Христо Смирненски
Катя

Аз — Нагел безпаричен съм,

ти — Дагни босокрака,

по кремъчния калдъръм

очаквам те сред мрака.

 

Жадувам твоите уста

със цвят червеновинен

и галещата топлота

на твоя смях невинен.

 

Опит от твоя поглед син

и малко от виното,

аз — неизвестен паладин,

тревожа ви селото.

 

Тревожа извора честит

на винени талази,

на плюшкиновци с жалък вид,

наречени думбази…

 

Аз — Нагел безпаричен съм,

ти — Дагни босокрака;

по кремъчния калдъръм

очаквам те сред мрака.

 

Но ако в тоз тревожен час

от мен те друг разлъчва —

ще скоча в дълбините аз

на пълната ви бъчва.