Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- —Корекция
СЕМ. ТИКВОВИ — CUCURBITACEAE
1. Увивно растение с мустачки. Плодът топчест, черен, гладък → Дива тиква — Bryonia alba L.
1#. Неувивно растение без мустачки. Плодът продълговато елиптичен, зелен, покрит с шипчета → Църкало — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.
Църкало, луда краставица — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.
Многогодишно тревисто растение със стелещо се по земята или при-повдигащо се стъбло, дълго до 1 м и повече, покрито с груби четинки. Листата сърцевидни или неправилно триъгълни, не много наделени и назъбени, дълги 3,5–12 см, широки 3–12 см, с листна дръжка, дълга до 15 см, отгоре тъмнозелени с редки четинки, отдолу светлозелени, гъсто късовлакнес-ти, по жилките с четинки. Цветовете еднополови, разположени в пазвите на листата. Мъжките събрани по няколко в грозловидни съцветия на дръжка, която е равна или по-дълга от дръжката на съответния лист. Женските цветове единични, разположени до мъжките съцветия на дълга дръжка, която излиза от пазвата на листата. Чашката звънчевидна, 5-делна, дълга 3,5–5,0 мм, влакнеста. Венчелистчетата също 5, бледожълти, сраснали звънче-видно, с 5 дяла на върха, отвън гъстовлакнести. Тичинките 5, от тях 4 сраснали по двойки, а петата свободна. Яйчникът долен. Плодът продълговат, дълъг 4–5 см, покрит с бодливи четинки, жълто-зелен. Семената черни, излизат експлозивно при откъсването на плода през образувалата се дупка. Отровно! (табло 17, фиг. 4).
По песъкливи места, край пътища и изкопи. Среща се по цялото Черноморско крайбрежие и тук-там в Тракийската низина докъм 400 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използуват неузрелите плодове (дрога Fructus Ecbalii). Намира приложение и в народната медицина.
Дива тиква — Bryonia alba L.
Многогодишно тревисто растение с дебел, реповиден, месест корен, отвън жълтеникав, вътре бял и с катерливо стъбло, дълго до 4 м, снабдено с мустачки, чрез които се прикрепва към други растения. Листата последователни, в общото си очертание широко триъгълни, дланевидно 5-делни, като дяловете са широко до тясно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто четинести. Основата им е сърцевидна. Петурите дълги 2,5–8,5 см, широки 1,5–6,5 см, а листната дръжка дълга 1,5–6 см. Еднодомно растение. Мъжките цветове събрани по 8–16 в гроздоаидни съцве-тия на дълга дръжка (3–15 см) в пазвите на горните листа, а самите цветни дръжки дълги 0,3–2,5 см. Женските цветове събрани по 4–10 в щитовидни съцветия на дръжка, дълга 1,5–5,5 см, в пазвите на долните листа. Чашката и венчето 5-делни; чашковата тръбица дълга до 4 мм, с тясно триъгълни зъбци, дълги 1,5–3,0 мм, при женските цветове равни на венчето. Венчелистчетата дълги 3,5–5,0 мм, широки 2,5–3,5 мм, синкавожълти до жълтеникаво-бели, гъстовлдкнести, с 4–6 зелени изпъкнали жилки. Тичинките 5 — една свободна, а другите сраснали 2 по 2. Яйчникът долен, с едно стълбче и с голи близалца. Плодът топчест, 6–8 мм в диаметър, кръгъл, черен, сочен. Отровно! (табло 18, фиг. 1).
Из храсталаци, предимно по влажни места, край реки и по плетища като бурен. Среща се в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.
Използува се коренът (дрога Radix Bryoniae albae), който се изважда преди цъфтежа. Намира широко приложение в народната медицина.
У нас се среща още един вид дива тиква — Bryonia dioica Jacq. (жълта дива тиква). Тя е с жълт или червен плод, чашката при женските цветове е наполовина по-къса от венчето, близалцето е влакнесто.