Христо Смирненски
Вечната гризетка

От седмица афишени одежди

надяна столицата многолюдна

и бликнаха пак хиляди надежди

под погледа на хубостта й чудна.

 

А тя така прекрасна, многоцветна

усмихва се под чудните си краски

и всекиго целувайки кокетно,

обсипва го с любов и знойни ласки.

 

Безброй сърца съгря тя в дните зимни,

изпълни ги с очакване и жажда;

в хор заечаха изборните химни

и ето всеки сватове проважда.

 

Бай Връбчо Добриянов Византийски

целуна д-р Данев по устата,

Малинов смигна кротко по комшийски,

подавайки си тихичко ръката.

 

Акционери тлъсти по природа

скърпиха дружество акционерно,

за да закупят на ангро народа

и му намъкнат бремето си черно.

 

Разнищени бекяри либерални

днес вече мафия си основаха,

деца на повестите криминални —

те силата на сговора разбраха.

 

А столицата — вечната гризетка,

на никого за нищо не отказва;

направи хитро тънката си сметка

и разкопча тя топлата си пазва.

 

В пазвата й топла, сиреч в общината,

настаниха се братски и другарски

и пръстите на пролетариата,

и меките десници гешефтарски.