Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- —Корекция
СЕМ. ПИРЕНОВИ — ERICACEAE
1. Листата игловидни → Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.
1#. Листата плоски → вж. 2
2. Малки планински храстчета с опадливи листа → вж. 3
2#. Храстчета и храсти с вечнозелени листа → вж. 4
3. Листата напълно целокрайни → Синя боровинка — Vaccinium uliginosum L.
3#. Листата по края назъбени → Черна боровинка — Vaccinium myrtillus L.
4. Цветовете по-дълги от 1 см с дълбоко 5-делно венче. Плодът разпуклива кутийка → Странджанска зеленика — Rhododendron ponticum L.
4#. Цветовете по-къси от 1 см, на върха си с 5 зъбеца. Плодът кокичка или сочен → вж. 5
5. Плодът сочен. Листата по ръба си голи → Червена боровинка — Vaccinium vitis-idaea L.
5#. Плодът кокичка. Листата по ръба си с гъсти и къдрави власинки (лупа!) → Мечо грозде —Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.
Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.
Вечнозелен храст с изправени клони, от почти голи до гъсто влакнести, висок 70–80 см, рядко до 1,5 м. Листата срещуположни, дребни, линейни, дълги 2,5–3,5 мм, керемидообразно припокриващи се, триръбести, с изпъкнала горна и вдлъбната долна страна, със стреловидна основа, по ръба грапави от големия брой къси четинки. Цветовете дребни, розови, събрани във връхни многоцветни гроздовидни съцветия. Чашката 4-делна, с дълги 3,0–3,5 мм, розово обагрени венчевидни листчета, под които се намират 4 яйцевидни прицветни листчета, образуващи втора, лъжлива чашка. Венчето също с 4 листчета, дълбоко 4-делно, камбановидно, по-късо от чашката, бледорозово. Тичинките 8. Яйчникът горен, със стълбче, малко по-дълго от чашката. Плодът 4-гнездна късо влакнеста кутийка (табло 72, фиг. 2).
По сухи каменливи и обезлесени терени и край дъбови гори в Странджа планина до 500 м н. в. Цъфти юли — октомври.
В медицината се използуват цъфтящите клонки (дрога Herba Callunae).
Странджанска зеленика — Rhododendronponticum L.
Изправен, силно разклонен вечнозелен храст или ниско дръвче, високо до 8 м. Листата последователни, дълги 6–25 см, широки 2–5 см, удължено елиптични, слабо заострени, стеснени към основата и преминаващи в дръжка, дълга 1–2,5 см, голи, целокрайни, кожести. Цветовете едри, 4–6 см в диаметър, единични или по няколко събрани във връхни чадърести съцветия; цветните дръжки дълги .1–3,5 см, голи. Чашката и венчето 5-делни. Чашката дисковидна, гола с 5 триъгълни зъбчета в горния си край, дълги 1–2 мм. Венчето дълго 3,5–6 см, 4–6 см в диаметър, фуниевидно, виолетово-розово до бледорозово, със закръглени венечни дялове, плитко врязани на върха; тръбицата дълга 1,5–2 см. Тичинките 10. Яйчникът горен, със стълбче, дълго 4,5–7 см, надвишаващо венечните дялове. Плодът суха цилиндрична 5-гнезна кутийка, дълга 17–28 мм. Отровно! (табло 72, фиг. 3).
Из сенчести гористи места, главно като подлес в букови гори в Странджа планина. Цъфти през май и юни.
В медицината се употребяват листата, клоните и цветовете.
Мечо грозде — Arctostaphylos uva-ursi (X. J Spreng.)
Вечнозелено полегнало или приповдигащо се, гъсто облистено храстче, високо до 1 м. Листата последователни, дълги 12–30 мм, широки 4–12 мм, продълговато обратно яйцевидни до лопатовидни, целокрайни, постепенно преминаващи в къса дръжка (до 3 мм), отдолу с ясно изпъкнала мрежа от жилки, голи, само по ръба си с гъсти, къдрави власинки, отгоре по-тъмно, отдолу по-светло зелени. Цветовете дребни, дълги 5–6 мм, кълбести, розови до бели, събрани във връхни увиснали гроздовидни съцветия; цветните дръжки дълги 1,5–2,5 мм, с клиновиден прицветник при основата им. Чашката и венчето звънчевидни, с по 5 зъбеца на върха, като венчето е почти 2 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 10. Яйчникът горен. Плодът червен, сферичен, около 10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 1).
По сухи каменливи и скални поляни и из иглолистните гори на Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговската планина между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти през гони и юли.
Ценно лебечно растение, чиито листа, събрани по време на цъфтежа, представляват дрогата Folia uvae-ursi. Употребява се и в народната медицина.
Червена боровинка, кокоз — Vaccinium vitis-idaea L.
Дребно вечнозелено храстче с полегнали или приповдигащи се клонки, високи до 30 см, влакнести. Листата последователни, елиптични или обратно овални, дълги 5–30 мм, широки 3–12 мм, почти целокрайни, на върха закръглени или слабо врязани, отдолу със светлокафяви приседнали жлези; листните дръжки дълги 1–3 мм, влакнести. Цветовете събрани по 3–10 във връхни гроздовидни съцветия с гъсто жлезисти ресничести цветни дръжки. Чашката с 4–5 зъбеца, жлезисто ресничеста. Венчето кълбесто, бледорозово, дълго 5–8 мм, 4-5-делно. Тичинките 8, по-рядко 10. Яйчникът долен. Плодът сферична, 5–10 мм в диаметър, сочна червеникава ягода, (табло 73, фиг. 2).
По каменливи и скални поляни и иглолистни гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Беласица, Средна гора. Плана, Лозенска планина и Септемврийски рид (Ихтиманско). Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Vitis idaeae), които се събират преди цъфтежа. Употребяват се и в народната медицина.
Синя боровинка — Vaccinium uliginomm L.
Ниско храстче, високо до 50 см, с изправени клонки. Листата елиптични или обратно яйцевидни, дълги 5–30 мм, широки 4–15 мм, на къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете по 1–3 в групи, разположени по върховете на старите клонки, бледорозови. Цветните дръжки дълги 2–4 мм, голи. Чашката почти до основата си 4-5-делна. Венчето дълго 4–5 мм, издуто, с 4–5 зъбеца на върха. Тичинките 8–9. Яйчникът долен. Плодът почти сферичен, 7–10 мм в диаметър, синкав със зеленикава месеста част (табло 73, фиг. 3).
По каменливи и скални терени предимно във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Пирин, Западни и Средни Родопи, Осогово и Кървави камък (Трънско). Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Черна боровинка, брусника — Vaccinium myrtillus L.
Малко листопадно храстче, високо 15–50 см, с ръбести, тясно крилати клонки. Листата последователни, дълги 1–3 см, широки 6–15 мм, яйцевидни или продълговато яйцевидни, ситно назъбени, стеснени към върха си, голи, с къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете единични, в пазвите на листата, с дръжчица, дълга 2,5–4,0 мм. Чашката паничковидна, почти цяла. Венчето 4-5-делно, розово-зелено, звънчевидно, дълго 4–6 мм. Тичинките 8–10. Яйчникът долен. Плодът сферична синкавочерна ягода, 6–10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 4).
По каменливи, скални поляни, високопланински пасища, торфища и иглолистни гори. Среща се като обикновено растение във всички по-високи планини в България между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Myrtilli), които се събират през юли и август, и плодовете (дрога Fructus Myrtilli). Употребява се и в народната медицина.