Луис Росалес
Коренът

Не можеш да го кажеш, но го изживяваш,

както пръстта живее тялото на мъртвите,

и ги превръща в жито или дървесина, да върнат топлината, която са имали;

и твоето мълчание те озарява,

и те разхубавява пагубно,

тъй както сушата злати листата на дърветата още напролет,

и никой не знае от кой корен пониква животът ти,

докато си вървиш като река, която всеки ден се пременява със самото небе,

или се разсъблича от задрямалите служебни води, където си придвижваш работите,

докато премълчаваш една самотна дума,

самотна дума, която в тялото ти постоянства,

завихряйки отвътре всичко като вятърът в затворен плевник;

докато премълчаваш една самотна дума,

която няма как да кажеш,

която няма как като врата да отвориш, защото ще останеш необитаема,

безпомощно щастлива и храбра,

защото ще останеш вписана завинаги подобно име на надгробна плоча.