Тимъти Зан
Тъмната сила (6)

ГЛАВА 6

Отдалеч приличаше на обикновен товарен кръстосвач — стар, бавен, със съвсем леко въоръжение, като единственото му предимство в битката беше големината. Но подобно на толкова други неща във войната външността му заблуждаваше и Пелаеон трябваше да признае, че ако върховният адмирал Траун не беше на мостика на „Химера“, кръстосвачът щеше да ги изненада.

Но Траун седеше в командното кресло и веднага прецени като несъстоятелна вероятността бунтовническите стратези да поставят този важен конвой под охраната на толкова слаб кораб. Така че, когато от хангарите на товарния кръстосвач внезапно изригнаха три ескадрона изтребители, имперските изтребители от „Химера“ вече бяха в космоса, готови за атака.

— Интересна тактика — подхвърли Траун. В пространството между „Химера“ и бунтовническия конвой започнаха да проблясват лазерни изстрели. — Макар и не нова. Идеята товарни кръстосвачи да се превръщат в носачи за изтребители бе предложена за пръв път преди повече от двайсет години.

— Но не си спомням някога да е била приложена — отвърна Пелаеон с известна нервност в гласа и погледна към тактическия екран.

Новите бунтовнически изтребители бяха по-бързи от предишните модели и той не беше сигурен дали имперските ще се справят с тях.

— Чудесни кораби! — каза Траун, сякаш прочел мислите на капитана. — Въпреки че си имат и недостатъци. Особено при тези обстоятелства — високоскоростните бойни машини са по-подходящи за внезапни нападения, отколкото за охрана на конвои. Задължението да остават близо до голяма степен обезценява предимството им в скоростта — синьо-черната му вежда се повдигна: — Може би това е резултатът от отстраняването на адмирал Акбар от поста главнокомандващ.

— Вероятно — наистина изглеждаше, че имперските изтребители вземат надмощие в битката, а и самата „Химера“ нямаше никакви проблеми с товарния кръстосвач. Останалите кораби от конвоя се опитваха да се сгушат един до друг зад огневата линия, сякаш това щеше да им помогне с нещо. — Но пък хората на Акбар все още са на властови позиции.

— Вече говорихме за това, капитане — каза Траун с леко охладнял тон. — Ако бяхме осигурили неопровержими доказателства срещу Акбар, щяхме да го унищожим далеч по-бързо. Но подмолната тактика също го неутрализира и освен това изпраща вълни на несигурност и объркване в цялата политическа система на бунтовниците. В крайна сметка това ще им отвлече вниманието и ще ги отслаби точно когато ние станем готови да започнем операция „Тантис“. В най-добрия случай може дори да разцепи целия съюз — адмиралът се усмихна: — Самият Акбар е заменим, капитане, но не така стоят нещата с деликатния политически баланс, който бунтовниците са си изградили.

— Разбирам всичко това, адмирале — изръмжа Пелаеон. — Просто не съм сигурен в предположението ви, че можем да разчитаме оня ботанец в съвета да доведе нещата толкова близо до предречената от вас кризисна точка.

— А, със сигурност ще го направи — каза Траун, усмихна се подигравателно и се извърна да погледне към отблясъците от сражението с конвоя на противника. — Прекарах много време в изучаването на ботанското изкуство, капитане, и вече познавам и разбирам расата доста добре. Няма никакво съмнение, че съветник Фейлия ще изпълни великолепно своята роля. Всичко ще бъде така, сякаш директно му дърпаме конците — той включи предавателя на командното табло: — До батареите на десния борд: една от фрегатите в конвоя се опитва да заеме позиция за атака. Приемете, че това е въоръжено подкрепление, и се разправете с нея, както трябва. Ескадрон А-2 и А-3 да се пренасочат към прикриване на десния борд, докато фрегатата не бъде неутрализирана.

Оръжейниците и командирът на ескадрилата изтребители сигнализираха, че са получили заповедта, и турболазерните оръдия забълваха огън срещу фрегатата.

— А какво ще стане, ако Фейлия спечели? — настоя Пелаеон. — Имам предвид — да спечели много бързо, преди да се стигне до политическа криза. Според вашия анализ на расата всеки ботанец, който се е издигнал толкова високо, както Фейлия, би трябвало да е много интелигентен.

— Да, но това не означава непременно, че би представлявал заплаха за нас — отговори Траун. — Ботанецът сигурно е от политиците, които оцеляват във всякаква ситуация, но такъв тип ораторски умения невинаги означава и военна компетентност — адмиралът сви рамене: — Всъщност една победа на Фейлия само ще удължи тази изключително неудобна за нашия противник ситуация. Предвид на подкрепата, която ботанецът се опитва да получи от военните на бунтовниците, политиците ще трябва да минат през още една яростна борба, когато разберат грешката си и се опитат да го отстранят.

— Прав сте, сър — кимна Пелаеон, потискайки въздишката си.

Това беше още една проява на обърканата подмолна игра, с която така и не успя да свикне. Само се надяваше върховният адмирал да е прав за крайния резултат. Би бил истински провал, ако накрая не извлекат някаква реална полза след брилянтната банкова операция, осъществена от разузнаването.

— Доверете ми се, капитане — каза Траун в отговор на неизречените му тревоги. — Смея да кажа, че всъщност прахосването на политически усилия вече започна. Най- близките поддръжници на Акбар едва ли биха напуснали Корускант в този момент, освен ако отчаяно не потърсят доказателства, които да го оневинят. Пелаеон го погледна изненадано:

— Да не искате да кажете, че Соло и Органа Соло са тръгнали за системата Паланхи?

— Само Соло, мисля — уточни замислен Траун. — Струва ми се, че Органа Соло и уукито продължават да търсят подходящо място да се скрият от нашите ногри. Но Соло със сигурност ще отиде на Паланхи, убеден от електронната измама на нашето разузнаване, че следата води натам. Затова „Мъртвешка глава“ пое същия курс.

— Разбирам — измърмори капитанът. Беше забелязал тази заповед в списъка на предстоящите за деня дейности и се бе зачудил защо Траун изважда от служба един от най-добрите им звездни разрушители. — Надявам се, че ще се справи с поставената му задача. Соло и Скайуокър вече на няколко пъти показаха, че е доста трудно да бъдат заловени.

— Не ми се вярва Скайуокър да отиде на Паланхи — кисело каза върховният адмирал. — Нашият ценен майстор джедай явно най-накрая го е повикал по правилния начин. Скайуокър е решил да иде на Джомарк.

Пелаеон го зяпна изненадан.

— Сигурен ли сте, адмирале? Не видях такова съобщение в докладите на разузнаването.

— Информацията не е от разузнаването — отвърна Траун. — Дойде от източника Делта.

— Аха — кимна капитанът и на свой ред се намръщи. Разузнавателният отдел на „Химера“ от месеци го притискаше да открие истинската самоличност на източника Делта, който осигуряваше на върховния адмирал толкова ясна и точна информация от самото сърце на императорския дворец. До този момент Траун бе казал единствено че Делта се е внедрил здраво и че получената от него информация трябва да се смята за абсолютно достоверна.

От разузнаването не бяха успели да установят дали Делта е човек, робот или някаква странна записваща система, която някак успява да се измъкне от всекидневните претърсвания на силите за сигурност на бунтовниците в императорския дворец. Това ги вбесяваше до безкрайност, а и самият Пелаеон трябваше да признае, че не му харесва това, че го държат в неведение по този въпрос. Но лично Траун беше завербувал Делта и вековният неписан протокол в тези дела му даваше правото да запази в тайна името на източника си.

— Сигурен съм, че Кбаот ще бъде доволен да го научи — каза той. — Предполагам, ще искате лично да му съобщите новината.

Капитанът си мислеше, че е успял да запази в тайна раздразнението си от Кбаот. Но явно не беше сполучил да го прикрие.

— Все още сте ядосан за случилото се в Таанаб — каза Траун и се обърна да погледне към битката навън. Това не беше въпрос.

— Да, сър — отвърна сковано Пелаеон. — Отново прегледах записите и има само едно възможно обяснение. Кбаот съзнателно промени бойния план, който му беше даден от капитан Абан, и дори стигна дотам да не изпълни дадените му заповеди. Не ме интересува кой е Кбаот, нито дали се е чувствал упълномощен да действа на своя глава или не. Действията му граничат с бунт.

— Така е — съгласи се спокойно Траун. — Да го сваля ли от имперска служба, или само да го понижа в ранг?

Пелаеон го погледна обиден:

— Говоря сериозно, адмирале.

— Аз също, капитане — отвърна Траун с внезапна студенина в гласа. — Много добре знаете какъв е залогът в играта. Трябва да използваме всички оръжия, които имаме на разположение, за да победим бунтовниците. Способността на Кбаот да повишава бойната ефективност и координацията между нашите части е едно от тези оръжия и ако той не може да спазва военната дисциплина и устава на флотата, тогава трябва да снижим правилата за него.

— А какво ще стане, когато снижим правилата толкова много, че те се обърнат срещу нас? — настоя Пелаеон. — На Таанаб той пренебрегна пряка заповед, втория път ще пренебрегне две. А после три, четири, докато не реши да прави онова, което му харесва. Накрая дори ще се изправи срещу Империята. Какво би могло да го спре?

— На първо място йосаламирите — адмиралът махна с ръка към разпръснатите из мостика причудливи рамки от тръби, около които се бяха обвили дълги козинести същества. Всяко от тях създаваше празнота в Силата, където джедайските номера на Кбаот не можеха да проникнат. — Именно затова са тук.

— Така е, добре, че ги има — съгласи се Пелаеон. — Но в дългосрочен план…

— В дългосрочен план ще го спра аз — прекъсна го Траун и посегна към командното табло. — Ескадрон С-3, наблюдавайте внимателно десния си фланг. На онази фрегата се вижда издутина, която може да се окаже капан.

Командирът прие заповедта и в отговор изтребителите промениха посоката си. След миг издутината внезапно избухна и във всички посоки в помитаща градушка се разлетяха снаряди. Последният изтребител бе улучен и избухна в блестяща експлозия. Останалите, които по време на взрива вече се бяха отдалечили достатъчно, избягаха от капана невредими.

Траун впери блестящия си поглед в Пелаеон.

— Разбирам угрижеността ви, капитане — каза спокойно той. — Но забравяте, че умствено и емоционално нестабилен човек, като Кбаот, никога не може да бъде заплаха за нас. Да, той разполага с огромна сила и във всеки момент може да нанесе значителни щети на хората и съоръженията ни. Но в същността си е неспособен да използва тази сила продължително. Съсредоточаването, планирането на бъдещите ходове — това са качествата, които отделят командира от обикновения боец. А Кбаот изобщо не ги притежава.

Пелаеон кимна сковано. Все още не беше убеден, но явно нямаше полза да започва спора отначало. Не му беше времето.

— Тъй вярно, сър — после се поколеба и вметна: — Кбаот ще иска да разбере какво става с Органа Соло.

В очите на Траун лумнаха пламъци, но капитанът знаеше, че раздразнението не е срещу него.

— Предайте на майстор Кбаот, че предоставям на ногрите последна възможност да я намерят и заловят. Когато свършим тук, лично ще им отнеса съобщението.

Капитанът погледна крадешком назад към вратата на мостика, където Рък, личният телохранител на адмирала, стоеше на пост.

— Ще свикате сбор на командосите ногри ли? — попита той и потисна потреперването си.

Вече бе присъствал на такава среща и спокойно можеше да заяви, че не гори от желание отново да застане лице в лице с пълна зала безшумни сивокожи убийци.

— Мисля, че нещата няма да се оправят само с един сбор — отвърна студено Траун. — Заповядайте на навигатора да приготви курс от мястото на срещата към системата Онор. Според мен трябва да припомним на всички ногри кой е истинският им господар — адмиралът погледна през илюминатора към затихващата битка навън, включи предавателя на командното табло и заповяда: — Командир, върнете всички изтребители в корабите. Навигатор, започнете изчисленията за връщането ни до мястото на срещата.

Пелаеон изненадано надникна през илюминатора. Преустроеният товарен кръстосвач и подкрепящата го фрегата лежаха безпомощни, но голяма част от конвоя бе почти невредима.

— Нима ще ги оставим да си отидат?

— Не виждам смисъл да ги унищожаваме — отвърна Траун. — Да ги оставим беззащитни, е достатъчен урок засега.

Натисна някакъв клавиш и между двете командни табла се появи тактическо изображение на този сектор от галактиката. Сини линии бележеха главните търговски маршрути на Новата република, а червените обозначаваха кои от тях са понесли удари от имперската флота през последните няколко месеца.

— Нападенията ни имат за цел много повече от самото унищожение, капитане. След като тази група разкаже за случилото се, всички следващи конвои от Сарка ще настояват за по-сигурна защита. При достатъчен брой нападения бунтовниците ще се изправят пред дилемата да избират дали да натоварят по-голямата част от бойните си кораби с охранителни задачи, или просто да се откажат от търговията с тези гранични сектори. И в двата случая това ще ги изправи пред големи проблеми, когато ние започнем изпълнението на проекта „Тантис“ — адмиралът се усмихна мрачно: — Икономика и психология, капитане. За момента, колкото повече оцелели цивилни разказват за могъществото на Империята, толкова по-добре. по-късно ще имаме достатъчно време за разрушение — той погледна към екрана на командното табло и обърна глава към илюминатора. — Като заговорихме за могъществото на Империята, имате ли новини по въпроса за търсенето на нови кораби?

— През последните десет часа в различни бази са постъпили пет нови бойни кораба — отвърна Пелаеон. — Най- големият е един стар междузвезден галеон. Това, разбира се, е само началото.

— Нужно ни е много повече, капитане — каза Траун и леко изви врат, за да наблюдава завръщането на изтребителите. — Някаква информация за Талон Карде?

— Нищо повече от онзи намек за Риши — отвърна Пелаеон и отвори нужния документ, за да провери последните данни. — Ловецът на глави е бил убит няколко часа след като се свърза с нас.

— Засилете натиска — заповяда Траун. — Карде разполага с всякаква информация за ставащото в галактиката. Ако някъде има неизползвани бойни кораби, ще знае къде са.

Според Пелаеон вероятността един обикновен контрабандист, дори и с връзките на Карде, да разполага с повече информация от огромната мрежа на имперското разузнаване беше много малка. Но пък той беше отхвърлил като немислима и възможността Карде да крие Скайуокър в базата си в Миркр. Изглежда, контрабандистът беше извор на изненади.

— Издирват го страшно много хора — каза капитанът. — Рано или късно някой ще го открие.

— Добре — върховният адмирал плъзна поглед през мостика. — Междувременно всички части ще продължат планираните нападения над бунтовническата територия — блестящият му поглед се спря върху Пелаеон. — И ще се оглеждат зорко за „Хилядолетен сокол“ и „Дамата на късмета“. След като подготвим ногрите за тяхната задача, искам плячката им да ги чака.

Кбаот се събуди внезапно. Мрачните му сънища бяха прекъснати от изненадващото усещане, че някой се приближава.

За момент остана неподвижен, разстланата върху гърдите му дълга бяла брада леко се надигаше, когато си поемаше въздух. Присегна се със Силата, за да проследи пътя от Върховния замък до няколкото села в подножието на планината. Беше му трудно да се съсредоточи, много трудно, но с инатлива строгост пренебрегна болката от умората и продължи търсенето. Там! Не, ето го! Сам мъж с крашиански плъзгач се катереше по стръмния участък от пътя. най-вероятно беше пратеник, който идваше да му донесе новини от селото. Сигурно някаква глупост, която новият господар трябва да узнае.

Господар! Думата отекна в главата му и възпламени вихър от объркани мисли и чувства. Имперските офицери, които го молеха да им помогне в битките, го наричаха майстор. Също като жителите на Уейланд, чийто живот той беше управлявал, преди върховният адмирал Траун да го прилъже тук с обещанието да му доведе нов джедай за ученик.

Поданиците му на Уейланд вярваха, че той е техният господар. Хората тук на Джомарк още не бяха съвсем сигурни как да го приемат. Имперските офицери изобщо не криеха съмнението си.

Кбаот сви презрително устни. Не, слугите на Империята със сигурност не влагаха никакъв смисъл в обръщението „майстор“. Те го караха да участва в сраженията, неверието им го принуждаваше да прави неща, които не беше вършил от години. И въпреки че беше успял да постигне невъзможното, те все още се държаха леко презрително към него. като прикриваха истинското си отношение зад йосаламирите и създадените от тях в Силата странни празнини.

Но той знаеше. Бе видял озадачените погледи на офицерите и кратките приглушени разговори между тях. Усещаше силното недоволство на екипажа, който безропотно бе приел адмиралската заповед Кбаот да се грижи за повишаване на бойните умения, като очевидно на имперските военни не им допадаше дори мисълта за подобно нещо. Бе видял капитан Абан, седнал в командното кресло на „Войнствен“, да крещи и да го хули дори когато го наричаше майстор, плюейки от яд и безсилен гняв, докато Кбаот спокойно унищожаваше бунтовническия кораб, дръзнал да им се противопостави.

Пратеникът вече доближаваше портата на Върховния замък. Кбаот се присегна със Силата, вдигна робата си и се измъкна от леглото. Изправи се и леко залитна. Виеше му се свят. Да, беше му доста трудно да поеме контрола над екипажа на турболазерните оръдия на „Войнствен“ за няколкото секунди, които му бяха нужни, за да унищожи бунтовническия кораб. Това бе много над предишните му постижения в съсредоточаването и контрола над чужди съзнания и сегашното главоболие представляваше цената на това натоварване.

Завърза колана на робата и потъна в мисли за миналото. Да, наистина му струваше огромни усилия. И все пак усещането беше по особен начин опияняващо. На Уейланд той беше управлявал цял град, с по-голямо население от сгушените под Върховния замък селца. Но там отдавна не бе нужно да налага волята си със сила. Хората и псаданийците бяха приели властта му от самото начало, а дори минеришите, които се подчиняваха на правилата му само когато им харесваха, накрая се бяха принудили да изпълняват безропотно всяка негова заповед. Скоро същия урок щяха да научат и имперските офицери, както и хората на Джомарк.

Когато върховният адмирал Траун за пръв път призова Кбаот да приеме този съюз, той подметна, че джедаят е останал твърде дълго без предизвикателство. Вероятно адмиралът тайно се надяваше, че отговорността за управлението на военните действия на Империята ще е твърде голямо предизвикателство за един майстор джедай.

Кбаот се усмихна сурово в тъмнината. Ако върховният адмирал наистина вярваше в такова нещо, предстоеше му да изживее дълбока изненада. Люк Скайуокър най-накрая ще дойде тук и Кбаот ще се изправи пред най-сложното предизвикателство в живота си — да пречупи и да подчини на волята си друг джедай, без той дори да разбере какво става с него.

И когато успееше, щяха да са двама. И кой бе в състояние да каже какво може да се случи тогава?

Пратеникът беше слязъл от крашианския плъзгач и стоеше до портата. Излъчването му беше на човек, готов, ако е нужно, да чака до безкрай благоразположението на господаря си. Добре, мъжът се държеше по правилния начин. Кбаот нагласи за последен път колана на робата си и тръгна към портата през лабиринта от тъмни стаи, за да чуе какво има да му съобщи новият му поданик.