Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (54)

Гъст оцветен лопен — Verbascum densiflorum Bertol. (V. thapsiforme Schrad.)

Табло 23

Двугодишно тревисто растение, цялото гъсто жълтеникавосиво, въл-несто напластено. През първата година образува листна розетка, а през втората — изправено, гъсто облистено стъбло, високо до 2 м, неразклонено или на върха слабо разклонено. Листата продълговато елиптични, низбег-ващи по стъблото, приосновните дълги 10–40 см, широки 4–10 см, последователни, назъбени. Цветовете събрани по 2–5 в снопчета на просто или в основата слабо разклонено гроздовидно съцветие, с прицветници, дълги 1,5–4 см. Цветните дръжки по-къси от чашката. Чашката дълга 6–12 мм, почти до основата си 5-делна, с яйцевидни, на върха си заострени дялове, но без осил. Венчето жълто, 3,5–5 см в диаметър, отвън покрито със звездовидни власинки. Тичинките 5, от които двете по-дълги са голи. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 6).

По сухи тревисти, песъкливи и каменливи склонове, из сухи ливади и необработени места, край пътища и огради в цялата страна. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използува венчето с тичинките (дрога Flores Verbasci). Употребява се и в народната медицина.

У нас се срещат около 33 вида лопен с жълти цветове, повечето с ограничено разпространение. За да не се допускат грешки при разпознаването на описаните видове, необходимо е набраното растение да се сравнява много внимателно с дадените по-горе описания. Основен белег, по който се различават останалите видове лопен, е, че при повечето от тях прашниците на тичинките им са еднакви, бъбрековидни и не са низбегващи по тичинко-вите дръжки, докато при медицинските видове прашниците на двете по-дълги тичинки низбегват по тичинковите дръжки, т. е. не са сраснали с тях. Тичинки с низбегващи прашници имат още десетина вида лопен, но при някои от тях вълнестите власинки, които покриват тичинките, са виолетови, а не жълти, при други видове цветовете са по един, а не по няколко, съцветие-то е покрито и с жлезисти власинки, а не само с прости.

Обикновена луличка — Linaria vulgaris Mill.

Табло 24

Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто обезлистено голо стъбло, високо 40–60 см, с безплодни издънки при основата си. Листата последователни, целокрайни, най-често с по една жилка, линейно-ланцетни до линейни, голи, приседнали, дълги 2–6 см, широки 1–5 мм, заострени. Съцветието гъсто, гроздовидно, с 5–30 цвята, с дръжка, дълга 2–8 мм, с лан-цетни прицветници, по-дълги от цветната дръжка или равни на нея; оста на съцветието, цветните дръжки и по-рядко чашката са с жлезисти власинки. Чашката 5-делна, дълга 3–6 мм, с овални дялове. Венчето дълго 20–35 мм, жълто, двуустно, със затворено устие и заострена шпора, дълга 10–13 мм. Тичинките 4, от които 2 по-дълги. Яйчникът горен. Плодът топчеста двугнездна кутйка (табло 24, фиг. 1).

Широко разпространена е по тревисти места, край пътища и като плевел в цялата страна. Силно полиморфно растение. Цъфти от май до октомври.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите облистени части (дрога Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха. Употребява се и в народната медицина.

Лош вятър, трескавиче — Kickxia spuria (L.) Dum.

Табло 24

Едногодишно тревисто растение с полегнало, разклонено и гъстожле-зисто влакнесто стъбло. Листата последователни, широко яйцевидни до закръглени, дълги до 7,5 см, широки 1–2 см, влакнести, в основата закръглени стеснени изведнъж в къса дръжка, обикновено целокраини. Цветовете единични излизат от пазвите на листата с влакнеста дръжка, дълга 1–2 см. Чашката 5-делна, с яйцевидни, заострени зъбци, при плода разрастващи се. Венчето светложълто, дълго 10–15 мм, двуустно, със затворено устие и къса шпора, с почти равни устни, горната отвътре тъмновиолетова. 1 ичинките 4 Яйчникът горен. Кутийката кълбеста (табло 24, фиг. 2).

Из ниви и орници в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.

Напръстник — Digitalis L.

1. Съцветието едностранно — цветовете са обърнати на една страна. Стъблото космато по цялата си дължина, както и долната повърхност на листата → Едроцветен напръстник-_D. grandiflom Mill._

1# Цветовете разположени от всички страни на върха на стъблото. В долната си част стъблото и листата съвсем голи или само по ръба слабо ресничести → Вълнест напръстник — D. lanata Еhrh.

Едроцветен напръстник — Digitalis grandiflora Mill. (D. ambigua Murr.)

Табло 24

Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 60–120 см в горната си част жлезисто влакнесто. Листата продълговато ланцетни дълги 7–25 см, широки 2–7 см, последователни, заострени, ситно назъбени или целокрайни, повече или по-малко влакнести, особено отдолу по жилките; розетковите и долните стъблени листа с къса крилата дръжка; горните приседнали, обхващат стъблото и са по-малки. Цветовете увиснали с къса дръжка, събрани във връхно гроздовидно съцветие, разположено на една страна; цветните дръжки, чашката и венчето отвън жлезисто влакнести Чашката звънчевидна, почти до основата си 5-делна, с ланцетни, заострени дялове. Венчето звънчевидно, неправилно, двуустно, едро, дълго 4–5 см широко 1–2 см, сярножълто, отвътре с кафяви жилчици; горната устна е по-къса от долната, двуделна, а долната триделна. Тичинките 4, сраснали в основата си с венчето. Яйчникът горен. Плодът жлезисто влакнеста многосеменна кутийка, почти 2 пъти по-дълга от чашката. Отровно! (табло 24, фиг. 3).

Среща се из гори и храсталаци почти в цялата страна до 1 700 м н. в.

Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват изсушените листа (дрога Folia Digitalis ambiguae), които се берат от едногодишни растения през август и септември, а през следващата година — преди цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Вълнест напръстник — Digitalis lanata Ehrh.

Табло 24

Многогодишно или двугодишно тревисто растение с хоризонтално вдървеняващо се коренище, с единични, изправени, цилиндрични, червени-кавовиолетови, слабо разклонени стъбла, високи 30–100 см, в долната си част голи, в горната с гъсти, дълги, жлезисти власинки. Листата разположени в розетка и по стъблото, продълговато ланцетни до ланцетни, дълги 6–20 см, широки 1,5–3,5 см, последователни, целокрайни или слабо вълно-видни, приседнали, голи или слабо жлезисто влакнести, заострени, постепенно преминаващи в прицветници. Цветовете събрани на върха на стъблото, в гъсто многостранно гроздовидно съцветие. Цветните дръжки дълги до 3 см, жлезисто влакнести, а прицветниците и чашката с прости власинки. Чашката кълбесто издута, дълооко 5-делна. Венчето двуустно, кълбесто издуто, дълго 2–3 см, жълто с виолетови жилки. Тичинките 4. Яйчникът горен. Отровно! (табло 24, фиг. 4).

По тревисти и каменливи места и из храсталаци в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти юни — август.

Използуват се също само листата (дрога Folia Digitalis lanatae), които се берат както при едроцветния напръстник.

У нас се срещат още 3 вида напръстник, но при два от тях (D. ferruginea L. и D. laevigata W.K) цветните дръжки и чашката са голи и не са жлезисти, а третият вид (D. viridiflora Lindl.) има зеленикаво венче.

Малка клопачка — Rhinanthus minor L.

Табло 24

Едногодишно тревисто растение с изправено, просто или слабо разклонено и слабо ресничесто стъбло, високо 5–50 см. Листата срещуположни, овални до линейно-ланцетни, дълги 2–4 см, широки 5–10 мм, по-къси от междувъзлието, грапави, ситно ресничести, назъбени, приседнали. Цветовете приседнали, събрани във връхни класовидни съцветия, с прицветници. Чашката звънчевидна с 4 зъбеца, гола, отстрани сплескана и при плодовете мехуресто подута. Венчето жълто, дълго 12–15 мм, с права венечна тръбица, която обикновено е по-къса от чашката, двуустно, като горната устна е по-дълга от долната и е със синкави къси зъбци (до 1 мм). Тичинките 4, от които двете по-дълги стърчат над венчето. Яйчникът горен. Плодът сплескана двугнездна кутийка (табло 24, фиг. 5).

Из планинските ливади на Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Витоша, Люлин, а също така и в Софийското поле. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.