Тери Гудкайнд
Душата на огъня (34)

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

НЕДАЛЕЧ МАЙСТОРИТЕ НА ОСТРИЕТО и повечето от ловците се грижеха за Ду Чайлу. Духовната майка на Бака Тау Мана се бе завърнала от света на духовете или поне от пътя за натам и Ричард виждаше, че топлината на тялото й я е изоставила. Одеялата се оказаха недостатъчно и Ричард разреши на мъжете да запалят огън, за да й помогнат да се стопли, но само при положение, че всички стоят заедно, за да се намали рискът от изненади.

Двама от ловците разчистиха малко трева и изкопаха плитка дупка, докато останалите ловци приготвяха стегнато завързани калъпи от трева. При завързването изстискваха почти цялата влага. Наредиха четири от калъпите в средата на дупката, а между тях поставиха парченце смола, което си носеха. Щом се появи пламък, наредиха останалата трева около огъня да изсъхне. За кратко време вече разполагаха с огън и достатъчно суха трева, за да го поддържат.

Ду Чайлу изглеждаше като самата смърт, само дето леко се бе затоплила. Все още й беше много зле. Но поне бе жива. Дишането й се бе успокоило, макар и от време на време да получаваше пристъпи на кашлица. Майсторите на острието внимаваха да има достатъчно горещ чай за нея, докато грижовните ловци се бяха заели да й сготвят топла каша от тава. Засега като че ли се бе закрепила в света на живите и скоро щеше да се оправи.

За Ричард бе истинско чудо, че някой може да оживее, след като веднъж е бил мъртъв. Ако някой му бе разказал подобно нещо, а не го бе видял със собствените си очи, едва ли щеше да повярва. Убежденията и вярванията му като че ли бяха претърпели сериозен трус.

Ричард вече не се съмняваше за това какво трябва да направят.

Кара, скръстила ръце, наблюдаваше мъжете, които се грижеха за Ду Чайлу. Калан също гледаше с удивление, каквото изпитваха всички освен Кара. За Морещица всичко това бе в рамките на нормалното — мъртвец да бъде върнат в света на живите. Но онова, което се струваше нормално за една Морещица, явно бе странно за всички останали.

Ричард нежно придърпа Калан към себе си.

— Преди малко каза, че никой не се е промъквал пред Домини дирч от векове. Имало ли е такъв случай по-рано?

Калан насочи вниманието си към него.

— Не е много ясно и изобщо мненията са противоречиви, поне извън Андерия.

Откакто това име бе споменато за пръв път от Ду Чайлу, Ричард остана с впечатлението, че то не е от любимите места на Калан.

— Какво искаш да кажеш?

— Тази история има нужда от известни обяснения.

Ричард измъкна от раницата си три парчета хляб от тава и подаде по едно на Калан и на Кара. Спря погледа си върху Калан.

— Слушам те.

Калан отчупи малко парченце от хляба си, очевидно чудейки се как да започне.

— Страната, наречена днес Андерия, някога била нападната от народ на име Хакен. Народът на Андерия твърди, че Хакенците използвали Домини дирч срещу хората, живели някога по тези земи — хората, които днес се наричат Андерианци.

По времето, когато се обучавах в Кулата като малко момиче, магьосниците ме учеха друго. Така или иначе, оттогава са изминали много векове. Историята често бива обърквана от хората, които я преподават. Ето например готова съм да се обзаложа, че историците от Императорския орден ще имат съвсем различна версия за случилото се в Ренуолд от нашата.

— Искам да ми разкажеш историята на Андерия — каза той, докато тя предъвкваше парчето хляб, което си беше отчупила. — Историята, на която са те учили магьосниците.

Калан преглътна и започна:

— Ами преди много векове, може би две или три хилядолетия, народът Хакен излязъл от Дивото и нападнал Андерия. Предполага се, че Хакенците били отдалечен народ, чиито земи са се оказали неблагодатни за живеене поради някакви причини. Подобни неща са се случвали и на други места, например когато течението на река се променя под въздействие на земетресение или наводнения. Случва се някога плодородна област да пресъхне и повече да не става за земеделие или животновъдство. По някога посевите изгарят и хората се местят на ново място.

Както и да е, според това, което са ме учили, Хакенците някак си успели да преминат покрай Домини дирч. Как, това никой не знае. Мнозина от тях били изклани, но някои все пак успели да се спасят и да преминат, завладявайки страната, известна днес като Андерия.

Андерианците били преди всичко номадски народ, съставен от племена, които водели помежду си жестоки междуособни войни. Те били неграмотни, не разбирали от металообработване, строителство и други подобни, освен това нямали никаква социална структура. Накратко, в сравнение с нашествениците си Хакенци, били изостанал народ. Не че не били умни, но просто Хакенците били по-напред от тях в много отношения.

Хакенците разполагали и с по-мощни оръжия. Например имали кавалерия и разбирали доста повече от бойни стратегии и тактика. Имали утвърден команден състав, докато Андерианците непрекъснато се биели кой да заеме мястото на главнокомандващ. Това била една от причините Хакенците, след като успели някак си да се промъкнат покрай Домини дирч, да завладеят безпроблемно Андерия.

Ричард подаде на Калан мях с вода.

— Значи Хакен бил войнствен народ, завоеватели по душа — с такова впечатление оставам. Че живеели като завоеватели?

Калан избърса потеклата по брадичката й вода.

— Всъщност не, те не тръгвали да завоюват нови територии само от удоволствието да поробват. Не тръгвали на война, водени от хищнически страсти.

Носели със себе си познанията си в различни области на живота — от това как се правят кожени обувки до обработването на желязо. Били грамотен народ. Разбирали от математика и можели да я прилагат в различни области, например в архитектурата.

Най-много разбирали от фермерство, обработвали огромни площи, орели с рало, теглено от волове и коне, за разлика от Андерианците, които се прехранвали предимно от лов. Събирали и диворастящи плодове и зеленчуци, като имали и градини, но ги обработвали ръчно. Хакенците създали водо напоителна система и донесли ориза като допълнение към останалите семена. Знаели как да селектират и подобряват реколтата например от жито, използвали земята и климатичните условия пълноценно. Били експерти и в коневъдството. Добитъкът им бил прекрасен, стадата им — огромни. — Калан му върна мяха и отхапа малко от хляба си. Махна с ръка. — Както става обикновено при завоеванията, Хакенците, като победители, поели управлението в свои ръце. Те наложили своите традиции над тези на Андерианците. Настъпил мир, па макар и наложен от нашествениците. Те били строги, но не брутални. Вместо да изколят Андерианците, както обикновено правят нашествениците победители, те ги вплели в своето общество, отначало само като евтина работна ръка. Ричард заговори с пълна уста:

— Значи и Андерианците са имали полза от нашествието на Хакен?

— Да. Под ръководството на Хакенските лордове храната била в изобилие. Както Хакенците, така и Андерианците просперирали. Преди нашествието Андерианското население било доста рехаво, винаги на ръба на изчезването. Благодарение на обилната храна се закрепили и умножили.

Ду Чайлу се закашля и те се извърнаха към нея. Ричард се протегна към раницата си и заровичка в нея. Извади малко вързопче, дадено му от Нисел. Вътре имаше няколко от листата, които старата лечителка някога му бе дала за успокояване на болката. Завърза две-три в пакетче и го подаде на Кара.

— Кажи им да го сложат в чая й и да го оставят да покисне. Ще облекчи стомаха й. Кажи на Чандален да им предаде, че тези листа са ни от Нисел — той да го предаде на хората на Ду Чайлу, за да не се притесняват.

Кара кимна. Взе билките в дланта си.

— Кажи й, че след като си изпие чая, трябва да подъвче едно от листата. Ще се почувства по-добре. По-късно, ако още й е зле, може да подъвче още едно.

Кара се запъти да изпълни поръчката му.

Макар Морещицата никога да не би си признала, Ричард знаеше, че й доставя удоволствие да помага на човек, изпаднал в беда. Той не можеше да си представи какво ли е усещането да върнеш умрял човек към живота.

— И какво станало по-нататък с Хакен и Андерия? Нещата потръгнали ли? Андерианците научили ли нещо от Хакенците? — Той вдигна парчето хляб към устата си. — Настъпили ли братство и разбирателство?

— Общо взето. Хакенците донесли със себе си ред и правила. Преди тяхното идване Андерианците непрекъснато се карали помежду си и това често водело до кървави конфликти. Всъщност нашествениците Хакенци убили по-малко Андерианци, отколкото самите те избивали в обичайните си междуособни войни. Така поне ме учеха магьосниците.

Макар да не твърдя, че е била изцяло справедлива и равноправна, Хакенците разполагали и с правосъдна система. Тя била далеч по-съвършена от стадните правила на Андерианците или пък от правото на по-силния. Веднъж завладели Андерия и наложили правилата си, Хакенците научили Андерианците да четат.

Андерианците може да били невежи, но били умни. Не били способни да измислят сами нещата, но бързо схващали хубавото и го приемали като свое. В това отношение нямали равни на себе си.

Ричард махна с навития на руло хляб в ръката си.

— Тогава защо страната не се нарича Хакения или нещо такова? Искам да кажа, след като мнозинството в Андерия са Хакенци.

— За това след малко. Ще стигна и дотам. — Калан отхапа още хапка от хляба си. — Според думите на магьосниците, които ме обучаваха, Хакенците имали правосъдна система, която, след като се заселили в Андерия и при развитието и благоденствието, което настъпило, само станала по-добра.

— Справедливост от завоевателите?

— Цивилизацията не идва изцяло развита, Ричард. Това е процес на доизграждане. Част от този процес е смесването на народи, често дори чрез завоевания, но водещо към по-добро. Не можеш да определяш нещата по простите критерии за нашествия и завоевания.

— Но щом един народ идва и насилва друг…

— Погледни Д’Хара. Благодарение на нашествие, организирано от теб, тя ще се превърне в място на справедливостта, където страданията и убийствата вече няма да са начин на живот и управление.

Ричард не смяташе да спори по този въпрос.

— Да, предполагам, че е така. Но ми се струва срамно една култура да бъде унищожена от друга, която я завладява. Не е честно.

Тя го погледна така, както понякога го гледаше Зед — поглед, който говореше, че се надява той сам да прозре истината, вместо да повтаря общоизвестни, но криворазбрани твърдения. Това го накара да млъкне и да я слуша внимателно.

— Културата не е предимство за съществуване. Културите не са ценност сами по себе си. Без някои култури светът би се оправил по-добре. — Тя повдигна вежда. — За пример ще ти дам Императорския орден.

Ричард въздъхна:

— Разбирам.

Той отпи от мяха, а тя отхапа още парче хляб. Ричард продължаваше да си мисли, че някак не е нормално една култура, която има история и традиции, да бъде заличена от лицето на земята. Но разбираше, че до известна степен точно това иска да му каже тя.

— Значи Андерианският модел на живот престанал да съществува. Беше стигнала до Хакенската правораздавателна система?

— Въпреки онова, което днес бихме си мислили за начините им на завладяване на Андерия, Хакенцинте били хора, които уважавали справедливостта. Всъщност според тях това било основата за изграждане на подредено и проспериращо общество.

И така, с времето новите поколения Хакенци давали на Андерианците все по-голяма свобода, постепенно започнали да гледат на тях като на равни. Тези следващи поколения имали подобни на нашите разбирания и започнали да изпитват срам от онова, което дедите им сторили някога с Андерия. — Калан плъзна поглед по полята. — Разбира се, много по-лесно е да изпитваш срам, когато виновниците са мъртви от векове, особено при положение, че по подразбиране ти е отредено по-високо морално ниво, без да се налага да издържаш теста на едновремешните условия. Както и да е, привързаността им към техните разбирания за справедливост се оказала началото на срива на Хакенския народ. Андерианците, тъй като били поробени, мразели Хакенците от дъното на душата си и никога не преставали да изпитват желание за мъст.

Един от ловците, които приготвяха кашата, им донесе по топъл комат хляб от тава, напълнен с димяща каша. Калан и Ричард с благодарност приеха горещата храна и му благодариха на неговия език.

— И как така правораздавателната система на Хакенците — попита Ричард, след като и двамата бяха опитали кашата, разбъркана с изсушени сладки боровинки — довела до това, че днес те на практика са роби на Андерианците? Това ми се струва просто невъзможно.

Той забеляза, че Ду Чайлу, увита в одеяла край огъня, не се докосва до храната си. Кара бе накиснала в чая й билките и се бе настанила до нея, като гледаше поне да си пийне малко чай от дървената чашка.

— Не правораздавателната система станала причина за разрухата на Хакенците, Ричард, това било само една стъпка от дългия път. Изтъквам ти само откъслечни факти. Резултатите. Подобни промени в една култура и общество стават в продължение на много години. Тъй като законите били наистина справедливи, Андерианците постепенно започнали да се придвижват напред, докато в крайна сметка закрепнали дотолкова, че можели сами да се борят за власт. По отношение на глада за власт Андерианците не са по-различни от всеки друг народ.

— Хакенците са властен народ. Как са приели другия вариант! — Ричард поклати глава. Беше му трудно да повярва на разказите на магьосниците.

— Истината е някъде по средата — каза Калан, облизвайки пръста си. — Веднъж получили възможността да се ползват от справедливи закони, Андерианците започнали да ги употребяват разумно. Веднъж влезли в обществото, използвали свободата си, за да си извоюват определен статус. Отначало само участвали в различните дейности, в занаятите, превърнати в гилдии, ставали членове на малки местни съвети — такива неща. Стъпка по стъпка.

Не оставай с грешно впечатление, Андерианците също можели да работят здраво. Тъй като законите били справедливи към всички, успели да извоюват за себе си същите привилегии като Хакенците. Развивали се успешно и започнали да ги уважават. И най-важното, някои от тях станали лихвари.

Тоест, както виждаш, оказало се, че Андерианците притежавали талант и усет към бизнеса. С времето образували и прослойка на търговците, не само на работниците. Постепенно търговците успели да осигурят бъдещето на своите семейства. После се превърнали в лихвари, тоест започнали да представляват финансова сила. Няколко големи Андериански фамилии контролирали по-голямата част от финансовия пазар и били скритата сила зад управлението на Хакенците. Хакенците били добронамерени и доволни, а Андерианците имали цел в живота.

От Андерианците започнали да излизат и учители. Още от самото начало Хакенците били решили, че учителстването е проста работа, която може да бъде поверена на Андерианците, за да могат Хакенците да се занимават с по-съществени неща. Андерианците започнали да обсебват всички аспекти на образованието — не само обучението само за себе си — и постепенно започнали да контролират учебната програма, да изработват изисквания за обучение.

Ричард преглътна от кашата си.

— Значи, от гледна точка на Хакенците това било един вид грешка?

Калан вдигна наполовина изядената си хлебна паница с каша, за да подсили думите си:

— Освен четене и смятане децата учели история и култура, с цел постепенно да се научат да осъзнават своето място в културата и обществото на своята страна.

Хакенците искали децата им да бъдат учени на нещо повече от войни и завоевания. Те вярвали на проповядваното от Андерианските учители за бруталното Хакенско завоевание върху благородния Андериански народ и мислели, че това ще помогне на децата им да растат цивилизовани, с уважение към околните. Вместо това резултатът бил вината, насадена в съзнанието на младите Хакенци, което довело до разяждането на самата природа на Хакенското общество и на уважението към авторитета на Хакенското управление.

И тогава ги сполетяла катастрофата — настъпило цяло десетилетие суша. Именно по това време Андерианците направили решителната крачка, с която прогонили Хакенците от властта.

Цялата икономика на страната се базирала на производството на зърнени храни — предимно жито. Фермите се разорявали, фермерите не можели да доставят на търговците предплатените им количества зърно. Всички се опитвали да оцелеят в трудните времена и затъвали в дългове. Онези, които не разполагали със средства, загубвали фермите си.

Трябвало да се установи държавен контрол, който да направлява икономиката в тежките времена, да успокои хората, но управляващите Хакенци се страхували да не ядосат лихварите, които ги подкрепяли.

И тогава изригнали по-сериозните проблеми.

Започнали да умират хора. Вдигнали се гладни бунтове. Феърфийлд бил изгорен до основи. И Хакенци, и Андерианци се вдигнали на бунтове без никакви правила и закони. В цялата страна настъпил хаос. Мнозина избягали в съседни страни, с надеждата да започнат нов живот, преди да измрат от глад.

Андерианците обаче използвали парите си, за да купуват храна от чужбина. Само финансовите запаси на богатите Андерианци можели да вкарват храна от далечни земи и това била единствената надежда за спасение на повечето хора. Андерианците, осигурили храна от чужбина, били възприемани от населението като ръката на спасението.

Богатите Андерианци започнали да купуват банкрутирали предприятия и ферми от отчаяни хора, нуждаещи се от средства. Андерианските пари, колкото и оскъдни да били, заедно със запасите от храна били единственото спасение на повечето семейства.

Именно тогава Андерианците започнали да изискват истинската цена за услугите си и да си отмъщават.

Правителството, управлявано от Хакенци, било обвинено от тълпата за глада. Андерианците, благодарение на търговските си връзки, се превърнали в подбудители на бунтове и граждански недоволства. В страната настъпила пълна анархия, Хакенските управници били свалени и екзекутирани публично на улиците, телата им били влачени от ликуващата обезумяла тълпа.

Хакенските интелектуалци били избрани от търсещата кървава отплата тълпа за виновниците за глада. Образованите Хакенци били възприемани като врагове на народа, дори от мнозинството от останалите Хакенци, които били фермери и работници. Чистката била кървава. В бунтовете и беззаконието цялата управляваща класа на Хакенците била систематично изтребена. Всеки богат и образован Хакенец бил заподозрян и съответно осъден на смърт.

Андерианците набързо унищожили с финансови средства или чрез обезумялата тълпа всички останки от бизнес или друга дейност на Хакенци.

В настъпилия вакуум Андерианците се добрали до властта и въвели ред, давайки храна, на гладуващите — независимо дали били Хакенци или Андерианци. Когато нещата се поуспокоили, Андерианците вече контролирали всичко и съвсем скоро, с помощта на силните търговци, които можели да си позволят да наемат, стискали страната в желязна хватка.

Ричард бе спрял да яде. Не можеше да повярва на ушите си. Гледаше Калан онемял, докато тя продължаваше да му разказва историята на гибелта на човешкия разум.

— Андерианците променили всички порядки в страната, бялото станало черно, черното — бяло. Обявили, че нито един Хакенец не може да съди честно Андерианците заради древната традиция, ощетяваща Андерианците.

Точно обратното, твърдели Андерианците, тъй като толкова дълго били потискани от злите Хакенски лордове, се научили да разбират природата на неравенството и за това можели да бъдат единствените квалифицирани съдници.

Зловещите разкази за жестокостта на Хакенците били цената на социалното приемане. Уплашени Хакенци, в опита си да докажат, че злокобните обвинения са далеч от истината, и да избегнат гибелта си, доброволно се подчинявали на властта на Андерианците и на безмилостните наемници.

Андерианците, които толкова дълго нямали достъп до властта, били безмилостни в налагането на своята власт.

На Хакенците било забранено да заемат ръководни длъжности. Постепенно, тъй като Хакенските лордове изисквали от Андерианците да се обръщат към тях със сър, дори правото на това обръщение им било отнето, освен, ако по някакъв начин не докажат стойността си и не получат специално разрешение.

— Но как така не са се смесили? — попита Ричард. — След толкова много време защо Хакенците и Андерианците не са започнали да се женят помежду си? Защо не са се слели в един народ?

Калан поклати глава.

— Още от самото начало Андерианците, висок и мургав народ, решили, че женитбата с червенокосите Хакенци е престъпление срещу Създателя. Те вярват, че Създателят, в Своята мъдрост, е направил хората различни. Според тях е недопустимо народите да се смесват като добитък, от който да се получи нова порода. Не казвам, че от време на време не се случвало. Но дори до днес подобни случаи са рядкост.

Ричард зави последната си хапка тава с каша.

— И как стоят нещата сега? — Той пъхна хапката в устата си.

— Тъй като само угнетените, т.е. Андерианците, могат да са добродетелни, тъй като са потискани, единствено на тях се позволява да заемат управленчески длъжности. Те учат, че потисничеството на Хакенците продължава и до днес. Дори един поглед от Хакенец може да се приеме за знак на омраза. Обратно, Хакенците не могат да са угнетени, следователно и добродетелни, тъй като по самата си природа са покварени.

Вече е противозаконно Хакенците да се учат да четат, от страх да не би някой ден отново да завземат властта и да започнат ново клане над Андерианския народ — което е сигурно както, че денят изкоренява нощта, ако използвам собствените им думи. Хакенците задължително посещават часове, наречени наказателни събирания, които им напомнят кои са.

Не забравяй, Ричард, че това, което ти разказвам, някога ми е разказвано от магьосниците. Версията на Андерианците е съвсем различна. Те учат, че са угнетен народ, който, благодарение на качествата си, след векове на потисничество отново е извоювал културното си надмощие. Доколкото мога да преценя, ми се струва, че е твърде възможно именно тяхната версия да е правилната.

Ричард стоеше с ръце на хълбоците и я гледаше с невярващ поглед.

— И Съветът в Ейдиндрил е позволил това? Позволил е на Андерианците да заробят Хакенците по такъв начин?

— Хакенците са се предали без много ропот. Те вярват на онова, което са ги учили учителите им Андерианци — че така е по-добре.

— Но как е възможно Централният съвет да допусне подобна несправедливост?

— Забравяш, Ричард, че Средната земя бе обединение на суверенни страни. Изповедниците помагаха правилата в Средната земя да са, до известна степен, справедливи за всички. Не допускахме убийство на политически опоненти и подобни, но народ като Хакен доброволно е поел пътя, по който върви страната му, в такъв случай Съветът няма какво да направи. На грубата сила той може да се противопостави, но на странните порядки в дадена страна…

Ричард разпери ръце.

— Но Хакенците продължават да живеят така, защото вярват на тези глупости. Не могат да си представят колко нелепо е всичко това. Това е все едно да злоупотребяваш с невежи хора.

— За теб може и да е злоупотреба, Ричард. Но те гледат на нещата от друг ъгъл. За тях това е начин да се постигне мир в страната им. Това е тяхно право.

— Фактът, че те съзнателно са били обучавани по начин, който да ги превърне в невежи, доказва, че става въпрос за злоупотреба.

Тя килна глава на една страна.

— Не ми ли каза сам преди малко, че Хакенците нямат право да унищожават културата на Андерия? А сега укоряваш Съвета, задето не е направил същото.

На лицето на Ричард бе изписано объркване.

— Но нали Съветът е на Средната земя?

Калан отпи от мяха и му го подаде.

— Всичко това се е случило преди много векове. Никоя страна не е била достатъчно силна, за да наложи свой закон на останалата част на Средната земя. Чрез Съвета ние просто се опитвахме да работим заедно; Изповедниците се намесваха винаги когато властимащите минаваха оттатък границата на правомощията си.

Ако се бяхме опитвали да наложим на всяка суверенна страна модел на управление, обединението отдавна да се бе разтурило и на мястото на разбирателството и сътрудничеството да е избухнала война. Не казвам, че всичко е било перфектно, Ричард, но поне позволяваше на повечето хора да живеят в мир.

Той въздъхна.

— Предполагам. Не съм експерт в държавните дела. Предполагам, тези порядки са служили на хората в Средната земя хиляди години.

Калан зачовърка хляба си.

— Неща като случилото се в Андерия са една от причините да започна да разбирам и да вярвам на онова, което се опитваш да постигнеш, Ричард. Допреди теб, зад чиято дума стои Д’Хара, нямаше нито една страна, достатъчно силна да наложи закон, общ за всички. Срещу враг като Джаганг обединение като досегашното няма никакъв шанс.

Ричард не можеше да си представи какво й е било като Майката Изповедник да гледа как делото на живота й се разпада. Бащата на Ричард, Мрачният Рал, бе задействал събития, променили целия свят. Калан поне бе видяла в хаоса възможност.

Ричард се почеса по челото, замислен за следващата си крачка.

— Добре, сега вече знам малко за историята на Андерия. Сигурен съм, че ако познавах историята на Д’Хара, щях да я сметна за къде-къде по-жестока, а ето, че сега всички Д’Харанци ме следват и се борят за справедливост — колкото и странно да звучи това.

От разказа ти за историята на Андерия разбирам, че това са хора, които за нищо на света не биха се подчинили на Императорския орден. Мислиш ли, че можем да ги спечелим на своя страна?

Калан въздъхна дълбоко и се замисли над въпроса му. Той се бе надявал тя да отговори утвърдително, без да се замисля.

— Те са управлявани от Суверен, който е и техен религиозен водач. Тази страна на обществото им ги тегли назад към религиозните вярвания на Андерианците. Директорите от Кабинета за културно приятелство имат крайната дума за това кой ще бъде избран за Суверен до живот. Директорите би трябвало да бъдат моралното сито на избрания за Суверен — по някакъв начин това е като Първия магьосник, който избира правилния човек за Търсач на истината.

Андерианците вярват, че след като Директорите веднъж изберат Суверена, той преминава отвъд плътското и се превръща в еманация на самия Създател. Някои набожно вярват, че Създателят наистина говори чрез неговата уста. За мнозина той е почитан и обожествяван като Създателя.

— Значи той е човекът, когото трябва да убедим, за да ги спечелим на своя страна?

— Отчасти, но в наше време Суверенът реално не ръководи страната. Той е по-скоро идол, обичан от хората заради онова, което символизира. В днешно време Андерианците съставляват не повече от петнайсет-двайсет процента от цялото население, но отношението на Хакенците към Суверена е същото.

Той притежава властта да заповяда нещо на правителството, но по-често просто одобрява техните решения. Де факто управлението на Андерия е в ръцете на Министъра на културата. Той определя правилата, по които живее страната. В момента това би трябвало да е човек на име Бертранд Чанбоор.

Кабинетът на Министъра на културата се намира извън Феърфийлд и е ръководното тяло, което реално взима всички решения. Представителите, с които се срещнах в Ейдиндрил, докладват направо на Министър Чанбоор.

Независимо от мътната някогашна история, днес Андерия е сила, с която всеки би трябвало да се съобразява. Някогашните Андерианци са били примитивен народ, това вече не е така. Те са заможни търговци, които контролират огромни пазари и притежават солидно състояние. Те ръководят с умение и вещина. Държат здраво своята власт и зачитат страната си.

Ричард огледа пустите тревисти поля. Откакто Хармонията се появи, за да убие Ду Чайлу и той почувства косъмчетата по тила му да настръхват, непрекъснато бе нащрек за това усещане. Надяваше се, че ако отново се появи, ще го долови по-рано и ще може да предупреди всички за опасността.

Погледна към групата хора около огъня и видя как Кара храни Ду Чайлу с каша. Ду Чайлу трябваше да се върне при своя народ, а не да разнася из пътищата нероденото си още дете.

— Освен това Андерианците не са някакви си затлъстели, мързеливи, мекушави търговци — продължи Калан.

— Освен армията, където всички са поставени на равна нога, единствено на Андерианците се позволява да носят оръжие и се говори, че са добри в бойните изкуства. Андерианците, независимо какво мислиш за тях, не са глупаци и никак не е лесно човек да ги преметне.

Ричард отново огледа тревистите поля, оформяйки план за действие в главата си.

— В Ебинисия, в Ренуолд — каза той — Джаганг показа как се отнася с народите, които отказват да се присъединят към него. Ако Андерия не се присъедини към нас, отново ще попадне под чуждо робство. Този път завоевателите им няма да притежават чувство за справедливост.