Хорхе Урутия
Стихотворение, което обяснява защо тази сутрин не ти подарявам стихотворения, защо се ограничавам всяка минута до мълчанието, защо предпазвам (панически бягам) проклетите думи, които знаят само да ни пробождат с кама

думата която бликва се изгражда, изработва с почивка,

гали се или милва

бяга отърсва ни — в галопа — от нас

или само се люлее в стар ритмичен носител

 

думата е бял хляб пресен превъзходен, за нас благословен хляб и нашарен, бе хляб за сватбата и никога или да, понякога е благодарен хляб

 

да ти поднеса думи е преобилно поднасяне защото съм само слово

 

или моята дума изгнива във всекидневно служене прахосан знак във всеки абсурден клас красива понякога колкото неуместна

 

да счупиш да срежеш да разцепиш да разбиеш на парчета думи,

да ги строшиш разкъсаш сцепиш скършиш,

да им изтръгнеш срамните части,

да ги насилиш, да ги изскубнеш,

да разбиеш на парчета думата е отбраната,

да я обориш, да я преследваш,

да не зачиташ онзи сребърен мост,

да я сплашиш да я затвориш да я пресушиш да я намачкаш да я изплюеш

да я намачкаш да я уринираш да я намачкаш и нахапеш

да привършиш завинаги нейните лексеми

(минимални единици със значение)

и да превърнеш фонемите им в концерти за свирка и освиркване.

 

коя дума да ти поднеса която да не е поднасяна или да я поднеса не би било очевидно пренебрегване?

 

ако можех да забравя думите да се смълча да бъда описвач да се откажа…

и осъдено във всеки стих за тебе се разграждам