Тимъти Зан
Тъмната сила (2)

ГЛАВА 2

— Съжалявам, Люк — разнесе се гласът на Уедж Антил от предавателя. Думите долитаха накъсани от статичното напрежение. — Опитах всичко, за което се сетих, позовах се на ранга и пълномощията си и дори използвах някои, с които не разполагам. Нищо не стана. Някой от ония некадърници най-горе е издал заповед, че слуисианските отбранителни кораби се ползват с абсолютно предимство в доковете за ремонт. Докато не открием този тип и не го убедим да ни даде специално разрешение, няма да можем да накараме никого да докосне твоя изтребител.

Люк Скайуокър се намръщи, недоволен от четиричасовото размотаване, буца стягаше гърлото му. Бяха изгубени четири скъпоценни часа, краят на чакането не се виждаше, а в този момент на Корускант се решаваше съдбата на цялата Нова република.

— Успя ли да научиш името на този негодник? — попита джедаят.

— Не — отвърна Уедж. — Всяка следа, която подхващах, изчезваше на три равнища над механиците. Не съм се отказал и продължавам, но знаеш, че сега всичко е толкова объркано…

— Да, нормално след нападение на имперската флота — въздъхна Люк.

Много добре разбираше защо слуисианците бяха степенували така нещата, но нали все пак не бе тръгнал на излет за удоволствие. До Корускант оставаха шест дни полет, а с всеки час закъснение политическите противници на Акбар заздравяваха позициите си.

— Продължавай опитите. Аз ще изляза за малко.

— Добре — отговори пилотът. — Виж, разбирам, че се тревожиш за случилото се на Корускант, но никой не може сам да разреши проблемите там, дори и един джедай.

— Знам — съгласи се неохотно Люк. Хан вече беше на път за столицата на Новата република, а и Лея беше там…

— Просто не мога да стоя спокойно тук, встрани от събитията на Корускант.

— Аз също — Уедж леко снижи глас. — Все пак имаш още една възможност. Не я забравяй.

— Няма — обеща Люк.

Изкушаваше се да приеме предложението на приятеля си, но вече не беше официално в армията на Новата република, а и флотата дежуреше в пълна бойна готовност край корабостроителницата, така че, ако Уедж му отстъпеше изтребителя си, мигновено щеше да се изправи пред военен съд за предоставянето на военен изтребител на цивилно лице. Възможно беше на съветник Борск Фейлия и фракцията му да не им се занимава с някого с толкова нисък ранг, като командир на ескадрила, но пък можеха да решат да дадат урок на поддръжниците на сваления адмирал и Люк не искаше да рискува излишно. Разбира се, Уедж знаеше какво го очаква, дори по-добре от него, и това правеше предложението му още по-щедро.

— Оценявам го — каза Люк, — но освен ако не се случи нещо наистина ужасно, по-добре да изчакам да поправят моя.

— Добре. Как е генерал Калризиан?

— В медицинска камера е, като тази в моя изтребител — сухо отвърна джедаят. — Всички лекари и медицински роботи в болницата са заети с ранените в битката. Изваждането на късчета метал и стъкло от леко пострадал цивилен не ги занимава в момента.

— Едва ли е особено доволен.

— Виждал съм го и в по-добро настроение — призна Люк.

— най-добре да отида да се опитам да накарам лекарите да се заемат с него. А ти подбутни слуисианската бюрокрация от твоята страна. Ако и двамата натиснем достатъчно, може би ще се срещнем в средата. Уедж цъкна с език:

— Добре. Скоро ще се чуем пак.

След едно последно прещракване връзката прекъсна.

— Късмет — тихо добави Люк, изправи се от обществения терминал и тръгна през централната приемна на Слуис Ван към лекарското отделение.

Ако и другите обществени системи в Слуис Ван бяха пострадали от имперското нападение толкова, колкото линиите за вътрешна връзка, сигурно щеше да минат немалко часове, преди някой да намери достатъчно свободно време, за да сложи нови компресори на един граждански изтребител.

Но въпреки това нещата не бяха толкова зле, колкото можеше да бъдат. Люк внимателно си проправяше път през забързаните тълпи, които едва ли не тичаха във всички посоки наведнъж. Тук имаше и няколко кораба от Новата република, чиито механици можеха да се окажат по-склонни от слуисианците да поправят изтребителя на един бивш офицер. И ако нещата съвсем се влошеха, щеше да се опита да се свърже с Корускант и да види дали Мон Мотма не може да ускори малко работата им.

Но този вариант си имаше и отрицателна страна — обаждането за помощ щеше да създаде впечатлението за слабост, а едва ли показването на слабост пред съветник Фейлия бе подходящо в този момент. Поне така му се струваше. От друга страна, ако покажеше, че винаги може да разчита на личното внимание на най-високопоставения човек в Новата република, това щеше да изглежда като знак за сила и единство.

Люк недоволно поклати глава. Вероятно способността да разбере и двете страни в спора бе много полезно качество за един джедай, но пък допълнително усложняваше политическите машинации. И това беше още една основателна причина, поради която винаги се беше опитвал да остави политиката на Лея. И сега можеше само да се надява, че тя е достатъчно способна да се справи с предизвикателството.

И болничното отделение бе претъпкано като останалите отсеци в главната станция на Слуис Ван, но тук поне много от хората лежаха мълчаливо на пода или се подпираха на стените, а не се щураха насам-натам. Люк си проправи път през разхвърляните по коридора кресла и носилки и стигна до голяма зала, превърната в чакалня за не толкова спешните случаи. Ландо Калризиан, обзет от очевидно нетърпение и отегчение, бе настанен в далечния ъгъл. С едната си ръка той притискаше към гърдите си сърдечен седатор, а с другата едва държеше електронен бележник и го гледаше.

— Лоши новини? — попита джедаят.

— Като всичко, дето ми се струпа на главата напоследък — отвърна приятелят му и хвърли електронния бележник на празния стол встрани. — Цената на фредиума отново пада на борсата. Ако не се покачи малко през следващите месеци, ще загубя няколко стотици хиляди долари.

— Ужас — кимна Люк. — Това е основният продукт на Пътуващия град, нали?

— Един от основните — отвърна намръщено Ландо. — Произвеждаме разни неща, така че понижаването на цените на едно от тях да не ни се отрази катастрофално. Проблемът е, че през последните месеци складирахме големи количества, защото очаквах, че цената ще се покачи. А ето че става точно обратното.

Люк успя да потисне усмивката си. Това отново си беше старият Ландо. Макар и да бе станал почтен гражданин и сякаш спазваше законите, не се отказваше от спекулативните си игрички.

— Е, аз ти нося малко добри новини, които могат да ти помогнат да преглътнеш загубата. Тъй като всички кораби, които имперската флота се опита да отмъкне, принадлежат на Новата република, не се налага да минаваме през сложната слуисианска бюрокрация, за да си прибереш минните къртици. Ще трябва само да подадеш нужната молба до командващия флотата на Новата република и веднага ще си ги получиш.

Лицето на Ландо леко се разведри.

Чудесно, Люк! Нямаш представа, какво ми струваше да се сдобия с тях. Сега да се намери такова количество минни къртици, е направо невъзможно. Приятелят му отклони благодарностите:

— Това беше най-малкото, което можех да направя за теб. Сега ще отида до регистратурата, да видя дали не мога да ускоря и лечението ти. Свърши ли с електронния бележник?

— Да, вземи си го. Нещо ново за изтребителя?

— Не — отвърна Люк. — Само повтарят, че ще им трябват още няколко часа, за да…

Джедаят усети внезапната промяна в излъчването на Ландо секунда преди приятелят му да го сграбчи за ръката, и настойчиво го попита:

— Какво става?

Ландо се беше вторачил с празен поглед в нищото, сбърчил чело съсредоточено, и душеше въздуха.

— Откъде идваш? — попита той внезапно.

— Минах през централната приемна и ползвах един от обществените терминали — отвърна Люк. Изведнъж забеляза, че Ландо не души въздуха, а ръкава му. — Защо?

Калризиан пусна ръката му и бавно каза:

— Мирише на тютюн „Карабаба“, не може да се сбърка. Не съм подушвал този аромат от… — Ландо вдигна поглед към младия джедай. Изглеждаше още по-напрегнат. — Това е Нилс Фериер. Друг не може да бъде.

— Кой е Нилс Фериер? — попита Люк и усети, че сърцето му започва да бие по-бързо. Нервността на Ландо беше заразителна.

— Един човек, огромен и доста пълен — отвърна приятелят му. — Тъмна коса, вероятно и брада, въпреки че това може да се промени. Сигурно е пушил дълга тънка цигара. Да, разбира се, че е пушил, по теб се усеща ароматът. Спомняш ли си да си го виждал?

— Почакай малко — Люк затвори очи и се вглъби в себе си с помощта на Силата.

Усилването на спомените от близкото минало бе едно от джедайските умения, на които Йода го бе научил. Картините бавно се движеха назад — лекарското отделение, разговорът с Уедж, търсенето на обществен терминал… Ето! Беше точно както го описа Ландо, разминаха се на не повече от три метра.

— Видях го — каза той на Ландо и запечата образа на непознатия в главата си.

— Къде отиваше?

— Ммм… — Люк отново пусна потока на спомените да потече напред. Непознатият се мотаеше наоколо минута- две и накрая изчезна, когато Люк намери обществения терминал. — Май отмина с още неколцина по шести коридор.

Ландо веднага извика на електронния бележник картата на станцията.

— Шести коридор! По дяволите! — той се изправи и хвърли бележника и седатора на стола. — Трябва да проверим тая работа.

— Коя работа? — попита Люк и забърза, за да настигне приятеля си, който се спусна към вратата, проправяйки си път през множеството чакащи пациенти. — Кой е Нилс Фериер?

— Един от най-добрите крадци на космически кораби в галактиката — извика през рамо Ландо. — А шести коридор води към ремонтните площадки. по-добре да стигнем там, преди да е успял да завладее някой корелиански боен кораб и да изчезне с него.

Минаха през централната приемна и завиха под арката, на която пишеше „Шести коридор“ с нежните слуисиански кариоглифи и с по-релефните букви на основния език. Люк се изненада, че вездесъщите тълпи тук се стопиха до тънък поток. Изминаха стотина метра по коридора и останаха съвсем сами.

— Нали каза, че тук е една от ремонтните площадки? — попита той и се присегна с джедайските си сетива.

Светлините и съоръженията в помещенията и работилниците около тях, изглежда, работеха нормално и той засече няколко дроида, които се мотаеха, заети със задълженията си. Но иначе мястото изглеждаше абсолютно пусто.

— Да, така е — отвърна мрачно Ландо. — Картата показва, че се използват и пети. и трети коридор, но натоварването е достатъчно, за да се запълни и този. Случайно да имаш излишен бластер?

Люк поклати глава:

— Вече не нося бластери. Мислиш ли, че трябва да се обадим на службата за охрана?

— Не, защото няма да разберем какво е замислил Фериер. Сигурно вече е поставил под наблюдение компютъра на станцията и всички линии за връзка. Ако се обадим на охраната, той просто ще изчезне и ще се покрие някъде — Ландо надзърна през отворената врата в един от кабинетите, край които минаха, и продължи: — Това е работа на Фериер, един от любимите му номера е да намери задачи за всички и така да освободи от хора нужното му място…

— Чакай! — прекъсна го Люк, доловил нещо с крайчеца на съзнанието си. — Май ги усещам. Шест души и два хуманоида, най-близкият е на около двеста метра от тук, точно отпред.

— Какви са другите?

— Не знам. Досега на съм се сблъсквал с такива създания.

— Добре, наблюдавай ги внимателно. Пришълците в бандата на Фериер са наети обикновено заради мускулите им.

— по-добре остани тук — предложи Люк и извади лазерния меч от колана. — Не знам доколко ще мога да те защитя, ако решат да се бият.

— Ще рискувам — отвърна Ландо. — Фериер ме познава, може би ще успея да го убедя да избегнем стълкновението. Освен това ми хрумна нещо и искам да го изпробвам.

Когато стигнаха на около двайсет метра от първия човек, Люк долови промяна в излъчването му.

— Забелязаха ни — прошепна той и стисна лазерния меч.

— Искаш ли да се опиташ да поговориш с тях?

— Не знам — отвърна Ландо и източи врат да погледне нататък в коридора, който изглеждаше абсолютно празен.

— Може би ще трябва да се приближим още малко…

Лекото движение на една от вратите и краткото трепване в Силата ги предупредиха навреме.

— Залегни! — извика Люк и извади лазерния меч.

Острието изскочи с леко съскане и сякаш движено от само себе си, пресрещна изстрелите от бластер.

— Мини зад мен! — заповяда джедаят.

Към тях летеше втори заряд. Водена от Силата, ръката му наклони лазерния меч и острието пресрещна изстрела. От меча отскочи и трети изстрел, последван почти мигновено от четвърти. От една врата в дъното на коридора се присъедини втори бластер.

Люк не мръдна от мястото си, Силата течеше през него и направляваше ръката му, като предизвикваше странен ефект — той виждаше ясно единствено пътя на атаката, а останалото бе като обвито в мъгла. Едва забележимо усещаше приведения зад него Ландо, а хората на Фериер бяха дори още по-неясни. Стисна здраво зъби, остави на Силата да контролира действията му и внимателно огледа коридора за нова заплаха.

Погледът му попадна на странна сянка, която се отдръпна от стената и бавно започна да се приближава към тях.

В първия момент не можа да повярва на очите си. В сянката не се долавяше никаква структура или обособена част, абсолютно нищо освен неясната преливаща се форма и почти пълната чернота. И въпреки това сянката беше реална и приближаваше към него.

— Ландо — надвика той изстрелите от бластерите. — Погледни на пет метра пред нас, четирийсет градуса вляво! Имаш ли представа, какво е това?

Чу рязко вдишване зад себе си.

— Не съм виждал такова нещо. Предлагам да отстъпим.

Люк с усилие насочи цялото си внимание към приближаващата сянка, като остави съвсем малка част от съзнанието си да се грижи за отклоняване на изстрелите. В сянката наистина имаше някой или по-скоро нещо — едно от извънземните същества, които бе доловил по-рано. Значи то беше от групата на Фериер…

— Стой до мен — обърна се той към Ландо.

Това, което беше намислил, обещаваше да е опасно, по ако се обърнеха и избягаха, нямаше да постигнат нищо.

Тръгна бавно напред, опитвайки се да запази равновесие, без да спре да размахва лазерния меч, и се насочи право към сянката.

Създанието спря, очевидно беше безкрайно изненадано, че набелязаната му жертва настъпва към него, вместо да бяга. Люк се възползва от моментното колебание и продължи да се движи към лявата стена на коридора. Първият бластер замлъкна, защото изстрелите му започнаха да летят в опасна близост до движещата се сянка, която последва джедая. Създанието леко се завъртя, сякаш се обръщаше да погледне през рамо назад. Люк изви още по-наляво, постепенно изстрелите на втория бластер взеха да се насочват към сянката и след няколко секунди и той неохотно замлъкна.

— Чудесно! — одобрително прошепна в ухото му Ландо. — Позволи ми сега и аз да изляза на сцената — отстъпи крачка назад и извика: — Фериер? Аз съм Ландо Калризиан. Слушай, ако искаш приятелчето ти да остане цяло- целеничко, по-добре си го прибери. Този пред мен е рицарят джедай Люк Скайуокър, дето видя сметката на Дарт Вейдър.

Разбира се, това не беше съвсем вярно, но бе доста близо до истината. Люк наистина бе победил Вейдър в последния им дуел с лазерни мечове, макар да не го бе убил накрая.

Скритите в дъното на коридора мъже схванаха намека. Люк долови връхлетелите ги съмнения и искрения страх и щом вдигна малко по-високо лазерния меч, сянката замря на място.

— Как, каза, ти е името? — извика някой.

— Ландо Калризиан. Нали не си забравил онази оплескана работа във Фретис преди десет години?

— А, сетих се — каза мрачно гласът. — Какво искаш?

— Предлагам ти сделка — отвърна Калризиан. — Излез да си поприказваме.

Последва момент на колебание, но след това огромният мъж от спомените на Люк излезе иззад някакви щайги, нахвърляни в дъното на коридора. Между устните му димеше цигара.

— Всички — настоя Ландо. — Хайде, Фериер, измъкни ги от там. Нали не смяташ, че можеш да ги скриеш от един джедай?

Фериер изгледа набързо Люк и изсумтя:

— Тия джедайски умения винаги са ми се стрували силно преувеличени.

Но въпреки това тръгна напред, устните му помръднаха и макар да не се чу звук, от прикритието един по един се измъкнаха петима мъже и едно високо слабо създание със зелени люспи, приличащо на огромно насекомо.

— Така е по-добре — каза одобрително Ландо и излезе иззад Люк. — Верпианец, а? — махна той към насекомоподобното същество. — Не може да се отрече, Фериер, адски си бърз. Не са изтекли и трийсет часа от нападението на имперската флота, и вече успя да цъфнеш тук, на всичкото отгоре с верпианец. Люк, ти чувал ли си за верпианците?

Скайуокър кимна. Външният вид на създанието не му беше познат, но знаеше името.

— Разправят, че били най-добрите майстори в поправянето и пускането в действие на високотехнологични устройства.

— И с пълно основание — потвърди Ландо. — Разправяше се, че те помогнали на адмирал Акбар да построи космическия бомбардировач. Да не си се преквалифицирал в краденето на повредени кораби, Фериер? Или си водиш верпианеца само за всеки случай?

— Каза нещо за сделка — студено каза Фериер. — Давай по същество.

— Първо искам да разбера дали участвахте в нападението над Слуис Ван от самото начало — отвърна Ландо със същия тон. — Ако работите за Империята, не може да има никакво споразумение между нас.

Един от бандитите си пое дълбоко дъх, което беше очевиден знак за намеренията му. Люк леко завъртя лазерния си меч към него като предупреждение и мимолетното, решение за геройска саможертва начаса се изпари. Фериер изгледа свирено мъжа и отново се обърна към Ландо.

— Империята ни изпрати предложение за кораби — започна той неохотно. — по-точно за бойни кораби. Плащат двайсет процента за всеки съд над двайсет тона, годен за бой.

Люк и Ландо се спогледаха.

— Странно искане — коментира Ландо. — Корабостроителниците си ли са загубили или какво?

— Не ми казаха нищо, а и не попитах — отвърна кисело крадецът. — Аз съм търговец, доставям на клиентите си каквото искат от мен. А ти защо си тук: да сключим сделка или само да си поговорим?

— Да сключим сделка — увери го Ландо. — Знаеш ли, Фериер, струва ми се, че си попаднал в много трудно положение, без печеливш изход. Заловихме те на местопрестъплението при опит да откраднеш боен кораб на Новата република. Освен това сме абсолютни сигурни, че Люк ще успее да се справи с всички вас без проблеми. Трябва само да извикаме охраната и цялата ви банда ще замине на почивка в някоя наказателна колония за следващите няколко години.

Сянката, която досега стоеше мирно, направи стъпка напред.

— Джедаят може и да оцелее — отвърна заплашително Фериер, — но не и ти.

— Може и да си прав — спокойно отвърна Ландо. — Но съм сигурен, че това не е ситуация, в която би искал да се намира почтен търговец като теб. Така че чуй какво ти предлагам: вие ще си заминете тихомълком, а ние ще изчакаме да напуснете системата на Слуис Ван, преди да предупредим властите.

— Каква щедрост! — подигравателно каза Фериер. — И какво искате срещу тази услуга? Дял от плячката? Или само една торба пари?

Ландо поклати глава:

— Не ти ща парите. Искам да се махнете от тук.

— Не обичам да ме заплашват.

— Тогава го приеми като приятелско предупреждение заради миналите ни съвместни операции — отговори твърдо Калризиан. — Но се отнеси към него напълно сериозно.

За известно време единственият шум в коридора беше лекото далечно бръмчене на някакви машини. Люк бе заел бойна стойка и се опитваше да разгадае обърканите чувства в главата на Фериер.

— Сделката, която ни предлагаш, ще ни струва много пари — каза най-накрая крадецът и прехвърли фаса в другото ъгълче на устата си.

— Разбирам те — призна Ландо. — Можеш и да не ми вярваш, но наистина съжалявам. В момента обаче Новата република не може да си позволи да изгуби дори един боен кораб. А пък вие си опитайте късмета в системата Аморис. Преди няколко седмици чух, че там са си установили базата пиратите от Кавриу, а те винаги се нуждаят от опитни хора по поддръжката на корабите — той погледна многозначително към сянката и добави: — И от допълнителна работна сила.

Фериер проследи погледа му и каза:

— А, моят дух ти хареса.

— Дух ли? — възкликна Люк.

— Самите те се наричат деволи — отвърна Фериер, — но според мен повече им отива дух. Телата им поглъщат всичката видима светлина. Вероятно е резултат от някакъв непонятен инстинкт за оцеляване — той погледна към Люк.

— А ти какво ще кажеш за сделката, джедай? Нали вие сте носители на справедливостта и реда?

Скайуокър очакваше подобен въпрос и веднага отговори:

— Не сте откраднали нищо тук, нали? Не сте направили нещо незаконно освен проникването в компютъра на станцията?

Фериер нервно облиза устни:

— Стреляхме по два робота, които си пъхаха носа, където не им е работа — каза подигравателно той. — Това брои ли се?

— Е, ако не сте ги наранили, не — отвърна спокойно Люк.

— Мен ако питате, свободни сте да си ходите.

— Колко мило! — изръмжа крадецът. — Това ли е всичко?

— Да — кимна Ландо. — Само трябва ла ми дадеш кода, с който си проникнал в компютъра.

Фериер го изгледа втренчено и махна към верпианеца, застанал зад него. Високото зелено създание мълчаливо пристъпи напред и подаде на Ландо два чипа. Калризиан ги пое и каза:

— Благодаря. Добре, ще ви дам един час, за да се качите на кораба и да изчезнете от системата. След това ще съобщя на охраната за станалото. Приятно пътуване.

— Такова и ще бъде — изръмжа Фериер. — Радвам се, че се видяхме отново, Калризиан. Следващия път е мой ред да ти направя услуга.

— Опитай си късмета в Аморис — посъветва го Ландо.

— Бас държа, че пиратите разполагат с поне два стари сиенарски патрулни кораба, от които можете лесно да ги отървете.

Фериер не отговори. Групата отмина мълчаливо покрай Люк и Ландо по празния коридор към централната приемна.

— Сигурен ли си, че това за Аморис беше добра идея?

— прошепна Люк, докато ги изпращаше с поглед. — Имперската флота ще получи един-два патрулни кораба повече от очакваното.

— Да не би да предпочиташ да задигнат някой от калмарианските кръстосвачи? — отвърна Ландо. — На Фериер не му е трудно да го направи — той поклати глава: — Чудя се какво става в Империята. Няма никакъв смисъл да плащаш такива суми за използвани кораби, когато имаш достатъчно възможност да си построиш нови.

— Може би имат някакви проблеми — предположи Люк, прибра лазерния меч и го закачи на колана си. — Или са изгубили някой от звездните си разрушители и сега търсят къде да настанят екипажа.

— Може и да си прав — призна Ландо замислено. — Но все пак не мога да си представя катастрофа, след която корабът няма да може да бъде поправен, а екипажът да е останал жив. Е, нищо не ни пречи да проверим, когато се върнем в Корускант. Нека да оставим на ония смотаняци от разузнаването да се опитат да разберат.

— Освен ако не са изцяло погълнати от играта на политици — отвърна Люк. Ако групата около съветник Фейлия сложи ръка и на военното разузнаване… Поклати глава, за да отхвърли тази мисъл. Нямаше полза да се тревожи за събитията на Корускант. — А какво ще правим сега? Ще дадем на Фериер обещания час и след това ще върнем кода за достъп на слуисианците?

— О, разбира се, че ще дадем един час на Фериер — каза Ландо, загледан в посоката, където се беше отдалечила групата. — Но с кодовете за достъп нещата стоят по-другояче. Като идвахме насам, ми хрумна, че ако той ги е използвал, за да отдалечи работниците от този район, не би трябвало да има проблем с тяхна помощ да поставим твоя изтребител на първо място в списъка на чакащите за поправка кораби.

— Аха — кимна Люк. Знаеше, че това не е най-правилната крайна законна постъпка за един джедай, но при конкретните обстоятелства със спешната нужда да се прибере на Корускант нарушаването на едно или друго правило вероятно беше оправдано. — Кога започваме?

— Веднага — отвърна Ландо и Скайуокър не се сдържа и се усмихна на облекчението в гласа и чувствата на приятеля си. Явно се бе страхувал, че джедаят може да повдигне някакви етични възражения срещу предложението. — Ако имаме късмет, ще приключим с ремонта и ти ще бъдеш готов за полет, преди да трябва да дам кодовете за достъп на слуисианците. Хайде, да вървим да намерим някакъв терминал.