Христо Смирненски
На златните къдри

Когато вечер плаха и смутена

край мене бавно минеш ти,

аз виждам своята мечта излена

във твоите чудни красоти.

 

Като ливански кедър ти тогава

люлееш стройния си стан

и аз, пиян от обич и забрава,

шепна: защо не съм бръшлян!

 

Защо не съм бръшлян, за да обвия

таз чудна мраморна снага,

тъй както нявга моята кесия

обви я и изсмука тя!