Тимъти Зан
Тъмната сила (10)

ГЛАВА 10

Когато се спуснаха над селото на Кабарак, вече се беше свечерило. В тъмнината проблясваха прозорците на скупчените колиби.

— Тук често ли кацат кораби? — попита Лея. Ногрито насочи кораба към тъмната постройка, която се извисяваше близо до центъра на селището. В блясъка на светлините за приземяване смътните очертания се превърнаха в голяма цилиндрична сграда с гладък конусовиден покрив. Външните стени бяха изградени от вертикално подредени масивни дървени трупи, редуващи се с дъски от по-светло дърво. Точно под стряхата се виждаше метална лента, която обикаляше цялата постройка.

— Не е нещо обичайно — отвърна Кабарак, спря двигателите и изключи корабните системи. — Но не е и нещо невиждано.

С други думи, пристигането им щеше да стане обект на доста голямо внимание. Чубака, който се беше възстановил достатъчно, за да може Лея да му помогне да се настани в едно от креслата за пътници в пилотската кабина, очевидно мислеше същото.

— Всички жители на селото са от племето кимбар — каза Кабарак в отговор на леко неясния въпрос на уукито. — Те ще приемат обещанието ми за защита като свое собствено. Елате.

Лея свали предпазните колани и се изправи, решително отхвърляйки съмненията. Вече бяха пристигнали и можеше само да се надява, че увереността на ногрито не е плод единствено на наивен младежки идеализъм.

Помогна на Чубака да се измъкне от креслото и двамата последваха ногрито към главния люк, като по пътя взеха Трипио от кабината.

— Аз ще сляза пръв — каза Кабарак, когато стигнаха изхода. Обичаят повелява при пристигането да отида сам до дукхата на племето кимбар и да съобщя на майката на рода за посетителите.

— Разбирам — кимна Лея, като потисна новата вълна безпокойство. Изобщо не й харесваше мисълта да остави ногрито да говори насаме със сънародниците си. Но и този път не можеше да направи нищо. — Ще те чакаме тук да се върнеш и да ни вземеш.

— Ще побързам — обеща Кабарак, допря дланта си два пъти до бутона за отваряне на външния люк и се измъкна навън.

Люкът безшумно се затвори след него. Чубака изръмжа нещо неясно под носа си.

— Ще се върне скоро — успокои го Лея, като се сети какво бе разтревожило уукито.

— Сигурен съм, че говори истината — притече й се на помощ Трипио. — Такива обичаи и ритуали са доста разпространени при повечето култури с примитивен обществен строй, които не познават летенето в космоса.

— Само че ногрите летят в космоса — изтъкна Лея, като си играеше неспокойно с дръжката на лазерния меч и гледаше втренчено затворения люк пред себе си.

Кабарак можеше поне да остави люка отворен, за да го видят, когато се върне. А ако не искаше да го видят?…

— Това е очевидно, ваше височество — съгласи се Трипио и превключи на професионален тон. — Но въпреки това съм убеден, че промяната в тази област е настъпила съвсем наскоро… — дроидът прекъсна лекцията си, защото Чубака рязко профуча край него и се затича обратно към вътрешността на кораба.

— Къде отиваш? — извика след него Лея. В отговора му имаше нещо за имперската флота, което тя не успя да разбере точно. — Чуй, върни се — изкрещя тя. — Кабарак ще дойде всеки момент.

Този път уукито дори не си направи труда да отговори.

— Чудесно! — измърмори Лея, опитвайки се да реши какво да прави.

Ако Кабарак се върнеше и откриеше, че Чубака е изчезнал… Но пък ако и двамата ги нямаше, когато той се появеше…

— Както вече казах — започна отново Трипио, очевидно решил да не обръща внимание на грубото поведение на уукито, — всички доказателства, които успях да събера до този момент за тяхната култура, показват, че съвсем доскоро те не са познавали пътуването в космоса. Отношението на Кабарак към дукхата, която явно е светилището на племето или нещо подобно, самите родови и племенни структури плюс огромното значение, което отдават на вашия благороднически статус…

— Кралският двор на Алдераан също си имаше йерархия — напомни му хапливо Лея, все още загледана в празния коридор. Не, най-добре беше двамата с Трипио да останат тук и да изчакат Кабарак. — И повечето народи в галактиката не ни имаха за изостанали в социално отношение.

— Не, разбира се — отвърна леко притеснено дроидът. — Изобщо не влагах подобен смисъл в думите си.

— Знам — увери го тя и на свой ред се почувства неловко, задето се беше нахвърлила така върху него. — Но къде е той, все пак?

Въпросът се оказа напълно реторичен, думите й още не бяха заглъхнали, когато люкът внезапно се отвори.

— Елате — подкани ги Кабарак. Тъмните му очи се впиха в Лея, а после в Трипио. — Къде е уукито?

— Върна се в кораба — отвърна тя. — Нямам никаква представа защо. Да отида ли да го намеря?

Кабарак издаде странен звук, нещо средно между мяукане и ръмжене.

— Няма време. Майката ни чака. Хайде.

Той се обърна и заслиза по стълбичката.

— Имаш лп представа, колко време ще ти трябва, за да научиш езика чм? попита Лея дроида, докато следваха ногрито.

— Все още нищо не мога да ви кажа, ваше височество — отвърна Трипио. Кабарак ги поведе по прашния път покрай голямата сграда от дърво, която бяха забелязали по време на спускането. Лея реши, че сигурно това е дукхата на племето. Целта им, изглежда, беше една от по- малките постройки до нея. — Ученето на съвсем нов език наистина ще бъде доста трудно — продължи дроидът, — но ако е близък до някоя от шестте милиона форми на общуване, които владея…

— Ясно — прекъсна го Лея.

Вече почти бяха стигнали осветената колиба. При приближаването им двама ниски ногри, които до този момент бяха стояли скрити в сенките, отвориха вратите. Лея си пое дълбоко дъх и последва Кабарак вътре.

Очакваше в колибата да е страшно светло. За нейна изненада стаята, в която влязоха, бе по-тъмна, отколкото изглеждаше отвън. Погледна настрани и разбра причината — ярко осветените прозорци всъщност бяха обикновени самозахранващи се осветителни панели, обърнати със светлата част навън. С изключение на малкото процеждаща се светлина от панелите, помещението беше осветено единствено от мъждивото блещукане на две лампи с фитил. В главата й изплуваха думите на Трипио за степента на обществено развитие на ногрите — явно той знаеше за какво говори.

В центъра на стаята в редица срещу нея стояха мълчаливо петима ногри. Лея преглътна мъчително, нещо й подсказваше, че трябва първа да заговори. Кабарак пристъпи напред и падна на колене, долепи чело в пода и разпери встрани ръце. Лея разпозна жеста на уважение — Кабарак го беше показал пред нея в затворническата килия на Кашиуук.

— Илараш мир лак свориле — каза той. — Мирале кара сив Малараш вир е Вейдра.

— Разбираш ли го? — шепнешком попита Лея.

— До известна степен — отговори Трипио. — Според мен това е диалект на древен търговски език…

— Шава! — извика ногрито в средата.

Трипио подскочи, но бързо се окопити и преведе: — Той каза „Тишида“.

— Разбрах го — отвърна Лея.

Изправи гордо глава и реши да демонстрира цялата тежест на благородническото възпитание, което бе получила в кралския двор на Алдераан. Различията между местните обичаи и символите на властта бяха големи, но все пак тя беше дъщеря на техния господар Дарт Вейдър и със сигурност не биваше да търпи такова грубо поведение.

— Така ли се обръщате към вашата малараши? — извика високомерно Лея.

Шестимата ногри се обърнаха и впериха поглед в нея. Лея се присегна със Силата и се опита да разгадае чувствата зад каменните им лица, но както винаги съзнанията на извънземните се оказаха затворени за нея. Значи трябваше да продължи поусет.

— Зададох ви въпрос — наруши тя тишината. Ногрито в средата пристъпи напред и Лея едва сега забеляза малките стегнати гърди в горната част на гръдния кош, които се очертаваха ясно под свободно падащата туника. Сигурно беше жена.

— Какво е матриарха? — прошепна тя към Трипио, припомняйки си думата, която Кабарак беше използвал при слизането от кораба.

— Жена, която е начело на един род или на част от племето — преведе дроидът нервно.

Говореше едва доловимо; Трипио винаги беше мразил да му крещят.

— Благодаря — кимна Лея и изгледа жената. — Вие ли сте майката на рода?

— Аз съм — отвърна ногрито на основния език. Говореше със силен акцент, но все пак думите й се разбираха. — Как ще ни докажеш, че наистина си малараши?

Лея мълчаливо й подаде ръката си. Майката се поколеба, пристъпи към нея и неохотно я пое.

— Ще оспорите ли това, което казах? — попита Кабарак.

— Мълчи, трети сине — скастри го майката и вдигна глава да погледне Лея в очите. — Поздравявам ви, лейди Вейдър, но не мога да ви приветствам с добре дошла.

Лея задържа погледа й. Все още не долавяше нищо от другите ногри, но усещаше, че Чубака е напуснал кораба и бързо се приближава към къщата. Уукито беше страшно разгневено и тя се надяваше да не връхлети вътре и да унищожи малкото, което бе успяла да постигне.

— Може ли да попитам защо? — попита Лея.

— Вие служихте ли на императора? — отвърна с въпрос ногрито. — Подчинявате ли се сега на нашия господар върховния адмирал?

— Не — отговори тя.

— В такъв случай носите раздор и неразбирателство сред нас — заключи мрачно майката. — Несъгласие за миналото и настоящето — поклати глава. — На Онор нямаме нужда от още неразбирателство, лейди Вейдър.

Преди тя да бе довършила думите си, вратата зад Лея се отвори рязко и в колибата нахлу Чубака. Майката се сепна леко от появата на уукито, а един от другите ногри възкликна изненадано Чубака изръмжа предупредително.

— Сигурен ли си, че са имперски войници? — попита Лея. Студен юмрук стисна сърцето й. Не, мълчаливо се помоли тя. Не сега. Уукито набързо разказа какво беше видяло — две совалки тип „Ламбда“ се спускаха от орбита, а откъм Нистао приближаваха още няколко.

Кабарак пристъпи към майката и неспокойно изръмжа нещо на езика на ногрите.

— Той казва, че се е заклел да ни защитава — преведе Трипио. — Моли клетвата му да бъде уважена.

За един дълъг момент Лея си помисли, че майката на рода ще откаже, но изведнъж ногрито кимна с въздишка.

— Елате с мен — обърна се към Лея Кабарак и забързано се стрелна покрай Чубака към вратата. — Майката се съгласи да ви скрие от нашия господар върховния адмирал. Поне засега.

— Къде отиваме? — попита Лея и го последва навън в мрака.

— Дроида и вещите ви ще скрия при обеззаразяващите дроиди, прибрани за през нощта във външната барака — обясни ногрито и посочи към постройката без прозорци на около петдесет метра от тях. — Вие и уукито представлявате по-голям проблем. Ако войниците носят радари, биоимпулсите ви ще се различават от тези на ногрите.

— Знам — отговори Лея.

Претърсваше с поглед небето за светлините на приближаващите се совалки и се опитваше да се сети какво знае за идентификационните алгоритми на радарите за биоимпулси. Един от параметрите беше сърдечният ритъм, после идваха обкръжаващата атмосфера, газовете, които се отделят при издишване, и поляризиращият ефект на електромагнитната молекулярна верига. Но основните параметри при изследвания с голям обхват бяха…

— Трябва ни източник на топлина — каза тя на Кабарак.

— Възможно най-интензивният, който може да се намери.

— Фурната — кимна ногрито и посочи към третата постройка надолу по улицата. Тя беше без прозорци. От задната й част стърчеше квадратен комин. В светлината на околните къщи се виждаше как от него се издига дим.

— Май това е най-добрата възможност — съгласи се Лея.

— Кабарак, скрий Трипио. Чуй, ти идваш с мен.

Когато излязоха от совалките, ногрите вече ги чакаха — една до друга седяха три жени, а край тях до вратата на дукхата на племето две деца стояха прави като почетна стража. Траун ги огледа внимателно, обърна се към Пелаеон и тихо заповяда:

— Изчакайте да пристигне екипът механици, капитане. Погрижете се незабавно да започнат проверката на системите за връзка и заглушителните полета в оня кораб. След това елате вътре при мен.

— Слушам, сър.

Адмиралът се обърна към Иркейм.

— Заповядайте, вожде — подкани го той и махна към чакащите ногри. Вождът се поклони и тръгна към тях. Траун хвърли поглед към Рък, който застана на мястото на Иркейм от дясната страна на адмирала, и те го последваха. След обичайния приветствен ритуал жените ги поведоха към дукхата.

Совалката от „Химера“ пристигна само след няколко минути. Пелаеон предаде заповедите на екипа механици, изчака ги да започнат работа, пресече поляната до дукхата и влезе в нея.

Очакваше майката на рода да успее да събере най-много десетина ногри за това неочаквано и късно посещение на височайшия им господар. За негова изненада старицата беше повикала половината село. Около стените на дукхата в две редици бяха строени възрастни и деца, цялото пространство между огромното родословно дърво и двойните врати, както и встрани към крилата за медитация беше претъпкано. Траун седеше в трона на племето почти в средата, а до него прав стоеше Иркейм. Срещу тях се бяха изправили трите жени, които бяха посрещнали совалката, а на една крачка зад тях имаше втора редица старци. Отпред стоеше млад ногри, чиято светлосива кожа контрастираше с по-тъмната отпусната кожа на жените.

Явно Пелаеон не бе изпуснал нищо освен глупавите ритуали, които сякаш никога не омръзваха на ногрите. Той мина край смълчаните редици и застана до Траун. Младежът пристъпи напред и коленичи пред трона.

— Приветствам ви, господарю — измяука тържествено той и се поклони с разперени встрани ръце. — Присъствието ви тук е голяма чест за рода Кимбар.

— Изправи се — каза адмиралът. — Ти си Кабарак от племето Кимбар, нали?

— Тъй вярно, господарю.

— Ти си бил командос в двайсет и втора имперска част — продължи Траун, — която бе унищожена на планетата Кашиуук. Разкажи ми какво се случи.

На Пелаеон му се стори, че Кабарак за миг потрепери.

— Веднага щом напуснах планетата, изпратих подробен доклад, господарю.

— Прочетох го — отвърна студено адмиралът. — И то много внимателно. Има въпроси, на които не си дал отговори. Като например как и защо ти си оцелял, докато останалите от твоята част са били убити. И как така си успял да избягаш, след като уукитата са разбрали за вас. Или защо след провала не си се върнал направо в Онор или в някоя от другите ни бази.

Този път ногрито със сигурност потрепери. Вероятно това беше реакция на думата „провал“.

— При първото нападение едно ууки ме удари и съм изпаднал в безсъзнание — отговори Кабарак. — Когато дойдох на себе си, бях сам и успях да се върна на кораба. Там от официалните информационни източници научих какво се е случило с другите. Предполагам, че уукитата просто не са били подготвени за бързината и малкия размер на кораба ми и затова не са успели да ме хванат. А къде съм бил след това, господарю… — поколеба се, но продължи: — Изпратих доклада си и след това реших да остана малко сам.

— Защо?

— За да размишлявам, господарю. Да се отдам на медитация.

— А нима Онор не е добро място за медитация? — попита Траун и с ръка описа кръг около дукхата.

— За много неща трябваше да помисля, господарю. Върховният адмирал го изгледа замислено и каза:

— Забавил си се да отговориш, когато от повърхността са те помолили да подадеш паролата. И след това си отказал да кацнеш на космодрума в Нистао. Така ли е?

— Не отказах, господарю. Никой не ми заповяда да кацна там.

— Забележката ти е взета под внимание — подметна сухо Траун. — Защо избра да дойдеш тук?

— Исках да поговоря с майката на рода. Да обсъдя с нея резултата от медитацията и да я помоля за прошка за… провала.

— И направи ли го? — попита адмиралът и се обърна към възрастната ногри.

— Тъкмо бяхме започнали — отговори тя на ужасен основен език. — Но не успяхме да довършим.

Вратите в задната част на дукхата се отвориха и вътре влезе един от механиците.

— Готов ли сте с доклада си, младши лейтенант? — попита го Траун.

— Да, адмирале — отвърна той, прекоси залата и пристъпи нервно край събралата се група възрастни ногри. — Приключихме с предварителната проверка на системите за връзка и заглушаващите полета, както заповядахте.

Траун прикова погледа си в ногрито и попита:

— И какъв е резултатът?

— Мисля, че открихме повредата, сър. Намотката на предавателя е била претоварена и е избила обратно към кондензатора на заглушителя, като е повредила няколко електрически вериги. Компютърът на кондензатора автоматично е направил нова пътека, но шунтът е бил твърде близо до една от основните командни линии на заглушителя и индукционната вълна го е задействала.

— Интересна серия от съвпадения — каза върховният адмирал, без да отделя блестящия си поглед от Кабарак. — Според вас това обикновена повреда ли е, или е причинена от човешка намеса?

Майката на рода се размърда, сякаш възнамеряваше да каже нещо. Траун я изгледа строго и тя се сви назад.

— Невъзможно е да се каже със сигурност, сър — отвърна механикът, като внимателно подбираше думите си. Очевидно бе наясно, че е на косъм да разсърди ногрите, които едва ли щяха да забравят да си отмъстят. — Може и да е дело на някой добър специалист. Въпреки това бих казал, сър, че като цяло компютрите на кондензатора се ползват с лошо име сред механиците. По време на битка, когато неопитните пилоти могат да изпаднат в сериозни неприятности, работят добре, но при такива обичайни пътувания постоянно се повреждат.

— Благодаря — и да бе ядосан, че не е хванал Кабарак в лъжа, Траун с нищо не го показа. — Откарайте кораба с вас за поправка в Нистао.

— Слушам, сър — механикът отдаде чест и излезе. Върховният адмирал погледна надолу към Кабарак.

— Тъй като частта ти е унищожена, ще бъдеш прехвърлен в друга група. Когато корабът ти бъде поправен, ще излетиш към базата Валрар в сектора Глайт и ще се поставиш на разпореждане на тамошния командир.

— Слушам, господарю — отвърна Кабарак. Траун се изправи.

— Би трябвало да се гордеете с хората си — каза той и леко наклони глава към майката. — Службата на вашия род към племето кимбар и Империята ще бъде запомнена завинаги на Онор.

— Както и вашето водачество и защита на народа на ногрите — отвърна майката.

Върховният адмирал слезе от трона и се насочи към вратата, обграден от Рък и Иркейм. Пелаеон тръгна подир него и след няколко секунди се озоваха на студения нощен въздух. Совалката ги очакваше, готова за излитане, и без повече думи и церемонии Траун влезе вътре. Издигнаха се плавно във въздуха и капитанът видя през илюминатора как ногрите излизат от дукхата, за да наблюдават заминаването на господарите си.

— Е, не беше зле — промърмори той под нос.

Траун го погледна и спокойно попита:

— Според вас това беше напразно губене на време, така ли, капитане?

Пелаеон погледна към седналия отзад Иркейм. Вождът сякаш не ги слушаше, но все пак нищо не му струваше да запази тактичност.

— Сигурен съм, сър, че от дипломатическа гледна точка това беше ценна демонстрация, че се грижите за цялата планета Онор, включително и за по-отдалечените селища — каза той. — Но при условие, че в кораба на ногрито наистина е имало повреда, не мисля, че постигнахме нещо друго.

Върховният адмирал се обърна и погледна през илюминатора.

— Не съм толкова сигурен, капитане — отвърна той. — В тази история нещо не е наред. Рък, какви са впечатленията ти от нашия млад командос Кабарак?

— Беше нервен — отвърна тихо телохранителят. — Личеше си по лицето и ръцете му.

Иркейм се завъртя в креслото и подхвърли:

— Това е естествена нервност, която всеки би изпитал, щом застане пред господаря на ногрите.

— Особено ако се чувства виновен за провала си ли? — отбеляза хапливо Рък.

Иркейм понечи да се изправи и за момент въздухът между двамата се изпълни с напрежение. Пелаеон се сви в креслото, в съзнанието му изведнъж изплуваха разказите за кървавата племенна вражда между ногрите.

— С тази задача се провалиха няколко групи — каза спокойно Траун в напрегнатата тишина. — Не само племето кимбар.

Вождът бавно се отпусна назад и каза:

— Кабарак е твърде млад.

— Вярно — съгласи се върховният адмирал. — Сигурно затова е толкова лош лъжец. Рък, предполагам, че на вожда Иркейм ще му хареса гледката от предния илюминатор. Моля те, придружи го до пилотската кабина.

— Слушам, господарю — Рък се изправи и махна към предната врата: — Вожде?

В първия момент ногрито не помръдна, но после с очевидна неохота се изправи.

— Господарю — сковано кимна той и тръгна напред по пътеката.

Траун почака вратата да се затвори след тях и се обърна към Пелаеон:

— Кабарак крие нещо — каза той и в очите му блеснаха студени пламъци. — Сигурен съм.

— Щом казвате, сър — кимна капитанът. Чудеше се как адмиралът беше стигнал до това заключение. Обичайното претърсване с радара със сигурност не беше показало нищо. — Да заповядам ли насочено претърсване на селото?

— Няма нужда — поклати глава Траун. — Той няма да донесе със себе си на Онор нищо, което би могло да го компрометира. В тези наблъскани селца няма къде да се скрие каквото и да е било. Не, Кабарак крие нещо за месеца, през който го нямаше. За който твърди, че е прекарал сам в медитация.

— Може би ще успеем да научим нещо от кораба му — предположи Пелаеон.

— Така е — кимна върховният адмирал. — Разпоредете се претърсващият екип да го провери, преди механиците да се заловят с повредата. Да изследват всеки милиметър, както вътре, така и отвън по корпуса. И някой от разузнаването да проследи Кабарак.

— Слушам, сър. От нашите хора или от ногрите? Траун вдигна вежди:

— С други думи, да го направим очевидно или прикрито? — попита сухо той. — Прав сте, разбира се. Нека да опитаме третата възможност — в „Химера“ разполагате ли с шпионски дроид?

— Не ми се вярва, сър — отвърна Пелаеон и вкара въпроса в компютъра на совалката. — Не. Имаме няколко дроиди инквизитори клас „Паяк-змия“, но нищо от компактния шпионски клас.

— Тогава се налага да импровизираме — каза Траун. — Заповядайте инженерите да поставят дънна платка клас „Паяк“ в обеззаразяващ дроид и го свържете с пълнообхватен оптически и звуков радар с възможност за запис. Ще го пуснем с групата дроиди, които работят в полето край селото на Кабарак.

— Слушам, сър — капитанът въведе заповедта в компютъра. — Да инсталираме ли и предавател?

Траун поклати глава:

— Не, достатъчно е да записва. Ще е доста трудно да прикрием антената и тя ще бие на очи. Не бих искал някой любопитен ногри да я види и да се запита защо този дроид е различен.

Пелаеон кимна. Разбираше напълно доводите на адмирала. Ако това накараше ногрите да започнат да разглобяват обеззаразяващите дроиди и да преглеждат вътрешностите им…

— Слушам, сър. Ще предам заповедите ви веднага. Траун погледна през илюминатора:

— Няма защо да бързаме — замислено каза той. — Това е затишие пред буря, капитане. И преди тя да се разрази, добре ще е да изразходваме времето и енергията си, за да се уверим, че нашият знаменит майстор джедай ще е готов да ни помогне, когато имаме нужда от него.

— Това значи, че трябва да му доставим Лея Органа Соло.

— Точно така — адмиралът погледна към предната врата. — И ако ногрите се нуждаят от присъствието ми, за да свършат работата по-бързо, ще остана тук.

— Колко време? — попита Пелаеон.

Траун се усмихна:

— Колкото е нужно.