Исабел Мигел
Коледа беше приятната…

Коледа беше приятната

топлина от кухнята,

шумното сноване сред чиниите,

бързанията в часа на вечерята,

дълбоката сериозност на дядото,

радостта и шегите на баща ми,

искрената наивност на очакващия

да достигне местоназначението си

писмо, изпратено до Ориента.

 

Коледа бяха светлини

и глъчка,

и песни,

и гласове,

и смехове…

 

Сега, когато всичко изпълват отсъствията,

жадувам скърцането на стълбището

на онази стара къща,

където бяхме всичко, без да го знаем.