Христо Смирненски
Пролетни пародии

1. По Хайневия „Бор“

На чина печално седи ученичка,

пред нея изправен е даскал беззъб.

В задушната стая като че ли всичко

от себе си лъха и скука, и скръб.

 

На чина печално седи ученичка

и тъне в мечти и въздиша в тъга,

и вижда в зелената глуха горичка

как той се целува със друга сега.

2. По „Ангел“ от Лермонтов

В небето среднощно потрепват звезди,

край тях и край месеца Ерос лети.

Детенце засмяно държи до гърди

и с обич, и с радост над него той бди…

 

В алеята тъмна е сънен покой.

Ей страстно целуна и стисна я „той“.

Звездици смигнаха на пълна луна,

на облак тя смигна от своя страна.

 

И Ерос невиден и палав тогаз

при двамата млади долетя завчас

и тихичка песен той за любовта

изпя им набързо, набързо в нощта.

 

След нощната песен на Ероса те

сдобиха се с розовко, мило дете,

но дълго тювкаха се те за това

и всуе остаха сълзи и слова.