Антонио Фернандес-Молина
Коледа

Утринта е сипнала мъглата си в това селце

и пристигаме яхнали кравите.

Бог е съвсем мъничък и приплаква.

Още има стъкла от изпразнените бутилки снощи.

Коледна песен с благодатта си услажда млякото.

Захващаме да целуваме всичките малчугани

и да раздаваме подаръци на пияниците.

Продължава Младенецът да приплаква в яслата.

При църковните двери вятърът ни разчорля,

и преди да влезем вътре хвърляме

пурите, за да целунем кравите.

В най-хладните кътчета раснат най-неочакваните цветя.

Агнето блее и петелът пуска никеловото си кукуригу.

Монахинята е забравила да сложи масло в лампата,

но лампата се присмива и продължава да гори.

Изглежда лъжа да е съществувала войната.

Наистина, войната не е съществувала никога.