Педро Салинас
Доверие

ДОКАТО има

някой отворен прозорец,

очи, завръщащи се от съня,

друга започваща утрин.

 

Море със странстващи вълни —

докато има —

продавачи на веселия,

донасящи ги и отнасящи ги.

 

Лен за предачката,

дървета дръзващи —

докато има —

и вятър за селвата.

 

Жасмин, карамфил, бяла лилия,

където ги има, и където не

в имената, които ги мамят.

 

Докато има

сенки, които отричат мрака,

доказателства от светлина, че светлината е

целият свят, освен тях.

 

Вода, както я искат —

докато има —

гъвкава из потока,

най-предана сред басейна.

 

Толкова листа във върбалака,

толкова птици сред клоните —

докато има —

толкова песен в чичопея.

 

Едно пладне, което приема

спокойно съдбата си,

която разбулва следобедът.

 

Докато има

кой да разбира сухия лист,

фалшива елегия, далечна

прелюдия на пролетта.

 

Цветове, които в отсъствията си —

докато има —

следвайки светлината изчезват

и следвайки я се връщат,

 

Богини, които минават леки,

но оставят една душа —

докато има —

отличена с техните следи,

 

Памет, която да убеждава тази привечер, която си отива, че никога няма да е мъртва.

 

Докато има

прозирни светлини в мрака,

ясноти потайно,

нощи, които едва са такива.

 

Шепоти от звезда до звезда —

докато има —

Касиопея, която пита

и Лебед, който й отговаря.

 

Толкова думи, които очакват,

измислици, изясняващи —

докато има —

зазоряване на поема.

 

Докато има

което го имаше вчера, има го днес,

което ще дойде.