Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (50)

Четиридесет и девета глава

Клариса седеше на кравай върху стола и поръбваше новата рокля, подарък от Натан. Той бе понечил да накара шивачките да го сторят, но Клариса настоя — най-вече за да се намира на работа. Натан се усмихна и каза, че щом така й харесва, няма проблеми. Тя вече се питаше какво ще прави с всичките рокли, които той продължаваше да й купува. Беше му казала да престане, но той й носеше нови и нови.

Натан се върна от вратата, където бе прекарал доста време в разговор с войник на име Болесдън. Обсъждаха действията на специалните разузнавателни части на Джаганг — същите войски, нападнали дома на Клариса в Ренуолд, както се оказа.

Тя се опитваше да не слуша какво си приказва Натан с това войниче, което се появяваше на вратата им от време на време. Не й се мислеше за кошмара, преживян в Ренуолд. Натан й бе казал, че иска да сложи край на кланетата, за да няма повече Ренуолди. Наричаше го прахосване на живот.

Щом той се приближи, Клариса го погали по крака.

— Мога ли да направя нещо за теб?

Сините му очи се извърнаха към нея и останаха взрени в лицето й дълъг момент.

— Не, все още не. Трябва да напиша едно писмо. Скоро очаквам посещение. Когато дойдат, не отивай в спалнята да отваряш вратата. Стой тук. Не искам да те виждат. Ти не притежаваш магия, така че няма да разберат, че си в стаята.

Клариса усети безпокойство в гласа му.

— Мислиш ли, че ще ти създадат неприятности? Няма да се опитат да ти причинят зло, нали?

На лицето му грейна лукава усмивка.

— Това ще е последната им грешка. Заложил съм толкова капани на това място, че самият Пазител не би се осмелил да се изправи насреща ми. — Той й смигна, за да я успокои. — Ако искаш, можеш да надникваш през ключалката. Няма да е зле да запомниш лицата им. Опасни са.

Със свит от притеснение стомах Клариса продължи да бродира листенца и фигури по ръба на роклята си — беше решила, че това ще я направи още по-хубава, а и това щеше да запълни времето, докато Натан напише писмото си. Той свърши и закрачи из стаята със сключени зад гърба ръце.

Когато най-сетне се почука, Натан погледна към спалнята, където се намираше вратата към коридора. Извърна се към Клариса и вдигна пръст към устните си. Тя кимна. Той затвори вратата към дневната и отиде да отвори. Тя остави ръкоделието си и коленичи до вратата, за да може да гледа през ключалката.

Щом Натан отвори, й се откри добра гледка. В коридора стояха две красиви жени на нейна възраст. Зад тях чакаха двама млади мъже. Мрачните погледи на жените можеха да прережат камък.

Клариса с почуда установи, че двете имат на долните си устни по една малка златна халка — също като нея.

— Виж ти, виж — презрително започна едната, — и това ако не е самият Пророк. Както си и помислихме, Натан — че си пъхаш носа където не ти е работа.

Натан се ухили широко и направи драматичен поклон от кръста.

— Сестра Джоудел. Сестра Виламина. Колко се радвам да ви видя отново. А това е Господарят Рал — дори за теб, Джоудел.

— Господарят Рал — повтори подигравателно жената с равен глас. — Така и чухме.

Натан помаха за поздрав на двамата мъже, застанали зад жените в коридора.

— Винсент, Пиърс, колко се радвам да видя малките магьосничета отново. Все още ли се опитвате да усъвършенствате пророческите си дарби, а? Дошли сте за съвет? Или може би за урок?

— Започнала е да ти хлопа дъската, нали, старче? — обади се единият от младежите.

Веселото настроение на Натан изведнъж се изпари. Пръстът му се стрелна напред. Младежът изкрещя и се строполи на пода.

— Предупредих те, Пиърс — Господарят Рал.

Клариса никога не бе чувала Натан да говори с по-страшен и недвусмислено заплашителен глас.

— Не си прави повече експерименти.

Сестра Виламина погледна свъсено Пиърс и го предупреди нещо със зловещ съсък, докато той се изправяше на крака.

Натан ги покани с ръка:

— Моля, дами, заповядайте. Поканете и момчетата.

Според Клариса не бяха съвсем момчета. Прецени ги като поне двайсет-двайсет и пет годишни. Четиримата предпазливо пристъпиха прага, като стояха плътно един до друг, стиснали ръце в юмруци пред себе си. Натан затвори вратата.

— Доста рискуваш, На… Господарю Рал, да ни пускаш четиримата едновременно толкова близо до себе си — каза Сестра Джоудел. — Едва ли щеше да си толкова безгрижен, ако някоя малоумна Сестра не се бе смилила над теб и не бе свалила Рада’Хан от врата ти.

Натан се плесна по бедрото и зави от смях. Останалите четирима едва разтвориха устни в бледи подобия на усмивки.

— Рискувам, а? — повтори той, след като пристъпът на смях заглъхна. — Че какво толкова има да ме е страх от такива като вас? Освен това държа да ви уведомя, че свалих Рада’Хан сам-самичък. Справедливо е да знаете, че докато всички вие глупаво вярвахте, че съм някакъв малоумен старец, аз изучавах неща, каквито не бихте могли да си представите, че съществуват. Докато всичките вие, Сестри…

— На въпроса! — изръмжа Сестра Джоудел.

Натан вдигна пръст.

— Въпросът е, добри ми хора, че нямам никакви лоши намерения спрямо вас или вашия господар, но ако понечите да ми сторите зло, ще ви обвия с мрежи, които изобщо няма да забележите, камо ли да разберете как да се защитавате от тях. Например сигурен съм, че усещате елементарните щитове, които съм поставил тук-там, но освен тях има и други, скрити зад онова, което можете да надушите. Ако…

Сестра Джоудел изгуби търпение и отново го прекъсна:

— Не сме дошли да слушаме глупостите на изкуфяващ старец. Да не ни мислиш за глупаци? Веднага усетихме патетичната магия, с която тъй гордо си обградил това място, и мога да те уверя, че няма нито една педя от нея, която всеки един от нас поотделно да не може да пробие с лекота, докато в същото време се наслаждава на паница топла супа!

Винсент разбута двете Сестри.

— Наслушах се на дрънканиците на изперкалия старик. Винаги е бил горд със себе си. Време е да разбере с кого си има работа!

Натан не понечи да се защити, щом Винсент вдигна ръце. Клариса ококори очи в ужас, видяла как пръстите на се сгърчват злобно, а лицето му се изкривява от нескрита омраза. От ръцете му се стрелна светкавица, която полетя към Натан. Клариса прикри с длан устата си.

Във въздуха проехтя кратък стон. Светлината, извираща от пръстите на младежа, се разлюля. Чу се тъп удар, който Клариса усети като вибрация в пода, щом светкавицата се завъртя в съседната стая.

Когато светлината и шумът утихнаха, Винсент бе изчезнал.

На пода, на мястото, където бе стоял, Клариса забеляза малка купчинка бяла пепел. Натан отвори вратата и изблъска с крак пепелта в коридора.

— Благодаря ти, че намина, Винсент. Съжалявам, че трябва да си тръгваш толкова скоро. Нека те изпратя.

Натан със замах забърса остатъка от пепелта, вдигна се облаче прах. Затръшна вратата и се извърна към зяпналите лица на тримата в стаята:

— Та както казвах, ще направите последната грешка в живота си, ако ме подценявате или си изграждате невярна представа за възможностите ми. Ограничените ви мозъци няма да могат да го схванат, дори да ви го покажа. — Натан свъси чело така, че дори Клариса потръпна от ужас. — А сега, проявете нужното уважение и се поклонете на Господаря Рал.

Тримата неохотно се наведоха, като всеки допря коляно в пода.

— Какво искаш? — попита Сестра Джоудел, след като се изправи. Гласът й бе загубил част от остротата си.

— Можете да предадете на Джаганг, че съм заинтересован от евентуален мир.

— Мир? — Сестра Джоудел отметна кичур тъмна коса. — И какъв е статутът ти, та отправяш подобно предложение?

Натан повдигна брадичка.

— Аз съм Господарят Рал. Скоро ще стана Владетел на Д’Хара. Новият свят ще е под моя власт. Предполагам, Джаганг се е забъркал във война с Новия свят.

Сестра Джоудел присви очи.

— Какво искаш да кажеш с това, че скоро ще бъдеш Владетел на Д’Хара?

— Просто предайте на Джаганг, че дръзките му планове са на път да бъдат осъществени успешно. Скоро той ще унищожи настоящия Господар Рал. Въпреки това Джаганг допусна грешка. Забрави за мен.

— Но… но… — заекна сестра Джоудел — ти не си Господарят Рал.

Натан се наведе към тях с лукава усмивка.

— Ако Джаганг успее, което като Пророк виждам, че ще стане, ще бъда Господарят Рал. Аз съм Рал, роден с дарбата. Всички Д’Харанци ще усетят връзката си с мен.

Както знаете, тази връзка ще попречи на пътешественика по сънищата да използва таланта си за завладяването на Новия свят. Джаганг допусна грешка — Натан потупа Пиърс по челото. — Използва вместо истински пророци аматьори — като този безмозъчен баламурник.

Пиърс пламна.

— Аз не съм аматьор!

Натан го изгледа презрително.

— О, нима. Тогава защо не предупреди Джаганг, че като използва пророчеството, за да унищожи Ричард Рал, няма да стигне доникъде, а само ще си навлече по-страшни последици, защото това ще ме направи Господаря Рал, Владетел на Д’Хара и на повечето главни сили в Новия свят? Предупреди ли го за резултата? Ричард може да бъде унищожен, но той не знае почти нищо за магията, докато аз знам доста. Доста много.

Натан се надвеси над Пиърс.

— Попитай Винсент. Истинският Пророк би прозрял опасността от това да се мотаеш под елементарните ми щитове и да чакаш да бъдеш унищожен, ако някой нападне. Нали?

Сестра Виламина възпря Пиърс с ръка, при това точно навреме — както си помисли Клариса, — миг преди Натан да направи още една купчинка бяла пепел.

— Какво искаш, Господарю Рал? — попита тя.

— Джаганг или ще приеме условията ми, или ще си навлече наистина големи ядове. Много по-големи от тези които може да му създаде Ричард Рал.

— Условия? — Сестра Джоудел подозрително провлече думата.

— Настоящият Господар Рал е млад и идеалистично настроен. Той никога не би капитулирал пред Джаганг. Аз, от друга страна, съм по-стар и по-мъдър. Знам колко безсмислено е да се води война, която ще отнеме живота на незнайно колко хора. И то защо? Заради правото да сложиш името си като водач — само за това ли? Ричард е един млад глупак, който не знае как да използва силата си. Аз не съм млад глупак и освен това, както виждате, знам как да използвам дарбата си. Навит съм да се порадвам на възможността да изпълня желанието на Джаганг да управлява Новия свят.

— А в замяна?

Натан небрежно махна с ръка.

— Просто искам за себе си малко от остатъците от плячката — като благодарност за сътрудничеството ми. Искам да управлявам Д’Хара. Под негова власт, разбира се. Аз ще бъда неговият човек, движещ нещата в Д’Хара. Освен Джаганг никой няма да ме превъзхожда по ранг. Струва ми се, че сделката е справедлива.

Младият Пиърс, бял като платно, се опитваше да се скрие зад двете Сестри. Те от своя страна изведнъж помръкнаха. На лицата им се появиха едва забележими, заинтригувани усмивки.

— Как ще убедиш Джаганг, че може да ти се довери?

— Да ми се довери? Да не би да мисли, че съм глупак като Господаря Рал, който в момента управлява Новия свят? Видях какво направи императорът в Ренуолд. Ако не ръководя Д’Хара според неговите изисквания, осигурявайки му тлъста плячка, той може да дойде и да ни срине основи. Войните са скъпо нещо. По-скоро бих предпочел да запазя парите за себе си.

Сестра Джоудел се усмихна учтиво.

— А междувременно? Откъде да сме сигурни, че намеренията ти са сериозни?

— Аха, значи искате уверения. — Натан разтърка брадичка, загледан в тавана. — На север оттук е разположена Д’Харанска армия от близо сто хиляди човека. Без моя помощ никога не бихте я открили, преди да се нахвърлят върху специалните части на Джаганг. Щом Джаганг приключи със сегашния Господар Рал, връзката на тази армия ще премине към мен. Те ще са ми верни. Веднага щом това стане, ще предам армията си в негови ръце, осигурявайки му още повече сила. Д’Харанците имат богати традиции в битките за плячка. Ще се впишат идеално в армията на Джаганг.

— Ще му предадеш една армия — като ехо отвърна Сестра Джоудел.

— Виждате ли, уважаеми Сестри, Джаганг се опитва да спечели тази война, уповавайки се на едно пророчество. Мога да му предложа услугите си на истински Пророк. Алтернативата му е истинският Пророк да е негов враг, а на самия него да помагат аматьори. А именно помощта на аматьори го докара до подобна… заплетена ситуация, нали разбирате? За някакви си дребни останки от плячката ще го измъкна от кашата. Сигурен съм, че разбирате, че след всичките тези години, прекарани под вашите грижи, уважаеми Сестри, бих искал да прекарам последните си години, наслаждавайки се на живота. С моя помощ Новият свят няма да окаже по-голяма съпротива, отколкото Ренуолд. Ако Джаганг реши да постъпи неразумно, е, тогава кой знае, с истински Пророк на Страната на Новия свят те дори биха могли да спечелят.

Сестра Джоудел се вгледа в очите на Натан.

— Да. Разбирам какво имаш предвид.

Натан й подаде писмото.

— Ето. Предайте това на Джаганг. Тук се изложени предложенията и условията ми, в замяна на това, че ще му предам Новия свят. Както вече споменах, сигурен съм, че Джаганг ще види, че съм много по-разумен от настоящия Господар Рал. Знам, че от война никога не се печели. Един или друг водач — разликата е незначителна. Защо е нужно да измират стотици хиляди хора, само за да блесне отгоре им името на техния водач.

Двете Сестри огледаха луксозната стая и се усмихнаха.

— Гледай го ти, пустия му старец — отрони Сестра Джоудел. — А ние през цялото време да си мислим, че продължава да си живее мизерния живот в оная дупка. Е, Господарю Рал, ще предадем думите ти на император Джаганг. Мисля, че ще го заинтересуват. Ако настоящият Господар Рал беше толкова разумен, нямаше да затъне в такива фатални затруднения.

— За толкова много години човек има предостатъчно време за мислене.

Сестра Джоудел се извърна, вече стигнала до вратата:

— Не мога да говоря от името на императора, Господарю Рал, но предполагам, че новините ще го зарадват. Струва ми се, можем да се надяваме, че тази война скоро ще свърши и победата ще бъде ознаменувана от името на Джаганг, въздигнато над всички народи.

— Единственото, което искам, е убийствата да спрат. Това ще е от полза на всички ни, Сестро. О, и кажете на Джаганг, че съжалявам за Винсент, но така или иначе момчето не му служеше особено добре.

Сестра Джоудел сви рамене.

— Прав си, Господарю Рал, наистина не му служеше добре.