Борис Китанов Разпознаване и събиране на билки (58)

Едногодишно растение с изправено, в горната си част метличесто разклонено стъбло, високо до 70 см, гъстовълнесто влакнесто. Листата продълговати до линейно-ланцетни, заострени, дълги 5–20 мм, широки 1–4 мм, мековълнести. Кошничките дълги 2,5–6,5 мм, широки 2,5–5,0 мм, събрани по 2–12 в многочислени главички, разположени по върховете на разклоненията и образуващи метличести или гроздовидни съцветия. Листчетата на обвивката в 5 реда, гъстовълнести, тъпи, по време на узряването звездовидно разперени. Цветовете дребни, жълти, женските 15–18, нишковидни; двуполовите тръбести, три на брой. Плодовете дълги около 3 мм, вътрешните с хвърчилка от няколко реда четинки, а външните от един ред четинки, които лесно падат (табло 27, фиг. 1).

По сухи тревисти и необработени места, в лозя и на други места в цялата страна. Цъфти през юли — август. Употребява се в народната медицина.

Обикновен бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginella uliginosa (L.) Opiz.)

Табло 26

Едногодишно растение със сивовлакнесто, от основата си разклонено стъбло, високо до 20 см. Листата последователни, линейно-ланцетни до продълговато овални, дълги 10–50 мм, широки 2–4 мм, целокрайни, постепенно преминаващи в дръжка. Кошничките дълги 3–4 мм, събрани по 3–10 в кълбести главички по върховете на клонките и обвити от най-горните листчета, които са по-дълги от съцветието. Обвивните листчета ланцетни, заострени, възкафяви, по ръба си ципести, на върха по-тъмни и голи. Цветовете много дребни, дълги 1,5–2 мм, светложълти, периферните женски цветове са нишковидни, разположени в няколко реда, а вътрешните двуполови са тръбести. Плодовете дълги около 0,5 мм, продълговато цилиндрични, с хвърчилка от един ред власинки (табло 26, фиг. 4).

По влажни тревисти и крайречни песъкливи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Смил — Helichrysum arenarium (L.) Moench

Многогодишно тревисто растение, беловълнесто, с изправени стъбла, обикновено по няколко, високи до 30 см, разклонени само в областта на съцветието. Листата последователни, цели, беловълнести, постепенно стеснени към основата си в широка дръжка, дълги 5–7 см, продълговато лан-цетни до линейни, целокрайни. Цветните кошнички кълбести, дълги и широки 6–7 мм, събрани по много (около 30 ) във връхно щитовидно съцветие, дълго 2–5 см. Обвивните листчета многобройни (около 30), яйцевидни или продълговати, керемидообразно наредени, лимоненожълти до оранжево-жълти, рядко бели. Цветовете златистожълти. Периферните женски цветове са нишковидни и често липсват, тогава всички цветове са двуполови. Плодовете дълги около 1 мм, с хвърчилка от дълги четинки (табло 27, фиг. 2).

По песъкливи места по Черноморското крайбрежие, в Североизточна и Югозападна България и в Кюстендилско. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват събраните по време на цъфтежа цветни кошнички (дрога Flores Helichrysii). Употребява се и в народната медицина.

Оман — Inula L.

1. Едро растение, високо 1,0–2,5 м. Листата дълги 40–70 см, широки 10–30 см. Цветните кошнички големи, 6–8 см в диаметър → Бял оман — A helenium L.

1#. Растения, високи до 80 см, листата по-къси от 15 см и по-тесни от 4 см. Кошничките дребни, до 12 мм в диаметър → вж. 2

2. Плодовете голи → Германски оман — I. germanica L.

2#. Плодовете с прилегнали власинки → Британски оман — I. britannica L

Бял оман — Inula helenium L.

Многогодишно тревисто растение с дълго, месесто, разклонено тъмнокафяво коренище, отвътре белезникаво, дебело до 5 см, от което излизат малко на брой дълги до 50 см придатъчни корени. Стъблото право, високо до 2,5 м, в долната си част мековлакнесто, към върха вълнесто, слабо разклонено. Листата последователни, едри, неравно назъбени, отдолу сиво-вълнесто наплъстени; приосновните листа дълги до 70 см, продълговато елиптични, остри, стеснени в дълга дръжка; стъблените по-малки (10–30 см), постепенно намаляващи към върха на стъблото, без дръжка, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Цветовете събрани в едри (6–8 см в диаметър) кошнички, които на върха на главното стъбло и разклоненията му образуват рехави метлици или щитче. Кошничките с обвивка, съставена от керемидообразно наредени зелени листчета. Цветовете златистожълти — вътрешните тръбести, периферните езичести. Плодчетата призматични, снабдени с хвърчилка (табло 27, фиг. 3).

Среща се рядко по влажни сенчести места в горите главно в източните части на страната и в Дунавската низина. Цъфти юни — септември.

Коренищата и корените са дрогата Rhizoma и Radix Inulae helenii. Те се изкопават наесен след отмирането на надземната част или напролет преди развитието й. Има широко приложение и в народната медицина.

Германски оман — Inula germanica L.

Многогодишно тревисто растение е изправено, гъсто беловълнесто стъбло, високо 30–80 см. Листата дълги 4,5–10 см, широки 1–3 см, гъсто-влакнести, най-долните удължени, с дръжка, по време на цъфтежа обикновено изсъхват, останалите продълговато ланцетни до ланцетни, тъпи, целокрайни, приседнали и със сърцевидната си основа обхващат стъблото. Кошничките многочислени, 7–11 мм в диаметър, образуващи щитовидно съцветие. Обвивните листчета от външната страна прилегнало жлезисто влакнести, керемидообразно наредени, външните яйцевидни, широки почти 2 мм, вътрешните ланцетни, no-тесни, всички кожести. Цветовете жълти, периферните женски, езичести, дълги 8–11 мм, широки около 1 мм, 1–3 мм по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбес-ти, двуполови, дълги до 6 мм. Плодовете голи, дълги около 1,5 мм, с хвърчилка от един ред власинки (табло 27, фиг. 4).

По ливади, храсталаци и на други места в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Британски оман — Inula britannica L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 15–75 см, просто или разклонено, гъсто прилегнало влакнесто или почти голо. Листата удължено яйцевидни до ланцетни, тъпи или слабо заострени, целокрайни или слабо назъбени, дълги 4–15 см, широки 1–4 см, отгоре разредено влакнести, отдолу гъсто влакнести; долните стеснени в къса (1–5 см) дръжка; по-горните със закръглена или сърцевидна основа, приседнали. Цветните кошнички единични или по 2–4 в съцветие, 2–5,5 см в диаметър. Обвивните листчета почти еднакво дълги, приблизително в два кръга, линейно-ланцетни, широки около 1 мм, влакнести или жлезисти, извити назад. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги 15–25 мм, широки 1,5 мм, почти два пъти по-дълги от обвивката, вътрешните тръбести. Плодовете дълги около 1,3 мм, с прилегнали власинки и хвърчилка от 15–25 четинки (табло 28, фиг. 2).

По влажни места и като бурен в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

У нас се срешат още 12 вида оман, които се различават от разгледаните три вида.

Обикновена блъшница — Pulicaria vulgaris Gaertn.

Едногодишно тревисто растение, покрито с власинки или приседнали жлези. Стъблото високо 7–45 см, често от основата разклонено. Листата продълговати до яйцевидни, дълги 1–4 см, широки 0,2–0,8 см, целокрайни или слабо назъбени, долните с дръжка, горните със закръглена основа, приседнали. Кошничките многобройни, широки около 10 мм. Листчетата на обвивката линейни до линейно-ланцетни, в няколко кръга, нееднакви, влакнести. Цветовете светложълти. Езичестите цветове по-дълги от обвивката, широки 0,6 мм, понякога липсват; вътрешните цветове тръбести. Плодовете късовлакнести, дълги около 1,5 мм; хвърчилката съставена от два реда четинки — външните сраснали във вид на къса назъбена коронка, а вътрешните по-дълги и грапави (табло 28, фиг. 1).

По влажни места и между бурени в цялата страна. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас се среща още един вид блъшница — Pulicaria dysenterka (L.j Bernh.), която е многогодишно растение и езичестите й цветове са значително по-дълги от обвивката.

Чернокос — Telekia speciosa (Schreb.) Baumg,

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Стъблото единично, високо 90–200 см, в горната си част разклонено, късовлакнесто, често червеникавокафяво. Листата твърде едри, отгоре почти голи, отдолу финовлакнести, двойно или просто назъбени, дълги 15–20 см, широки 6–12 см, долните и средните с къса дръжка, широко триъгълно сърцевидни или сърцевидни, заострени: горните яйцевидни или продълговати, със заоблена или широко клиновидна основа, приседнали или почти приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, с доста дълга дръжка, събрани по 2–8 в късо гроздовидно съцветие. Обвивката полукълбеста, съставена от няколко кръга керемидообразно наредени листчета, овално до овално ланцетни, тъпи, с извит навън връх. Цветовете тъмнозлатистожълти, с езичести цветове, тесни, многобройни, широки 1 мм, двойно по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбести. Цветното легло с овални до овално ланцетни прицветни листчета. Плодовете голи, дълги около 6 мм, вместо с хвърчилка с назъбен ръб (табло 28, фиг. 3).

По влажни и каменливи места и край потоци в горския пояс на всички планини между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Триделен бутрак — Bidens tripartita L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, разклонено стъбло, високо 15–100 см. Листата срещуположни, постепенно стеснени в къса крилата дръжка, разделени на 3–5 ланцетни или продълговати дяла, с по-едър връхен дял, грубо назъбени. Кошничките 15–25 мм в диаметър и толкова високи, изправени или увиснали, единични. Обвивката полукълбеста или звънчевидна, съставена от 5–8 външни, по-дълги от кошничките листчета, вътрешните по-къси, овални, сиво-жълти. Цветното легло с тесни прицветници, които опадат заедно с плодовете. Цветовете кафяво-жълти, периферните женски са езичести, понякога липсват; средните са тръбести. Плодовете голи, сплескани, с 2–4 осила, с насочени назад зъбци (табло 28, фиг. 4).

По влажни места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Багрилно подрумче — Anthemis tinctoria L.

Табло 29

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправени, прости или в горната си част разклонени стъбла, високи 20–80 см, често червеникави. Листата последователни, отгоре голи или почти голи, отдолу гъсто влакнести, в общото си очертание предълговати, пересто разсечени на продълговати назъбени дялове. Цветните кошнички единични, на дълга дръжка, 2,5–4,5 см в диаметър, с обвивка от керемидообразно наредени листчета, прилегнало влакнести, външните ланцетни, заострени, вътрешните продълговати, тъпи. Цветното легло полукълбесто, с остри, ланцетни прицветници. Цветовете светложълти до оранжеви, периферните езичести, дълги 2–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести. Плодовете светлосиви, на върха с остър ръб или съвсем къса якичка (табло 29, фиг. 1).

По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Жълт равнец — Achillea clypeolata S. S.

Многогодишно тревисто растение, цялото гъсто беловлакнесто, с просто, много рядко разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата срещуположни, ланцетни, пересто наделени, с овални, ланцетни или длъгнести назъбени сегменти, широки 2–5 мм; приосновните листа дълги 8–20 см, широки 3–5 см, на къса дръжка, горните стъблени приседнали, като най-долните листни дялове почти обгръщат стъблото. Цветните кошнички събрани в щитовидно съцветие и са с диаметър около 4 мм, на дръжка, дълга около 2 мм, с удължено яйцевидни или ланцетни обвивни листчета. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги около 1 мм, закръглени, като свободната им част е много по-къса от обвивката. Цветното легло с при-цветни люспици. Плодовете длъгнести, обикновено сплескани и без хвърчилка.

По каменливи и скалисти места, предимно върху варовит терен, по-често в южните части на страната. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Вратига — Tanacetum vulgare L.

Табло 29

Многогодишно тревисто растение с голям брой изправени стъбла, високи 40–160 см, голи или влакнести, разклонени на върха, гъсто облистени. Листата последователни, най-долните на дълга дръжка, горните приседнали или почти приседнали, дълги 15–25 см, широки 5–10 см, просто или двойно пересто насечени, влакнести до голи. Цветните кошнички събрани в голям брой (до 100) в гъсти сложни щитовидни съцветия по върховете на разклоненията, 8–11 мм в диаметър. Обвивните листчета голи, с ципест ръб, външните яйцевидни, вътрешните ланцетно-яйцевидни. Цветното легло голо. Всички цветове тръбести, оранжево-жълти, дълги 1,5–2,4 мм, периферните по-дълги; езичести цветове липсват. Плодовете продълговати, дълги 1,2–1,8 мм, с коронка, дълга 0,2–0,4 мм, без хвърчилка (табло 29, фиг. 2).

По тревисти, буренясали места, край огради и пътища, из храсталаци и горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Tanaceti) или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (дрога Herba Tanaceti), които се събират по време на цъфтежа.

Обикновен пелин — Artemisia absinthium L.

Табло 29

Многогодишно тревисто растение до полухраст с вдървенели при основата си стъбла, силно разклонени и гъсто облистени. Цялото растение е гъсто покрито със сребристобели власинки и има силна приятна миризма и горчив вкус. Долните листа дълги 4–12 см, на дълга дръжка, почти тройно пересто разсечени; най-горните приседнали, просто пересто разсечени, а в зоната на съцветието триделни до цели. Дяловете на всички листа линейно-ланцетни до ланцетни, широки 2–3 мм. Цветните кошнички 3–4 мм в диаметър, увиснали, с къса дръжка, събрани по много в сложни увиснали метлици. Обвивните листчета в два реда, сивовлакнести, тъпи, с ципест ръб, външните линейно-ланцетни, вътрешните яйцевидни. Цветното легло влакнесто. Всички цветове тръбести, жълти, езичести липсват. Плодовете дълги около 1,5 мм, продълговати, без хвърчилка или коронка (табло 29, фиг. 3).

Среща се из храсталаци, по тревисти и каменливи места, край огради и пътища в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от юли до октомври.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите облистени връхни части (дрога Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха в началото на цъфтежа. Намира широко приложение и в народната медицина.

Подбел — Tusilago farfara L.

Многогодишно тревисто растение, цъфти рано напролет, като образува цветоносни стъбла, покрити с люспести червеникави листа. Стъблото високо 10–25 см и завършва с единична жълта кошничка, съставена от вътрешни тръбести и периферни езичести цветове, с обвивка от линейно-ланцетни листчета. Плодовете с бяла пухеста хвърчилка. След цъфтежа тези стъбла увяхват, а се развиват приосновни закръглено сърцевидни листа до 30 см в диаметър, но ръба назъбени, отдолу беловълнести, отгоре голи, тъмнозелени, с дръжка, дълга до 10 см (табло 30, фиг. 1).

Среща се в цялата страна по влажни сипеи, изкопи, край реки и на други места. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използуват по-младите листа (дрога Folia Farfarae), които се събират заедно с дръжките през май — август. От дълбока древност се използува и в народната медицина.

Сърцелистен див слънчоглед — Doronicum columnae Ten.

Многогодишно тревисто растение с голо коренище. Стъблото високо 12–60 см, голо, само под кошничката жлезисто влакнесто, изправено, слабо облистено, на върха си с една, мною рядко с две или три кошнички. Приос-новните листа дълги 3–8 см, широки 3–7 см, широки закръглени до сърцевидни, на дълга дръжка, едро вълновидно назъбени, голи или по ръба влакнести. Стъблените листа са 3–4, последователни, закръглено яйцевидни, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Кошничките 2–3 см в диаметър. Обвивките листчета линейно-ланцетни, заострени, дълги 8–14 мм, жлезисто влакнести. Цветното легло изпъкнало, късовлакнесто. Цветовете жълти, периферните езичести, дълги 2–3,5 см, двойно по-дълги от обвивката, без хвърчилка; вътрешните тръбести с хвърчилка от еднакви, назъбени власинки. Плодовете длъгнести, дълги 1,5–2,5 мм, с 10 изпъкнали ребра, голи или с редки власинки (табло 30, фиг. 2).

По каменливи и тревисти места, из храсталаци в планинския и високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи, Пирин, Славянка, Осогово и Конявска планина. Цъфти април — август. Използува се в народната медицина.

У нас се срещат още няколко вида див слънчоглед, от които само източният (Doronicum orientate Hofjm.) по външен вид е близък до описания вид. При него обаче люспите на върха на коренището и основата на дръжките на долните листа са покрити с бяла вълна, докато при сърцелистния див слънчоглед тези части са голи.

Спореж — Senecio L.

1. Цветните кошнички без периферни езичести цветове → Обикновен спореж — S. vulgaris L.

1#. Цветните кошнички с добре развити периферни езичести цветове . 2 2. Всички плодове голи → Горски спореж — S. nemorensis L.

2#. Периферните плодове (от езичестите цветове) голи, вътрешните влакнести → Якобов спореж — S. jacobaea L.

Горски спореж — Senecio nemorensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто облистено, голо или слабо влакнесто стъбло, високо 50–200 см. Листата дълги 5–20 см, широки 1–7 см, от долната страна по средната жилка или по цялата повърхност влакнести, от горната почти голи; долните стъблени листа яйцевидни или елиптични, преминаващи в къса, неясна дръжка, дори петурата понякога се спуска по стъблото, горните стъблени листа елиптични или елип-тично-ланцетни, всички заострени и приседнали. Кошничките 20–35 мм в диаметър, събрани в щитовидно съцветие. Цветното легло голо. Обвивката от един ред листчета, дълги 6–12 мм, голи, при основата им с 3–8 малки присъцветни листчета. Периферните цветове езичести, 5–8 на брой, дълги 12–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести, всички жълти. Плодовете дълги 4 мм, голи, с хвърчилка от прости власинки (табло 30, фиг. 3).

Из гори, горски поляни, хвойнови храсталаци и по каменливи места в планините. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Якобов спореж — Senecio jacobaea L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено ръбес-то стъбло, високо 30–150 см, от почти голо до паяжиновидно влакнесто, най-често от средата силно разклонено. Долните листа дълги 10–20 см, обикновено с дълга дръжка, продълговато обратно яйцевидни, тъпо назъбени или лировидно пересто нарязани, паяжиновидно вълнести до почти голи, останалите листа приседнали, при основата на петурата с добре развити ушички; средните стъблени листа просто перести, а горните двойно пересто разделени, с продълговати или линейни, назъбени или пересто неделени, тъпи дялове. Цветните кошнички обикновено многобройни, 15–20 мм в диаметър, събрани в проста или разклонена щитовидна метлица. Обвивните листчета 13 на брой, линейно-ланцетни, заострени, с малки присъцветни линейни листчета при основата им. Цветовете златистожълти, външните езичести, дълги около 10 мм, широки 2 мм, 12–15 на брой, средните тръбести. Плодовете продълговато цилиндрични, дълги 2–3 мм, от езичестите цветове голи, от тръбестите влакнести, с лесно опадаща хвърчилка (табло 30, фиг. 4).

Среща се по сухи тревисти места, из храсталаци, ливади, разредени гори в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновен спореж — Senecio vulgaris L.

Едногодишно или двугодишно (рядко многогодишно) растение с високо стъбло (10–60 см), голо или паяжиновидно влакнесто, просто или разклонено. Листата голи или слабо паяжиновидно влакнести, дълги 2–10 см, продълговато лопатовидни, дълбоко нарязани или разделени, с назъбени дялове; долните стеснени в дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото. Кошничките цилиндрични, 4–5 мм в диаметър, събрани по много в рядко щитовидно съцветие. Външните листчета на обвивката 4–6 пъти по-къси от вътрешните, на върха си възчерни. Цветовете златистожъл-ти, почти винаги само тръбести. Плодовете дълги 1,5–2,0 мм, влакнести, с дълга хвърчилка (табло 31, фиг. 1).

По орници, край сгради, като плевел из окопни култури, по пасиша и запустели места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — септември.

В съвременната медицина се използува надземната му част (дрога Herba Senecionis vulgaris), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

У нас се срещат около 18 вида спореж, но обикновеният спореж не може да се обърка с друг вид, защото само той е с нарязани листа и без езичести цветове. Лесно се разпознава и якобовият спореж, на който периферните плодове са голи, а вътрешните влакнести. При останалите видове всички плодове са голи или влакнести. Характерни белези за горския спореж, които не се повтарят при други видове с цели листа, са големият брой кошнички и езичести цветове (5–8).

Пресечка — Cnicus benedictus L.

Едногодишно растение, високо до 40–50 см, от основата разклонено, често без главно стъбло, но с лежащи или приповдигащи се беловълнести клонки, завършващи с кошничка. Листата продълговато ланцетни, приосновните дълги до 30 см, широки 8 см, най-долните с дръжка, дълбоко назъбени или пересто нарязани с бодливи зъбци и дялове; средните и особено горните приседнали и обхващащи стъблото или клонките, всички влакнести. Кошничките единични, едри, дълги до 4 см, широки до 2 см, обкръжени от най-горните бодливи листа. Обвивните листчета в няколко реда, външните къси, завършващи с прост бодил, а вътрешните по-дълги, с по-дълъг перест бодил. Цветовете жълти, тръбести, крайните безплодни. Плодовете цилиндрични, дълги 7–8 мм и с хвърчилка, съставена от 8–10 назъбени прости четинки и от многобройни други по-къси (табло 31, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места в Тракийската равнина, Югоизточна България, Източни и Средни Родопи, Струмската долина и край брега на Черно море. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Вълнест аспурт — Carthamus lanatus L.

Едногодишно тревисто растение, цялото паяжиновидно влакнесто. Стъблото изправено, на върха разклонено, високо 25–100 см, гъсто облистено. Листата кожести, жлезисти, бодливи, най-долните широко ланцетни, в основата си разширени и приседнали; средните и горните късо ланцетни, със сърцевидната си основа обхващат стъблото, всички пересто нарязани до вдлъбнато назъбени. Кошничките единични по върховете на клонките, дълги 3,5–4 см, широки 2–2,5 см, обкръжени от най-горните листа, които постепенно преминават в листчетата на обвивката. Обвивните листчета линейно-ланцетни, едри, завършващи с бодилче. Цветовете тръбести, жълти, с червеникави жилки. Плодовете яйцевидни, дълги до 5 мм, четириръбести, голи. Хвърчилките съставени от няколко линейни, ресничести люспички (табло 31, фиг. 3).

По сухи каменливи места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Петнисто пробитиче — Hypochaeris maculata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, просто или с 2–3 разклонения на върха, високо 15–100 см, късовлакнесто и безлистно или с 1–2 листчета и няколко люспички на върха. Листата дълги 4–30 см, елиптични, продълговати до яйцевидни, събрани в розетка, целокрайни или назъбени, стеснени към основата си, приседнали, влакнести. Кошнич-ките едри, широки 4,5–6 см, влакнести, единични или по няколко на дълга дръжка, която под кошничката е задебелена. Обвивните листчета спирал-но наредени в няколко кръга. Цветното легло с тесни, ланцетни люспести прицветници. Цветовете езичести, жълти, двойно по-дълги от обвивката, слабо влакнести. Плодовете цилиндрични, дълги 10–17 мм, с дълга човка и хвърчилка, съставена от един ред перести четинки (табло 31, фиг. 4).

Из сенчести места, край гори и горски поляни, по планински ливади над 1000 м н. в. Цъфти май — октомври. Употребява се в народната медицина.

Ливадна козя брада — Tragopogonpratensis L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с млечен сок, с изправено просто или разклонено, голо или слабо паяжиновидно влакнесто стъбло, високо 30–70 см. Листата линейно-ланцетни, широки 4–20 мм, голи, приседнали, в основата си разширени, полуобхващащи стъблото, понякога по ръба вълновидни, долните дълги 10–40 см, горните — 3–8 см. Кош-ничките едри, обикновено единични на върха на стъблото. Обвивката съставена от един кръг листчета, които в основата си отчасти са сраснали помежду си. Цветовете езичести, жълти. Плодовете дълги 16–22 мм, стеснени в човка, равна на приосновната част; хвърчилката съставена от един ред перести четинки, които при основата си са сраснали помежду си (табло 32, фиг. 1).

Среща се доста често по сухи тревисти и каменливи места в цяла България. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Компасна салата — Lactuca serriola L.

Едногодишно или двугодишно растение с млечен сок, с изправено разклонено стъбло, високо 30–150 см, в долната си част с бодливи, корави четинки. Листата голи, синкави, отдолу по средната жилка бодливи, долните раздалечено вълновидно пересто насечени и бодливо назъбени, с обърнати назад бодливи дялове; долните с дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото и със стреловидни ушички. Съцветието удължена пирамидална метлица. Обвивните листчета голи, дълги 8–12 мм, на върха си червеникави. Цветовете бледожълти. Плодовете сплескани, възчерни, с по 5–7 ребра от всяка страна, дълги 3 мм, на върха с човка и хвърчилка от бели перести четинки, наредени в няколко реда (табло 32, фиг. 2).

По тревисти места, изкопи, край пътища, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Глухарче — Taraxacum officinale Web.

Многогодишно тревисто растение с млечен сок. Коренът прав, обикновено неразклонен, дълъг 20–60 см, широк 1–3 см, отвън червено-кафяв, отвътре бял. Листата приосновни, събрани в розетка, доста варираща по форма — линейно-ланцетна или продълговато ланцетни, дълги до 50 см, голи или слабо влакнести, назъбени до дълбоко вълновидно нарязани, пересто разсечени или разделени. Цветовете събрани в съцветие кошничка, по една на върха на безлистно, кухо, цилиндрично стъбло, високо до 50 см. Кошничката едра, с многобройни жълти езичести цветове, обвита със зелени обвивни листчета. Плодовете дребни, дълги 3–4 мм, на върха с хвърчилка от бели власинки (табло 32, фиг. 3).

Разпространено е в цялата страна — по тревисти места и изоставени земи, край пътища, много често като бурен. Достига почти до 2500 м н. в. Цъфти през целия вегетационен сезон — от март до ноември.

В съвременната медицина се използува главно коренът (дрога Radix Taraxaci). По-малко приложение има цялото растение заедно с корените, тоето се събира по време на цъфтежа. Корените се изваждат наесен, когато листата започват да увяхват, или през пролетта в началото на развитието им (март — април). Има голяма употреба и в народната медицина.

Обикновена рунянка — Hieracium pilosella L.