Ана Мария Навалес
Изпразнено от памет и отпуснато…

Изпразнено от памет и отпуснато, път тялото ти станало

към всичкото възможно, ще потеглиш накъм мястото без име.

Това е знакът като длан отворена,

който възпламнал никне посред вечерта,

върху смъглеността, където думите умират.

Започва се пътуването винаги на съмване; очите са гнездо от светлина,

посрещаща деня. Линии на почуда бележат разстоянието

от градината на духовете до морето, стаяващо своята тайна.

Недей да търсиш дирята на други кораби по бреговете

под застиналото време; ти си океанът, който се изпълва

със съня си и открива хоризонти всеки миг.

Сред корена на вятъра ти ще намериш съдбата си в сляпата слука

на първата крачка, оттатък вълните и вековете,

твърде далеч от пространството, в което се запътваш.