Педро Салинас
Рисуван часовник

ДВА и двадесет и пет. Но не тук, не.

От кой ден ще са

онези два и двадесет и пет,

от кой свят ще са

двата и двадесет и пет, от коя година?

Колко добре е онзи час

отделен, глуповат, летящ

сред пределите на времето!

Вижда се, че е един час,

в който не се случи друго, освен него:

шестдесетте му минути

най-бавни, шестдесет дълги целувки,

невинни

по нежната буза на една привечер

от някой септември, не зная къде.

Дотам да престане да бъде

преходен час във възлизането си

към онова, което вече е сега: една душа на час

избран — защо? —

спасен сред всичките от циферблата

на онзи рисуван часовник, фалшив, весела

мярка на вечното.