Нора Робъртс
Видение в бяло (2)

Първа глава

На първи януари Мак се претърколи, за да изключи алармата на будилника, в резултат на което се озова по лице на пода в студиото си.

— По дяволите. Честита Нова година!

Остана да лежи, замаяна и объркана, докато не се сети, че изобщо не бе успяла да стигне до леглото си на горния етаж и че алармата бе от компютъра й, настроена да я събуди по обяд.

Надигна се с мъка и се запъти, олюлявайки се, към кафе машината в кухнята.

Защо им бе на хората да се женят в навечерието на Нова година? Защо трябваше да превръщат в официална церемония един празник, чиято основна цел бе да се напиеш до безпаметност и евентуално да правиш секс с неподходящи хора на неподходящо място? А на всичкото отгоре трябваше да замесват в това роднини и приятели, да не говорим за сватбения фотограф.

Разбира се, след като приемът най-сетне приключи в два часа през нощта, тя можеше да си легне като разумен човек, а не да прехвърли заснетите кадри в компютъра си, за да ги прегледа, и да пропилее още три часа заради снимките от сватбата на Хайнс-Майърс.

Но пък наистина бе направила някои хубави снимки. Дори имаше няколко забележително добри.

Или пък всъщност всички бяха пълен боклук и тя просто ги бе надценила в еуфоричната треска.

Не, бяха си добри.

Сложи три лъжици захар в кафето и отиде да го изпие до прозореца, загледана в снега, който покриваше градините и моравите на имението Браун.

Бяха се справили отлично с организирането на сватбата, помисли си тя. И може би Боб Хайнс и Вики Майърс щяха да се поучат от това и да се постараят в брака си.

Във всеки случай спомените от деня нямаше да избледнеят. Миговете, както дребните, така и важните, бяха уловени. Тя щеше да ги обработи, да ги поизчисти и да ги разпечата. Боб и Вики можеха да съпреживеят този ден чрез снимките още другата седмица или пък след шейсет години.

А това, каза си тя, ти действа ободряващо, като сладко черно кафе в студен зимен ден.

Отвори шкафа, измъкна кутия кексчета с крем и отхапа едно, докато преглеждаше на крак графика си за деня.

Сватбата на Род и Алисън Клей-Макфиърсън беше насрочена за шест. Което означаваше, че булката и шаферките й ще пристигнат в три, а младоженецът и неговите гости — в четири. Значи й оставаше време до два часа, когато в голямата къща започваше „срещата на върха“ преди същинското събитие.

Достатъчно, за да вземе душ, да се облече, да прегледа бележките си, да провери отново техниката си. Последната справка с прогнозата за времето обещаваше слънчево време и температури над нулата. Вероятно щеше да успее да направи хубави снимки на подготовката за церемонията, възползвайки се от естествената светлина, и може би дори щеше да навие Алисън — стига да бъдеше достатъчно смела — за булчински портрет на балкона със сняг на заден план.

Майката на булката, присети се Мак, Дороти — „наричайте ме Доти“, беше доста отракана и претенциозна, но и с нея щяха да се справят. Ако Мак не успееше лично, то тогава Паркър щеше да се намеси. Тя можеше да се справи с всекиго и с всичко.

Амбицията и решимостта на Паркър бяха превърнали „Обети“ в една от водещите агенции за сватбени церемонии и организиране на тържества в щата само за пет години. Бяха преобразували трагедията от смъртта на родителите й в надежда, а прекрасната викторианска къща и изумителните градини на имението Браун бяха послужили за основа на процъфтяващ и уникален бизнес.

Освен това, помисли си Мак, докато поглъщаше последните трохи от кексчето, и тя самата бе един от факторите за успеха.

Запъти се към стълбите за горното ниво, на което бяха спалнята и банята й, и по пътя се спря пред една от любимите си снимки. Сияеща и възторжена булка, обърнала лице и протегнала ръце с разтворени длани нагоре към сипещия се върху нея дъжд от нежнорозови листенца от рози.

Достойна за корицата на „Булката днес“, каза си Мак. Защото съм ужасно добра.

Жената, която се изкачи по стълбите, носеше дебели вълнени чорапи, меки памучни панталони и пуловер, но за съвсем кратко време успя да се преобрази от уморена, облечена в пижама и пристрастена към кексчетата жена в изискан сватбен фотограф.

Мак не обърна внимание на разтуреното си легло (защо изобщо да го оправя, след като отново ще го разхвърли?), нито на бъркотията в спалнята си. Горещият душ в добавка към захарта и кофеина й помогна да се отърси и от най-малкото останало неразположение, така че да може сериозно да се съсредоточи върху работата си за деня.

Днес Мак разполагаше с булка, която беше склонна на творчески експерименти, с една пасивно агресивна МНБ (майка на булката), която смяташе, че знае всичко най-добре, и с младоженец, толкова заслепен от любовта си, че беше готов на всичко, за да угоди на избраницата си. А и двамата — и булката, и младоженецът, бяха много фотогенични.

Последното превръщате работата й както в удоволствие, така и в предизвикателство. Как би могла да създаде за клиентите си фото разказ за това забележително събитие, който да бъде едновременно зрелищен и дълбоко личен за тях?

Докато миеше късата си и буйна червена коса, се порови в паметта си, за да се сети какви щяха да бъдат цветовете на булката. Сребърно и златно. Елегантност и шик.

Вече имаше представа за цветята и тортата, които щяха да добият завършен вид днес, както и за малките подаръчета и салфетките по масите, за облеклото на сервитьорите и за шапките. Имаше и копие от списъка с музикалните изпълнения, в който специално бяха подчертани първият танц на младоженците и тези на майката със сина и на бащата с дъщерята.

Така че, каза си тя, през следващите няколко часа светът ми ще се върти около Род и Алисън.

Избра костюма, бижутата и грима си почти със същата педантичност, с която избираше оборудването си. Натовари се и пое по късата алея от къщата край басейна, в която бе разположено студиото й, към голямата къща.

Снегът искреше като обсипан с диаманти хермелин, а въздухът бе студен и чист като планински лед. Задължително трябваше да направи няколко външни снимки — и на дневна, и на вечерна светлина. Зимна сватба, бяла сватба, с преспи, с блещукащ по дърветата лед, който бе образувал шушулки по надвисналите над езерото голи клони на върбата. Ето я и приказната стара викторианска къща с многобройните й чудати чупки по покрива, със сводестите и кръглите й прозорци, извисяваща се и разстилаща се като нежносин силует на фона на наситената синева на небето. Обширните тераси и пищната колонада на входа подобаващо за сезона бяха украсени с гирлянди от лампички и зеленина.

Загледа се в нея, както често го правеше, докато вървеше по изчистената от снега пътека. Харесваше силуета на сградата, очертанията й, както и деликатните акценти в бледожълто и кремаво, които изпъкваха върху мекото, изтънчено синьо на фасадата.

През годините имението се бе превърнало в неин втори дом. А дори и в нещо много повече, признаваше пред себе си тя, тъй като родният й дом се ръководеше от капризите и прищевките на майка й. Родителите на Паркър бяха сърдечни, приветливи, излъчваха любов и — Мак осъзна това сега — стабилност. Те й бяха дали спокоен пристан в бурята на собственото й детство.

Беше страдала почти толкова, колкото и приятелката си, при загубата им преди повече от седем години.

Сега имението Браун бе нейният дом, бизнес, живот. И то възможно най-добрият във всяко от тези си проявления. Какво по-хубаво от това да вършиш онова, което обичаш, и то с най-добрите си приятелки?

Влезе през задния вход, за да остави оборудването си за външни снимки и якето си, а после заобиколи и надникна в царството на Лоръл.

Нейната приятелка и партньорка седеше на висока табуретка и прецизно украсяваше със сребърни калии пететажната сватбена торта. Всеки цвят бе разцъфнал върху изящен акантов лист, което придаваше бляскава елегантност на украсата.

— Направо прелест. Макбейн.

С хирургическа точност Лоръл поставяше следващия цвят. Златистата й коса бе хваната назад в небрежен кок, който учудващо подхождаше на ъгловатия профил на лицето й. Докато работеше, в ясните й като синчец очи се четеше пълната й концентрация.

— Толкова се радвам, че избраха декорация с калии вместо фигурки на булка и младоженец отгоре. Така моделът е съвършен. Почакай само да ги добавим и в балната зала.

Мак извади апарата си.

— Става чудесна снимка за сайта ни. Може ли?

— Разбира се. Поспа ли изобщо?

— Не можах да легна до пет сутринта, но останах в леглото до обяд. А ти?

— Легнах в два и половина. Станах в седем, за да довърша тортата за младоженеца, десертите… и това. Адски съм щастлива, че имаме две седмици преди следващата сватба — хвърли й бърз поглед. — Не споменавай пред Паркър, че съм го казала.

— Предполагам, че тя вече е будна.

— Вече два пъти се отби тук. Вероятно навсякъде е минала по два пъти. Мисля, че чух Ема да влиза. Може да са горе, в офиса.

— И аз отивам. Ти идваш ли?

— След десет минути. Ще дойда навреме.

— Навреме означава късно за Паркър — Мак се ухили. — Ще се опитам да я разсея.

— Просто й кажи, че с някои неща не може да се бърза. И че МНБ ще получи толкова много комплименти за тортата, че ще ни остави на мира.

— Това може да подейства.

Мак тръгна и позаобиколи малко, за да мине да види входното фоайе, както и просторния салон, където щеше да се проведе самата церемония. Емалин и нейните усърдни помощници вече се бяха развихрили тук, отбеляза тя, като бяха прибрали всичко от предишната сватба и бяха украсили за новата. Всяка булка имаше собствена представа за това, как трябва да изглежда залата, и за днешната церемония бяха нужни много златни и сребърни панделки и гирлянди, за разлика от лавандуловия и кремавия муселин, в който бе декориран новогодишният празник.

Камината в залата бе заредена и щеше да бъде запалена, преди гостите да започнат да пристигат. Драпирани в бяло столове с искрящи сребристи панделки бяха подредени в стройни редици. Ема вече бе украсила полицата над камината със златни свещи в сребърни свещници, а любимите на булката бели калии бяха сложени във високи стъклени вази навсякъде наоколо.

Мак обиколи залата, преценявайки подходящите ъгли, осветлението, композицията, и направи допълнение към бележките си, докато се качваше по стълбите към втория етаж.

Както и очакваше, завари Паркър в конферентната зала на офиса, обградена от лаптопа си, „блекбери“-то, различни папки, мобилен телефон и слушалка с микрофон. Гъстата й кестенява коса бе прибрана в дълга опашка — изискано и семпло. Прическата й отлично си пасваше с костюма в приглушено гълъбовосиво, който щеше да се впише деликатно в обстановката и да бъде чудесно допълнение към цветовете на булката.

Паркър не пропускаше нищо.

Не вдигна поглед, но описа кръг във въздуха с пръст, докато продължаваше да работи на лаптопа си. Мак познаваше добре сигнала, затова отиде до плота с кафе машината и напълни две големи чаши. Седна, остави своята папка и отвори собствения си бележник.

Паркър се облегна назад, усмихна се и взе чашата си.

— Ще бъде хубава сватба.

— Несъмнено.

— Пътищата са чисти, времето е хубаво. Булката е станала, закусила е и е отишла на масаж. Младоженецът е направил лека тренировка и е поплувал. Доставчиците се движат по график. Всички сервитьори са на линия — погледна часовника си. — Къде са Ема и Лоръл?

— Лоръл добавя финалните щрихи към тортата, която е изумителна. Не съм виждала Ема, но е започнала да украсява залата за събитието. Красиво е. Искам няколко външни снимки. Преди и след церемонията.

— Не дръж булката навън прекалено дълго преди церемонията. Не искаме да се появи със зачервен нос и подсмърчаща.

— Може да се наложи да ме отърваваш от МНБ.

— Вече го имам предвид.

Ема се втурна в стаята, стиснала диетична кола в едната си ръка и папка в другата.

— Тинк е с махмурлук и няма да се появи, така че съм с човек по-малко. Нека да бъдем кратки, става ли? — тя се настани до масата. Къдравата й черна коса се разстла по раменете й. — Булчинският апартамент и приемната зала са украсени. Фоайето и стълбището са почти готови. Букетите, цветята за бутониерите и малките букетчета също са проверени. Започнахме с Голямата зала и Балната зала. Трябва да се връщам там.

— А за малката шаферка?

— Има топка от бели рози, която се окачва на ръката със сребърна и златна панделка. Приготвила съм за главата й венче от рози и дребни бели цветчета, което ще дам на фризьорката. Много е сладко. Мак, трябват ми няколко снимки от украсата, ако можеш да ги вместиш. Ако не, аз сама ще снимам.

— Аз ще се погрижа.

— Благодаря. МНБ…

— Аз имам грижата — обади се Паркър.

— Трябва да… — Ема прекъсна, когато Лоръл влезе в стаята.

— Не съм закъсняла — заяви Лоръл.

— Тинк няма да дойде — осведоми я Паркър. — Ема е с човек по-малко.

— Аз мога да помогна. Ще трябва да сложа украсата в средата на тортата и да подредя десертите, но сега имам време.

— Нека да си сверим графика.

— Почакайте — Ема вдигна кутийката с диетична кола. — Най-напред тост. Честита Нова Година, за четири забележителни, ослепителни и много сексапилни жени! Най-добри приятелки завинаги.

— А също и умни, и находчиви — Лоръл вдигна бутилката си с вода. — За приятелите и партньорите.

— За нас — приятелство и бистър ум в четворен размер — допълни Мак, — както и за невероятния успех, който постигнахме с „Обети“.

— И за две хиляди и девета — Паркър повдигна, чашата си с кафе. — За невероятните, ослепителни, сексапилни, умни и находчиви най-добри приятелки, които ще посрещнат най-успешната си година.

— Много точно казано — Мак чукна чашата си с останалите. — За „Сватбен ден“ — преди, сега и завинаги.

— Преди, сега и завинаги — повтори Паркър. — И така, графикът?

— Аз поемам булката — започна Мак — от момента на пристигането й. После, когато младоженецът дойде, се прехвърлям на него. Импровизирани снимки по време на подготовката, композирани подходящо, когато е възможно. Официални портрети вътре и отвън. Ще направя снимки на тортата и декорациите сега, ще проверя оборудването. Снимките на всички роднини и гости поотделно с булката са преди церемонията. След церемонията ще ми трябват само четиридесет и пет минути за семейните снимки, за общите — с всички присъстващи, и за снимките на младоженците отделно.

— Украсата с цветя на апартаментите на булката и младоженеца да е готова до три часа. Украсата с цветя на фоайето, салона, стълбището, Голямата зала и Балната зала — до пет — Паркър погледна Ема.

— Ще се справя.

— Видеооператорът пристига в пет и половина. Гостите — от пет и половина до шест. Музикантите от струнния квартет започват да свирят в пет и четиридесет. До шест и трийсет оркестърът ще е готов за изпълненията в Балната зала. МНМ (майката на младоженеца), придружена от сина си, се появява в пет и петдесет, МНБ (майката на булката), придружена от зет си, се появява веднага след това. Младоженецът и шаферите заемат местата си в шест — Паркър четеше графика. — БНБ (бащата на булката), булката и нейните шаферки заемат местата си в шест. Слизат по стълбите и минават по пътеката. Церемонията продължава двайсет и три минути, следва кратка пауза, мигове за семейството. Придружаваме гостите до Голямата зала в шест и двайсет и пет.

— Барът е отворен — продължи Лоръл, — има музика, разнасят се леки закуски.

— От шест и двайсет и пет до седем и десет — снимки. Появата на близките, шаферите и младото семейство се обявява в седем и петнайсет.

— Следват вечерята и тостовете — продължи Ема. — Всичко е ясно, Паркс.

— Искам да съм сигурна, че ще сме готови да преминем в Балната зала и да обявим първия танц в осем и петнайсет — продължи Паркър. — Булката специално настоява баба й да присъства на първия танц, а след танца на баща и дъщеря и майка и син тя иска нейният баща и баба й да танцуват заедно. Жената е на деветдесет и може да се измори рано. Ако успеем да разрежем тортата до девет и половина, бабата вероятно ще успее да види и това.

— Тя е страшно мила — намеси се Мак. — Направих й няколко снимки с Алисън на репетицията. Отбелязала съм си да им направя няколко и днес. Лично аз смятам, че тя ще остане до края на тържеството.

— Надявам се да е така. Тортата и десертите се поднасят, докато танците продължават. Букетът се хвърля в десет и петнайсет.

— Букетът, който ще се хвърля, е готов — обади се Ема.

— Следва хвърлянето на жартиера и след това танците продължават. Последен танц — в десет и петдесет, отваря се шампанското, булката и младоженецът заминават. Край на тържеството в единайсет — Паркър отново погледна часовника си. — Хайде да се залавяме. Ема и Лоръл трябва да се преоблекат. Не забравяйте да си носите микрофоните със слушалките.

Телефонът на Паркър започна да вибрира и тя погледна към екрана му.

— МНБ. Отново. Четвърто обаждане за тази сутрин.

— Гледай откъм веселата страна — подхвърли Мак и избяга.

Обиколи всички стаи, като се стараеше да не се пречка на Ема и хората й, които обсипваха цялата къща с цветя, панделки и муселин. Направи снимки на тортата на Лоръл, на декорациите на Ема и мислено си набеляза още кадри.

Това се повтаряше всеки път, но тя не позволяваше то да се превърне в досадно задължение. Знаеше, че ако попадне в отъпкан коловоз, ще започне да пропуска важни снимки и възможности, ще загуби способността си да ражда свежи идеи и да открива нестандартни гледни точки. И винаги, когато почувстваше, че й доскучава, се сещаше за синята пеперуда, кацнала върху глухарчето.

Във въздуха се носеше уханието на рози и калии и отекваше ехото на гласове и стъпки. Светлината струеше през високите прозорци и се спускаше на прекрасни слънчеви снопове, които караха златните и сребърните панделки да блестят.

— Слагай микрофона, Мак! — Паркър се втурна надолу по главното стълбище. — Булката пристига.

Докато приятелката й бързаше да посрещне булката, Мак хукна нагоре. Излезе на предната тераса, без да обръща внимание на студа, и видя как бялата лимузина бавно пълзи по алеята. Когато колата спря, тя зае позиция, нагласи се и зачака.

Първи слязоха кумата и майката на булката.

— Мърдайте, преместете се поне малко — измърмори тя. Алисън излезе от колата. Беше с джинси, дебели ботуши, старо велурено сако и яркочервен шал. Мак приближи образа, смени блендата. — Хей! Алисън!

Булката вдигна очи. Изненадата по лицето й премина в радостна възбуда и за късмет на Мак Алисън вдигна високо и двете си ръце, отметна глава назад и се разсмя.

Именно това, мислеше си Мак, докато запечатваше момента, е началото на незабравимото изживяване.

Само след десет минути в апартамента на булката — бившата спалня на Паркър, настана пълна суматоха от суетящи се хора. Две фризьорки усилено използваха инструментите и таланта си, за да къдрят, изправят и фризират коси, докато в същото време други стилисти се изявяваха в нанасянето на гримове и помади.

Абсолютно женско царство, мислеше си Мак, движейки се между всички тези хора, без да се пречка — женствени ухания, движения, звуци. Булката продължаваше да е в центъра на вниманието — без да проявява никаква нервност, отбеляза Мак. Алисън бе уверена, лъчезарна и в момента бърбореше като сврака.

За МНБ обаче не можеше да се каже същото.

— Но косата ти е толкова хубава! Не мислиш ли, че трябва да я оставиш пусната? Поне част от нея. Защо пък не…

— Воалът ще седи по-добре с вдигнатата коса. Спокойно, мамо.

— Тук е много топло. Мисля, че е прекалено топло. А Манди трябва да подремне малко. Накрая ще се превъзбуди, сигурна съм.

— Ще се справи — Алисън погледна към малката шаферка.

— Наистина смятам…

— Дами! — Паркър влезе с количка с шампанско и красив поднос с плодове и сирене. — Мъжете са на път. Алисън, косата ти е прелестна. Направо великолепна — тя наля чаша шампанско и я предложи на булката.

— Наистина не смятам, че трябва да пие преди церемонията. Почти не е хапвала днес и…

— О, госпожо Макфиърсън, толкова се радвам, че сте облечена и готова. Изглеждате невероятно. Бих ли могла да ви открадна само за миг? Много бих искала да погледнете Приемната зала преди церемонията. Трябва да се уверим, че всичко е идеално, нали? Ще я върна веднага — Паркър натика чаша шампанско в ръката на МНБ и я изведе от стаята.

Алисън въздъхна:

— Най-сетне! — и се засмя.

 

 

През следващия час Мак се разкъсваше между апартамента на булката и този на младоженеца. Между парфюми и муселин, копчета за ръкавели и пояси. Върна се обратно в царството на жените и мина покрай шаферките, които се обличаха, помагайки си една на друга. И тогава видя Алисън сама, застанала пред бялата си рокля.

Всичко, събрано наедно, каза си Мак, докато избираше подходящия ъгъл за снимката. Удивлението, радостта — заедно с мъничко тъга. Тя запечата мига, в който Алисън се протегна и погали с пръсти бляскавия корсет.

Безценен миг, осъзна Мак, виждайки как всичко, което жената изпитваше, бе отразено на лицето й.

После той отмина и Алисън извърна поглед.

— Не съм очаквала да се чувствам така. Толкова съм щастлива. Толкова съм влюбена в Род и съм готова да се омъжа за него. Но го има и това леко стягане точно тук — тя притисна пръсти точно над сърцето си. — Не е от нерви.

— Само лека нотка на тъга. Един период от живота ти свършва днес. Разбираемо е да изпитваш тъга, докато се сбогуваш с него. Знам точно какво ти е нужно. Почакай тук.

Само след миг, Мак доведе бабата на Алисън. И отново се отдръпна. Младост и старост, помисли си тя. Начало и край, приемственост и неизменност. И любов.

Засне прегръдката, но нещо като че ли липсваше. Засне блясъка на сълзите, но и това не беше онова, което търсеше. После Алисън сведе чело до това на баба си и докато устните й се изтегляха в усмивка, една-едничка сълза се търкулна по бузата й, а роклята грееше и искреше зад тях. Идеално. Синята пеперуда.

Направи импровизирани кадри на ритуала по обличането на булката, после и официалните портрети на разкошната дневна светлина. Както бе очаквала. Алисън се оказа достатъчно смела, за да излезе в студа на терасата.

После Мак се постара да не обръща внимание на гласа на Паркър в слушалката в ухото си, докато тичаше до апартамента на младоженеца, за да повтори същото и с Род.

Размина се с приятелката си в коридора, връщайки се обратно при булката.

— Младоженецът и шаферите му ми трябват долу, Мак. Движим се е две минути закъснение.

— О, боже мой! — възкликна с престорен ужас Мак и се скри в покоите на булката.

— Гостите са настанени — обяви Паркър в слушалката й само след няколко минути. — Младоженецът и шаферите заемат местата си. Ема, поеми булката и шаферките й.

— Готово.

Мак се измъкна и застана в дъното на стълбите, докато Ема подреждаше шаферките.

— Готови сме. Пускайте музиката.

— Музиката почва — обади се Паркър, — започнете да слизате.

Малката шаферка явно щеше да се справи и без да е дремнала за почивка, реши Мак, докато наблюдаваше как детето слиза с танцова стъпка по стъпалата. Момиченцето спря като професионалист при сигнала на Лоръл, а после прекоси фоайето с тържествена крачка, облечено в приказната си рокля, продължи към просторната зала и мина по пътеката, оформена от редиците столове.

Следваха я шаферките, сияещи в сребристо, а най-накрая пристъпваше кумата в златно.

Мак приклекна, за да насочи обектива си отдолу, когато булката и баща й застанаха горе на стълбището, хванати за ръце. Когато зазвуча Сватбеният марш, той вдигна ръката на дъщеря си към устните си, а после я допря до бузата си.

Докато запечатваше момента, очите на Мак се премрежиха.

Къде беше нейният баща? — питаше се тя. В Ямайка? И Швейцария? В Кайро? Отхвърли мисълта и болката, която я съпътстваше, и продължи да си върши работата.

Използва светлината на свещите, които Ема бе подредила, и запечата радостта и сълзите. Запази спомените. И остана невидима и самотна.