато научил от свои източници, че „те“ направили пет преписа на „книгата, която не бива да бъде преписвана“.

Думите й накараха Ричард да замлъкне. Усети как го побиват тръпки.

— Малко след това — продължи Бердин — той пак се връща на темата за централните обекти.

— Е, и какви са твоите изводи? Че са скрили преписите, които се предполага, че са направили, в тайните централни обекти, така ли?

Бердин се усмихна и почука с пръст слепоочието си.

— Задаваш ми същия въпрос, който си зададох и аз.

— Не споменава ли коя е въпросната книга, която не бива да бъде преписвана? — попита Ничи. — Не намеква ли поне?

Бердин поклати глава.

— Точно от това ме побиха тръпки. Но зад думите му имаше още нещо.

— Тоест? — попита нетърпеливо Ничи.

— Нали знаеш как когато се опитваш да тълкуваш написаното от някой, започваш да усещаш настроението му, усещаш какво иска да каже, какво мисли — въпреки че не го е написал? Е, добре — тя подръпна кестенявата си плитка през рамо и започна да си играе с крайчето й, — така, както го е казал, стигнах до заключението, че го е било страх дори да напише името на тази толкова тайна и важна книга, която не бива да бъде преписвана. Сякаш дори самото й споменаване в дневника е било като да стъпва по яйчени черупки.

Ричард прецени, че в думите й има логика. Бердин спря пред висока желязна врата, боядисана в черно.

— Ето тук намерих книгите, в които се споменава, че централните обекти са при костите… каквото и да означава това.

— Онова място, където попаднах аз, беше в катакомби — каза Ричард.

Бердин се намръщи, замислена върху думите му.

— Това обяснява поне тази част.

— Натан ми каза — рече тихо Ничи и погледна Ричард и Бердин, — че според него под Двореца на пророците има катакомби и че донякъде самият дворец е бил построен там, за да скрие заровеното под него.

Войниците забавиха ход и спряха, скупчвайки се в група малко по-нататък по коридора. Ричард забеляза, че Бердин ги гледа.

— Би ли изчакал тук с хората си? — обърна се тя към генерал Тримак. — Трябва да отида до библиотеката, за да покажа на Господаря Рал едни книги. Вие останете да пазите в коридора, като внимавате да не се промъкне някой.

Генералът кимна и започна да разпредели хората си на пост по протежение на коридора. Бердин извади ключ от деколтето на дрехата си.

— Вътре намерих една книга, която ми докара кошмари.

Тя погледна Ричард през рамо, после отключи вратата.

Ничи се надвеси към ухото му.

— Това място се охранява от щит. — В тона й се усещаше подозрителност.

— Но тя не притежава дарбата — отвърна й шепнешком Ричард. — Не може да преминава през щитове. Как е успяла да влезе?

Бердин ги чу и размаха ключа, след като го извади от ключалката.

— Имам ключ. Знаех къде го крие Мрачният Рал.

Ничи повдигна вежда и погледна към Ричард.

— Ключът обезврежда щитовете пред вратата. За пръв път виждам подобно нещо.

— Сигурно е замислен така, за да се осигури достъп на доверени помощници и учени, родени без дарбата — предположи Ричард. Той пак се обърна към Бердин, която се опитваше да натисне дръжката на тежката врата.

— Между другото, успя ли да научиш нещо друго за Баракус?

— Не много — рече тя, като му хвърли поглед през рамо. — С изключение на това, че Магда Сеарус, първият Изповедник, някога е била женена за него.

Ричард само я изгледа.

— Как ли е узнала? — промърмори си под мустак той.

— Моля? — попита Бердин.

— Нищо — отвърна Ричард и махна с ръка, преди да натисне дръжката на вратата.

— Е, какво намери тук?

— Нещо, свързано с написаното от Коло.

— Имаш предвид за книгата, дето не бива да бъде преписвана ли?

Бердин само хвърли на Ричард загадъчен поглед и прибра ключа обратно в деколтето си, след което отвори черната врата.