Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от знам.бг)
На подпор. Г. х. Делев
Последният тътен отдавна замря,
отдавна атаките вихрени спреха.
Пристъпи нощ тиха и плахо простря
над бранни чукари катранена дреха.
И свята десница лампади безчет
в небесната твърд неусетно запали.
Зефирът лек с майчинска нежност навред
целуна борците, сън вечен заспали.
Каква дивна свежест! Какъв аромат
из тези заспали усои се носи!
Как тихо е всичко, де мрачен бе ад,
де черна смърт младости ред днес покоси.
Но в свойто мълчание всичко мълви
за светли дела на чутовни герои:
мълвят чудеса тук цветя и треви,
тук химни възнасят чукари, усои.
И ето сребристият месец обля
с лъчите си бледи чукарите тъмни,
където гореща кръв буйно се ля
и пак ще се лее и преди да съмне.
Долитат стенания тихи едва —
лежат надалече борци неприбрани
и в техните глухи, невнятни слова
прозират се техните кървави рани,
а татък сред тази нощ — нощ полуден
кат призраци мяркат се рой санитари
и спират се, клякат край всеки ранен,
с кръвта си напоил тез диви чукари.
Печалният месец със бледи лъчи
облива чукарите, с кърви пропити…
Ах, колко ли майки с сълзи на очи
се молят за своите рожби избити?