Христо Смирненски
Везните на морала

Сред тълпата многозвучна на престолния ни град

като сребърни звънчета прозвънява твоят смях

и приканва, и примамва той към шумен маскарад

многохилядните братя на безпътния ти грях.

 

Но из улиците шумни твоят смях щом прозвъни,

понесе се шепот смътен и в позор те заклейми;

заклейми те, прикове те къмто леките жени,

оградени с лукс и блясък, а пристъпващи в тъми.

 

„Лека“, казват… колко странно и жестоко туй звучи!

Как неточни са везните на обществений морал!

Но неправдата е ясна и в присъдата личи,

че пред вид тук не е взето тежкия ви жълт метал.

 

И затуй в тълпата шумна гордо пак пристъпяш ти,

убедена, че не спадаш къмто леките жени,

убедена, че си тежка, щом като се нареди

бащиното ти богатство на моралните везни.