Метаданни
Данни
- Година
- 1919 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от знам.бг)
1
Сърцето ти, Жането, е хладна катафалка,
горчиво и печално е нейното дело;
умре ли нейде обич — пристига тя след малко,
за да задигне мълком студеното тело.
Безбройни трупове тя отвлекла е полека
на жилището вечно под хладния покров,
а ето днес отвлича по същата пътека
бездушните останки на моята любов…
Сърцето ти, Жането, е малка катафалка,
не може жива, свежа любов да побере,
ала затуй навярно таз катафалка жалка
прибира тъй изкусно къде какво умре.
2
Празна табакера, празно портмоне,
празно се живее, хубава Жането!
Ах, да беше пълно днеска то поне —
пълно с знойна обич да беше сърцето!
Знам, баща ти може първите неща
лесно да напълни… туй ми е известно,
ала ти сърцето с шумна суета
днес да го напълниш никак не е лесно.
Пустото не пълни празното, уви,
а пък ти си пуста и зиме, и лете,
но все пак, Жането, ще напълниш ти,
ако не сърцето, то поне ръцете.
3
Припомням си, тогаз нощта ме приюти
из сънните полета.
Над мен бяха звезди, край мене самота
и малката Анета.
В миг падаща звезда с рубинена бразда
проряза висините.
— Един живот замря — прошепна плахо тя,
загледана в звездите.
— Отронена звезда аз чувала съм, че
е знакът на кончина.
Звездица падна там, туй, друже, ще рече:
една душа замина.
— Не знам отлита ли душа, кога звезда
отрони се в всемира,
обаче знам добре, че падне ли жена —
една любов умира.