Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- —Корекция
СЕМ. ТИНТЯВОВИ — GENT1ANACEAE
Тинтява — Gentiana L.
1. Венчето на върха си с 5 дяла → Мочурна тинтява — G. pneumonanthe L.
1#. Венчето на върха си с 4 дяла → Синя тинтява — G. cruciata L.
Мочурна тинтява — Gentiana pneumonanthe L.
Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата кожести, срещуположни, приседнали или на много къса дръжка, целокрайни, линейни до овално ланцетни, тъпи, дълги 3–6 см, широки 2–10 мм, с една жилка и с подвит листен ръб. Цветовете разположени по няколко (1–10) в пазвите на най-горните листа на върха на стъблото. Чашката тръбеста, дълга 15–20 мм, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 5 линейни, заострени, късо назъбени зъбци. Венчето синьо, едро, дълго 3,5–5 см, фуниевидно, с 5 яйцевидни дяла, няколко пъти по-къси от венечната тръбица. Тичинките 5, със сраснали прашници. Яйчникът горен, с късо стълбче. Плодът едногнездна, разпукваща се на две кутийка (табло 39, фиг. 4).
Из влажни ливади и торфища в Западна и Средна Стара планина, Средна гора, Западни и Средни Родопи, Витоша, Рила, Лозенска планина, Люлин и др. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Синя тинтява — Gentiana cruciata L.
Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигашо се не-разклонено стъбло, високо до 50 см. Приосновните листа събрани в розетка, а стъблените многобройни, срещуположни, сраснали в основата си в дълго влагалище, продълговато елиптични или овално ланцетни, към върха стеснени, дълги 4–11 см, широки 12–35 мм, с по 3 жилки. Цветовете приседнали, събрани по много в пазвите на горните листа и в полусенник на върха на стъблото. Чашката тръбесто-звънчевидна, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 4 къси ципести зъбеца. Венчето тъмносиньо, дълго 2,0–4,0 см, четириделно, с овално триъгълни дялове, дълги 5–7 мм. Тичинките 4, със свободни прашници. Яйчникът горен. Плодът кутийка (табло 40, фиг. 1).
По каменливи склонове, из храсталаци и горски поляни в планинските райони в цяла България. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Негbа Gentianae), листата (дрога Folia Gentianae) и коренът (Radix Gentianae). Надземната част се събира по време на цъфтежа, а корените се изваждат през есента. Намира широко приложение и в народната медицина.
У нас се срещат и други видове тинтяви със сини цветове, но повечето от тях са дребни едногодишни или многогодишни растения. Само горската тинтява (G. asclepiadea L.)е близка до мочурната тинтява, но се различава от нея по това, че листата й са по-дълги и по-широки, с 3–5 дебели жилки.