Антонио Фернандес-Молина
Макар да се явяват отбелязани…

Макар да се явяват отбелязани,

Всяка жена и всеки мъж,

В книга с печатни грешки,

С повторени странци

С изобилни пропуски

И празни листи,

Носят на лицето си следите

На изживените дни, в очите си

Са събрали многобройни образи,

И имат на челото си, добре оформени,

Сенки на дръзки мисли.

На всяка жена и на всеки мъж

Техният двойник живее в някое място.

Битуват, освен това, двойници не човешки,

На животни, на растения, на минерали…

Които врязва в паметта духът…

На книги двойници, на всякакви предмети,

И, нека сме смирени и безстрастни,

Всяко човешко същество е двойникът на много

Неща, които го обособяват и допълват

Смисъла на човешкото му съществуване,

Отъждествено с всичко.

Лицата се явяват,

 

С думи подпечатани,

Със звуци, мисли,

Колебания и жаждания…

Миговете се явяват отбелязани.

Смесването на събитията

Шиба съществуването, както водата

Я пълнят с изобилна пяна.

Върху всяко лице се борят сили,

 

Срещу различните ветрове.

Опитват се да изгладят следите си,

Свирепи клони, блъскани

От урагани и пороища

На бурите на духа.