Христо Смирненски
Мартенски картинки

На двора котките устроили венчавка

и песните им нямат край.

От срещния прозорец кака Славка —

госпожица отдавна във оставка,

поглежда и страдай.

 

И бледа, втренчена и мълчалива

тя тъжно клюма сал глава —

любов й старото сърне опива,

но любовта във ревност се прелива

не много след това.

 

И ето я, награбила цял куп обувки,

помъква суха си снага,

а котките сред огнени милувки,

сред серенади и безцензурни целувки

не виждат пък врага.

 

И хоп: довтаса от невидено граната

и бухна право върху тях,

след нея втора тупна булката в главата,

със плач изчезна сватбата, а пък момата

преви се чак от смях.

* * *

В градината е тихо и сенките вечерни

крадливо се промъкват и стелят се навред,

едвам, едвам далече в алеята се мерне

на двойка непозната неясен силует.

 

В забутана алейка на дървената пейка

седят двамина млади и сладко си мълвят,

над тях в благословия е спуснал гола вейка

високият див кестен и слуша що шептят.

 

И сякаш му е мило, и сякаш му е драго,

щом вижда, че се готвят и хватки лежишком,

и сякаш се усмихва, и сякаш шепне благо:

така, така, деца, но… помнете Майчин дом!