Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (46)

Копър — Anethum graveolens L.

Табло 18

Едногодишно голо растение със силна миризма. Стъблото единично, изправено, просто или разклонено, цилиндрично, гладко, високо до 120–130 см, тъмнозелено, с редуващи се белезникави и зеленикави надлъжни ивици. Листата тройно до четворно перести, в общото си очертание яйцевидни, с линейно нишковидни или с почти четиновидни последни делче-та; долните листа на дръжка, дълга 1,5–3,5 см, която в основата си се разширява в продълговато дълго влагалище (1,5–2,0 см), по ръба си широко ципесто; горните листа приседнали на влагалищата по-дребни и по-малко разсечени. Цветовете събрани в съцветия сенници с диаметър до 15 см, съставени от 30–50 лъча. Чашка липсва. Венчето жълто, с 5 почти закръглени и на върха си врязани листчета, дълги 1,2–1,5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодчетата дълги 5–6 мм, яйцевидни или широко елиптични, откъм гърба сплескани, а по краищата изпъкнали, с 5 изпъкнали ребра, от които гръбните са по-остри (табло 18, фиг. 4).

В диво състояние се среща само по скалите край Черно море (на юг от Несебър) и край Дунав. Култивира се обаче в цялата страна. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Anethi). Използува се широко в народната медицина.

Прангос — Prangos ferulacea (L.) Lindl.

Табло 19

Многогодишно тревисто растение с изправено ръбесто голо стъбло, високо 60–150 см, със срещуположно или почти прешленесто разположени разклонения. Листата последователни, голи, многократно пересто нарязани на линейно-ланцетни до почти нишковидни делчета, в общото си очертание широко яйцевидни до продълговато елиптични. Приосновните листа с дръжка, дълга 30–40 см и с петура, дълга 50–80 см, в основата си разделена на три дяла, всеки от които е 4–5 пъти пересто разсечен. Нагоре листата намаляват по размер, като най-горните са приседнали и с влагалище, обхващащо стъблото. Сенниците съставени от 6–18 лъча, с обвивка от листчета в основата на главните лъчи и на цветните дръжки. Чашката на върха почти целокрайна, без зъбци. Венчето жълто, дълго около 1 мм, с цели венчелистчета, чиито връхчета са завити навътре. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът едър, снабден по ръба и на гърба с добре развити ципести крилца, дълъг 10–25 см (табло 19, фиг. 2).

По сухи каменливи и тревисти места в Югоизточна България — южната част на Черноморското крайбрежие и Тунджанската хълмиста равнина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifo Hum L.

Табло 19

Едногодишно сиво-зелено, често частично червенеещо растение с изправено цилиндрично стъбло, обикновено в горната си част разклонено, високо 15–75 см. Листата прости, последователни, приосновните и долните стъблени с дръжки или почти приседнали, обхващащи стъблото, обратно яйцевидни до продълговато елиптични, дълги 5–7 см, широки 2–3 см; средните стъблени листа по-дребни, елиптични или яйцевидни, тъпи или късо заострени, плоски или слабо фуниевидни със закръглена основа, в долната си част пронизани от стъблото; към върха стават все по-дребни, яйцевидни или почти кръгли, пронизани от стъблото. Цветовете събрани в сенници от по 5–10 главни лъча, с дръжки, дълги 2–4 см, без листчета при основата си. Всеки сенник с 8–12 цвята, с 5–6 яйцевидни, заострени листчета при основата им. Чашка липсва. Венчелистчетата жълти, дълги 0,5–0,7 мм, със завит навътре връх. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът овален, дълъг 2,5–3,5 мм, отстрани сплескан, с ясни надлъжни ребра (табло 19, фиг. 3).

По сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Пясъчна самодивска трева — Peucedanum arenarium W. К.

Табло 19

Многогодишно тревисто растение с масивен вертикален корен. Стъблото голо, изправено, в горната си част разклонено, тънко набраздено, високо 90–150 см. Листата 3–4 пъти перести, дълги до 45 см, широки до 30 см, продълговато яйцевидни до почти кръгли, на дръжки, дълги 3–8 см; крайните дялове дълги до 15 мм, широки до 6 мм, продълговати до линейни. Средните стъблени листа просто перести, на дръжки, дълги 1,5–2,5 см, широко обхващащи стъблото, а най-горните листа редуцирани до широки влагалища или малки прости листчета. Сложните сенници (2–14 на брой), дълги до 15 см, голи, без обвивка или с 1 –2 линейни до продълговати заострени листчета, дълги 5–9 мм. Сенниците многоцветни, като в основата на цветните дръжки се намират многобройни линейно-ланцетни до нишко-видни прицветници, дълги до 15 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго 1,8–2,3 мм, с 5 яйцевидни до почти кръгли листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете елипсовидни, дълги 5–11 мм, сплескани, голи, с 3 изпъкнали ребра и широки крила (табло 19, фиг. 4).

По крайморските пясъци, по сухи тревисти места и каменливи терени в по-голямата част от страната докъм 1600 м н. в. Цъфти юли — август.

У нас са проведени успешни експерименти за лечение на някои болести с корена и зрелите плодове.

Пащърнак — Pastinaca sativa L.

Табло 20

Двугодишно растение с вретеновиден, понякога реповиден,. задебелен корен. През първата година развива снопче перести листа на дълги дръжки, а през втората — стъбло, което е изправено, кухо, голо, набраздено, разклонено, високо 30–100 см. Листата просто перести, с 2–7 двойки листчета, които са приседнали, елипсовидни до ланцетно-елипсовидни, дълги до 11 см, широки 8 см, назъбени, отдолу грапаво влакнести, приосновните листа на дръжки, дълги до 15 см. Листата в общото си очертание елипсовидни, дълги до 20 см, намаляващи към върха на стъблото, като горните преминават в клиновидно влагалище. Цветните сенници имат от 5 до 20 главни лъча, без листчета в основата им. Сенничетата са с по 6–15 цветчета, с единични прицветници или без прицветници, с дръжки, дълги до 6 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго до 2,5 мм, с 5 завити навътре листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът дълъг 5–7 мм, широко елипсовиден, сплескан, гол, с ципест ръб и 5 надлъжни ребра върху външната му страна (табло 20, фиг.З).

Из ливади, влажни места и храсталаци в цялата страна до към 1500 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват коренът и семената на пащърнака (дрога Radix Pastinacae et Semen Pastinacae). В литературата има данни, че и листата се употребяват за лечение. Намира широко приложение и в народната медицина.

Сибирски девисил — Heracleum sibiricum L.

Табло 20

Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с дебел жъл-теникавобял корен, подобен на морков. Стъблото — изправено, ръбесто, набраздено, кухо, покрито с остри четинки, в горната си част с последователни или отчасти срещуположни клонки, почти до 2 м високо. Приосновните листа едри, дълги 15–30 см, нечифтоперести, с жлебовидна дръжка, която постепенно преминава в листно влагалище. Стъблените листа с 2–3 двойки листчета или дълбоко изрязани, с удължено яйцевидни до широко ланцетни, неравномерно назъбени или нарязани на дялове листчета, дълги до 25 см, широки 15 см, голи или разпръснато влакнести; връхното листче (дял) най-голямо, триделно. При някои форми всички листа са тройни, с една двойка странични листчета. Съцветието с 15–25 лъча, дълги до 17 см, без листчета при основата си. Отделните цветове на дръжки, дълги 7–11 мм, които при плодоношението почти се удвояват, при основата си с 1–10 дребни ланцетни до нишковидни прицветници, дълги до 1 см, Венчето зеленикавожълто, 5-листно, дълго до 2.5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен, с двуразделно близалце. Плодът елиптичен, откъм гърба сплескан, по края ципесто крилат, дълъг 7–9 мм, гол. Варира (табло 20, фиг. 2).

По влажни сенчести места край реки и потоци в цяла България докъм 2000 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Heraclei) и коренът (Radix Heraclei). Намира приложение и в народната медицина.

В нашите планини се среща още един вид девисил — Heracleum verticillatum Раnс., който е с бели цветове, а разклоненията в горната част на стъблото му са разположени прешленовидно.