Христо Смирненски
Скитникът Сандо пътува из Европа

Отиде Сандо във Париж,

поклони се веднаж и триж,

па се изправи сред паважа

и промърмори тихо, тихо:

„Желая нещо да ви кажа“…

 

Париж кокетно се усмихна,

погледна го, а после кихна…

* * *

не се отчая мъдрий дипломат

и не прегъна врат:

 

„Към благородната Британия

изпращам своите почитания

и воден от добри желания,

ще мога ли да побеседвам с вас?“

 

От Лондон чу се глас:

 

„Разбираме, но тук през зимата

не ще ви понесе май климата,

мъгла и много влага има, та

почукайте на юг към Рим!“

 

Неуморим, непобедим,

той стигна в Рим

и тъй великата Италия

похвали я:

 

„Родино на Хорация и Данте,

дотегна ми, та рекох да те видя,

че си високоблагородна, знам те

и затова при теб направо ида.

 

Във Лондон бях, но нещо ме подплаши

и знаеш ли — стана ми много жалко! —

дали ще могат границите наши

да се помръднат, та макар и малко?“

 

Но Рим го пресече

и рече:

„Дрънкаш ми ти за Хорация,

шепнеш ми нежни слова…

Слушай, такваз дипломация

не е за твойта глава.“

 

Запъти се тогава той към Югославия

и още в пътя си прослави я:

 

„Щастлив се считам да те зърна,

могъща и обединена.

Желал бих аз да те прегърна

кат истинска сестра рождена.“

 

От Белград Пашич белобради

веднага се обади:

„Я карай колата си, брачо, сега

не ставай на хората с туй за шега!“

 

И с вяра още неразклатена

помисли Сандо и за Атина:

„Кир Венизелосе,

то май видело се,

че с тебе ще се разберем.“

 

Кир Венизелос се показа

на беломорските врати

и целият усмихнат, каза:

„Със всичкия ли ум си ти?“

 

Завършил мисията си отлично,

най-мъдро и дипломатично,

наш Сандо се изправи блед

сред министерския съвет.

 

И ето, цялата му свита,

изтръпнала, тогаз попита:

„Какво направи ти, всеблаги?“

Почеса се Исус по тило,

свали си пълните дисаги

и промърмори им унило:

„Къде ми стъпиха краката —

направих дупка на водата.“