Федерико Гарсия Лорка
Газела за мъртвото дете

Във Гранада всяка нощ,

всяка нощ дете умира.

И водите всяка нощ

на раздумка се събират.

 

Мъртвите с криле от мъх са.

Два фазана разноцветни

между кулите летят — вятър мрачен, вятър благ.

И денят — дете убито.

 

Нито звук от чучулига въздуха не олюля,

в катакомбите винарски аз когато те открих.

Ни троха от облак даже не тежеше над реката,

давеща те като сън.

 

Връз баирите водата свойта струя сприя зла стовари

и светът в савани скръбни и във тъжеци потъна

И под моравата сянка на ръцете ми прострени

беше мъртвото ти тяло някакъв архангел леден.