Христо Смирненски
Частната собственост или — „Свинята и кираджиийския кон“ (Социална басня, посветена на г-н Добриянов)

Привечер, сред тесничкия двор,

цял потънал в тор,

с глъч разпрегнаха кола.

Старий кираджийски кон —

собственик на собствени тегла,

отреден от господарския закон

да влече хомота

на живота,

старий кон — измъчено животно,

вечно гладно, вечно потно,

до коритото домъкна се едвам.

Там

той видя свинята

с гастрономия занята.

Старий кираджийски кон

с реверанс, с дълбок поклон,

каза й: „Мадам,

моля ви, дръпнете се оттам;

жаден съм и много уморен,

мъкнах камъни весден;

искам да си пийна мъничко вода.“

Тя

вдигна зурлата нагоре

и сърдито отговори:

„Хей, хамалино, защо

пъхаш се къде не е за теб место?

Днес ти полудял си без съмненье!

Знаеш, че коритото принадлежи на мене!“

 

Старий кираджийски кон

каза й със по-друг тон:

„Откъде на тебе да принадлежи?

Аз не го домъкнах ли чак от града,

за да пием всички ний вода?“

 

„Ех, пренесъл си го ти!

Много нещо! Кой обаче го плати?

То е дар

от любезния ни господар!“

„Да, обаче искам да ми разясните

с чий пот са спечелени парите

след това?

 

Вий, защо да имате права

повече от мен над туй корито?“

„Ха-ха-ха… и още пита!

Първо: ти си кон

и според природния закон

длъжен си да си влечеш товаря,

за да живее господаря;

второ: над коритото имам права за това,

че покойният ми дядо пийна

пръв от него гозбата помийна,

плюс това, по своето благоутробие,

явно е, че съм на господаря подобие…

Ха, сега, без много глупави масали,

присъщи на всичките хамали,

махай се, бъди готов за утре заран,

тъй като е ден пазарен…“

„Но пардон —

смънка кираджийский кон —

Туй… туй… никак не е верно;

вий направихте, май, бялото на черно.“

 

Но свинята горда, всепобедна

нито го погледна;

старий кираджийски кон обаче,

вместо по-мирен да си закрачи

къмто своя разнебитен дом,

по войнишкому обърна се кръгом,

блеснаха подкованите му копита

и при първото светкавично чифте,

чак оттатък спорното корито

философската свиня в миг отлете.

 

Сухиндол, 3. VІ. 1919

С извинение:

Лорд Джемс Шокинг