Христо Смирненски
Злободневка. Изборно хоро

Громки викове се чуха,

дъжд от книги заваля,

вятър изборен задуха

над долини и поля.

 

Чули, още недочули

за зло ли е, за добро —

всички стегнаха цървули

и заловиха хоро.

 

Бре, що тъпани, що свирки!

Всеки маха и реве,

кандърдисване, задирки,

всеки всекиго зове.

 

Златни кули стоетажни

обещават ти отвред,

чудни храмове миражни

и реки с масло и мед!

 

Разноцветни демагози

тичат, махат и реват:

„Не за онзи, не за този,

но за нас си дай гласът!“

 

А стените пременени

в чудни пъстри облекла,

сякаш перчат се засмени

над суетната тълпа.

 

Духа вятърът, престана

и хорото спря за миг.

Но какво нататък стана,

но защо е този вик?

 

— Нищо, джанъм! Там помръзнал

Връбчо, както се разбра,

а пък блокът се подхлъзнал

върху динена кора!