Христо Смирненски
На Дача

Странен вятър ме отвя

към далечните курорти

и откриха те за мен

своите широки порти.

 

От възторг и от любов

аз отвърнах с жест подобен —

и разтворих своя джоб

с порив зноен и незлобен.

 

Обкръжиха ме във миг

пеперудки леки дачни

и по навика си стар

почнах пристъпи удачни…

 

Дните си прекарвам аз

в дейност свята и похвална:

пия, ям, лежа и спя —

дейност чисто синодална…

 

Странен вятър ме отвя

като всичките на дача

и, признавам, няма май

от какво да се оплача…

 

Въздух, свежест, красота,

накъдето се обърна;

възхитен съм, само че

мисля пешком да се върна…