Хосе Луис Гарсия Мартин
Дидона и Еней

Питаш ме какво е станало с живота ми

през последните години. Пристигаш с екзотичен

блясък в очите, които толкова обичах, усмихваш се

загадъчно като тогава

и стъпките ти са познали

праха на всички пътища. Какво е станало с живота ми.

Да не сполучиш е изкуство, за което нямаш и представа.

Научава се по малко, в дълги свечерявания

и стъмени кътчета, в прегръдките се учи,

мамещи с моментна топлина.

Колко пъти бродих по едни и същи

улици, без тебе вече и с извечен дъжд,

колко пъти сядах на места,

познали преходното щастие

на онзи юноша тъй чист и нереален.

Не всички съумяват да открият дверите,

които водят надалече, с дързост и любов,

към сините острови и градове в слънце.

Каза, че животът е ликьор, че трябва

да се изпива на една глътка и те видях да тръгваш,

все още виждам как поемаш със свечеряването,

поемаш към друг свят, където не съществувам.

Гледаш ме със съжаление, защото не знаеш,

че има по-голямо удоволствие, да кажеш не

на живота, да вървиш по несигурна пътека,

да презреш любовта, да се усмихваш в отсъствието,

да прегръщаш пустотата и да продължиш нататък

до онази крайна точка, сбираща

тъмата и светлината.