Тимъти Зан
Тъмната сила (13)

ГЛАВА 13

Лея гледаше смаяно майката. Беше напълно вцепенена от шока, съзнанието й отказваше да възприеме думите. Не можеше да бъде. Просто не беше възможно! Върховният адмирал беше в селото снощи, не бе възможно да се появи отново толкова скоро. От далечината долетя мощен рев на двигатели и вцепенението изведнъж изчезна.

— Трябва да изчезнем от тук! — извика тя. — Чуй?

— Няма време — изкрещя Кабарак и побягна към нея с Чубака, който го следваше по петите. — Совалката сигурно вече е слязла под облаците.

Лея бързо огледа залата, проклинайки се наум за моментната нерешителност. Нямаше прозорци или други врати, не се виждаше никакво прикритие освен малката ниша срещу изписаното на стената родословно дърво в другия край на дукхата. Нямаше измъкване от тук.

— Сигурни ли сте, че идва насам? — попита Лея и веднага разбра, че въпросът й е напълно безсмислен. — Имам предвид тук, в дукхата?

— А къде другаде? — отвърна мрачно Кабарак, впил поглед в майката. — Явно снощи изобщо не е повярвал на думите ми, както си помислихме.

Лея отново огледа дукхата. Ако совалката се приземи пред вратата, преди имперските войници да влязат вътре, задната част на сградата щеше да остане без наблюдение за няколко секунди. И ако успееше точно в това време да прореже дупка в стената с лазерния меч… Чубака изръмжа гърлено. И той предлагаше същото.

— Възможно е, прорязването на дупка не е никакъв проблем — съгласи се тя. — Въпросът е как след това да я прикрием.

Уукито изръмжа отново и вдигна огромната си ръка към нишата.

— Да, там дупката няма да се вижда. Поне отвътре — кимна замислено Лея. — Май е по-добре от нищо — тя се обърна към възрастната ногри и внезапно осъзна, че разрушаването на древната дукха на племето вероятно ще се възприеме като светотатство. — Майко…

— Щом се налага, направете го — прекъсна я рязко майката. При новината за появата на совалката на върховния адмирал майката също се бе втрещила, но бързо се съвзе. — Не бива в никакъв случай да ви намерят тук.

Лея прехапа устни. Изражението на майката беше същото, каквото бе виждала на няколко пъти на лицето на Кабарак при пътуването им от Ендор. Май изразяваше съжаление за решението да я заведе на родната му планета.

— Ще го направим колкото може по-незабелязано — увери я тя и извади лазерния меч от колана си. — Веднага щом върховният адмирал си замине, Кабарак ще отиде да вземе кораба си, за да ни отведе…

Чубака изръмжа да пазят тишина и тя млъкна. В далечината се чуваше шумът от приближаващата се совалка и изведнъж в дукхата се разнесе друг, още по-познат звук.

— Щурмови бомбардировачи „Ятаган“! — извика задъхано Лея.

Воят на двигателите обричаше на провал първоначалния й план. След като за прикритие на приближаващата се совалка летяха имперски бомбардировачи, беше абсолютно изключено да се измъкнат от дукхата незабелязано.

Оставаше им само една възможност.

— Ще се скрием в нишата — каза тя на Чубака. Огледа я набързо, за да прецени дали ще се поберат и двамата, и тръгна към нея. Ако наклоненият покрив, който се издигаше от предния край към стените на дукхата не беше само за красота, щеше да има достатъчно място.

— Аз също ли да се пъхна вътре, ваше височество? Лея рязко спря и се обърна раздразнено. Съвсем беше забравила за Трипио.

— Няма да има достатъчно място — изсъска майката. — Присъствието ви тук ни обрича на гибел, лейди Вейдър…

— Замълчете! — извика Лея и отчаяно плъзна поглед през дукхата. Нямаше никакво друго скривалище освен…

Спря се на звездната чиния, висяща в средата на залата.

— Ще го сложим там горе — обърна се тя към Чубака и посочи чинията. — Мислиш ли, че ще можеш да…

Не успя да довърши въпроса. Чубака грабна Трипио, хвърли го на рамо и се втурна към най-близката колона. Подскочи, хвана се за колоната на два метра височина и се закрепи здраво за дървото с ноктите за катерене. След три бързи набирания стигна до покрива и като държеше внимателно почти изпадналия в истерия дроид, запълзя по веригата.

— Млъкни, Трипио — извика Лея, клекна пред нишата и погледна вътре.

Таванът наистина следваше наклонения покрив, така че в задната си част нишата беше значително по-висока. Покрай стената имаше нещо като пейка. Беше доста тясно, но щяха да се поберат.

— най-добре го изключи — викна тя на уукито. — Може да носят радари.

Ако имперските войници наистина разполагаха с радари, играта щеше да приключи много бързо. Заслушана във воя на приближаващите двигатели, тя се надяваше единствено че след отрицателния резултат от проверката предната вечер върховният адмирал няма да си направи труда да проверява отново.

Чубака вече беше стигнал до средата. Увисна на една ръка за веригата и безцеремонно пусна Трипио върху чинията. Дроидът нададе последен протестен писък, който секна почти мигновено, защото уукито се пресегна и го изключи. Чубака се спусна към пода и тупна тъкмо когато двигателите отвън замлъкнаха.

— Бързо! — изсъска Лея и задържа вратата отворена. Чубака пробяга през дукхата и се шмугна през тесния отвор. Главата му опираше в наклонения таван, а краката му се простираха от двете страни на пейката. Лея се вмъкна след него и се сви на земята между краката му.

Едва успя да затвори вратата на нишата, и на прага на дукхата се появиха имперски офицери.

Лея се притисна към задната стена и краката на Чубака. Опита се да успокои дишането си и се вглъби в джедайската техника за усилване на сетивата, на която Люк я беше научил. Пресекливият дъх на Чубака гърмеше в ушите й, сърцето му бумтеше като невидим водопад около главата и раменете й. Изведнъж тя отчетливо почувства тежестта и размера на корема си и леките помръдвания на близнаците в него, усети твърдостта на пейката, на която седеше, долови различните миризми в козината на уукито, уханието на незнайното дърво, от което беше построена дукхата, собствената си пот. През стената отвън се чуваха решителните стъпки и удари на лазерните карабини в бронята на щурмоваците и тя мислено благодари, че се бяха отказали от първоначалния план за бягство.

Отвътре долетяха гласове.

— Добро утро, майко — каза спокоен и студен глас. — Виждам, че третият ти син Кабарак е при теб. Чудесно.

Лея потрепери, шумоленето от търкането на туниката о кожата й се стори оглушително. Гласът на непознатия беше точно като на имперски висш офицер, но се отличаваше със спокойствието и осъзнатата тежест на истинската власт. Власт, надминаваща дори високомерната любезност, която бе получила от губернатора Таркин на борда на „Звездата на смъртта.“

Това можеше да бъде единствено върховният адмирал.

— Поздравявам ви, господарю — измяука майката със спокойно звучащ глас. — Вашето посещение е чест за нас.

— Благодаря — отвърна върховният адмирал учтиво, но в гласа му се долавяше острота. — А ти, Кабарак от племето кимбар, ти също ли си доволен от присъствието ми тук?

Бавно и внимателно Лея се извърна надясно, като се надяваше да зърне новодошлия през покритите с тъмна мрежа прозорци. Не успя да види нищо, имперските офицери бяха все още до вратата, а и тя не смееше да приближи лицето си до мрежата. Дръпна се назад. Чуха се отмерени стъпки и след няколко секунди в центъра на дукхата се показа върховният адмирал.

Лея се взря през мрежата в него. По тялото й минаха ледени тръпки. Хан й беше описал мъжа, когото бе видял на Миркр — със светлосиня кожа, блестящи червени очи, бяла имперска униформа. Фейлия беше убеден, че е самозванец или в най-лошия случай — самообявил се мофианец. И оттогава се чудеше дали Хан не бе сбъркал. Вече знаеше, че е прав.

— Разбира се, господарю — отвърна Кабарак. — Защо да не съм?

— Как смееш да говориш така на върховния адмирал?

— обади се непознат глас.

— Приемете извиненията ми — каза ногрито. — Не исках да проявя неуважение.

Лея потръпна. Несъмнено беше така, но дори за нея, така слабо разпознаваща нюансите в речта на ногрите, думите бяха изречени прибързано и оправдателно. За върховния адмирал, който познаваше расата доста по- добре…

— А какво искаше? — попита върховният адмирал и впи поглед в Кабарак и майката.

— Аз… — запъна се командосът. Траун мълчаливо чакаше. — Съжалявам, господарю — каза най-накрая ногрито.

— Бях прекалено изненадан от посещението ви в нашето просто селце.

— Очевидно извинение — каза имперският офицер. — Вероятно дори е правдоподобно, само че снощи не изглеждаше толкова стъписай от появата ми — той вдигна въпросително вежди: — Или просто не си очаквал да ме видиш отново толкова скоро?

— Господарю…

— Какво е сега наказанието на ногрите, ако някой излъже господаря си? — прекъсна го върховният адмирал. Студеният му глас внезапно беше станал рязък. — Смърт ли както в миналото? Или ногрите вече не тачат такива отживели разбирания, като честта?

— Господарят няма право да обвинява така син на племето кимбар — намеси се сковано майката на рода.

Върховният адмирал леко премести поглед.

— по-добре запази съветите за себе си, майко. Този син на племето кимбар ме излъга, а аз не подминавам такива неща — блестящият поглед се премести отново: — Кабарак от племето кимбар, разкажи ми за пленничеството си на Кашиуук.

Лея стисна здраво лазерния меч. Студеният набразден метал се впи в дланта й. По време на краткото му пленничество на Кашиуук тя беше убедила Кабарак да я доведе на Онор. Ако ногрито издадеше всичко…

— Не разбирам какво искате да кажете — отвърна Кабарак.

— Така ли? — възкликна върховният адмирал. — Позволи ми тогава да освежа паметта ти. Не си избягал от Кашиуук, както твърдиш в доклада си и заяви снощи пред мен в присъствието на майката на рода и вожда на племето. Всъщност след провала на мисията си бил пленен и този месец, в който отсъстваше, си прекарал не в медитация, а в килията за разпити в затвора на уукитата. Сега вече спомняш ли си?

Лея предпазливо си пое дъх, не смееше да повярва на ушите си. По какъвто и начин да беше научил върховният адмирал за залавянето на Кабарак, напълно погрешно тълкуваше фактите. Значи все пак имаха възможност да се спасят, стига ногрито да запазеше хладнокръвие и да се държеше благоразумно.

Но явно майката се съмняваше, че той ще мине сам изпитанието.

— Моят трети сън не би лъгал за такива неща, господарю — намеси се тя, преди Кабарак да каже нещо. — Той винаги е следвал повелите на честта и дълга.

— Така ли? — изръмжа върховният адмирал. — Командос, заловен от врага и подложен на разпити, и все още жив? Това ли са повелите на дълга и честта?

— Не са ме залавяли, господарю — сковано отвърна Кабарак. — Наистина избягах от Кашиуук, както ви казах. Върховният адмирал се взираше безмълвно в него.

— Отново казвам, че ти, Кабарак от племето кимбар, лъжеш — изрече тихо той след няколко секунди. — Но това няма значение. Със или без твоята помощ ще разбера истината за този месец, в който си отсъствал, и цената, за която си платил свободата си. Рък?

— Господарю? — обади се непознатият глас.

— Кабарак от племето кимбар е арестуван в името на Империята. Придружи го заедно с втори ескадрон до десантната совалка и го изпрати за разпит на „Химера“.

Чу се остро съскане.

— Господарю, това е нарушение…

— Мълчи, майко — прекъсна я върховният адмирал. — Или ще те пратя да му правиш компания в затворническата килия.

— Няма да мълча — изръмжа майката на рода. — Ако някой ногри бъде обвинен в предателство, той трябва да бъде предаден на вожда на племето, който да установи истината и да отсъди вината му по древните ни закони. Така се прави.

— Аз не съм подвластен на закона на ногрите — отвърна студено върховният адмирал. — Кабарак е предал Империята. Затова ще бъде съден и наказан по законите на Империята.

— Вождовете на племената ще настояват да…

— Вождовете на племената не могат да настояват за нищо — изрева имперският офицер и сграбчи цилиндричния предавател, закачен до еполетите на туниката. — Искате ли да ви напомня какво става при предизвикателство срещу Империята?

Лея чу тихата въздишка на майката.

— Не, господарю — каза тя.

Гласът й признаваше поражението. Върховният адмирал я изгледа и каза мрачно:

— Въпреки това ще ви покажа.

Той докосна отново предавателя и изведнъж вътрешността на дукхата засия със заслепяваща зелена светлина.

Лея скри лице в краката на Чубака и стисна здраво клепачи. Внезапна болка прободе очите й. За един ужасяващ момент си мислеше, че дукхата е улучена от турболазерен заряд, достатъчен, за да превърне цялата постройка в пламтящи руини. Но следващият образ, запечатан в ретината й, показваше върховния адмирал гордо и величествено изправен и тя разбра какво се беше случило. Опита се да въдвори ред в обърканите си сетива, но в главата й със силата на разгневено ууки избухна втори гръм.

по-късно си спомняше, че последваха още няколко турболазерни изстрела, които едва долови през плътната сива пелена, забулила съзнанието й. Летящият в орбита звезден разрушител обстрелваше околните хълмове. Изведнъж пулсиращата болка в главата й изчезна — урокът на върховния адмирал беше приключил и последният гръм отшумяваше в далечината.

Внимателно отвори очи и премига леко от болката. Върховният адмирал изобщо не се беше помръднал и стоеше на мястото си в центъра на дукхата. След като заглъхна последният гръм, той изсъска заплашително:

— Сега аз съм законът за ногрите, майко. Ако искам, мога да спазвам старите закони, но мога и изобщо да не им обърна внимание. Ясно ли е?

Гласът на майката прозвуча толкова чужд, че Лея почти не го позна. Ако с демонстрацията си върховният адмирал беше целял да я изплаши до смърт, напълно беше успял.

— Да, господарю.

— Добре — върховният адмирал замълча многозначително и продължи: — За верните слуги на Империята съм готов да направя компромис. Кабарак ще бъде разпитан на борда на „Химера“, но преди това ще ви позволя да приложите старите закони за откриване на истината — той кимна: — Рък, ти ще закараш Кабарак от племето кимбар до центъра на Нистао и ще го предадеш на вождовете на племената. Надявам се трите дни обществено поругаване да напомнят на народа на ногрите, че войната не е свършила.

— Слушам, господарю.

Чуха се стъпки, вратата се хлопна. Чубака, свит на две под ниския таван, измърмори нещо. Излъчването му беше напълно объркано. Пулсиращата болка в главата й се завърна и Лея стисна зъби. Публично поругаване… и някакви закони за откриване на истината. Бунтовническият съюз неволно беше унищожил Онор. Сега тя щеше да направи същото с Кабарак.

Върховният адмирал все още седеше в центъра на дукхата.

— Много си мълчалива, майко — каза той.

— Господарят ми заповяда да мълча — отвърна тя.

— Така е — той я изгледа изпитателно. — Верността към рода и племето е хубаво нещо, майко. Но да я разпростирате и върху един предател, е глупаво. И доста опасно за цялото племе.

— Все още не съм видяла никакви доказателства, че третият ми син е предател.

Адмиралът сви устни и спокойно обеща:

— Ще видиш.

Тръгна към двойната врата и излезе от зрителното поле на Лея. Стъпките затихнаха, очевидно адмиралът стоеше на прага и миг след това се чуха по-леките стъпки на майката. Вратата се затвори и Лея и Чубака останаха сами.

Сами, във вражеска земя, без кораб. И единственият им съюзник беше предаден на имперските инквизитори.

— Чуй — прошепна Лея, — мисля, че ще си имаме големи неприятности.