Христо Смирненски
Баварският крал в столицата

Денят, както всякога — столичен ден.

Елит разноцветен в шпалир нареден;

в средата препуска изплашен стар пес

кат конник понесъл най-радостна вест;

стражари надути, войник до войник,

цилиндри, бомбета и фракове шик,

каляски, лакеи, перуки, пера,

прочувствени речи и громко „ура“.

 

— Къде го бе? Ей го!… — Настъпи ме, ма!

— Да беше седяла тогава дома!

— Това е пък Кирил… Малинов пък туй!

— Внимавай, по хорски обуща не плюй!

— Колега, днес как ли е старият кмет,

кат гледа от новия си кабинет?

— Ех, ако не беше чак толкова крал,

би ял макарони с баварския крал…

 

Каляската царска в двореца е чак,

а стари гальоти провлачат се пак:

редактори важни по 7 в файтон.

А най-отподире показва се он —

он, наш Българанчо, помъкнал крачка,

и шепне ухилен с калемче в ръка:

„По стройни редици от школна младеж

светец да си даже, пак с грях ще се взреш!“