Йон Хуаристи
Вчера

На Хуан Арансади

Ненавиждам хладните поселища на севера, в които бави

зимата оттеглянето си:

белосани от сняг площади

и церемониален унес под унилото слънце.

 

Степен вятър духа из околиите му.

От печални кули се навъртат часовете, но

единствен миг клепсидрата изпълва

и напразно е напразното изплъзване на времето.

 

Обществените им библиотеки пазят

първи издания на Критерият.

Портрети на Апариси, Носедал, Мантерола

висят върху стените на техните кметства.

 

Сгушени магазини под стилни колонади

продават молитвеници, служебници,

шнурове на Сан Блас, стихари,

броеници, ароматизирани с дима от каденето.

 

И когато пада вечерта, паства от каноници

напускат катедралите и в мрачна тишина

се пръсват в тесни улички. Клисари

с отвратителни бедра затварят пред олтара.

 

Не казвайте, че беше вчера. Кой ще тържествува?

Вижте под корицата на селищата ни,

там, където миналото става плът

и е материята на живеенето скуката.

 

Вижте дори по-навътре: нишката, в която дремят

души в камфор на свещеници и бръснари,

сънуващи от алени барети хоризонт.

Шум на листак достига от дъното на съня им.