Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (25)

Двадесет и четвърта глава

Скрит в сенките, той наблюдаваше как мъжът затваря вратата след себе си, как за миг се спира в сумрачния коридор, за да затъкне ризата под огромния си търбух, после се засмива на себе си и се затътря по коридора, изчезвайки надолу по стълбите.

Беше късно. Имаше още само два-три часа до зазоряване. На фона на червените стени свещите, поставени пред посребрените рефлектори от двете страни на тесния коридор, осигуряваха оскъдна светлина. Това му харесваше — начинът, по който успокояващата паст на сенките в сърцето на нощта насочва настроението му към подобни долни желания.

Покварата се развихряше с пълна сила именно през нощта. В тъмнината.

За миг се поспря в тихата тъма на коридора, наслаждавайки се на желанието си. Толкова време мина. Остави страстта да го завладее изцяло, почувства как го изпълва великата й, неописуема болка.

Затвори уста и задиша през носа, за да се наслади по-пълно на букета от аромати, едновременно неуловими и натрапливи. Изпъна рамене и с помощта на коремните мускули си пое няколко дълбоки, бавни дъха.

Изброи цяла поредица аромати — от миризмите, които мъжете носеха със себе си тук и отнасяха обратно, през онези, характерни за професията им — коне, пръст, пепел, мас, използвана за поддръжка на кожените им войнишки униформи, смазка за острене на оръжията, до благоуханния аромат на бадемово масло, мръсотия и влажната дървесина на сградата.

Един пир, който тепърва го очакваше.

Отново огледа коридора, за да се увери, че всичко е спокойно. Не чу сладострастни звуци от никоя от околните стаи. Беше късно дори за място като това. Дебелият шкембо вероятно бе последният — освен него.

Обичаше да е последен. Следите от случилото се преди пристигането му и букетът от аромати го заливаха с вълни от усещания. Сетивата му винаги се изостряха, умът се възбудеше, започваше да оценява и най-малките подробности.

Затвори очи за миг, за да почувства пулса на нуждата тя ще му помогне. Ще утоли желанието му. Нали запаса тук. Предлагат се доброволно.

Другите мъже, като оня шкембо, просто се хвърлят върху жената, изсумтяват в момента на изпразването и толкова. Никога не се замислят над това какво изпитва жената, от какво има нужда, как да я задоволят. Тези мъже не са нищо по-различно от възбудени животни, нямат представа от подробностите, които могат да направят върховното изживяване и за двамата още по-прекрасно. Вътрешното им око е толкова съсредоточено върху обекта на лъстта им. Не забелязват свързаните части на по-широката картина, която може да доведе до истинско удоволствие.

Неуловимото, ефимерното превръща изживяването в неповторима случка. Благодарение на необикновените си възприятия и изключителната си чувствителност, може да предизвика мигновени събития и да ги запамети завинаги в съзнанието си, като по този начин придаде дълготрайност на преходното удоволствие.

Почувства се щастлив, задето може да усеща подобни неща, задето единствен той е способен да достави пълно удоволствие на една жена. Най-сетне си пое последен дъх и безшумно се плъзна по коридора, като гледаше как сенките и тънките лъчи светлина, отразени от посребрените рефлектори пред свещниците, се промъкват през тялото му. Каза си, че ако си наложи да помни, някой ден ще успее да почувства докосването на светлината и на мрака.

Отвори, без да чука, вратата, от която бе излязъл шкембото, и влезе в стаята, като със задоволство отбеляза, че е почти толкова сумрачно, колкото и в коридора. Затвори с един пръст.

Зад вратата жената тъкмо си вдигаше бельото. Разтвори колене и леко приклекна, вдигайки ги плътно по себе си. Щом небесносините й очи най-после се вдигнаха към него, единствената й реакция беше да преметне двете половини на халата върху голото си тяло и небрежно да завърже копринения колан в хлабав възел през кръста си.

Въздухът ухаеше с аромата на горещите въглища от печката край леглото, примесен с едва доловимия, но чист мирис на сапун, леко загатнатото ухание на пудра и тежката миризма на отвратително сладък парфюм. Но над всичко, подобно тъмнината, която оформя сенките, се извисяваше ленивият аромат на лъст, избистрен от острата миризма на сперма.

Стаята беше без прозорци. Леглото, покрито с лекьосани, изпомачкани чаршафи, бе забутано в далечния ъгъл. Макар да не бе голямо, заемаше доста от стаята. Срещу стената, до горната табла на леглото, имаше малък скрин, семпла изработка, вероятно за лични вещи. Над леглото висеше рисунка с мастило, изобразяваща две страстно съвкупяващи се тела. На въображението не бе оставено нищо.

До жената, зад вратата, имаше мивка, вградена в разнебитен шкаф. В единия си ъгъл бялата мивка бе белязана от откъртена мазилка във формата на бъбрек, надолу тръгваше пукнатина — сякаш артерия, излизаща от него. Парцалът, висящ отстрани на мивката, капеше. Бялата вода вътре се полюшваше леко. Току-що се бе мила.

Всяка си имаше своите навици. Някои не си правеха труда да се мият, но това обикновено се случваше при по-възрастните и непривлекателните, които и без друго бяха зле платени и затова не си даваха зор. Беше забелязал, че по-младите, по-хубавките, по-скъпите се мият след всеки клиент. Предпочиташе онези, които се мият преди да отиде при тях, но в крайна сметка страстта му не обръщаше внимание на такива дреболии.

Тайничко се запита дали непрофесионалистките сред жените изобщо някога са се замисляли над подобни неща. Вероятно не. Съмняваше се някой от мъжете да се е дивил на подобни любопитни особености. Другите обръщаха малко внимание на детайлите.

Други жени, жените, търсещи любов, го задоволяваха, не по същия начин. Те винаги искаха да си приказват, ги гушкат. Искаха. Той искаше. В края на краищата нуждата му надделяваше над онова, което би предпочел, и той им даваше малко от онова, което искаха, преди да са задоволени собствените му нужди.

— Мислех, че за тази нощ съм свършила — каза тя.

Думите й прозвучаха меки като коприна, с прекрасна, дръзка мелодичност, но всъщност не носеха реален интерес към възможността за още един мъж толкова късно.

— Мисля, че съм последният — отвърна той, опитвайки се да звучи извинително, за да не я ядоса. Не му беше толкова приятно, когато са разгневени. Нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това да желаят да му доставят удоволствие.

Тя въздъхна.

— Е, добре.

Не показа страх при появата на мъж, който не почука, преди да влезе — макар да бе полугола. Нито пък повдигна въпрос за пари. Сайлъс Ладъртън осигуряваше на момичетата си спокойствие със сопата и дългия си нож, затъкнат в колана, и те нямаше от какво да се притесняват. Освен това Сайлъс не допускаше никого горе, преди да е платил в аванс, така че жените не се главоболяха да събират пари от клиентите си. Това му даваше възможност да следи приходите, вместо да го правят те. А също така и да ги разпределя.

Късата й права руса коса бе разрошена от шкембото без съмнение, но това му се видя възбуждащо. То беше достатъчен индикатор за това какво е правила допреди малко. Огледа я преценяващо — поглед, който особено си харесваше.

Имаше стегнато и добре оформено тяло, с дълги крака и чудесни стегнати гърди — поне доколкото бе забелязал, преди тя да си наметне халата. Щеше да има възможност да я огледа отново, така че можеше да почака.

Очакването увеличаваше екстаза. За разлика от другите й мъже, той не бързаше. Не искаше да претупат нещата. Веднъж започнало, всичко свършваше твърде бързо. Засега щеше да се наслаждава на всяка мъничка подробност, за да може да запечата спомена завинаги в паметта си.

Повече от хубавка, реши накрая. Създание с качества, които биха възпламенили всеки мъж винаги когато се сети за нея. И което би накарало клиентите да се връщат отново и отново, за да могат, макар и за някой и друг кратък миг, да я притежават. Сигурността, с която владееше тялото си, му подсказа, че го осъзнава. Честотата, с която мъжете даваха пари за нея, бе постоянно доказателство на нейната увереност.

Но чертите й — независимо от изяществото и мамещата красота — притежаваха и леко горчив оттенък, грубост, която разкриваше истинския й характер. Другите мъже без съмнение виждаха само сладкото личице и не обръщаха внимание на другото.

Той обаче го забеляза. Обръщаше внимание на подобни незабележими нещица, а точно тази подробност бе срещал неведнъж. Винаги изглеждаше по един и същи начин. То бе част от същността й, която красивите черти не можеха да прикрият от човек като него.

— Нова ли си тук? — попита я той, макар да знаеше, че е нова.

— На това място за първи ден — отвърна тя.

Той знаеше и това.

— Ейдиндрил е достатъчно голям, за да ми осигурява клиенти, но с тази огромна армия тук нещата вървят по-добре. Сини очи не се срещат толкова често по тези места. Моите сини напомнят на Д’Харанските войници за техните момичета. При толкова много нови мъже жени като мен се търсят повече.

— Което ти осигурява по-добра заплата.

Тя си позволи лека, прикрита, разбираща усмивка.

— Ако не можеше да си го позволиш, нямаше да си тук. Така че достатъчно с оплакванията.

Той просто искаше да отбележи един факт и сега съжали за начина, по който тя го възприе. Гласът й издаваше прикрит, тежък характер. Реши да приглади вълничката на недоволство, повдигнала се към него.

— Войниците понякога се държат грубичко с младо и хубаво момиче като теб.

Комплиментът му не се отрази в небесносините й очи. Вероятно го бе чувала толкова често, че не му обръщаше внимание.

— Радвам се, че си дошла при Сайлъс Ладъртън — продължи той. — Той не позволява този тип клиенти да проявяват грубости към момичетата му. Тук ще си на сигурно място, под неговия покрив. Радвам се, че си се преместила тук.

— Благодаря — в гласа й нямаше топлота, но поне вълничката бе загладена. — Това, че репутацията му пред клиентите е висока, ме радва. Веднъж са ме били. Не ми харесва. Освен че болеше, после не можах да работя цял месец.

— Сигурно е било ужасно. Болката, имам предвид.

Тя кимна с глава към леглото.

— Ще си сваляш ли дрехите, или какво?

Той не отвърна, само махна към нея. Проследи с поглед как развързва хлабавия възел на копринения колан.

— Така да бъде — каза, докато разтваряше деколтето на халата си достатъчно, за да го изкуши да се залавя за работа.

— Бих искал… Бих искал ти също да изпиташ удоволствие.

Тя повдигна вежда.

— За мен, скъпи, не се притеснявай. Няма проблеми с моето удоволствие. Няма съмнение, че ще ме възбудиш. Но нали си плащаш. Да се погрижим за твоето удоволствие.

Харесваше му да долавя прикрити нотки на сарказъм в гласа й. Забулваше ги старателно с гърления си тембър друг вероятно не би обърнал внимание, но той се вслушваше напрегнато, за да ги чуе.

Внимателно, бавно, една по една, постави върху мивката до нея четири златни монети. Десеторно повече, о колкото Сайлъс Ладъртън взимаше за компанията на някое от момичетата му и вероятно трийсетина пъти повече от това, което им плащаше за сеанс. Той отдръпна ръката си и тя се втренчи в монетите, като че ли искаше да ги преброи, за да е сигурна, че вижда онова, което първоначално й се бе сторило, че вижда. Бяха много пари.

Изгледа го въпросително.

Харесваше му искрицата объркване в очите й. Дръзките жени обикновено не се стряскаха от пари, но момиче! Беше младо и вероятно никой мъж не бе проявявал към нея подобна разточителност. Хареса му, че успя да я впечатли. Знаеше, че нещата, които могат да постигнат подобен ефект, не са много.

— Искам да изпиташ удоволствие. Готов съм да си платя, за да видя как се забавляваш.

— Скъпи, за толкова пари ще помниш крясъците ми докато побелееш.

В това беше сигурен.

Тя му се усмихна с най-прекрасната си усмивка и съблече халата си. Без да сваля от лицето му огромните о небесносини очи, закачи слепешката дрехата си на гвоздей зад вратата.

Погали го по гърдите и плъзна ръце около кръста му, нежно, но категорично притисна стегнатите си гърди в тялото му.

— Е, какво искаш, скъпи? Няколко чудесни следи за да накараш мацката си да ревнува?

— Не — отвърна той. — Не, просто искам да те видя да изпитваш удоволствие. Имаш такова прекрасно лице и тяло. Мисля си, че ако ти се плаща добре, ще ти е приятно го правиш, това е всичко. Искам да знам какво ти харесва.

Тя отново хвърли поглед към монетите и после му се усмихна.

— О, ще ми е приятно, скъпи. Обещавам. Аз съм доста талантлива курва.

— На това се надявах.

— Искам прелестите ми така да те очароват, че да поискаш да се върнеш в леглото ми.

— Сякаш четеш мислите ми.

— Казвам се Роуз — прошепна тя гърлено.

— Име, хубаво като теб.

И също толкова тривиално.

— А ти? Как да те наричам, когато идваш да ме търсиш, както вече изгарям от нетърпение да правиш?

— Харесва ми името, с което вече ме нарече. Харесва ми как трепти на устните ти.

Тя плъзна език по устните си, за да му достави удоволствие.

— Радвам се да се запознаем, скъпи.

Той пъхна пръст в пликчетата й.

— Може ли да ги взема?

Тя прокара ръка по корема му и простена:

— Идва краят на един дълъг ден. Не са съвсем… чисти. Имам други в скрина. За толкова много пари можеш да си избереш колкото искаш. О, скъпи, ако желаеш, можеш да ги вземеш всичките.

— Тези ми стигат. Искам точно тях.

Тя му се усмихна дяволито.

— Разбирам. Както са си, нали?

Той не отвърна.

— Защо не ги свалиш от мен — предизвика го тя. — Вземи си наградата.

— Искам да те гледам как го правиш.

Тя без колебание ги плъзна надолу по краката си възможно най-драматично. Притисна се пак в него и като го погледна в очите, го погали по бузата с пликчетата си. Усмихна се игриво и ги пъхна в ръката му.

— Ето, заповядай. Само за теб, скъпи. Точно както ги искаш — с миризмата на Роуз.

Той ги помачка в пръстите си, усети топлината, запазена в тях. Тя се повдигна да го целуне. Ако не беше толкова наясно с нещата, би си помислил, че го желае повече от всичко на света. Но щеше да й хареса.

— Какво искаш да направя за теб? — прошепна тя. — Само кажи и го имаш — на останалите не правя такова предложение. Но теб те желая толкова силно. Всичко. Само ми кажи.

Подуши миризмата на други мъже по тялото й. Миризмата на тяхната сласт към нея.

— Да започваме, а, Роуз?

— Каквото кажеш, скъпи. — Тя се усмихна замечтано.

— Всичко.

Намигна му и забърса четирите монети от мивката. Залюля примамливо бедра, докато отиде до малкия скрин. Наведе се. Той се запита дали ще клекне или ще се наведе от кръста. Тази подробност му хареса.

Докато тя напъхваше монетите под някакви дрехи, той мерна най-отгоре на нещата й малка възглавничка, украсена с червена шевица. Детайлът го заинтригува. Някак си излизаше от общата картина.

— Какво е това? — попита я, знаейки, че парите са я направили по-разговорлива.

Тя вдигна предмета и му го показа — малка декоративна възглавничка, безсмислена вещ. С избродирана отгоре червена роза.

— Сама съм я правила, когато бях по-малка. Напълних я с кедрови трески, за да ухае приятно. — Тя с любов прокара пръсти по розата. — Съименничката ми — роза — Роуз. Баща ми ме е кръщавал. Той беше от Никобарезе. На неговия език Роуз се произнася Роза. Като цветето. Винаги ме наричаше неговата малка Роза и казваше, че е израснала в градината на сърцето му.

Този детайл го удиви. Изпита възторг да разбере нещо толкова лично за нея. Почувства се така, сякаш вече я е обладал. Удоволствието да узнае толкова малка, на пръв поглед незначителна подробност накара кръвта му да закипи във вените.

Докато я наблюдаваше как поставя тази вещ от миналото си обратно в скрина, се замисли за баща й — дали знае къде е тя, а може би я бе отпратил от къщи, отвратен, може би неговата Роза го бе убола в сърцето. Представи си гневна сцена. Замисли се за майка й — дали е разбрала избора й в живота или е ридала за загубата на дъщеря си.

— Мога ли да те наричам Роза? Толкова красиво звучи.

Тя го погледна през рамо. Очите й се спуснаха към ръцете му, смачкали пликчетата й на топка.

Приближи се към него усмихната.

— За мен ти си много специален човек. Никога не съм разкривала пред клиент истинското си име. Би ми доставило удоволствие да го чуя от устата ти.

Сърцето му запрепуска лудо, олюля се от желание.

— Благодаря ти, Роза — прошепна и наистина го мислеше. — Толкова много искам да ти доставя удоволствие.

— Ръцете ти треперят.

Винаги ставаше така, преди да започне. После се втвърдяваха като скала. Само да почне и щеше да се успокои. Беше само от очакването.

— Извинявай.

От гърлото й се разнесе дълбок, ленив смях.

— Не се извинявай. Това, че си нервен, ме възбужда.

Не беше нервен ни най-малко, но беше възбуден.

Ръцете й се убедиха, че е така.

— Искам да те вкуся — облиза ухото му. — За тази нощ нямам други клиенти. Разполагаме с всичкото време, за да си доставим удоволствие.

— Знам — прошепна в отговор той. — Затова исках да съм последен.

— Да — предизвика го тя, — да си последен и да продължи дълго. Можеш ли да го направиш дълго, скъпи?

— Мога и ще го направя — обеща й той. — Много дълго.

Тя замърка от удоволствие при обещанието му и се превъртя в ръцете му, притискайки дупето си в тялото му. Изви гръб и затъркаля главата си по гърдите му, изстена пак. Той сведе усмихнатото си лице към небесносините й очи.

Да, наистина беше талантлива курва.

Прокара длан надолу по гръбнака й, броейки прешлените, опипвайки пространствата между тях. При докосването му тя простена още по-силно.

Тъй като продължаваше да се клати пред него, той пропусна мястото, което търсеше.

Тя се изпъна.

Втория път уцели. Заби ножа ниско долу в кръста й, точно където трябва — между прешлените, — разкъсвайки гръбначния мускул.

Плъзна ръка през кръста й и я вдигна. Този път изненаданият, къркорещ стон бе истински. Ако някой слушаше от другата стая, нямаше да разбере разликата. Хората не обръщаха внимание на такива подробности.

За разлика от него — сега се наслади на разликата.

Щом устата й зейна, за да закрещи, той напъха вътре мръсните й пликчета. Беше преценил времето точно, за да се чуе единствено следващият приглушен стон. Дръпна копринения колан от гвоздея зад вратата и го омота около главата й четири пъти, за да държи устата й запушена. С една ръка и като си помагаше със зъби, го затегна и върза.

Би му доставило удоволствие да слуша крясъците, но би довело до преждевременен край на удоволствието. Обичаше крясъците, неистовите викове. Винаги бяха искрени.

Притисна уста отстрани на главата й. В косата й се носеше миризмата на други мъже.

— О, Роза, толкова огромно удоволствие ще ми доставиш. Повече, отколкото на всеки друг мъж досега. Искам и на теб да ти е приятно. Знам, че именно това си искала винаги. Аз съм мъжът, когото си чакала винаги. Най-после дойдох.

Остави я да се свлече на пода. Краката й бяха станали безполезни. Нямаше къде да избяга.

Опита се да го удари в слабините. Той хвана мъничкия й нежен юмрук. Загледан в огромните й небесносини очи, насила отвори юмрука й. Стисна китката й между два пръста и започна да стиска, докато костите й изпукаха.

С ръкавите на халата завърза ръцете й, за да не може да извади парцала от устата си. Сърцето му заподскача при сподавените й стонове. Не можеше да разбере думите й през пликчетата, но това само увеличаваше удоволствието му, защото усещаше, че са изпълнени с болка.

Вълна от чувства заля съзнанието му. Засега поне гласове не се чуваха можеше да се отдаде на сластта си. Не беше сигурен откъде идват гласовете, но знаеше, че единствено той ги чува поради уникалния си интелект. Бе способен да долови подобни неуловими послания от въздуха поради несравнимата си способност за възприятия и понеже обръщаше внимание на детайлите.

По лицето й потекоха сълзи. Идеално оформените й вежди се дръпнаха нагоре, прибраха се, набръчквайки челото на равномерни вълнички. Преброи ги, понеже бе специален човек.

С огромни, измъчени, небесносини очи тя наблюдаваше как той сваля дрехите си и ги оставя встрани. Не искаше да ги омаже с кръв.

Ножът в ръката му вече бе непоклатим като скала. Издигна се над нея, гол и възбуден, и й показа колко добре се бе справила досега.

И започна.