Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (10)

РАБОТА С ТАБЛИЦИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БИЛКИТЕ

Да се определи едно растение значи да се установи научното му наименование. За тази цел се използуват т. нар. дихотомични таблици, при които се съпоставят противоположни белези на съответни растения, означени с еднакви последователни цифри, втората от които е със звездичка. Наричат се теза и антитеза. Работещият с таблиците трябва да прецени по белезите къде се отнася растението, което определя — към тезата или антитезата След всяка теза и антитеза са дадени цифри, показващи по-нататъшния ход или наименованието на съответното растение.

За успешното определяне на растението е необходимо предварително да се запознаем с ботаническата терминология, дадена в предходния раздел, а след това внимателно и точно да наблюдаваме. При спазване на тези условия след неколкократни упражнения с таблиците и техниката на определяне всеки може лесно да намери името на разглежданото от него растение. Определянето се улеснява и от приложените илюстрации. Необходима е и лупа.

Определянето на една непозната билка трябва да започне от таблицата за определяне на отделните висши растения (стр. 23). Ако растението е папратовидно или голосеменно, използуваме раздела „Билки без цветове“ (стр. 24), който обхваща тези два отдела. Тук са посочени таблиците за определяне на папратовидните и голосеменните растения, чрез които установяваме наименованието на съответното растение, след което са дадени описанията на тези видове.

Ако разглежданото растение е от отдел Покритосеменни растения, използуваме таблицата за определяне на големите дялове на покритосеменните растения (стр. 31) и установяваме дали е едносемеделно, двусемеделно, срасловенечно или несрасловенечно. Това ще ни улесни при по-нататъшната работа.

В зависимост от баграта на цвета (венчето) — жълта, бяла, червена и др., се използува съответният раздел, като навсякъде най-напред се дава таблицата за определяне на двусемеделните несрасловенечни растения, после на двусемеделните срасловенечни и накрая на едносемеделните. Например искаме да определим дрян, който е с жълти цветове. В съответната таблица (стр. 32) прочитаме теза 1 и антитеза 1# която посочва, че растението е с корени в почвата и ни насочва към теза 2. Дрянът е дърво и затова използуваме теза 2, на края на която е поставена цифрата 3. Тя ни насочва към теза 3 и антитеза 3#, които прочитаме. Дрянът има прости листа, следователно се спираме на теза 3, която ни препраща към теза 4 и антитеза 4# Дрянът има цветове с чашка и венче, затова използуваме антитеза 4#. Тя ни препраща към теза 5 и антитеза 5#. Дрянът има срещуположни листа, затова прочитаме теза 5, след която е дадено и наименованието му.

В някои случаи в таблицата се стига до дадено семейство или род и тогава определянето на растението продължава при съответния род или семейство. След всяко определение трябва много внимателно да се провери дали растението отговаря точно на описанието. Това се налага, защото редица родове имат повече видове от разгледаните в настоящата книга.

Навсякъде в книгата са дадени и българските наименования на видовете, родовете и семействата. Една част от тях са народни, други са приети от различни автори. Почти навсякъде нашият народ нарича видовете растения с една дума, например дъб, явор, но на много места в книгата сме възприели наименования от две думи — съществително и прилагателно, което най-често не е народно, например северно изтравниче. След българското е дадено и латинското наименование на вида, което също е от две думи. След него е поставено съкратеното име на ботаника, който пръв е открил и описал това растение, например L. означава името на шведския ботаник Линей. Това са авторски имена и не се произнасят, когато се казва наименованието на растението.

ТАБЛИЦА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТДЕЛИТЕ ВИСШИ РАСТЕНИЯ

1. Тревисти растения, размножаващи се със спори → Отдел Папратовидни растения — Pteridophyta.

1#. Дървета, храсти и тревисти растения, размножаващи се със семена → вж. 2

2. Дървета и храсти с вечнозелени (наши представители) игловидни или люспести листа. Цветовете без околоцветник или яйчник, като семепъпките са разположени на открито върху люспи, единични или образуващи шишарки, които при семената вдървеняват или стават месести, кълбести, синкави или червени → Отдел Голосеменни растения — Pinophyta.

2#. Дървета, храсти и тревисти растения. Цветовете с прост или двоен околоцветник (рядко без него), с добре развити тичинки и яйчник, в който са разположени семепъпките → Отдел Покритосеменни растения — MagnoUophyta.