Клара Ханес
Ще стигнат разцъфтелите бадеми…

На Владимир Холан

ЩЕ СТИГНАТ разцъфтелите бадеми до прозореца ти,

избягали от мисълта ми,

и тръпката на маслината,

която притреперва с хода на нощта.

 

Но аз,

все по-изгубена в думите ти,

няма да имам сили да стигна до вратата ти,

ще остана да бродя по улиците,

поронвайки боязни по земята на Кампа,

беседвайки смутена с въздуха,

танцувайки почтително с реката танца на смъртта

с изящни арабески

и неясни реверанси.

 

Дори не ще опитам чрез дъжда да ти говоря,

нито да яхна вятъра

и скрита в гривите му

да ти върна уханието на розите,

които ти, с един жест само, веднъж завинаги,

без да си даваш сметка,

си изнамерил за мене

с цялата пламнала пролет.